65:1,2

О, Пророче, ако се развеждате с жените, развеждайте се с тях в срока, затова и пресмятайте срока, и бойте се от Аллах, вашия Господ!
Не ги пропъждайте от домовете им, а и те да не излизат, освен ако са сторили явна скверност.
Това са границите на Аллах.
А който престъпва границите на Аллах, той угнетява себе си. Откъде да знаеш, Аллах може да породи след това и нещо ново.
(65:1)
... Въпреки че това знамение съдържа обръщение към Пророка, разпореждането има универсален характер и се отнася за цялата ислямска общност.
Според него жените, чиито съпрузи са пожелали развод, се освобождават от брачния съюз, като се вземе под внимание установеният за тях законен срок на изчакване.
Преди да са изтекли три периода на неразположение и изчистване при жената, мъжът не може да се събере отново с нея и да встъпи в брак.
Разведените жени не се прогонват, а им се предоставя възможност да останат в дома до изтичането на срока за изчакване, освен ако възникне пречка.
След развод може обстоятелствата да се променят -; омразата да се превърне в любов, да дойде разкаяние и съпрузите отново да пожелаят съвместен живот. Всъщност разводът е акт, който не се нрави на Аллах и до него трябва да се прибягва в краен случай.

""И когато жените изпълнят своя срок, задръжте ги с добро или ги напуснете с добро!
И вземете за свидетели двама справедливи мъже измежду вас!
И свидетелствайте в името на Аллах!
Това е наставление за онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден.
За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход,""
(65:2)
Знамението посочва какво трябва да стори съпругът по отношение на съпругата, чийто срок на изчакване вече изтича -; или повторна женитба с нея, или развод, без да й се причинява зло.
При всеки един от тези два случая трябва да присъстват двама свидетели.

 Предписанията за развода в горните знамения могат да бъдат обобщени така:

разводът да се извърши в съответствие със суната, да се зачита установеният срок, да не се принуждават жените да напускат дома, да присъстват свидетели и те да говорят истината.

Молитвата ускорява процеса на оздравяване на болните

Молитвата ускорява процеса на оздравяване на болните



И рече вашият Господ: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат, ще влязат в Ада унизени!”



... (Сура Гафир, 60)



Според Корана молитвата, чието значение е “призив, обръщение, молба, търсене на помощ”, е начинът, по който човек се обръща искрено към Аллах и търси помощ от Него, Всемогъщия, Състрадателния и Милостивия, със знанието, че е подчинено на Него същество. Боледуването е един от тези моменти, в които човек усеща най- добре тази зависимост и се сближава с Аллах. Нещо повече, боледуването е изпитание, което съдържа множество мъдрост, случва се единствено по Негова воля и е предупреждение, напомнящо на хората краткотрайността и несъвършенството на този живот, а също така е източник на възнаграждение в Отвъдното за проявеното търпение и покорност. Тези, които не вярват, от друга страна пък, си мислят, че начинът да оздравеят са единствено докторите, лекарствата или напредналите технологични възможности на съвременната наука. Те никога не си и помислят, че Аллах е този, Който кара телесните им системи да функционират правилно, когато са здрави, или пък Който сътворява лекарствата и докторите, когато са болни. Много от тях се обръщат към Аллах само когато се уверят, че докторите и лекарствата не са достатъчни. Хората, изпаднали в това положение, търсят помощ единствено от Аллах, осъзнавайки, че само Той може да ги спаси от тези трудности. Аллах е разкрил този начин на мислене в

един айет така:

“И ако беда засегне човек, той Ни зове на хълбок или седнал, или прав. А щом снемем от

него бедата му, отминава, сякаш не Ни е зовял заради бедата, която го е засегнала. Така бе

разкрасено за престъпващите онова, което вършат”



(сура Юнус, 12).



Човек обаче, дори и когато е в добро здравословно състояние, не е в беда или затруднение, трябва да се моли и да отдава благодарност на Аллах за удобството, доброто здраве и всички останали блага, с които Той го е дарил. Една много важна страна на молитвата е следната: наред със словесната молитва, от голямо значение за човек е също така да полага усилия, с което да осъществи и своята молитва чрез действие. Молитва чрез действие означава правене на всичко възможно за постигане на определено желание. Например освен извършването на молитва един болен човек трябва също така да посети доктор специалист, да взема лекарствата, които ще са му от полза, и да получи болнично лечение, ако е необходимо, или пък друга форма на специална грижа. Това е така, тъй като Аллах е свързал всичко, което се случва на този свят, със специални причини. Всичко на Земята и във Вселената се случва съобразно тези причини. Ето защо

човек трябва да предприеме необходимите мерки съгласно тези причини, но знаейки, че Аллах е

този, Който ще ги направи ефективни, със смиреност, покорство и търпение да очаква резултат от Него.

Положителното въздействие на вярата и молитвата над болния и начинът, по който те ускоряват процеса на

оздравяване, е въпрос, привлякъл вниманието и препоръчван от докторите. Под заглавието “Бог

и здраве: Добро лекарство ли е религията? Защо науката започва да вярва?” изданието от 10 ноември 2003 г. на известното списание “Нюзуик” (Newsweek) е разгледано лечебното въздействие на религията в статия, свързана с илюстрацията на корицата. В нея се съобщава, че вярата в Бог повишава морала на хората и им помага да се възстановят по-лесно, а и че науката също е започнала да вярва, че хората, имащи религиозна вяра, се възстановяват по-лесно и по-бързо. Според анкета на списанието 72 % от американците вярват, че молитвата може да излекува някого и че тя улеснява процеса на оздравяване. В проучване, проведено във Великобритания и САЩ, също се стига до извода, че молитвата намалява оплакванията на пациентите и ускорява процеса на възстановяване. Според изследване, проведено в Мичиганския университет, депресията и стресът се наблюдават по-малко при набожните. Открития на Университета “Ръш” в Чикаго пък сочат, че ранната смъртност сред хората, които се прекланят и се молят редовно, е с около 25 % по-ниска, отколкото при тези, които нямат религиозни убеждения. Друго проучване, в което са участвали 750 души, претърпели ангиокардиография, научно доказва “лечебната сила на молитвата”. Установено е, че смъртността сред сърдечноболните, които се молят, е намаляла с 30 % в рамките на една година след операцията.



Примери за молитви, споменати в Корана,са:



“И [спомени] Айюб, който призова своя Господ: “Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърдният от милосърдните”. И му откликнахме Ние, и премахнахме бедата му, и възстановихме семейството му, и го удвоихме - милост от Нас и напомняне за покланящите се”



(сура Анбиа, 83-84).



“И [спомени Юнус -] човека в кита, който отиде разгневен и мислеше, че Ние не ще го притесним. И извика в тъмнините [в корема на кита]: “Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив”. И му откликнахме Ние, и го спасихме от скръбта. Така спасяваме вярващите”



(сура Анбиа, 87-88).



“И спомени [Закария], който призова своя Господ: “Господи, не ме оставяй сам! Ти си Най-добрият наследник.” И му откликнахме Ние, и му дарихме Яхя, и за него поправихме съпругата му. И те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас”



(сура Анбиа, 89-90).



“И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме!”



(сура Саффат, 75).



Както вече казахме, молитвата не трябва да бъде само за намаляване на болестите или на другите земни проблеми. Един искрен вярващ трябва винаги да се моли на Аллах и да се примирява с всичко, което му се случва. Фактът, че ползите от молитвата, които са разкрити в множество айети на Корана, са научно приети днес, още веднъж разкрива чудната същност на Корана.



“И когато Моите раби те питат за Мен,

Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия,

когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат

и нека вярват в Мен, за да се напътят!”



(сураБакара, 186).

ВЕЛИКАТА ВЕСТ-По Пътя На Аллах

Една от сурите на Свещения Куран се нарича “Вестта” (ен-Неба), която Великият Аллах започва с думите: “За какво се питат един друг? – За Великата вест..?”

Великата вест е Сетният ден (къямет), за който човекът винаги пита: “Кога ще настъпи Сетният ден?”

Мисълта за края на света винаги е била на дневен ред в човешкия живот, защото всеки, който е дошъл на този свят рано или късно си отива. Божествените религии също са напомняли на човека, че светът е временен. Затова винаги при големи земни и небесни бедствия хората се сещали за Сетния ден, но и винаги след това са го забравяли, и се стремели да отдалечат мисълта за него от ежедневието си.

... Въпреки че скорошните бедствия и разрушения актуализираха темата за Сетния ден, хората, които живеят далеч от мястото на събитието им се струва, че тях никога няма да ги сполети това, което сполетя другите.

Защо винаги хората с такова вълнение се интересували, ще настъпи ли краят на света? Защото в отговора на този въпрос се крие тайната, дали ще носят отговорност за стореното от тях на земята. Ако този свят има край, ако след него има друг свят, и ако там човек ще трябва да отговаря за постъпките си на тази земя, тогава..?

Божествените религии са известили човека за следното: Да, този свят има край, след който ще се появи друг свят, където на всеки ще му се покаже книгата с неговите земни дела. Там никоя несправедливост няма да остане ненаказана.

Дори да не вярва, в определени моменти човекът отдава значение на тази вест и я възприема. Всъщност той винаги е носел в себе си мисълта за съществуването на един друг свят. Спотаил е мисълта, че до голяма степен не владее същесвуването си на тази земя, че е зависим от управлението на друга сила и следователно трябва да й отдава значение. Дори да не вярва, дори да отрича, дори да се противопоставя, когато го сполети бедствие, как реагира?

Казват, че в самолет, който пада няма атеисти.

Какво ли изпитва човек, когато види как потъва земята, върху която е стъпил, как единият му крак потъва, а другият остава на повърхността? Какво чувства, когато земята под него на дълбочина 40 км започне да се тресе, след което земетръсната вълна се измества от епицентъра си и разтърсва територии в радиус от 4500 км? Какво усеща, когато види в морето вълни с размери на жилищни сгради да атакуват сушата, да сграбчват хората един по един, да ги отправят към един друг свят..?

Какво ли не биха дали милиардерите, за да останат само още една година на земята. Но дойде ли ти реда, отиваш си! С други думи – нито минута по-рано, нито минута по-късно... идваме и си отиваме...

Какво е Сетният ден? Дали това, което причиняват земетресенията и вулканите, или това, което ще се случи много по-близо до нас, когато дойде зовът и всеки приключил земния си живот ще поеме на път!

Ако зeметресението в Индийския океан, което се разпростря чак до бреговете на Африка, може да послужи за тема на статия, озаглавена “Сетният ден”, то каква ли Велика вест ще бъде истинският Сетен ден? Дали се е появил или ще се появи вестникът, който ще публикува тази вест? Или ще я прочетем, когато се събудим в “новия свят”?

Свещеният Куран разказва за момента, в който ще настъпи Сетния ден, когато небесата ще се превърнат в свитък, когато планините ще бъдат пометени...

Преди няколко години хиляди хора в Турция преживяха голямо земетресение. Станахме свидетели на хора, които вярваха, че това няма предупредителен характер. Предпочетоха да го тълкуват, като случайни раздвижвания на земни пластове. За тях всичко беше случайност. Слънцето изгряваше случайно, луната се движеше случайно, кислородът във въздуха беше резултат на някакво случайно равновесие, водата се беше появила случайно, човекът беше възникнал случайно...

Така си мислеше човекът, но в него се обаждаше един глас: “Не бъди глупав! Да твърдиш, че всичко това е плод на случайността е върхът на безумието. О, Аллах! – се провикваше човекът щом чуеше откъм небето и земята гласове, напомнящи Сетния ден...

Всъщност при всяка смърт и при всяко бедствие, поставянето на дневен ред на въпроса за Отвъдния свят, където всеки ще отиде, е от значение за “по-човешкото” поведение на човека на земята.

Не си застрахован от земята под тебе, не владееш небето, не контролираш дъжда, светкавиците, облаците, луната, слънцето...

Когато земята под тебе започне да потъва, нямаш сили да я спреш. Остави противоборството, ти не владееш дори себе си. Сигурен ли си, че ще можеш да поемеш още един път дъх? При това положение, вслушай се в Силата, Която те е създала! Осъзнай се! Подготви се за света, в който ще отидеш!!!

За мое добро, аз винаги по този начин гледам на света. За това че дишам, че се усмихвам, че мога да обичам, благодарих. Благодарих, въпреки да съзнавам, че няма да мога да се отплатя само с “благодаря” за нито едно от тези блага. Няма изход и сила освен Аллах!