111. СУРА АЛ-МАСАД (СПЛЕТЕНИТЕ ВЛАКНА)

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Да се погубят двете ръце на Ебу Лехеб! И той да се погуби!
2. Не го избави неговият имот и онова, което е придобил.
3. Ще гори в огън с пламъци той ­
4. и жена му, носещата дърва.
5. На шията й ще има въже от сплетени влакна. (Пратеника на Аллах повикал близките си роднини и ги приканил да приемат Исляма. С оскърбителни думи чичо му Абу Лехеб рекъл: “Затова ли ни извика?” Сурата била низпослана по този повод. Впоследствие ръцете на Абу Лехеб изсъхнали и той умрял в дома си, без някой да разбере. Открили тялото му след три дена и бил погребан от нает за целта човек.)

Сура Месед е меканска и се състои от 5 айета. В нея се говори за пагубата на Ебу Лехеб – враг на Аллах и Неговия Пратеник, който оставял работата си и тръгвал след Пратеника, за да осуети призива му. Той пречел на хората да повярват в думите на Пророка салляллаху алейхи уе селлем. В края на сурата, му е обещан пламтящият огън, в който ще гори. А жена му ще го придружава със специално наказание – около врата й ще бъде осукано въже от палмови нишки, с което ще бъде повлечена в огъня. С това ще се цели увеличаване на болката до пълна разруха.
Разказва се от Ибни Аббас радиаллаху анху, че по заповед на Всевишния Аллах да предупреди роднините и близките си, Мухаммед салляллаху алейхи уе селлем се изкачил на хълма Сафа. Събрали се толкова хора, че човек не можело да се промуши сред тълпата, за да чуе думите на Пратеника салляллаху алейхи уе селлем. Отишъл и чичото на Пророка салляллаху алейхи уе селлем Ебу Лехеб. Хз. Мухаммед салляллаху алейхи уе селлем се обърнал към хората с думите : “Ако ви кажа, че в низината има една конница, която иска да ви покори!” Те казали: “Ние не сме чули от теб да изричаш лъжа.” А той салляллаху алейхи уе селлем продължил: “Тогава аз ви предупреждавам, че ви застрашава велико мъчение.” След тези думи Ебу Лехеб му казал: “Проклет да си, о, Мухаммед, затова ли ни събра?” После Великият Аллах низпослал тази сура:
تَبَّتْ يَدَا أَبِي لَهَبٍ وَتَبَّ - да се погубят ръцете на този нещастник Ебу Лехеб, погубен, губещ и заблуден в делата си. Аллах да го погуби, и го погуби. На арабски с думата يَدَا се цели самия човек, а не само ръцете му. Т.е. цели се Ебу Лехеб. Истинското му име е Абдул Узе бин Абдул Мутталиб, чичо на Пророка Мухаммед салляллаху алейхи уе селлем. Жена му е Ум Джелил, сестра на Ебу Суфиян. Те двамата били най-големите врагове на Исляма и Мухаммед салляллаху алейхи уе селлем.
Когато жената на Ебу Лехеб чула какво е низпослано за нея и мъжа й, отишла при Пратеника салляллаху алейхи уе селлем, който стоял до Кябе заедно с Ебу Бекир радиаллаху анху. В ръката си държала камъни. Когато се приближила до Пророка салляллаху алейхи уе селлем, Аллах отнел зрението й, и тя не видяла никой друг, освен Ебу Бекир радиаллаху анху.Тя казала: “О, Ебу Бекир, казаха ми, че твоят приятел ме е наскърбил. Кълна се в Аллах, че ако го намеря ще го ударя с този камък в устата и ще си замине.” После Ебу Бекир казал: “О, пратенико на Аллах, тя не те видя!” А той отвърнал: “Тя не ме видя, защото Аллах отне зрението й.”
Всевишният Аллах не споменал името на Ебу Лехеб Узе, защото това е име на удол. Няма да му помогнат имуществото и парите, които е натрупал и няма да го спаси Узе, на когото се кланя. Ибни Аббас казал, че كَسَبَ وَمَا означава всичко, което е придобил, включително и деца. Било предадено, че Ебу Лехеб казал: “Ако това, което казва синът на брат ми е вярно, то аз ще откупя душата си с имуществото и децата си. Елюси пояснява, че Ебу Лехеб имал три деца (синове) – Укбе, Муетеб и Утейбе. В деня на завоюването на Мекка двамата станали мюсюлмани, но Утейбе не приел Исляма. Когато била низпослана тази сура дъщерята на Пророка Мухаммед салляллаху алейхи уе селлем Ум Гюлсюм била омъжена за Утейбе . А Рукие за брат му Укбе.
Когато Утейбе пожелал да тръгне с баща си към Шам, отишъл при Пратеника на Аллах салляллаху алейхи уе селлем и му казал: “О, Мухаммед, аз съм неверник, вярвам в звездите.” След което се развел с дъщеря му. Ум Гюлсюм се ядосала и направила дуа за него: “О, Аллах, изпрати срещу него куче от кучетата!” Така Утейбе бил изяден от лъв.
Ебу Лехеб бил погубен след случката при Бедир. Седем дена след нея се разболял и умрял от страшни болки в корема.
سَيَصْلَى نَارًا ذَاتَ لَهَبٍ – ще влезнеш в пламтящия огън, в пламтящите пламъци на Джехеннема. حَمَّالَةَ الْحَطَبِ وَامْرَأَتُهُ – ще влезне с него в Ада и жена му, която правеше интринги между хората и разпалваше между тях огън от вражда и омраза. Абу Сауд казва за нея: “Тя носеше през нощта тръни и бодли и ги слагаше на пътя на Мухаммед салляллаху алейхи уе селлем, за да му причини болка.” А Ибни Аббас казва: “Ходеше между хората и клюкарстваше, за да всява раздор помежду им.”
فِي جِيدِهَا حَبْلٌ مِّن مَّسَدٍ – на врата й ще има обвито въже от влкана от палма, с което ще бъде измъчвана в Съдния ден. Ибни Мусейд казва: “Жената на Ебу Лехеб е имала гердан от диаманти и е казала: “Кълна се в Уза, че ще продам този гердан и ще го похарча, за да причиня мъка на Мухаммед.” Така Всевишният Аллах я наказал с огнено въже на шията.

112. СУРА АЛ-ИХЛАС (ПРЕЧИСТВАНЕТО)

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Кажи [о, Мухаммед]: "Той е Аллах Единствения,
2. Аллах, Целта [на всички въжделения]!
3. Нито е раждал, нито е роден,
4. и няма равен Нему."
1. Кажи [о, Мухаммед]: „Той е Аллах – Единствения,"
Този айет представлява ясен отговор на въпроса, отправен към пратеника салляллаху алейхи уе селлем: „Какъв е Бог, към Който ти ни приканваш да се молим?" На него той отговаря с увереност.
В епохата на невежеството сред се ширело вярване за велик Бог, наричан Аллах. Той заемал най-високото място над идолите, чийто брой се равнявал на стотици и на тях се молели различните племена. Според тази вяра Аллах е Създател на цялата Вселена. Той държи под контрол и в определен ред слънцето и луната.

Той дава дъжда и съживява земята

(ел-Анкебут, 29: 61, 63; ез-Зухруф, 43: 9, 87).

Освен това през трудните и опасни времена, когато се оказвали лице в лице с природните бедствия, арабите се молели и уповавали единствено на Него

 (ел-Ен'ам, 6: 40-41; Юнус, 10: 22; Лукман, 31: 32; ел-Анкебут, 29: 65).

Най-силните клетви давали в името на Аллах

(ел-Ен'ам, 6:109; ен-Нахл, 16: 38; ел-Фатир, 35:42)

и го приемали за Бог на Кябе (Курайш, 106: 3).
Арабите използвали доста често думата „Аллах" в своите дуи, изрази, поговорки и особено в стихотворенията

(DSA, "Allah" и," 473).

И въпреки това те изобщо не отделяли място на Аллах в ибадетите си. Вместо да служат на Него, те се молели на идоли, споменати в Корана като „еснам", „евсан", „евлия", „ербаб", „тагут", „ендад", „енсаб", „шуфеа"

(Veli Ulutbrk, Kurani Kerim Allah'a Nasal ТапзЬуог, Izmir 1985, s. 3).
Арабите не се молели единствено на идоли, изработени лично от тях, но и на ангелите

 (ез-зухруф, 43:19-20),

приемайки ги за дъщери на Аллах, както и на джиновете

(ес-Саффат, 37: 158),

на които пък приписвали еднородна връзка с Аллах.

С течение на времето те, които твърдели, че идолопоклонничеството им е наследство, останало от дедите, се отдалечили от монотеизма. Вследствие на това настъпила деградация в личния и социалния им живот; отдалечаване от висшите човешки ценности и хуманни принципи като взаимопомощ, солидарност, социална справедливост и равенство и над тях взели превес социалните болести като несправедливост, насилие, злоупотреба, беззаконие, кражби, хазарт, проституция, пиянство и склонност към забавления. Не останали други неща, достойни за споменаване, освен езикът, щедростта и свободолюбието им. Чрез този айет към арабите се отправя призив да се върнат отново към единобожието, към вярата в Единството и Безподобието и чрез тевхида (единобожието) да подредят личния и социалния си живот съобразно висшите религиозни и етични норми.
Думата „ехад" (единствен) в айета вместо „Вахид" (един) всъщност е специфична. Тя никога не е била използвана като качество на човек или друго нещо. След низпославането на Корана тази дума се употребява единствено за личност на Аллах. От това се разбира, че „ехад" (единствен) е качество, принадлежащо само на Аллах, и на никое друго същество.
На всички въпроси, отправяни към Пратеника на Аллах салляллаху алейхи уе селлем от различни верски общности като например: „Кой е твоят Бог, от какво произлиза, какъв е родът и произходът му?", следвал отговор: „Той е Ехад" (единствен). А това означава следното:
A) Той е Аллах, Безначален, Безкраен, Няма никой преди и след Него.
Б) Той няма род, тъй като няма и подобен на Него. Той е Единствен.
B) Неговата личност не е „Вахид", а е „ехад". Той е предпазен от каквато и да е многочисленост. При Него раздробяването на малки частици е невъзможно, тъй като няма никаква форма и образ, Той не се нуждае от време и място. Няма цвят и органи. При Него не може да се говори за процеса изменение. Той е Съвършен от всякаква гледна точка, Той е Единствен.

2. Той (Аллах) е Самед.
На думата „самед" тълкувателите дават следните обяснения:
1. „Самед" е този, който е над всички.
2. „Водач, чието ръководство е съвършено.
3. Личност, към която всеки тича за помощ при трудности и бедствия.
4. Съвършена личност, която няма нужда от никого, а всеки има нужда от него.
5. Този, който не произлиза от нещо и не съставя нещо от себе си.
6. Съвършен от гледна точка на качествата и действията си; недостижим от бедствия; този, който няма недостатъци; този, с чиито качества никой друг не може да бъде кичен; вечното, нетленното същество.
7. Този, Който прави каквото реши и каквото пожелае. Никой не може да проверява и да контролира заповедта и решението Му.
В крайна сметка „Самед" е Този, Който е над всичко, и при нужда всеки търси убежище при Него. „Аллах е Самед" означава, че Той е Единствен и няма подобен на Него. Той е, Който не се нуждае от никога, а всеки се нуждае от Него. Това е истина, сриваща из основи идеята за вечността на материята. Защото неодушевената материя, за да съществува от само себе си и за да приеме форма, се нуждае от създател и майстор. А Той е Единственият, Аллах. Ако във Вселената имаше повече от един „Самед", щеше да бъде невъзможно да се отвърне на желанието на всеки един и никой от тях нямаше да бъде доволен и във Вселената щеше да цари не ред, а хаос.
„Аллах е Самед" показва също, че като Бог, Той е единствен. Защото човек приема за Бог само съществото, от което има нужда.

Ако една личност не задоволява нуждите, никой разумен не би му се молил.

3. Той нито е раждал, нито е раждан.
През всеки период идолопоклонниците са споделяли идеята за еднородност на Бога с човека. Като продължение на тази идея се е вярвало в съществуването на много божества, като мъжете били наричани, богове, а жените – богини. Вярвало се също, че тези богове, също като хората, се женят и привързват, имат деца и продължават рода си.
Идеята за Бог през периода на джахилийета (невежеството) също носела подобни следи. В същото изкривено вярване биват въвлечени за съжаление и последователите на небесни религии като хората на Писанието (ехл-и китаб), които с времето се отдалечават от чистото единобожие. Арабските идолопоклонници, както бе споменато, приписват деца на Аллах, считат ангелите за Негови дъщери. Като логичен резултат от тази идея би следвало още, че:
А) Ако Аллах от гледна точка на качествата, действията, силата и съвършенството Си, не е единствен, а е един от множеството, би трябвало да приемат за Бог не само Него Самия, но и Неговото дете.
Б) Ако съществуват мъжки и женски богове, за да имат деца, те трябва да се сношават. Аллах да пази, ако това се приеме, следователно също трябва да се приеме, че Той е материален и съпругата Му е от същата материя.
В) Хората са смъртни. Те са същества, които имат край. Затова се размножават чрез полово сношение, за да продължат рода си. Ако се приеме, че Всевишният също се възпроизвежда, тогава, опазил ни Аллах, това би означавало, че Той е смъртен, а не вечен и безкраен.
Г) Бездетният човек си осиновява деца, за да му помагат. По такъв начин той си осигурява наследник. Ако осиновяването се приписва и на Аллах, тогава ще трябва да се приеме, че Той има нужда от помощ и е същество, изпълнено с безсилие.
Ето така с думите „Аллах е Ехад и Самед", , които се казват в началото на сурата, се отхвърлят из основи всички тези хипотези. Освен това в продължението отделно се подчертава, че „не е раждан и не е раждал", като така изцяло се отхвърлят всички възможни съмнения по този въпрос. Защото представянето на Бога в човешки образ, е сред основните причини за идолопоклонническите идеи, свързани с личността на Аллах.
Езическите вярвания в Корана не са отхвърлени само в сура Ихляс. Напротив, темата е споменавана отново и отново в различни сури и айети с различен подход, за да може тази истина да залегне добре в съзнанието на хората. Ето някои от айетите в тази връзка:
„О, хора на Писанието, не прекалявайте в своята религия и говорете за Аллах само истината! Месията Иса, синът на Мерйем, е само пратеник на Аллах и Негово Слово, което Той извести на Мерйем, и дух от Него. И вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници, и не казвайте: „Троица!" Престанете! Това е Най-доброто за вас. Аллах е единственият Бог. Пречист е Той, за да има рожба!..."

(ен-Ниса, 4:171).
„Ала не! Те изричат своя измислица: „Аллах роди." Те наистина са лъжци."

 (ес-Саффат, 37:151-152).
„И отредиха на Аллах съдружници и от джиновете, въпреки че Той ги е сътворил. И в своето неведение Му измислиха синове и дъщери. Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го описват! Първосъздателя на небесата и на земята! Как да има Той дете, щом няма съпруга и всяко нещо е сътворил, и всяко нещо знае?"

(ел-Ен'ам, 6:100-101)
„Рекоха: „Аллах се сдоби със син." Пречист е Той! Той е Пребогатия. Негово е всичко на небесата и всичко на земята. Нямате довод за това. Нима говорите за Аллах, каквото не знаете?"

 (Юнус, 10:68).
„И кажи: „Слава на Аллах, Който не се е сдобивал със син и не е имал съдружник във владението, и не е имал помощник срещу безсилието. И Го прославяй с възвеличаване!"

(ел-Исра, 17: 111 )
Както се вижда, в айетите по всякакъв начин се отхвърлят твърденията и идеите на приписващите деца и осиновяване на Аллах. Този вид грешки и алогични мнения са обяснени с доказателства.

4. И няма нищо равно на Него.
Думата „кюфюв", която се споменава в арабския оригинал на айета, в речника е обозначена като „подобен, равен, еднакъв". А значението му в айета е следното: „Никой във Вселената не е подобен или равен на Аллах, не може и да бъде. Няма равен и подобен нито в истинността на съществуването Му, нито в действията, нито пък в някое от качествата Му. Тази истина е изразена с неговото качество „Единствен" в първия айет на сурата. А тук се потвърждава същият принцип.
С този айет изцяло се отхвърля също и дуалистичната вяра, която се опира на идеята за господството на два Бога във Вселената – Бога на доброто и Бога на злото. В дуализма Аллах се приема като Бог на доброто. Срещу Него има и Бог на злото, който сее хаоса, противно на Неговите добри дела. Най-разпространеното дуалистично вярване е древно-иранското. В него се приемало, че има Бог на светлината и Бог на тъмнината. В южната част на Арабския полуостров, останал под влиянието и господството на Иран, също имало подобни вярвания.
В заключение, сура „Ихляс" в четири кратки айета е разяснила по най-ясен начин основата на ислямската вяра: Аллах е Един, Единствен; няма съдружник, подобен, равен и съперник, нито в личността Си, нито в качествата Си. Той няма нужда от нищо, но всяко нещо има нужда от Него.
Вярата в единството на Аллах дарява истинската свобода на човека. Когато сърцето и съзнанието се освободят от чувстване на неща, които са извън истинността за Аллах и от привързване към същества, извън тази истинност, Той бива спасен от всички връзки, вериги, които го измъчват и ограничават свободата му. Спасява се от желанията, страха и безпокойството, които са спънки в борбата при изкачване на върха на пирамидата на човешките ценности. Когато човек открие Аллах, стига до истината за съществуването, а щом е така защо да се привързва към други неща? Щом няма друг истински господар освен Аллах, от кого да се страхува?
Когато това вярване, че няма нищо друго освен истината за Аллах залегне добре в сърцето, човек започва да съзира тази истинност във всички други същества; започва да вижда „силната ръка" и воля на Аллах. Това е първата степен. Отвъд нея съществува още една, при която сърцето не признава нито едно от съществата във вселената, освен Аллах. Защото там, освен истината за Аллах, няма друго, което може да види. Когато приеме тази мисъл, човек счита за нищожно влиянието и действията на причините. Човекът отправя всяко нещо, всеки случай и всяко действие към първопричината, под чието влияние са станали. т. е. към Великия Създател – Аллах. Ето това е една от най-важните истини, на която отдава голямо значение Свещеният Коран, когато установява идеята за вярата. Затова Свещеният Коран непрекъснато преминава през външните причини и обвързва делата директно с волята и желанието на Аллах.
„... и не ти хвърли, когато хвърли, а Аллах хвърли..."

 (ел-Енфал, 8:10).
„... Помощта е единствено от Аллах..."

(ел-Енфал, 8:17).
„Тогава ще пожелавате само онова, което Аллах желае..."

 (ел-Инсан, 76:30).
Сура Ихляс от една страна набива в съзнанието тевхида, който се основава на единството на Аллах, а от друга страна отхвърля из основи вярванията, които му противоречат – било то атеизма, материализма или идейните течения, отхвърлящи съществуването на Аллах, като дуализма с неговите вярвания за боговете на доброто и злото, както и идолопоклонническите вярвания, приписващи съдружници и равни на Аллах, макар че вярват в съществуването Му. Тук се отнасят и религиозни течения като християнството и юдаизма, които в началото се опират на вярата в единството на Аллах, а с течение на времето се отклоняват от това вярване и кривват към идолопоклонничеството.
Адем Йеринде

Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (123), Август, 2004 година

113. СУРА АЛ-ФАЛАК (РАЗСЪМВАНЕТО)

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! 1. Кажи [о, Мухаммед]: "Опазил ме Господарят на разсъмването 2. от злото на онова, което е сътворил, 3. и от злото на тъмнината, когато настъпи, 4. и от злото на духащи по възлите [магьосници], 5. и от злото на завистник, когато завиди!" 1. Кажи [о, Мухаммед]: "Опазил ме Господарят на разсъмването Всевишният Аллах, повелявайки на своя пратеник със заповедта "кажи", в негово лице повелява на всички хора. Човек в състояние на заплаха се осланя на някакъв предмет или същество; при нападение от страна на врага се подслонява в крепост, от изстреляния куршум се укрива в окоп, или зад някаква стена, от гнета на угнетителя търси убежище при някакъв човек, народ или държава. Или се осланя на някакво свръхестествено същество. Когато човек не може да предотврати с материални средства сполетелите го големи беди, той изпитва нужда да бъде защитен от сили, за които вярва, че властват над природата. Това не може да се обясни само с теорията на безизходицата (безнадеждността). Това е отражение на заложения в натурата на човека стремеж да повярва в някакво висше същество. Според Корана и Суннета, такъв вид осланяне може да има само към Всевишния Аллах. В този смисъл идолопоклониците се осланяли на други същества освен Аллах. В джахилиета (епоха на невежеството) хората зовели за помощ джиновете, жреците, различни богове и богини. Днес някои също търсят защита от подобни същества. Материалистите разчитат на материалните сили и средства, защото те не вярват в свръхестествени сили. Но при беда вярващият се обръща към Аллах и от Него очаква помощ. За арабските идолопоклонници Коранът разкрива следното: "Някои хора търсеха убежище при някои джинове, а [хората] им надбавиха безразсъдство." (Джинн, 72: 6). Според предание на Ибн Аббас, когато арабите - идолопоклоници били принудени да пренощуват в някаква долина, изричали следните думи: "Осланям се на Господаря на тази долина (т. е. на духа, който е владетел и властелин на тази долина). Когато Мерйем, която е една от избраните раби на Аллах, видяла меляикето във вид на непознат човек, промълвила: "Всемилостивият да ме опази от теб! Ако си богобоязлив..." (Мерйем, 19: 18). Нух алейхисселям  е казал: "Господарю, моля Те, опази ме да не Те питам за нещо, за което нямам знание!" (Худ, 11: 47). Муса алейхисселям пък е казал: "Опазил ме Аллах да съм от невежите!" (Бакара, 2:67). Пейгамберът ни салляллаху алейхи уе селлем в своите дуи (молитви) се осланял на Аллах. Например в една дуа казва: "О, Аллах, опази ме от безполезното знание, безстрашното сърце, ненаситната душа и неприемливата дуа. " (Муслим, Зикр, 73), А в друга: "О, Аллах! Опази ме от немощта, мързела, страха, старостта, скъперничеството, мъченията на гроба, от фитнето (изпитанието) живота и смъртта." (Муслим, Зикр, 50). Изразът "феляк", който е използван в арабския текст на айета, обозначава разсъмването и всички същества. Според първото значение айетът може да се разбере по следния начин: Осланям се на Аллах, Той е Господарят, Който ни изведе от тъмнината на нощта в светлината на деня, т. е. Този, Който ни дарява със сигурност чрез светлината и пази от злото на явните и скритите неща. Защото разпростирането на утринната светлина след нощната тъмнина прилича на спокойствието, което настъпва след отегчение или неприятност. Човек очаква да премине неприятността и отегчението, така както очаква да настъпи сутринта. Според второто значение на думата "феляк" айетът може да се разбере така: Осланям се на Владетеля на всички същества, т. е. на Аллах, Който ни пази от злото на всички същества. Този смисъл е в унисон и със следващия айет. 2. От злото на онова, което е сътворил Тоест в общия и тесния смисъл от злото на всички твари. Тук се повелява да се търси убежище при Аллах само от злините на тварите. Това няма да засенчи техните добрини. Аллах, който е сътворил тези същества, е всесилен да създаде обстоятелствата, при които техните добрини ще проличат, както и да ги насочи по този път! Думата "шерр" се използва в смисъл на вреда, недостатък, мъчение и тъга. Болестта, гладът, нараняването, изгарянето, ухапването на скорпион, смъртта на дете и подобни неща, които са причина за това, физически навреждат на човека и го измъчват. Обаче липсата на вяра, съдружаването, грехът, насилието и подобни състояния вредят на духовността на човека. Дори и да не безпокоят човека в началото, те в крайна сметка са истинските злини за него. Защото са препятствия по пътя към вечното щастие. И от двата вида зло трябва да се търси убежище при Аллах. Ето защо човек трябва да зове за помощ Всевишния Владетел както против злините, причинени от природните бедствия, така и против всякакви неща, които ще навредят на човека – хищните животни, насекомите, микробите, нефса, джиновете, греховете, сладострастията, лошите думи и постъпки и др. В айета злото не е адресирано (приписано) към Аллах. Защото Аллах не е сътворил нито едно същество само и само като зло. Напротив Аллах Субханеху уе Теаля винаги желае доброто. Но за да се постигне мъдростта на сътворението, Аллах е създал и дал в ръцете на творенията злото. В свещения айет след като е споменато за злото въобще, специално са споменати и злините на някои същества, тъй като човек изпитва повече нужда от помощта на Аллах срещу тях. Най-ефикасният начин за опазване от злините на съществата е да се призове за помощ техният Творец. Защото Аллах е всемогъщен повелител на всички същества и знае злините, за които ние нямаме понятие. Ние, призовавайки на помощ Всемогъщия Аллах, търсим убежище при Него от всички злини, които знаем, и тези, за които не знаем. 3. И от злото на тъмнината, когато настъпи Специално е препоръчано да се иска помощ срещу злото на тъмнината. Тук целта не е тъмнината, а онова, което се прикрива с нея. Защото най-често големите престъпления се извършват на тъмно, опасните и отровните животни излизат през нощта. Нощта със своя мрак всява в сърцата страх, съмнения и поражда мнителност и опасения. Животното, което ще нападне, опитният крадец, който ще краде, врагът, който е устроил засада и отровното влечуго чакат нощта, за да действат. Чувствата и съвестта се отегчават в тъмнината. Разумът и знанията не функционират пълноценно. Тъмнината е удобно време за действията на шейтана (сатаната) и за лошите помисли, които се нашепват на сърцето. Когато тишината, породена от тъмнината обхване света, всичко, което е явно и скрито, както и всичко, което ходи и пълзи, приема ужасяващ вид! Когато се низпосла тази сура в Арабия цареше анархия и смут. Затова тъмнината била ужасяваща. Тогава разбойниците излизали през нощта и нападали и ограбвали селищата. Поради това и онези, които целели да нападнат и убият пратеника на Аллах салляллаху алейхи уе селлем, са го сторили през нощта, за да не се знае кой е извършителят на злодеянието. Затова в айета е повелено да се иска помощ от Аллах Теаля срещу всички беди и злини, които възникват през нощта. Друг е въпросът, че състоянието на онези, които са лишени от светлината на истината и са затънали в бездната на неверието, е като живота в тъмнината. Това е причината за всякакви духовни злини. За да не се изпадне в такова състояние е нужна помощта на Всевишния Аллах. 4. И от злото на духащи по възлите [магьосници] "Духащите по възлите", които са споменати в айета, са магьосниците и хората със зли духове, които омайвайки възприятията и въздействайки на нервната система на човека, изпращат някакви сигнали в душата, както и чрез различни зловредни внушения психологически му въздействат. Хората, които попаднат в техните клопки, биват заставени да живеят в мрак като им се пречи да видят светлината на истината. Тези мошеници чрез амулети и внушения, се представят за избавители и лечители и демонстрират всезнание, но в същото време развалят отношенията между членовете на семейството или изобщо между хората като всяват омраза. Попадането в техни ръце е по-опасно от попадането в лапите на лъва или в устата на отровно животно. Затова е нужно да се търси помощ срещу тях. Магията не променя същността на нещата, а само се омайват възприятията на човека и се пренасочват в желана от магьосника насока. Магията, представена в разказа за Муса, алейхисселям е от същия вид. Магьосниците хвърлили на земята своите въжета и тояги и чрез магьосническите си умения ги представили като пълзящи змии. Тогава Муса алейхисселям се уплашил, но тогава Аллах му повелил: "Не се страхувай, ти си превъзхождащият! И метни това, което е в десницата ти, ще погълне то стореното от тях." (Та-ха, 20: 68-69) И наистина, след като тоягата на Муса алейхисселям се превърнала в змия, погълнала представените чрез магия и омайване за змии въжета и тояги на магьосниците. Така истина излязла наяве. Становището на исляма за магията бе изложено в предишния брой. Само искаме да подчертаем отново, че магията, състояща се от думи, които носят елементи на ширк (съдружаване), е кюфюр (неверие). Дори и да не съдържа ширк, правенето на магия е харам (забранено). Пейгамберът салляллаху алейхи уе селлем е причислил магията сред седемте големи гряха, които са спирачка за отвъдния живот. 5. И от злото на завистник, когато завиди! Хасед (завист) е да гледаш с лошо око на някой, който е дарен от Аллах с блага и добродетели или да искаш тези блага да се отнемат и да ти се дадат, а ако не се отнемат, да не се дадат на никого, т. е. да не принадлежат на никого, освен на тебе. Когато завистникът завиди на някого и огънят на завистта, обзела душата му, излезе наяве, тогава той може да направи всякаква злина, която е по силите му. Той не се спира пред нищо. Затова срещу такъв човек е нужно да се търси помощ от Аллах Теаля. За предпазване от злото на завистника трябва да се вземат мерки, като упованието (тевеккюл) в Аллах, вярата, че никой не може да извърши зло без позволението на Аллах, и постоянното спазване на заповедите и забраните на Аллах (таква). Освен това не трябва да се мисли много за завистника и да се проявява търпение към неговите деяния, за да не се слезе на неговото ниво. Напротив, ако има възможност, да му се окаже почит и прояви любезност. Да не се отдава значение на помислите на завистника. Най-важното е обектът на завист да не се изневерява на принципите на тевхида (единобожието). Защото когато тевхидът се вкорени в сърцето на някого, то той не се страхува от нищо, освен от Аллах. В заключение можем да кажем, че сура Феляк ни учи да зовем на помощ Всевишния Аллах срещу гореизброените злини и беди, както и винаги да Му се молим и да търсим Неговата подкрепа. Защото дуата (молитвата) е сърцевината на ибадета, както и същността на вярата. Истинска дуа е онази, която се отправя непосредствено към Всевишният Творец. В тази сура Аллах ни повелява да отправим нашите молитви директно към Него, за да ни опази от злините. Затова търсенето на помощ от други, очакване на помощ от Аллах посредством молитвите на други хора или от муските, заклинанията и магиите на шарлатаните не е повеля на религията. Напротив, това е израз на невежеството и е най-големият грях. д-р Адем Йеринде Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (120), Август, 2003 година

114. СУРА АН-НАС (ХОРАТА)

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Кажи [о, Мухаммед]: "Опазил ме Господарят на хората,
2. Владетелят на хората,
3. Богът на хората,
4. от злото на шепнещия съблазни [сатана], побягващия,
5. който нашепва в гърдите на хората,
6. [сатана] от джиновете и от хората!"

Веднага след израза "опазил ме" в началото на сурата се споменават трите качества на Всевишния Аллах, Който изисква да се прислоняваме при Него. Това са: "Рабб", "Мелик" и "Илях". Качеството "Рабб" обхваща значенията: възпитаващ, даващ в изобилие, отглеждащ, помагащ за достигане до съвършенство, напътстващ, господар, който пази и покровителства. Качеството "Мелик" означава: установил пълно господство над творенията, налагащ решенията и волята си спрямо тях по какъвто начин желае, способен да изпълнява желаното, както пожелае, господар, който се разпорежда във владенията си като творене, даване на прехрана и умъртвяване. А качеството "Илях" означава този, Който е над всичко, вземащ под свой контрол всичко, божество, което със своята безкрайна сила и величие живее в сърцата на хората, единственият достоен за боготворене, като признаването на друг освен Него е забранено. В самото начало на призива за търсене на убежище чрез изразяването на тези три качества, принадлежащи на Всевишния Аллах, човек сякаш иска да отрази следното: от всяко нещо, което отклонявайки мен, като човек ще стане причина да не достигна до човешкото съвършенство, от всички злини - тайни или явни, видими или невидими, материални или душевни, от подозренията и мнителността, от внушенията, от суеверните мисли и вярвания, от желанията и наклонностите на душата, аз търся убежище при Аллах, Които е Рабб, Мелик и Илях на хората, Който държи всичко под свой контрол, притежава безкрайна сила и е способен винаги да пази Своите приближени раби. Защото единственото същество, притежаващо тези качества, всяко едно от което изразява величие и съвършенство, може да пази хората от потайните подозрения и злини, които в напълно неочакван момент ги сграбчват. Защото те с ограничената си сила и капацитет не могат да противостоят на материалните и душевните страдания (нещастия). Щом е така, искането на покровителство от същества, лишени от качествата "Рабб", "Мелик" и "Илях" не ще донесе никаква полза срещу подобни злини.
В продължението на сурата е показана общата характеристика на "шепнещия съблазни". Това означава съществото, от което човек трябва да се пази, да търси убежище, а след него е обяснена дейността, с която се занимава и от кои същества може да бъде то. В оригинала на айета на арабски термина "весвесе" означава непрекъснато подстрекателство спрямо човека, за да извърши зло и заблуждаване на ума и сърцето му. "Весвас" означава нашепващ, а "ханнас" е извор на нашепвания, който непрестанно и потайно работи, за да отклони човека от истината и да го завлече в беда; който устройва капани и дебне непрекъснато да подлъже някого. Това значи, че злите сили, обграждащи човека, никога не го оставят сам и за да го отклонят от истинския път те непрестанно нашепват подозрения и раздор в сърцето. Ето Всевишния Аллах в тази сура иска от Своите раби да се осланят Нему, за да се предпазят от тези злини. Щом е така, било то за да не се наместят злите чувства на злото в сърцата ни, било то, за да не останат събеседниците на искрено приканващи в правия път под влиянието на антипропагандаторите, винаги трябва да се молим на Аллах и да се осланяме на Него.
В свещената сура се казва, че "нашепващите съблазни", които навяват лоши и неверни мисли, са същества от джиновете и хората и се казва, че и от двете трябва да се пазим и търсим подслон при Аллах. В същото значение в Коран-и Керим се повелява така:
И така сторихме враг на всеки пророк – сатаните от хората и от джиновете. Един другиму си нашепват с измама разкрасената реч. (ел-Енам, 6: 112)
За да обърне внимание на тази опасност и покаже колко потайна е тя, Расул-и Екрем (с.а.с.) казва: "Шейтанът се движи по вените на човека." (Бухари, Ахкям, 21; Муслим, Селям, 23)
Поради това, че е въпрос, свързан със скритото, неведомото, ние не можем да знаем как се осъществява "весвесето" и как джиновете го предават на сърцето. Но влиянието от това виждаме в същността на вътрешния свят на човека и в същността на живота. Борбата между Хз. Адем и Иблис (който е от джиновете) е много стара. Тази борба Иблис обявява с чувство, основаващо се на ревността, мъстта и горделивостта спрямо човека. Шейтанът е поискал разрешение от Всевишния Аллах за да води тази борба, а Той му е разрешил, което ще да е заради някаква мъдрост. Но Той не е оставил човека неподготвен и с голи ръце в тази борба. Той е превърнал вярата в щит за него; ибадетът в готовност и споменаването в оръжие. Човек само когато е неосведомен в това отношение може да остане самотен, което заслужава порицание. Както в един хадис-и шериф се повелява: "Шейтанът се настанява в сърцето на човека. Когато човек спомене Аллах той се скрива и побягва. А когато забрави да споменава Аллах, шейтанът отново започва да нашепва." (Хадисът е предаден от Бухари без сенед)
Борбата между човека и шейтана е дълга борба, която ще продължи до Съдния ден. Врагът винаги се крие и подготвя капани. Изобщо не се отказва, дебне удобния момент. Затова всеки миг трябва да сме будни. Следните айети в сура Исра обрисуват една от интересните форми на тази борба:
"И когато казахме на ангелите: "Сведете чела пред Адем!", те се поклониха, освен Иблис. Рече: "Нима да се поклоня на този, когото Ти сътвори от глина?" "И рече: "Да Ти покажа ли какъв е този, когото Ти почете повече от мен? Ако ми дадеш отсрочка до Деня на съживяването, аз непременно ще завладея неговото потомство, освен малцина."
"Рече: "Върви! А който от тях те последва, възмездието ви е Адът – обилно възмездие. И подбуждай с твоя глас когото можеш от тях, и ги призовавай с конниците и пехотинците си, и поделяй с тях имотите и децата, и им обещавай!" Но сатаната им обещава само измама. Над Моите раби ти нямаш власт. И достатъчен е твоят Господар за покровител." (ел-Исра, 17: 61-65)
От друга страна за нашепванията (весвесе) на хората знаем много неща. Хората имат внушения по-опасни от шейтаните. Например лошите приятели! Затова, че го приема за сигурен приятел, човек не очаква лошо и в момент, когато не внимава той започва да намества тайно злото в ума и сърцето на приятеля си. Атакувайки от всякъде високопоставения и ръководителя той им нашепва грешни внушения, кара ги да сеят развала, и да злоупотребяват. По такъв начин причината, за превръщането му в истински потисник са онези, които са около него. Доносниците, клеветниците и шпионите с цел да скарат хората преиначаващи думите и им ги представят като съвършена истина, която не подлежи на съмнение.
Търговците на сладострастие, които по един потаен начин подстрекават, подтикват естествените желания и природни нужди на човека, също са такива. Такъв вид подстрекателства могат да се прогонят само с будно сърце и с помощта на Аллах. Човекът е неспособен да се освободи от техните гласове от главата си. Затова Всевишният Аллах му е показал бронята, оръжието и екипировката, които да използва в тази страшна борба.
В сърцето на човека не постъпват нашепвания само отвън – от джинове и шейтани. Известно е, че грешните желания, страсти и мисли, заблудения ум на човека също могат да му предават внушения. Този въпрос в Корана е обяснен по следния начин: "...и знаем какво му нашепва неговата душа." (Каф, 50: 16)
Но не трябва да се забравя, че нашепванията влияят върху хора със заблуден и празен ум и им вселяват в сърцата желание за злодеяние. По-нататък това желание под въздействието на внушението се превръща във воля и се затвърдява. В крайния момент се появява лошото дело. Значението на осланянето на Аллах от нашепващите се явява в искането от Аллах Теаля да унищожи злината още в самото начало.
Нашепващите подстрекават човека първо към ширк съдружаване с Аллах (инкяр, неверие), враждебно отношение към Аллах, Пейгамбера салляллаху алейхи уе селлем и мюсюлманите. Ако не успеят в това, те насърчават човека към суеверия (бидат). И в това ако не успеят те го насърчават да извършва грях. Те започват с внушение, че няма нищо опасно като се извършват малки грехове. Така когато малките грехове се натрупат, те започват да го насочват към големите грехове. Ако не успеят и в това, те се стараят да запазят вярващия с вярата, която притежава (т. е. да не се развива). Ако въпреки всичко това човека не се хване на никоя от тези игри, тогава всички шейтани и джинове се надигат и подстрекават хората срещу него. По такъв начин шепнещите съблазни се опитват да го отблъснат от приканващите към Аллах, и да го отведат на неблагоприятно място. Ако и в този момент човека се измъкне от тази клопка, шейтана остава безсилен. Във връзка с всички тези положения в Свещения Коран се повелява така: "Ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси убежище при Аллах!" (ел-А'раф, 7: 200; ел-Фуссилет, 41: 36) "И кажи: "Господарю мой, пази ме от подстрекателствата на сатаните!" (ел-Муминун, 23: 97) "Когато натрапливо видение от сатаната засегне богобоязливите, те си спомнят (за Аллах) и ето ги – зрящи!" (ел-А'раф, 7: 201). А относно спасените от капаните на шейтана Всевишния Аллах повелява: "С това са удостоени само удостоените." (ел-Фуссилет, 41:35).
В характеризирането на нашепващия като "потаен" има дълбоко значение. Това показва от една страна, че нашепващият се спотайва докато намери удобна възможност, крие се и намери ли добър момент, преминава в атака и започва да нашепва, а от друга страна показва, че будните спрямо неговите капани и пазещите ключовите точки в сърцата си го надвиват и той е слаб пред тях. Щом е така, независимо дали е от джиновете или от шейтаните, когато види реакция, той се спотайва, крие се, връща се от където е дошъл, свива се. Шейтанът няма възможност да влияе на други хора, освен на неосведомените за техния Създател и Господар. А споменаващите Аллах са спасени от злото и неговите тайни въздействия.
Насърчавайки упованието в Аллах за предпазване от злината на завистниците, магьосниците, от тъмнината, от явни злини, които винаги могат да навредят на човека, в сура Феляк се насърчава повече упование в Аллах от невидими за окото злини и от нашепванията на тайните сили. Защото вредата, която би могла да дойде отвън, дори и да причини болка на човека, не може да опетни душата му. Не може да осакати вярата, ибадета и морала му. Но злите сили, които тайничко се приближават до човека и му опорочават сърцето, лошите приятели, собствените желания не са същите. Човек не може лесно да възстанови щетите, които те ще му причинят. Те с грешни внушения опетняват душата на човека, те го подтикват с животински и преходни съблазни, и не му позволяват да напредва в правата посока. Лека полека го карат да забрави Аллах, подбуждат лоши наклонности у него, развращават ума и мисълта, отклоняват го от същинската цел на сътворяването му, стават пречка да достигне до човешкото съвършенство, накрая го лишават от вяра и религия и го въвличат във вечна гибел и печал. Затова трябва да се осланяме на Аллах, за да ни предпазва от лошото на злите огнища, от видими и невидими злини, които всяват внушения в сърцата ни и подстрекават извършването на злодеяния. Не трябва да се подчиняваме на такива чувства и мисли, от която и страна да идват те в сърцата ни. За да ни пази Всевишният Аллах от ходене в посоката, в която този глас ни зове и от лъжливите нашепвания трябва винаги да отправяме дуа към Него.
Възхвалата е за Аллах в началото и в края на всяка работа. Сигурността и успехът се постигат с Него. Той е, Когото за помощ зовем и Който наистина помага.
д-р Адем Йеринде

Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (121), Януари, 2004 година

Тълкуване на Бесмеле

Бесмеле е кратката форма на словосъчетанието Бисмиляхир рахманир рахим, което се съгласува със следващото действие, като обхваща значения на „С името на Всевишния и милостив Аллах започвам, чета храня се, пия". Целта на употребата на Бесмеле е започване на добро и в религиозно отношение законно деяние, като се произнася името на Аллаху Теаля. Както в християнската и еврейската религия, така и в арабските общности преди приемането на Исляма съществуват изрази, съответстващи по смисъл на бесмеле. Например преди да започнат значимите според тях дейности арабите произнасяли името на своя идол „бисми'л-Лат Ве'л-Узза" Или с името на Лат и Узза, а понякога и това на Аллах с „бисмикяллахумме", т. е. „Аллах мой, с твоето име". А Пейгамберът на Аллах Теаля (салляллаху алейхи уе селлем) е използвал Бисмиллях, което означава „бисмикяллахумме" и „с името на Аллах". С писмото, за което се споменава в 30-ия айет на Сурата Немл изпратено от Пейгамбера Сюлейман на кралицата на Саба, и което започва с „Пратено от Сюлейман и започващо с името на Всевишния, и милостив Аллах", Бесмеле получава завършения си вид и след ознаменуването на същия айет Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) употребява предимно Бисмиляхир рахманир рахим.
Без съмнение Бесмеле е айет от Корана и се произнася в началото на всички 113 сури, освен единствено на сура Тевбе.
Споменаването на името на Аллах преди всякаква полезна дейност е задължение, чието изпълнение всеки мюсюлманин трябва да съблюдава строго. Както Коранът в сура Инсан 76/25 повелява: И споменавай името на своя Господ и сутрин, и вечер, със същия смисъл е повелено споменаването и величаенето на името на Всевишния и по различни поводи. Любимият ни Пророк казал: „Всяка важна работа, незапочнала с името на Аллах, е с недостатъци." (Ибн Ханбел, 359) също е препоръчал започването на важните и полезни, законосъобразни дейности с бесмеле и през целия си живот е подчертавал важността на това действие с личния си пример. Бесмеле означава: Започвам работата си с името на Всевишния, милосърдния и милостив Аллах. Защото започнатото мога да завърша само ако Той благоволи да ме дари с нужните за това сила и енергия. Иначе не бих могъл.
Бесмеле се състои от четири думи – съществително име, Аллах, Рахман и Рахим. Първата е съществителното. Думите, с които означаваме имената на нещата (съществата), наричаме съществителни имена. Те се поделят на две групи – собствени и нарицателни. Имената на лица и географски названия като имена на градове, реки, местности, планини и т. н. образуват групата на собствените съществителни имена. Нарицателни съществителни са имената на вещи като маса, стол, дърво и т. н. Буквата Бе е със значение на „свързвам", или Илсак, и присъства в началото на името (исим) в Бесмеле с цел завинаги да запази жива (да увековечи) връзката между Всевишния и човека, и в същото време изразява важността на привързаността на молещия за помощ човек към своя Създател.
Защото развитието на човека по правилата на човешките ценности както в личностно отношение, така и във взаимоотношенията му със себеподобните, е възможно единствено чрез вярата и любовта в Аллах. Вярата в Аллах е природно заложена способност у всеки човек, но различни недостатъци като горделивост, заблуда и др. могат да притъпят чувството за вяра и да погубят духовните ценности на човека.
Втората дума в Бесмеле е Аллах. Аллах е собственото име на истинския приемател на нашите молитви, на великата личност и не може да има множествено число. Затова понятието Танръ, което е име на множество приематели на молитви, не е равностойно на името Аллах, не е и негов синоним. Следователно превеждането на името Аллах с понятието Танръ е абсолютно недопустимо. Аллах е онова съществуващо, чието съществуване е с наложителен характер (ваджибул-вюджуд) и достойно за всички възхвали. Дори за миг не бихме могли да допуснем, че Той не съществува. Неговото съществуване не се нуждае от ничия подкрепа, не е зависимо. Тъкмо напротив – Той е единственият Създател и Повелител на Вселената. Още повече че най-новите изследвания в областта на историята на религиите подчертават, че и в най-примитивните вярвания е налице разбиране, основаващо се на единството на Аллах, и е доказано, че политеизмът е отклонение, появило се в сравнително по-ново време. Преди да приемат исляма, арабите често са използвали думата Аллах в своите стихове, молитви, пословици и поговорки. Вярата в този велик Танръ вероятно им е останала още от Ханифската религия от времето на Пророка Ибрахим.
Третата дума на Бесмеле е Рахман и представлява качествено прилагателно на Аллах и в същото време е производна на Рахим. Означава „безгранично милосърден, притежател на огромна милост". Но тъй като това прилагателно в семантичното си ядро съдържа смисъл на предвечна и вечна милост, се употребява единствено за Аллах, понеже само Неговата милост е безпределна.
Впрочем, както се забелязва и в айета Исра 17/110: „Зовете [Го] Аллах или зовете [Го] Всемилостивия! Както и да [Го] зовете, Негови са Най-прекрасните имена.“ В Корана Рахман е използвана със статут на собствено име сред великите имена на Всевишния. Следователно Рахман е собствено качество на Аллах и не подлежи на превеждане на други езици.
Четвъртият компонент на Бесмеле е Рахим. Това прилагателно също произлиза от същия корен на „рахмет", означава „много милостив". За разлика от прилагателното Рахман, което е собствено за Аллах, употребата на прилагателното Рахим е допустимо и за други категории: Любовта и милосърдието, които хората изпитват към своите деца и и помежду си, е плод именно на притежаването на това качество и от тяхна страна. Но рахметът на Аллаху Теаля е несравнимо голям от този на хората. Защото Неговият Рахмет се проявява като резултат на благата и опрощенията от предвечни времена и е израз на безграничната милост. А рахметът на рабите, на хората, се заключава само в резултат на любов, мъка или съчувствие. След като се изживеят, тези чувства отшумяват, а с тях изчезва и усещането за рахмет. Сътворяването от страна на Аллах Теала на всички светове, на всички живи и неживи същества, даряването им с различни способности, за да продължат живота си, привилегированото място, дадено на човека сред всички тези същества, издигането му сред тях чрез даряване с разум, чувства и способност за мислене – всичко това е следствие от Неговия безмерен Рахмет.
В качеството си на Рахман, Аллах Теаля е прострял Рахмета си над всичко на този свят, без разлика между учени и неграмотни, трудолюбиви и мързеливи, праведни и грешни, справедливи и несправедливи, смирени и гневни, вярващи и невярващи... А в Ахирета (в Съдния ден) в качеството си на Рахим, Той ще прояви своя Рахмет само за онези смирени люде, които са съумели да задържат своята воля в хармония с Неговата, а другите ще лиши от него. Защото в действителност човек е сътворен, за да заслужи съгласието на Аллах Теаля.
За тази цел са му дадени волята и разумът. Правилно използвалите ги и заслужили съгласието на своя Сътворител ще бъдат богато възнаградени, а другите, отклонили се от правия път, ще са лишени от Неговия Рахмет. Това е проява и знамение на качеството Рахим на Дженаб-ъ Хак. По този начин в началото вселената се подлага на рахмети Рахманийе, а в Ахирета на рахмети Рахимийе. Затова се казва,, че Аллах Теаля е Рахман на този свят, а в Ахирета – Рахим.

д-р Адем Йеринде

Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (112), Октомври, 2002 година

Тълкуване на няколко знамения, разглеждащи въпроса за невярващите и скриващите истината

159. Наистина онези, които скриват низпосланите от Нас ясни знамения и вярното ръководство, след като Ние ги разяснихме на хората в Книгата, тях Аллах проклина и ги проклинат проклинащите,
160. освен онези, които се покаят и поправят, и разкрият [истината ].

Аз ще приема тяхното покаяние, защото Аз съм Приемащия покаянието, Милосърдния.
161. Наистина онези, които не вярват и умират неверници, над тях е проклятието на Аллах и на всички меляикета и хора. ¬
162. Това ще продължи вечно.

 Наказанието им няма да бъде облекчено, и няма да им се даде отсрочка.

/2:159-162/

2. СУРА АЛ-БАКАРА (КРАВАТА)
Независимо че този айет е бил низпослан по повод хората на Книгите, които са скривали предсказанията за идването на пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, и неговите качества, той се разпростира върху всички, които скриват ясните знамения низпослани от Всевишния Аллах и свидетелстват за истината, а също така и вярното ръководство, което показва на хората правия път и разграничава пътя на блажените праведници и пътя на обитателите в огъня Джахим.  

Всевишният Аллах е взел обещание от знаещите сред дарените с Книгите да разясняват на хората свещената книга, с която Всевишният Аллах е облагодетелствал Своите раби, и да не крият истинското знание. Ала сред тях се намерили и такива, които забравили за това обещание.

Те не само скрили низпосланата истина, но и излъгали рабите на Аллах, именно тях Аллах проклина и ги проклинат проклинащите.

Проклятието на Аллах означава, че те са били отхвърлени от Него, отделени и лишени от милостта Му.

Те са заслужили проклятието на всички хора, защото са се стремили да ги вкарат в заблуда, да уронят престижа на религията им и да ги отделят от Всевишния Аллах.

Те са заслужили възмездието, което съответства на извършените от тях злодеяния.

А ако те бяха обучавали хората на добро, то биха заслужили благословението на Аллах, меляикетата и всички останали творения.

 Дори китовете в дълбините на морския мрак биха молили опрощение за тях, ако те се стремяха да бъдат полезни на хората, да поправят техните възгледи и да се приближат към милостта на Всевишният Аллах.

В този случай възмездието също така би съответствало на извършените от тях постъпки. От казаното до тук следва, че ако човек скрива низпосланата от Аллах истина, то той се противи на Неговата заповед, защото Аллах разяснява на хората знаменията, а този човек се стреми да заглуши тяхната светлина и заслужава най-сурово предупреждение.

 Освен онези, които се покаят, т.е. човек трябва да съжалява за извършеното, да престане да извършва грехове и да възнамери повече никога да не се връщана лошия път.

 Но дори отричането от скверните постъпки няма да им бъде от полза, докато не се поправят, и не започнат да вършат добри дела.

Но дори това няма да е достатъчно за тези, които са скривали истината от хората.

Такова покаяние ще бъде съвършено само в случай, че те започнат да разясняват на хората това, което са скривали, и тогава Всевишният Аллах ще приеме покаянието, тъй като Той е Приемащия покаянието на Своите искрени раби.

 Ако човек извършва всичко, което е необходимо за покаянието, то Аллах му опрощава прегрешението, защото Аллах е Милосърдния, и великодушно прощава на Своите раби, когато те се разкайват, и ги дарява с милостта след лишенията, когато те се отричат от злодеянията.

Едно от Неговите качества е великата милост, която обхваща всяко нещо.

По Своята милост Всевишният Аллах вдъхновява рабите за разкаяние, а когато те се покаят и завърнат на правия път, Аллах по Своята милост приема покаянието им и проявява Своето състрадание и великодушие.

 Такава е съдбата на всеки, който се разкае за извършените грехове.

Що се отнася до тези, които са отказали да повярват и изповядат неверието до самата си смърт, ако те не се върнат в пътя на своя Повелител Всевишният Аллах и не се разкаят за извършените престъпления, то над тях е проклятието на Аллах и на всички меляикета и хора. 

 Неверието се явява неотменно качество на тези хора, и затова вечното проклятие става тяхна неизбежна участ.

То се обяснява с това, че всяко предписание съхранява силата си, докато се запазят причините на това предписание.

Когато причината изчезне, това предписание също губи силата си.

Проклятието и наказанието на неверниците ще продължи вечно. Наказанието им няма да бъде облекчено, ще бъде много мъчително и безконечно.

 Тогава никой няма да им се даде отсрочка, тъй като отсрочката се дава на хората само в живота им на земята.

Но земния живот свършва, и те няма да могат да оправдаят своите злодеяния.

/Тефсир Ибн ас-Саади стр.87-88/

86. Как ще напъти Аллах хора отрекли се, след като са повярвали и засвидетелствали, че пратеника е истински, и при тях са дошли ясните знамения?

Аллах не напътва хората-угнетители.
87. Възмездието им е, че над тях е проклятието на Аллах и на меляикетата, и на всички хора. ¬
88. Те ще пребивават вечно в него!

Наказанието им няма да бъде облекчено, и няма да получат отсрочка,
89. освен на онези, които после се покаят и поправят.

Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

/3:86-89/
Не е възможно да си представим, че Всевишният Аллах напътва в правия път хора, които са познали вярата, приели са я и са засвидетелствали истинността на Неговия пратеник, а след това да се обърнат, нарушавайки своите задължения.

 Тези хора съзнателно отхвърлят истината, и ако човек постъпва по такъв начин, то Всевишният Аллах го прекатурва с краката нагоре.

 Това е възмездието за хората, които съзнателно се отричат от истината и отдават предпочитание на лъжата.

Всевишният Аллах само ги насочва натам, за където те самите са се запътили.

 Възмездието им е, че над тях е проклятието на Аллах и на меляикетата, и на всички хора.

¬ Това проклятие ще им лежи вечно, и те ще бъдат вечно измъчвани.

Те ще пребивават вечно в него!

Наказанието им няма да бъде облекчено, и няма да получат отсрочка.

 Само веднъж да ги порази наказанието на Всевишният Аллах, и те вече никога няма да познаят облекчението и няма да получат отсрочка.

 Това страшно предупреждение се отнася за всички освен онези, които после се покаят и поправят, тъй като Всевишният Аллах им е предоставил дълъг живот, който е напълно достатъчен, за да се опомнят, а и предупредителя вече им напомнил за възмездието.

 На такива хора Всевишният Аллах опрощава извършените по-рано грехове и прегрешения.

/Тефсир Ибн ас-Саади стр. 218/

И глашатай ще прогласи сред тях:

“Проклятието на Аллах е върху угнетителите, които възпират от пътя на Аллах, стремейки се да изкривят пътя, и отвъдния живот отричат.”/

7:44-45/

Глашатай ще възвести на обитателите от Дженнета и обитателите на Джехеннема, че от сега нататък проклятието на Аллах ще пребъде над несправедливите грешници.

 Те ще са безкрайно далече от всяко добро и прекрасно, тъй като преди Аллах е открил пред тях вратите на Своята милост, те обаче са постъпили несправедливо, отвърнали са се от тях, отказали са да последват пътя на Аллах и дори са удържали околните от този път.

Те сами са попаднали в заблуждение и са вкарали в заблудата много други.
Всевишният Аллах е искал хората да следват правия път, а неверниците са изопачавали този път и са пречели на хората да го намерят.

 А наред с това те са отказвали да повярват в отвъдния живот. Именно, неверието в отвъдния живот, отсъствието на страх пред наказанието и надеждата за възнаграждение са ги подтикнали да се отклонят от правия път и да следват своите греховни желания.

И ако неверниците бъдат удостоени с проклятието, то правоверните ще бъдат осенени с милостта на Аллах и възнаградени с безбройните Му блага.

Такъв е смисъла на това откровение.

/Тефсир Ибн ас-Саади стр. 556/

Проклятието ще ги следва на този свят и в деня Къямет. Наистина, адитите отказаха своя Повелител.

 Да загинат адитите, народа на Худ!

/11:60/
Във всички времена хората ще си спомнят историята за този порочен народ и неговите скверни постъпки, и унижението ще ги следва на този свят во веки веков.

И когато настъпи деня Къямет, ще се окажат измежду проклетите, защото са отхвърлили Аллах.

Наистина, адитите отказаха своя Повелител.

Да загинат адитите, народа на Худ!

Наистина, Всевишният Аллах безкрайно ги е отдалечил от всяко добро и ги е приближил до всевъзможното зло.

/Тaфсир Ибн ас-Саади стр. 771/

2. СУРА АЛ-БАКАРА (КРАВАТА) знаение 187

Позволено ви е да прекарате нощите на говеенето при своите жени.

Те са одеяние за вас и вие сте одеяние за тях.

Аллах знае, че сте измамили самите себе си, но е приел вашето покаяние и ви е извинил.

 А сега ги обладавайте и се стремете към онова, което Аллах ви е предписал: яжте и пийте, додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец!

После довършете говеенето до нощта и не ги обладавайте, когато пребивавате за итикаф в джамиите!

Това са границите на Аллах, не ги доближавайте!

Така Аллах обяснява Своите знамения на хората, за да се побоят!

/2:187/
Когато Всевишният Аллах е низпослал заповедта за говеене, на мюсюлманите е било забранено да ядат, пият и да встъпват в полова близост с жените си през нощта, след като са си легнали.

Това предписание е било обременително за някои мюсюлмани, и тогава Всевишният Аллах е облекчил задълженията на Своите раби и е позволил да ядат, пият и да встъпват в полова близост с жените си по време на цялата нощ, независимо от това, дали човека е заспал след разговяване или не. О, правоверни! Като не изпълнявате своите задължения, вие залъгвате самите себе си, но Всевишният Аллах

е приел вашето покаяние.

Ако не бе милостта на Всевишният, то обременителните предписания биха ви принудили да извършвате грехове.

Що се отнася до вашите предишни грехове, то Аллах вече ги е извинил.

 От сега нататък Аллах ви е позволил да целувате и да ги обладавате, встъпвайки в полова близост с тях през нощта през целия месец Рамадан.

И се стремете към онова, което Аллах ви е предписал. Стремете се към това, което ви е позволено, благодарение на което да се приближите към Всевишния Аллах.

Помнете, че благодарение на половата си близост към вашите съпруги вие преумножавате вашето потомство, предпазвате себе си и съпругите си от прелюбодеянието зина и благоустройвате вашия живот.

Помнете също така, че Всевишният Аллах ви е предписал да прекарате в поклонение лейлетуль-кадр.

Въпреки че тя е една от нощите на месец Рамадан, не бива през тази нощ да се отдавате на земните страсти и да губите огромното възнаграждение.

Да се насладите на земните удоволствия вие можете и в друго време, но ако пропуснете лейлетуль- кадр, то вие никога няма да я върнете.

След това Всевишният Аллах е повелил:

Яжте и пийте, додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец! 

 Това е границата, до която се допуска ядене, пиене и полова близост.

Ако човек е похапнал или е встъпил в полова близост, съмнявайки се в настъпването на зората, то той не е извършил грях.

От това също така следва, че е желателно да не се пропуска сутрешното заговяване сахур, защото Всевишният Аллах е повелил да се яде и пие до настъпването на зората, при това е желателно сахур да бъде забавян до настъпването на зората, защото Всевишният Аллах е заповядал да се яде и пие до настъпването на зората, именно, за да облекчи задълженията на рабите.

От това също така следва, че при настъпването на зората говеещият мюсюлманин може да се намира в състояние на полово осквернение джанаба след полова близост със съпругата си, но говеенето му се смята за действително, дори ако той не е успял да се изкъпе, изпълнявайки гусул, преди настъпването на зората, защото ако на човек е позволено да встъпва в полова близост непосредствено до настъпването на зората, то той неизбежно ще посрещне зората в състояние на полова осквернение джанаба, и ако самото предписание се явява истинно, то неговото следствие също така се явява истинно.

 После

когато настъпи зората

довършете говеенето,

 т.е. въздържайте се от всичко, което прави говеенето недействително до нощта, която настъпва със залеза на слънцето.

Тъй като позволението да се встъпва в полова близост с жените през нощите на месец Рамадан не се отнася абсолютно до всички говеещи, нататък Всевишният Аллах е съобщил, че не бива да се встъпва в полова близост с жените по времето на благочестивото уединение итикаф в джамиите.

 Не ги обладавайте, когато пребивавате за итикаф в джамиите!  

Този айет свидетелства за законността на благочестивото уединение итикаф, под което се разбира уединение в джамията заради поклонение на Всевишният Аллах.

 От този айет също така следва, благочестивото уединение итикаф се допуска само в джамиите, при това по времето на пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, джамиите са се смятали за места, в които регулярно са се извършвали петте задължителни фарз намаза.

От този айет също така следва, че половата близост прави благочестивото уединение итикаф недействително. Споменатите по-горе забрани за употреба на храна и вода, а така също и встъпването в полова близост по време на говеенето, забраната за разговяване без причина, забраната за полова близост по време на благочестивото уединение итикаф и прочее предписания се явяват ограничения на Аллах.

Това са границите на Аллах, които не бива да бъдат престъпвани от рабите.

Всевишният Аллах дори е забранил да ги доближавате!

Тази забрана се явява по убедителна от обикновеното предписание да не се вършат грехове.

Тази забрана се отнася не само за извършването на тези грехове, но и на извършването на всички постъпки, които могат да завършат с извършване на тези грехове.

Говорейки за греховете и неподчинението, Всевишният Аллах е съобщил на Своите раби да избягват греховете и всички постъпки, които подтикват човек към тях.

 Всевишният Аллах е изброил Своите ограничения и е забранил приближаването към тях. А, говорейки за религиозните заповеди, Всевишният Аллах е забранил да не им се подчиняват и е казал:

 Това са границите на Аллах. Не ги нарушавайте!

/2:229/

Така Всевишният Аллах разяснява на Своите раби религиозните предписания, и тези разяснения се явяват най-разбираемите и най-съвършените.

Аллах обяснява Своите знамения на хората, за да се побоят! Защото хората следват истината само тогава, когато тя им е ясна, и се предпазват от лъжата само тогава, когато се убедят в нейната порочност.

Много хора извършват греховни постъпки, защото не знаят за забраните на Всевишният Аллах.

Те не биха извършили тези грехове, ако знаеха, че не бива да се постъпва по такъв начин.

Но след като Всевишният Аллах е разяснил на хората Своите знамения, те нямат възможност да оправдаят своята неосведоменост, и това ги задължава да бъдат праведни, благочестиви и да се страхуват от Аллах.

източник /Тефсир на Ибн ас-Саади стр.108-110/

4. СУРА АН-НИСА (ЖЕНИТЕ) знамение 60

Не видя ли ти онези, които твърдят, че са повярвали в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб?

Искат да се съдят при тагут [тиранът], а им бе повелено да не вярват в него.

 Шейтанът иска да ги въведе в дълбока заблуда.

/4:60/Всевишният Аллах е съобщил на Своите раби за поразителното поведение на лицемерите, които твърдят, че са повярвали в низпосланото на пратеника салляллаху алейхи ве селлем и това, което е било низпослано преди него.
Наред с това искат да се съдят при тагут [тиранът].

 Под тагут тук се разбират всички, които приемат решения противни на законите изпратени от Всевишния Аллах.

А на хората им бе повелено да не вярват в него.

Нима е възможно след това да се съвмести обръщането за съд към тагут и правата вяра?
Вярата изисква подчинение на законите на Всевишният Аллах и обръщане към Него за съд по всички въпроси, и ако човек нарича себе си мюсюлманин, но отдава предпочитание на законите на тагут пред законите на Всевишният Аллах, то той се явява лъжец, който е попаднал в заблуждение по нашепването на шейтана.

Именно, затова Всевишният Аллах е казал:

Шейтанът иска да ги въведе в дълбока заблуда и да ги отклони от истината.

//Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 313-314/

4. СУРА АН-НИСА (ЖЕНИТЕ) знамение97,98,99

Когато меляикетата приберат душите на угнетилите себе си, ще им рекат:

 “В какво положение бяхте?”

Те ще рекат:

 “Бяхме слаби и притеснени на земята.”

 Ще рекат: “Не беше ли просторна земята на Аллах, та да се преселите някъде из нея?”

 На тези мястото им е Джехеннемът ¬ и колко лоша участ е той!

Това не се отнася за слабите от мъжете, жените и децата, които са немощни и не намират правилния път.

Тези, Аллах може и да извини. Аллах е Извиняващ, Опрощаващ./4:97-99/Тази сурова заплаха е обърната към тези, които отказват да извършат преселването, имайки такава възможност, и умрат в това положение.

Когато меляикетата се явят, за да им отнемат душата, те започват да ги порицават по най-ужасен начин и ще им кажат:

 “В какво положение бяхте?”, т.е.

“С какво се отличавате от многобожниците?”

Вие увеличихте техните редици и дори им помагахте да се борят против правоверните.

 Вие се лишихте от великото благо, не сте вземали участие в свещената борба джихад заедно с пратеника салляллаху алейхи ве селлем, не бяхте заедно с мюсюлманите и не сте им помагали да съкрушат врага.

” Те ще рекат: “Бяхме слаби и притеснени на земята.”

, т.е. “Бяхме слаби, притеснени и обидени.

 Ние нямахме възможности да извършим преселване.”

Техните думи обаче ще са лъжливи, защото Всевишният Аллах ги е упрекнал в бездействие и ги е заплашил с наказание, а нали

 Аллах не възлага на душата нищо, освен възможното за нея.

/2:286/

Освен това Всевишният Аллах е направил изключение за онези, които действително са били слаби и притеснени. Затова нататък меляикетата ще рекат:

“Не беше ли просторна земята на Аллах, та да се преселите някъде из нея?”

 Този риторичен въпрос подразбира утвърдителен отговор, защото всеки човек знае прекрасно, че земята на Всевишният Аллах е много обширна.

И ако човек преживява в страна, където той не е в състояние открито да изповядва религията на Всевишният Аллах, то той винаги има възможност да се пресели там, където може да се покланя на Всевишният Аллах. Eто защо Всевишният Аллах е казал:

 О, Мои повярвали раби! Наистина обширна е земята Ми, затова където и да сте, единствено на Мен се покланяйте!

 /29:56/

Но ако човек не извърши преселване без уважителна причина, то негова обител ще е преизподнята.

 На тези мястото им е Джехеннемът - и колко лоша участ е той!

Това откровение следва да се разглежда така, както и предишните, тъй като в него се споменава само фактора, обричащ човек на наказание.

Човекът, обаче, се удостоява с наказание само тогава, когато наред със съществуване на фактори, обричащи го на наказание, отсъстват фактори, препятстващи това.

 В дадения случай също така са възможни обстоятелства, при които непокорника може да се спаси от преизподнята. От този айет следва, че принудителното преселване се явява едно от задължителните предписания на религията и отказа от него се отнася към забранените постъпки и дори се явява един от най-тежките грехове.

От този айет също така следва, че човек умира тогава, когато предписаните му срок, препитание и деяния напълно се изчерпят.

В полза на това свидетелства лексическото значение на словото “таваффа”

 (букв. “взема, получава напълно, умира”)

Ако на човек му остава да получи част от това, което му е предписано, то той не бива да бъде наричан умрял.

Този айет също така показва необходимостта да се повярва в меляикетата и съдържа похвала по техен адрес, тъй като Всевишният Аллах е одобрил техните действия и ги е признал за уместни.

 Всевишният Аллах е направил изключение за онези, които действително нямат никаква възможност да извършат преселение, и е казал:

 Това не се отнася за слабите от мъжете, жените и децата, които са немощни и не намират правилния път.

На такива хора Всевишният Аллах може да прости:

Тези, Аллах може и да извини. Аллах е Извиняващ, Опрощаващ.

Подобни коранични слова означават, че Всевишният Аллах обезателно ще постъпи, така проявявайки великодушие и снизходителност.

С тези слова Всевишният Аллах е дал надежда за възнаграждение на хората, които не изпълняват някои от своите задължения, както подобава, правят пропуски и не заслужават такова възнаграждение.

А за всичко това най-добре е известно на Всевишният Аллах.

 От този прекрасен айет следва, че ако човек не е в състояние да изпълни предписаната му задължителна или желателна постъпка, то той заслужава извинение.

По този повод Всевишният Аллах е казал за онези, които не са в състояние да участват в свещената борба джихад:

За слепеца не е грях, нито за куция е грях, нито за болния е грях, [ако не излязат на сражение].

А който се подчинява на Аллах и на Неговия Пратеник, ще го въведе Той в Градините, сред които реки текат.

А който се отклони [от участие във война], ще го накаже Той с мъчително наказание.

/48:17/

Говорейки за всички религиозни предписания като цяло, то Всевишният Аллах е казал:

Затова бойте се от Аллах, колкото ви е по силите!

/64:16/

А пророкът Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

“Ако аз ви издам заповед, то изпълнявайте тази заповед според вашите възможности!”

Човек обаче заслужава оправдание и извинение само в този случай, ако той е направил всичко възможно и е приложил всички усилия, за да изпълни заповедта, тъй като Всевишният Аллах е направил изключение само за тези хора, които не намират правилния път. 

 От този айет също така следва, че наличието на водач или познаването на правилния път се отнасят към условията, определящи възможността човек да извърши поклонението хадж, умра или изпълнението на други предписания, свързани с пътешествие.
източник /Тaфсир на Ибн ас-Саади стр. 340-342/

67. СУРА АЛ-МУЛК (ВЛАСТТА)знамение 30

„Ако водата ви се изчерпа, кой ще ви даде изворна вода?“ (ел-Мулк, 30)

Целият този айет гласи:

 „Питай ги: „Виждате ли? Ако водата ви се изчерпа, кой ще ви достави чиста вода?“
И наистина, ако един ден водата ни се изчерпи, кой ще ни достави чиста вода? Дали сме си задавали този въпрос някога? Ето това ни пита Аллах Теаля в cуpa ел-Мюлк. Какъв ли трябва да е отговорът? Отговорът, несъмнено, трябва да е дал Аллах Самият. Защо?
Защото водата е изява на безкрайната Му благодат, безграничната Му щедрост и милост.

Все още помним как в различните краища на страната ни дъждът се нарича „рахмет“ (благодат, милост).

 Колко прекрасно е това!

Като че ли думата „рахмет“ изразява нашата молитва пред Аллах.

Когато забравяхме името „рахмет”, тогава липсата на дъжд се превръщаше в ужас, а наличието - в трагедия.
Защото водата е нещо свято.

Ето тази свята даденост е Аллахов дар за нас.

Когато се казва „неззелна“, това означава „Ние низпослахме“. Този израз се използва и за вахий (откровението) и за водата. Откровението вахий е чудо, както и водата.

Вахий е живот, водата - също.

Той е жив, водата - също.

 Единствената разлика е в това, че вахий дава живот на опустошените сърца, а водата - на земята.

 За онези, които не вярват, че водата е чудо, живота, че е жива, тя е химическо съединение от два атома водород и един атом кислород.

За тях водата е Н2О - само една химическа формула.

Ние сме заобиколени от безкрайно количество водород и кислород.

Нека някой ги съедини и ни предложи вода от тях!

 Ако всичко е продукт на природата, защо ние не искаме вода от нея, а отваряме длани към Аллах?

Защото за нас, рабите на Аллах, водата е благодат, а за отричащите е Н2О, т.е. два атома водород и един атом кислород.
Водата е дар от Аллах.

 Като всеки Негов дар, той е чудо.

Нашият любим Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) ни повелява да не разхищаваме водата, дори когато седим на брега на реката.

Този, който се е убедил, че водата е чудо, той не я разхищава. А когато я употреби, той не забравя да благодари на Създателя за това.

 Само онези, които са отдали под наем сърцата си на тъмнината, не благодарят.

Мекканските езичници също непознавали благодарността.

С тази разлика, че те вярвали, че дъждът е от Аллах, Когото приемали за далечно божество, което не се меси в земните дела.

Сегашните атеисти също така не признават и не се молят на Аллах. Ако обаче ние искаме да получим тази Аллахова благодат, трябва да знаем, че тя се постига чрез молитви.
Нека само се замислим:

 Кое е по-лошо?

Дали засушаването на сърцето или глобалното?

Няма съмнение, че засушаването на сърцата е по-лошо от това на земята.

Истинското засушаване настъпва в сърцата.

 Всеотричащата мисъл ни повежда към несъществуващото. Ние от своя страна унищожаваме онова, което е сътворил Аллах.

Отдалечаването от молитвите ни отдалечава от Аллах, намалява цената ни пред Него.

А ето какво казва Той:

„Кажи им: „Ако не бяха молитвите ви, за какво щеше да ви цени Създателя?“
Аллах иска от нас да заявим нашето безсилие и немощ пред Него.

 Тогава Той ще ни обича и ще ни дарява.

104. СУРА АЛ-ХУМАЗА (КЛЕВЕТНИКЪТ)

Свещената сура ел-Хумезе е низпослана в озарената Мекка. Причина за нея са били неустрашимите прояви на езичниците. По принцип сура ел-Хумезе се отнася до случаите, когато в дадено общество силните и заможните ги оправдават, макар че са несправедливи, а слабите и безсилните, макар че са праведни нямат никаква цена. При анализирането на айетите от сурата, ще засегнем по-специално тази страна, след което да ги коментираме накратко:
«Горко на всеки клеветник - хулител» (ел-Хумезе, 1). Хумезе е този, който говори за недостатъците на различните хора, за да нарани достойнството им. Най-важната особеност на онези хора, за които се говори в айета, е злословието - да се говорят неща зад гърба на събрата вярващ, които не биха му се харесали. По израза на Корана злословието -гъйбетът- е равносилно да се изядат месата на мъртвия събрат. Злословието категорично е забранено, освен в случаите, когато хората се оплакват от насилието и думите, изказани за „известните повели“ на Аллах.
Втората особеност на този тип хора е, че непрекъснато търсят недостатъците и опозоряващите страни на другите. Едно от имената на Аллах Теаля е Сеттар, което означава „скриващ и неразкриващ греховете“. Ако сте обърнали внимание в Корана, когато се говори за предишните, извън онези, които са водели открито разгулен живот, нашият Създател не споменава имената на много народи. Трябва обаче да изтъкнем, че в днешното ни общество греховете от рода на търсене на недостатъците и опозоряващите страни на хората, са твърде широко разпространени.
Третата особеност на този тип хора е да изкривяват лицата си и да се присмиват на физическите недостатъци; подиграват се, иронизират и по този начин разсмиват останалите. Те изобщо не се интересуват от факта, че се уронва авторитета на човека и се наранява достойнството му.
Ако се вгледаме внимателно в нещата, ще видим, че Свещеният Коран ни говори за една много сериозна рана в обществения живот. Защото злословието и търсенето на опозоряващите страни на хората, поставя на дневен ред и една друга болест: клюкарството, доносничеството и клеветничеството, които продължават тайно да разяждат обществото и живота ни. Колко много приятелства и добросъседски отношения са провалени, колко семейни огнища са разрушени поради тези болни хора!
По-нататък следва айета: „...който трупа богатство и все го брои! Смята, че неговото богатство ще го увековечи.“ (ел-Хумезе, 2-3)
Богатството е едно от най-важните неща, които подлагат на изпитание хората. Мнозина като Карун са погинали като се надявали на имуществото си. Най-важната причина мекканските езичници да не се доверят на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е тяхната надежда, че имуществото им ще ги спаси. А никога не трябва да се забравя, че земното богатство е преходно.
Следващият тип хора са скъперниците, които трупат имот. Такива обичат да унижават останалите, като се осланят на благополучието, което са постигнали чрез имота си и се гордеят с него. Една от най-важните особености на вярващия е да благодари за благата, с които Аллах го е възнаградил и да заделя от тях за богоугодни дела.
Тези, които се надяват на имота си и мислят, че ще живеят вечно, трябва да знаят, че техният край също така е смъртта. Не само, че имотът им няма да ги спаси, но няма да могат и да се възползват от него във вечния си живот.
«Ще бъде хвърлен в трошилото. (трошилото е Адът, който чупи всичко хвърлено в него). А откъде да знаеш ти какво е трошилото?» (ел-Хумезе, 5)
Не е възможно човек да знае що е това трошило. Той може да го научи само по описанието на Аллах.
«То е разпаленият огън на Аллах.» (ел-Хумезе, 6)
Така Всевишния Аллах известява на вярващите: „Хутаме е разпаленият огън на Аллах.“ Той е сътворен с мощта на Аллах и никога няма да угасне. Това е кът от ада, където ще обитават хората от горепосочените типове и където ще изпитат огромно страдание.
„...който прониква до сърцата“. (ел-Хумезе, 7)
Огънят на Хутаме е толкова силен, че ще проникне до сърцата им и ще погуби онези, които са заслужили да бъдат измъчени. Знае се, че сърцето е най-чувствителният орган на човешкото тяло. Според пояснението, което дава Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), ако сърцето е редовно и вярно, то и тялото следва своя верен път. Ако сърцето не е редовно, то и човекът е на погрешен път.
Нека за миг си представим едно сърце, което силно въздейства върху органите, да бъде осъдено да гори в огъня на ада. Колко строго ще бъдат осъдени притежателите на подобни сърца!
«И няма съмнение, че той ще бъде затворен над тях и закрепен на високи стълбове». (ел-Хюмезе, 8-9)
Огънят на Хютаме ще обхване от всички страни телата на достойните за изтезания и мъчения. Вече няма да е възможно да се освободят от тези теглила. Нито силите им, нито пък имота и имуществото им, с което се хвалеха на света, възгордяваха се и се отнасяха снизходително към хората, ще може да ги спаси. Няма да могат и да се опитат да избягат, защото ще бъдат завързани за огнени стълбове.