(39:36)

Нима Аллах не е достатъчен за Своя раб?
И заплашват теб с други освен Него.
Но когото Аллах остави в заблуда, никой не ще го напъти.
(39:36)

...

Съдружаващите казвали на Пророка:

 “Не осквернявай нашите божества, защото ще те поразят.”
Когато Пророка, мир нему, изпратил Халид ибн ал-Уалид да разруши идола, наречен ал-Узза, пазителите му рекли:
“Погледни, той е разгневен, внимавай да не ти се случи нещо!”
Но Халид счупил носа на идола и така се разбрало, че заплахите им били голословни.

(39:42)

Аллах прибира душите по време на смъртта, а на онези, които все още не са мъртви -; в съня им.
Задържа Той душата на онзи, комуто е отсъдил да умре и връща другата до определен срок.
В това има знамения за хора мислещи.
(39:42)

...

В мига на смъртта връзката между душата и тялото се прекъсва напълно.
Отделянето на душата от тялото в съня е привидно.
Действителното и привидното отделяне на душата от тялото при смъртта и в съня е доказателство за това, че Аллах има силата да умъртвява и да съживява, и че Той притежава способността да възкресява и след смъртта.

сура Худжурат-2 ает

Откъс от книгата на Абдулмеджид Ел-Беянуни-

" Ясните знамения в тълкуването на сура Худжурат"
ПРИМЕРЪТ НА УВАЖЕНИЕТО КЪМ ПРАТЕНИКА НА АЛЛАХ МУХАММЕД (с.а.с.) ОТ НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ
"Сподвижниците на Расулюллах с.а.с. достигнали такива високи степени в обноските спрямо него, в уважението и почитта, че замаяли главите на съдружаващите езичници.

Те почувствали, че стоят пред здраво сплотена зад своя водач общност, която го обича от сърце, почита го и го цени високо. Например Урве ибн Месуд ес-Секафи дошъл при Пратеника на Аллах с.а.с. като преговарящ по сключването на примирието от Худейбийе.

 Той бил езичник, но видял уважението в строгото придържане към добрите обноски на благородните сподвижници спрямо Пратеника с.а.с.

Започнал да ги следи с очите си, след което описал видяното и казал:

 "Кълна се в Аллах, че Пратеника на Аллах с.а.с. не се изплю без слюнката му да попадне в дланта на човек от тях, след което да разтрие с нея лицето и кожата си.

От косата му не пада нищо без да го вземат.

Ако той им нареди нещо, веднага бързат да го изпълнят.

 Ако вземе абдест за малко ще се избият за остатъка от водата. Ако проговори- ( а в друга версия: ако проговорят)- снишават гласовете си пред него.

И не гледат втренчено към него, а с почит."
След като се върнал при другарите си, им казал:
" Ей, хора!

Кълна се в Аллах, че съм ходил при царе.

Ходих при цезаря (византийски цар) в неговото владение.

 Ходих и при нагуса (абисинския цар) в неговото владение, но кълна се в Аллах, че не съм виждал никога цар, когото неговите другари да почетат така, както другарите на Мухаммед."

( Хаяту-с-сахабе, 1/150)

И им разказал каквото видял от обноските на сподвижниците спрямо Пророка с.а.с..
ПРИЧИНИ ЗА ПРОПАДАНЕТО НА ДЕЛАТА НА ВЯРВАЩИТЕ
- Делата се оценяват единствено чрез приемането им от Аллах. А Аллах приема само от богобоязливите.

 И как може онзи, който се отнася лошо към Пратеника на Аллах с.а.с., независимо дали това е приживе или след смъртта му, да се окачествява като богобоязлив?!

 И как да се въздига праведното му дело или да се приеме от него?!
Главното за богобоязънта в делото е, то да бъде извършено единствено заради Аллах Теаля и да бъде върху напътствието и спазването на сунната.
- Който се отнася лошо с Пратеника на Аллах с.а.с. е мразен от Аллах Теаля и е изоставен, така че как ще има успех праведното дело или как да бъде прието?!

Уважаеми вярващи братко и сестро, знай, че лошото отношение към сунната на Пратеника с.а.с., неговия хадис и напътствие, е лошо отношение към самия него, няма никаква разлика.
Затова нека внимават онези, които се отнасят към думите на Пратеника с.а.с., както се отнасят към който и да е от хората или към онова, което им се предава.
Защото много сме чували за възражения без разбиране и мнения за сунната на Расулюллах с.а.с. без знание!
Аллах да ни дари с успех в доброто отношение и опазването на езика от нещата, които водят до изоставянето й!
Най- странното в случая е, че подобни неща не се случват от отричащ или упорстващ враг, а от някой признат близък, за когото се предполага, че е добър и че следва правия път?!
" И да се боят които нарушават неговото нареждане, да не ги сполети изпитание или да не ги сполети болезнено мъчение!"
(ен-Нур, 24:63)
"И бойте се от изпитание, което не сполетява само угнетителите сред вас!
И знайте, че Аллах е суров в наказанието!"
(ел- Енфал, 8:25)
- Словата на Всевишния-
" Повечето от тях не проумяват", показват, че добрите обноски са от ума- колкото по- цялостни са те, толкова по- съвършен е умът им, колкото по- непълни са добрите обноски, толкова по несъвършен е и той.
 Затова, нека всеки узнае величината на ума си като излезе от учтивостта спрямо учените и достойните хора, и избърза в обвиняването и раздаването на отсъждания без доказателство.
- Към добрите обноски спрямо Пратеника на Аллах с.а.с. се добавят и тези към учените, тъй като те са наследници на пророците, спрямо управниците и всеки възрастен или заемащ високо положение стойностен човек в Исляма.
 Учените са свързващата опора на тази общност с нейния Пейгамбер с.а.с., те са пазителите на Аллах и Неговата религия, и Неговото откровение.
Из " Ясните знамения в тълкуването на сура Худжурат",

Тафсир на Сура Мариам ая (16-23)-Kaк Мария зачева Исус (а.с.).

(16. И спомени [о, Мухаммад] в Книгата Мариам, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток. ) (18. Рече тя: “Всемилостивия да ме опази от теб!

 Ако си богобоязлив...” )

(19.

Рече [Джибрил]:

 “Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче.” )

(20. Рече: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?”)

(21. Рече [ангелът]:

 “Тъй каза твоят Господ:

 “Това за Мен е лесно.

И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешено дело.”)

 (22. И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място. ) (23. И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”)

Коя е Мариам бинт ‘Имран

След историята на Закария следва тази на Мариам (Дева Мария). Аллах споменава даряването и с рожба,наречена ‘Иса,без баща (без да е забременяла от мъж).Двете истории са сходни,поради това са спомената една след друга (Закария и жена се сдобиват със син когато са на преклонна възраст),също както и в сурите Ал ‘Имран и Ал-Анбия.Аллах разказва тези истории,за да покаже на слугите си Своите способности,Могъщество, Власт и това,че Неговата Сила е безгранична. Аллах казва:
(16. И спомени [о, Мухаммад] в Книгата Мариам, ) - Тя била Мариам бинт (дъщеря на) ‘Имран от родът на Дауд (Дейвид).Израстла в именито и благоприлично семейство от народа на Израелтяните.Аллах споменава бременността на майка и в сура Ал ’Имран и това,че тя тя посвещава детето си (Мариам) в служба на Аллах в Храма на Свещения Дом (в Йерусалим).Закариа,Мариам и нейната майка имат сходни съдби.



(И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн) (3:37) - Мариам израстла в благородна среда сред Израелтяните .Тя била една от поклонничките,известна със забележителната си отдаденост и постоянност на службата към Бог.
За нея се грижел съпругат на сестра и:Закария,който бил Пророк на Изреалтяните по това време.Той бил известен човек,към когото всички се допитвали за религиозните дела,които ги вълнували.Закария видял невероятни чудеса,които се случвали с Мариам и бил потресен от тях.
Всеки път,когато той влизал в Михраб-а за да я посети, я намирал отрупана с провизии. (Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Рече: “О, Мариам, откъде имаш това?” Тя рече: “От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.” ) (3:37) Разказват,че зимата намирал летни плодове при нея,а лятото: зимни плодове.

Мариам и Ангел Гавраил

(И спомени [о, Мухаммад] в Книгата Мариам, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток).(19:16) –тя се усамотила и отделила от семейството си в източната част на Свещената Джамия (в Йеросалим).В хадис от Ибн ‘Аббас се разказва,че Пророка (с.а.с.) казал: ‘’Наистина,аз знам най-много измежду създанията на Аллах ,знам защо Християните избират изток за молитвена посока.Правят го заради повеленото от Аллах:
(когато се уедини от своето семейство на едно място на изток) За това те избират мястото на раждане на ‘Иса като посока за молитви.’’ Относно думите на Аллах:
(17. И се прикри от тях със завеса.) Означава,че тя се стаила и прикрила от хората.Тогава Аллах изпратил Джибрил при нея.
(И пратихме при нея Нашия Дух, който й се представи като съвършен човек.)(19:17) Значещо,че той дошъл при нея във формата на съвършен и истински човек.Муджахид,Ад-Даххак,Катада,Ибн Джурайдж,Уахб бин Мухаббин и Ас-Судди заедно коментират казаното от Аллах:
(И пратихме при нея Нашия Дух,) ’’Това значи:Джибрил (Гавраил).’’
(18. Рече тя: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...”) Значещо,че когато ангела (Джибрил) се появил във формата на мъж при нея,на усамотеното място зад завесата скриваща я от нейните хора,тя се уплашила от него и помислила,че иска да и стори зло,тогава тя казва:
( “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...”) думите и изначават:’’ако се страхуваш от Аллах’’,т.е. напомня му за Аллах.Това е прието да се казва за защита от зло,за евентуално отблъскване на злото.Така,че първото нещо,което тя прави е да се опита да го накара да се страхува от Аллах,Превеликия.Ибн Джарир разказва от ‘Асим,че Абу Уа’ил казал,споменавайки историята с Мариам:’’Тя знаела,че смирен човек ще се възпре (от извършване на зло) след като му се каже:
(“Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...”) ‘’.
Той отвърнал:
(19. Рече [Джибрил]: “Аз съм само пратеник на твоя Господ...” ) т.е. ангела и отговаря,за да възпре страхът и .’’Аз не съм за какъвто ме мислиш,аз съм Пратеник на твоя Господ’’ с това той казва: ‘’Аллах ме изпрати при теб.’’ Споменават,че когато тя изрекла името на Аллах: Ар-Рахман (Всемилостивия) Джибрил се разпаднал и се върнал в действителната си форма (на ангел).Отговорил:
(إِنَّمَآ أَنَاْ رَسُولُ رَبِّكِ لِيَهَب لَكِ غُلَـمًا زَكِيًّ) (Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче.”)
(20. Рече: “Как ще имам момче... ) т.е. Мариам се удивлява от това.Казва:,,Как ще имам син’’ имаща предвид: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?” Поради тази причина казва:
(щом не ме е докосвал мъж ,нито съм Багхийа) Багхийа е прелюбодейка.За това има хадис,в който се забраняват парите,изкарани от Багхийа.
(21. Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен (Аллах) е лесно...” Тук ангелът отговаря на въпроса и :’’Наистина,Аллах каза,че ще родиш момче,въпреки,че нямаш съпруг и не си извършила нищо развратно.Наистина,Той е Всемогъщия и прави каквото пожелае.’’След това Джибрил предава Думите на Аллах:
(“И за да (Пожелахме) го сторим знамение за хората.”) - значи: доказателство и знак за човеците за силата на техния Създател,Който ги извайва различни.Той създава техния баща Адам без мъж (баща) или жена (майка).След това създава останалите поколения от мъж и жена,с изключение на ‘Иса.Той повелява ‘Иса да бъде роден без намесата на мъж.



Аллах прави четири типа човешки създания,което доказва съвършенството на Неговата Сила и величието на Неговата власт.Няма друг бог,на който заслужава да се служи,освен Него и няма друг истински Господ освен Него. Относно думите на Аллах:
(и милост от Нас) те значат:’’Ние ще направим това момче милост от Аллах и Пророк сред Пророците.Той ще зове към служба към Аллах и монотеистична вяра в Него.Това е като казаното от Аллах,Превеликия в Аята:
((Помни) Когато ангелите рекоха: “О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах]. И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците.”, ¬ (3:45-46)
( Това е предрешено (вече решено) дело (от Аллах.)) - Това е края на диалога между Джибрил и Мариам.Той и съобщава,че това вече е предопределено със силата и волята на Аллах.Мухаммад бин Исках казва:
( Това е предрешено (вече решено) дело (от Аллах.))’’Това значи,че Аллах вече е решил,че това ще се случи и няма начин да се избегне.’’
(22. И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място.)(23. И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!” )

Зачеването и Раждането на ‘Иса

Аллах,Превеликия ни съобщава за Мариам,на която Джибрил съобщава думите на Аллах и тя приема божественото предопределение.Много учени от ранните поколения (Салаф) споменават,че след това ангела (Джибрил) духнал в отвора на дрехата с която тя била облечена.Дъхът слязал надолу до вагината и и тя заченала дете по волята на Аллах.Мухаммад Ибн Исхак казва:’’Когато го заченала и напълнила стомната си с вода от извора,тя се върнала (при хората си).След това менструалният и период прекъснал и изпитала неразположение каквото всяка бременна жена изпитва:глад,смяна на цвета на кожата и дори в говора и имало промяна.След това хората започнали да посещават къщата на Закария,както никоя къща до тогава.Вестта се разнесла сред Израелтяните и хората казвали:’’В действителност нейният другар (в прелюбодеянието) е Юсуф,защото в храма нямаше никой друг,освен него.’’ Заради това тя се скрива от хората и поставя преграда между себе си и тях.Никой не я видял и тя не виждала никого.’’
(И родилните болки я доведоха при ствола на палмата.) Това значи,че родилните болки я довеждат до ствола на палма с фурми,която била на мястото,където се била усамотила.Учените не са на едно мнение относно местоположението му.

От ,,Тафсир Ибн Катир – съкратена версия,, 

/72:6/

Тълкуване на знамението:

Някои хора търсеха убежище при някои джинове,

...

а [на хората] им надбавиха безразсъдство.

/72:6/

В това знамение се споменава за суеверията относно съмишлениците ни по съдба джиновете, че те можели да господстват над хората, че имали способността и силата да им навредят, и че им било отсъдено да обитават определени места по суша, море и въздух.

Съгласно тези и още много други суеверия на древните араби, когато се наложело да отседнат в необитаемата пустиня или в някоя затънтена долина, те търсели закрила от злините на джиновете в този район уповавайки се на техния господар, след което лягали и заспивали.

Тези суеверия били разпространени в древните народи, а и днес властват в някои общества.

Както е известно, сърцата на хората са отворени за всякакъв вид нашепвания и рушащи подстрекателства на шейтана.

От тези предизвикателства могат да се избавят, единствено търсещите закрилата на Аллах.

Ако някой потърси убежище при шейтана, това няма да му донесе никаква полза, защото той е негов враг.

Той може да му добави, само безразсъдство и притеснения.

Объркаността, притесненията и безразсъдството на такива е поради това, че вместо да се уповават на Аллах и да търсят Неговата закрила, те прибягват до шейтана и неговите методи, вследствие на което изпадат в объркване и безпокойство.

А всъщност, още от появилата се първа вражда между праотеца Адам и шейтана, на хората им е повелено да стоят далече от шейтана и да търсят убежище при Аллах от него.

Когато човешкото сърце, с цел да допринесе полза или да се предпази от вреда, потърси убежище не при Аллах, а при друго, освен Него, то ще сполучи, само страхове, обърканост, неустойчивост и несигурност. Ето това безразсъдство е най-лошото.

Чиста обърканост, която не дава сигурност и спокойствие на сърцето.

Всяко нещо и всеки, освен Аллах, са обречени на промяна.

Те не са стабилни и вечни, а са преходни и непостоянни.

Ако сърцето се обвърже с тези преходни неща, на които им е отсъдено да се променят, то и то ще се разлюлява и разколебава заедно с тях, ще се променя, ще бушува, когато те треперят, ще бъде угрижено и ще остане пусто, когато изчезнат тези, с които е обвързвало надеждите си.

Само Аллах е „Вечния”, Който никога не изчезва,

„Живия”, Който никога не умира, „Неизменния”.

Онзи, който се насочи към Него,

той се е насочил към неизчезващ,

постоянен и непроменящ се пристан.

Сура ''Ал-Фиил''

Сура ''Ал-Фиил'': С Името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

 1.Нима не узна какво стори твоят Господар със стопаните на слона!
Тефсир:

О, Мухаммед! Нима не узна какво Направи твоят Господар със собствениците на слона

- Ебрахете ел-Хабеши и не­говата войска, които искаха да срутят Свещеното Кяабе!

2.Нима Той не Превърна заговора им в провал?! -

 Нима Той не Превърна злото, което бяха планирали, в провал и загуба?

3.И Изпрати срещу тях ята от птици,

 4. и ги замеряха с камъни от напечена глина.

- И Изпрати срещу тях ята от птици, едни след други, които ги замерваха с камъни от напечена глина.

 5.И ги Направи като проядени листа.

 - И ги Натроши като сухите листа на растенията, които са сдъвкани от животните и след това изхвърлени.

 Това събитие в Сурата Свидетелства за Силата на Аллах и Потвърждава, че Кяабе е Свещено Място за Аллах

(Фатир 29-30)

29. Онези, които четат Книгата на Аллах и отслужват молитвата, и дават скришом и явно от онова, което им дарихме, наистина се надяват на търговия, която не ще пропадне,

30. защото Той ще им изплати напълно техните награди и ще им надбави от Своята благодат.
Той е опрощаващ, признателен.

(Фатир 29)
Известните тълкуватели на Корана казват:

 ''С този Айет Аллах Казва, че сред хората има и такива, които четат Книгата на Аллах.

Те изпълняват Повелята на Корана да се избягва всичко, което Аллах е Забранил.
Те вярват в Истинността на Корана, четат Корана, изучават го, размишляват върху Неговите Айети и следват Неговите Повели.
Те кланят Намаза, Който е Стълба на Религията, Светлината на Исляма, Печата на вярата, и Доказателството на вярващите пред Аллах.
Те помагат на семейства, на бедни, на сираци и други които са в нужда, дават Зекят, изпълняват обещанията си и раздават Садака. Те правят добро тайно и явно, по всяко време, искрено и само заради Аллах.
Те търсят и се стремят да спечелят Милостта и Благодатта на Аллах, Спасението (от Джехеннема) и Наградата на Аллах (Дженнета).''
Пратеника на Аллах казва:
,,Четете Корана, защото в Съдния Ден, Той ще се Застъпи за своя четец.''
Това е пътят към Задоволството на Аллах/

,,Няма принуждение в Религията.

Аллах Повелява:

,,Няма принуждение в Религията.

Отличи се вече Истината от заблудата.

Който отхвърли шейтаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса.

Аллах е ВсеЧуващ, ВсеЗнаещ.“

(2:256)

Против Същността на Исляма е, някой да се насилва да вярва в една Религия, понеже е важно вярата да е приета по собствено желание и със съвест.

 Естествено, мюсюлманите могат да подканят някого към Исляма но това те никога не правят насилствено.

Ислямът е Религия, която е била Низпослана за да Предложи на хората живот в мир и спокойствие, чрез което се подтвърждава Вечната Милост и Благоволението на Аллах. Аллах Повели на Адaм  и на следващите поколения хора :

,,И дойде ли при вас Напътствие от Мен, за онези, които последват Моето Напътствие, не ще има страх и не ще скърбят.''

 (Сура Ал-Бакара 38)