THE GREATEST OF THE GREATER SINS IS TO ATTRIBUTE PARTNERS TO ALLAH

 THE GREATEST OF THE GREATER SINS IS TO ATTRIBUTE PARTNERS TO ALLAH

Allah tells us in Qur'an:

“Surely Allah does not forgive that anything should be associated with him, and forgives what is besides that to whomsoever He pleases, and whoever associates anything with Allah, he devises indeed a great sin.”

[Surah an-Nisa’ 4:48]

.....

Indeed shirk is the greatest oppression." [Luqman 31: 13]

وَإِذْ قَالَ لُقْمَانُ لِابْنِهِ وَهُوَ يَعِظُهُ يَا بُنَيَّ لَا تُشْرِكْ بِاللَّهِ ۖ إِنَّ الشِّرْكَ لَظُلْمٌ عَظِيمٌ

.....

“And worship Allah and do not associate anything with Him.”
(Surah an-Nisa’ 4:36)

....

And it was already revealed to you and to those before you that if you should associate [anything] with Allah, your work would surely become worthless, and you would surely be among the losers.
[Al-Zumar 39:65]

.....

The Prophet (صلي الله عليه وسلم) saught refuge from shirk and taught us a du’a to protect ourselves:

O Allah, I ask for Your protection for making shirk with You while I know and I ask for Your forgiveness for what I do not know.

اللَّهُمَّ إِنِّي أَعُوذُ بِكَ أَنْ أُشْرِكَ بِكَ وَأَنَا أَعْلَمُ ، وَأَسْتَغْفِرُكَ لِمَا لَا أَعْلَمُ

Allaahumma innee a‛oodhu bika an ushrika bika wa ana a‛lamu, wa astaghfiruka li maa laa a‛lam

[Ahmad 4/403]

......

Anas (radhi Allahu anhu) said that he heard the Messenger of Allah (sall Allahu alayhi wasallam) say: “Allah the Exalted said:

“O son of Adam! As long as you invoke Me and plead to Me, I will forgive you whatever you have committed, and I will not make much of it.

O son of Adam! If your evil deeds reach the borders of the sky, and then you ask Me for forgiveness, I will forgive you.

O son of Adam! If you bring forth the earth full of errors, then you meet Me while you do not associate anything (or anyone) with Me, I will bring forth for you its full of forgiveness.”

[Sunan At-Tirmidhi - Classed as Hasan]

Царицата на Саба идва при Соломон и се прекланя пред Бог, Господаря на световете

 

Царицата на Саба идва при Соломон и се прекланя пред Бог, Господаря на световете

Аллах казва:

И рече: „О, знатни, кой от вас ще ми донесе нейния трон, преди да дойдат при мен отдадени на Аллах?“ [27:38]

Исполин от джиновете рече: „Аз ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си. Имам сила за това и съм достоен за доверие.“ [27:39]

Един, който имаше знание от Писанието, рече: „Аз ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.“ И когато [Сулайман] видя трона при себе си, рече: „Това е от благодатта на моя Господ, за да ме изпита дали съм признателен, или неблагодарен. Който е признателен, той е признателен за себе си. А който е неблагодарен, моят Господ е над всяка нужда, прещедър.“ [27:40]

Рече: „Преобразете за нея трона ѝ, да видим дали тя ще го познае, или не!“8 [27:41]

И когато тя дойде, бе казано: „Такъв ли е твоят трон?“ Рече тя: „Прилича на него.“ [Сулайман си каза:] „Знанието ни бе дарено преди нея и бяхме отдадени на Аллах.“9 [27:42]

И той 10 я отклони от онова, на което служеше вместо на Аллах. Тя наистина бе от хора - неверници. [27:43]

Рече ѝ се: „Влез в двореца!“ И когато го видя, помисли го за вир, и оголи глезените си. Рече [Сулайман]: „Това е гладък дворец от кристал.“ Рече тя: „Господи мой, бях угнетила себе си, но заедно със Сулайман се отдавам на Аллах, Господа на световете.“ [27:44]

Соломон и конете му11

Аллах казва:

И на Дауд дарихме Сулайман. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас. [38:30]

Един следобед му бяха показани бързоноги коне, чаткащи с копита. [38:31]

И рече: „Заради любовта към благата пренебрегнах споменаването на моя Господ, докато [слънцето] се скри зад покривалото [на нощта]. [38:32]

Върнете ги при мен!“ И започна да сече краката и шиите им. [38:33]

Ибн Катир: „Разказва се, че са били 10 000 коне... И още, че сред тях е имало и 20 коня с крила.“

Аиша (р.) разказва,

قَدِمَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مِنْ غَزْوَةِ تَبُوكَ أَوْ خَيْبَرَ وَفِي سَهْوَتِهَا سِتْرٌ فَهَبَّتْ رِيحٌ فَكَشَفَتْ نَاحِيَةَ السِّتْرِ عَنْ بَنَاتٍ لِعَائِشَةَ لُعَبٍ فَقَالَ مَا هَذَا يَا عَائِشَةُ قَالَتْ بَنَاتِي وَرَأَى بَيْنَهُنَّ فَرَسًا لَهُ جَنَاحَانِ مِنْ رِقَاعٍ فَقَالَ مَا هَذَا الَّذِي أَرَى وَسْطَهُنَّ قَالَتْ فَرَسٌ قَالَ وَمَا هَذَا الَّذِي عَلَيْهِ قَالَتْ جَنَاحَانِ قَالَ فَرَسٌ لَهُ جَنَاحَانِ قَالَتْ أَمَا سَمِعْتَ أَنَّ لِسُلَيْمَانَ خَيْلًا لَهَا أَجْنِحَةٌ قَالَتْ فَضَحِكَ حَتَّى رَأَيْتُ نَوَاجِذَهُ

че пратеникът на Аллах се върнал от битката при Табук – или Хайбар - 12, и че (в този момент) завесата на стаята ѝ се повдигнала от силен вятър и така куклите на Аиша се видели. Тогава пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал: „Какво е това, Аиша?“, тя отговорила: „Това са момичетата ми.“ Между тях той видял един кон от плат с две крила. Тогава казал: „А какво е това, което виждам между тях.“ Тя казала: „Това е един кон“, след което той попитал: „Що за кон е това?“ Тя казала: „Това са две крила“, на което той отвърнал: „Един кон с две крила?!“ Тогава тя казала: „Не знаеше ли, че Соломон е имал коне с крила?“ Аиша разказва: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) така се засмя, че му се видяха кътните зъби.“ 13

Ибн Катир: Част от ислямските учени казват: „Когато Соломон се отказал от конете заради Аллах, Аллах му дал на тяхно място нещо още по-добро – вятъра, чийто утринен ход и вечерен ход съответствали на едно пътуване от един месец по онова време:

И на Сулайман - вятъра (накарахме вятъра да му служи)... Утринният му ход бе колкото месец [ход на другите], и вечерният - колкото месец… [34:12]

Катада и Абу Дахма предават, че един бедуин казал:

أخذ رسول الله صلى الله عليه وسلم ، بيدي ، فجعل يعلمني ، مما علمه الله ، فكان مما حفظت عنه أن قال : „ إنك لا تدع شيئا ، اتقاء الله ، إلا أعطاك الله خيرا منه „

„Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ме хвана за ръка и ме научи на това, на което Аллах го е научил. Това, което запомних от думите му беше, че той каза: „Няма нещо от което да се откажеш от страх от Аллах и той да не ти даде нещо по добро на негово място.““ 14

Соломон продължил строежа на джамията ал-Акса (далечната джамия) (араб. масджид ал-Акса)

Абу Дарр (р.) предава:

قُلْتُ: يَا رَسُولَ اللَّهِ أَيُّ مَسْجِدٍ وُضِعَ فِي الْأَرْضِ أَوَّلَ؟ قَالَ: الْمَسْجِدُ الْحَرَامُ قَالَ قُلْتُ: ثُمَّ أَيٌّ؟ قَالَ: الْمَسْجِدُ الْأَقْصَى قُلْتُ: كَمْ كَانَ بَيْنَهُمَا؟ قَالَ : أَرْبَعُونَ سَنَةً

„Попитах: „О пратенико на Аллах, коя джамия беше построена първа на земята?“, на което той отговори: „Свещената джамия (в Мекка) (араб. ал-масджид ал-харам)“; след това попитах: „А коя след това?“. Той каза: „Джамията Ал-Акса (далечната джамия) (араб. масджид ал-акса)“; после попитах: „И колко време е изминало измежду (строенето на) тези двете?“ Той отговори: „40 години.““ 15

Ибн Катир: Известно е, че между Авраам, който построил свещената джамия и Соломон има повече от хиляда години.

Ибн Катир: Израил16 (a.с.) бил първият, който построил джамията Ал-Акса. Соломон обаче я разширил:

Абдуллах ибн Амр ал-Ас (р.a.) предава:

وَسَمِعْتُ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَقُولُ إِنَّ سُلَيْمَانَ بْنَ دَاوُدَ عَلَيْهِ السَّلَام سَأَلَ اللَّهَ ثَلَاثًا أَعْطَاهُ اثْنَتَيْنِ وَنَحْنُ نَرْجُو أَنْ تَكُونَ لَناَ الثَّالِثَةُ فَسَأَلَهُ حُكْمًا يُصَادِفُ حُكْمَهُ فَأَعْطَاهُ اللَّهُ إِيَّاهُ وَسَأَلَهُ مُلْكًا لَا يَنْبَغِي لِأَحَدٍ مِنْ بَعْدِهِ فَأَعْطَاهُ إِيَّاهُ وَسَأَلَهُ أَيُّمَا رَجُلٍ خَرَجَ مِنْ بَيْتِهِ لَا يُرِيدُ إِلَّا الصَّلَاةَ فِي هَذَا الْمَسْجِدِ خَرَجَ مِنْ خَطِيئَتِهِ مِثْلَ يَوْمِ وَلَدَتْهُ أُمُّهُ فَنَحْنُ نَرْجُو أَنْ يَكُونَ اللَّهُ عَزَّ وَجَلَّ قَدْ أَعْطَاناُ إِيَّاها

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Докато Соломон се занимавал с разширяването на джамията Ал-Акса (дословно: докато строеше джамията Ал-Акса), се помолил на Аллах за три неща. Аллах му дал две от тях и ние се надяваме да получим третото. Той Го помолил: 1. присъдите му да приличат на тези на Аллах и Аллах направил да е така; 2. да му даде кралство, което да няма никой друг след него и Аллах му го дал; 3. Го помолил за това, на всеки мъж, който излиза от вкъщи, за да си направи само молитвата в тази джамия, да се простят греховете така, че да е без грехове, така както в деня, в който майка му го е родила. Надяваме се, че Аллах е изпълнил за нас това желание.“ 17

Соломон, мъдрият съдия

По отношение на първата молба, присъдите му да са като тези на Аллах, Аллах споменава една от тези присъди:

И [спомени] Дауд, и Сулайман, които отсъдиха за нивата, в която се разпръснаха през нощта овцете на хората. И свидетелствахме Ние за присъдата им. [21:78]

Ние сторихме Сулайман да проумее това. (т.е. той отсъдил правилно)... [21:79]

Една друга присъда се споменава в сунната: Абу Хурайра предава, че пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал:

كَانَتْ امْرَأَتَانِ مَعَهُمَا ابْنَاهُمَا جَاءَ الذِّئْبُ فَذَهَبَ بِابْنِ إِحْدَاهُمَا فَقَالَتْ لِصَاحِبَتِهَا إِنَّمَا ذَهَبَ بِابْنِكِ وَقَالَتْ الْأُخْرَى إِنَّمَا ذَهَبَ بِابْنِكِ فَتَحَاكَمَتَا إِلَى دَاوُدَ عَلَيْهِ السَّلَام فَقَضَى بِهِ لِلْكُبْرَى فَخَرَجَتَا عَلَى سُلَيْمَانَ بْنِ دَاوُدَ عَلَيْهِمَا السَّلَام فَأَخْبَرَتَاهُ فَقَالَ ائْتُونِي بِالسِّكِّينِ أَشُقُّهُ بَيْنَهُمَا فَقَالَتْ الصُّغْرَى لَا تَفْعَلْ يَرْحَمُكَ اللَّهُ هُوَ ابْنُهَا فَقَضَى بِهِ لِلصُّغْرَى

„Веднъж докато две жени гледали децата си, дошъл един вълк и взел едно от двете деца. След това жените се карали заради останалото дете. По-възрастната жена казала: „Вълкът взе твоя син“, на което по-младата отговорила: „Не, това беше твоя син“. Представили случая на Давид, който присъдил детето на възрастната жена. След това отишли при Соломон - сина на Давид - и му разказали (историята). Той казал: „Дайте ми един нож. Ще разрежа детето и всяка от вас ще получи една половинка. Тогава младата жена казала: „Аллах да е милостив с теб. Това е нейният син.“ Тогава Соломон дал правото на детето на младата жена.“ 18

Соломон (a.с.) имал много жени

Абу Хурайра (р.) предава, че пророкът (с.а.с.) казал:

قَالَ سُلَيْمَانُ بْنُ دَاوُدَ لَأَطُوفَنَّ اللَّيْلَةَ عَلَى سَبْعِينَ امْرَأَةً تَحْمِلُ كُلُّ امْرَأَةٍ فَارِسًا يُجَاهِدُ فِي سَبِيلِ اللَّهِ فَقَالَ لَهُ صَاحِبُهُ إِنْ شَاءَ اللَّهُ فَلَمْ يَقُلْ وَلَمْ تَحْمِلْ شَيْئًا إِلَّا وَاحِدًا سَاقِطًا أَحَدُ شِقَّيْهِ فَقَالَ النَّبِيُّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ لَوْ قَالَهَا لَجَاهَدُوا فِي سَبِيلِ اللَّهِ

„Соломон - синът на Давид - казал: „Тази нощ ще бъда при 70 от жените ми, всяка от тях ще роди един рицар, който ще се бие по пътя на Аллах.“ Тогава приятелят му казал: „Ако Аллах иска (араб. инша Аллах).“ Той (Соломон) обаче не го казал.19 (И наистина пренощувал при тях) Обаче само една от тях забременяла и родила дете, което било полу-парализирано.“ Пророкът (с.а.с.) продължи да разказва: „Ако го беше казал (т.е. Ако беше казал „Ако Аллах иска (араб. инша Аллах)“, тогава всички щяха да родят рицари, които да се бият по пътя на Аллах (дословно: тогава всички те щяха да се бият по пътя на Аллах)“. 20

Байдави казва: „Този хадис е най-близък до това, което беше казано като пояснение към аята от Корана „Вече изпитахме Сулайман. И на неговия престол сложихме [чуждо] тяло. После той се разкая.“ [38:34]21

Аллах дал на Соломон едно красиво кралство, каквото не е давал на никой друг след него – Бог направил така, че ветровете и джиновете да му служат

Аллах казва:

Вече изпитахме Сулайман. И на неговия престол сложихме [чуждо] тяло. После той се разкая. [38:34]

Рече: „Господи мой, опрости ме и ми дай власт, с която да не бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия.“ [38:35]

И му подчинихме вятъра леко да духа според неговата повеля, където поиска. [38:36]

И сатаните - едни да строят, други да се гмуркат, [38:37]

а трети - вързани в окови. [38:38]

Това е Нашият дар [за теб, о, Сулайман], облагодетелствай, или се въздържай безмерно! [38:39]

Аллах казва:

И на Сулайман - вятъра (да му служи). Утринният му ход бе колкото месец [ход на другите], и вечерният - колкото месец22. И разтопихме за него медта като извор. И джиновете [подчинихме] да работят пред него с позволението на неговия Господ. А който сред тях се отлъчеше от Нашата повеля, го карахме да вкуси от мъчението на Пламъците. [34:12]

Правеха за него те каквото пожелае - светилища23 (стаи за молитва) и изваяния, и блюда, колкото басейни, и закрепени котли. О, роде на Дауд, служете [на Аллах] с признателност! Малцина от Моите раби са признателни. [34:13]

Как починал Соломон

Аллах казва:

И когато отсъдихме да умре [Сулайман], нищо не им посочи, че е мъртъв, освен една земна твар, която гризеше тоягата му. И когато падна той, на джиновете се изясни, че ако са знаели неведомото, не биха търпели такова унизително мъчение.24 [34:14]25
Т.е. Става ясно, че джиновете нямат познания за неведомото: Те не видели ангела на смъртта и не забелязали, че Соломон бил мъртъв.
Табари предава, че след смъртта на Соломон синът му управлявал в продължение на 17 години. После кралството на Израел било разделено. 

Аллах(Дж.Дж.) във Св.Коран в Сура Маиде Казва

 Аллах(Дж.Дж.) във Св.Коран в Сура Маиде Казва:

,,О,вярващи,виното(алкохолните напитки)игрите на късмет,идолите и стрелите за гадаене са шейтански мръсотии
.Странете от тях,за да сполучите!Шейтаните чрез пиенето на алкохол и чрез комара искат да ви направят врагове един на друг,да ви скара.
И пак шейтаните са тези,които желаят да ви възпрат да споменавате Аллах,да не кланяте намаз и да молите за опрощение.
Няма ли да престанете да пиете алкохол и да играете комар?.''
Наистина алкохолните напитки са една беда за човека,както на този,така и на отвъдния свят.
Пейгамберът Мухаммед(с.а.с.) казва:,,че употребата на алкохол е причина за много социални беди и загуби,това е обществено бедствие.'
'И наистина,ако погледнем затворите вътре ще видим,че мнозина от тези,които са вътре са за престъпления извършени поради употреба на алкохол.
Алкохолът е причина за извършване на много дръзки,долни и непристойни деяния.
Уважаеми мюслюмани,нека се постараем да не попадаме в жестоките и коварни лапи на алкохола.
Ако се пристрасти човек към алкохола горко му.
Защото изгубва имот и стока,погубва себе си и семейството си.
Принуждават жените и децата им да ги чакат незнайно колко време.
И започват семейните скандали.
Някои от хората които употребяват алкохол,бият жените и децата си и в края на краищата семейството се разтурва.
Жените остават самотни,а децата без бащи.
Исляма Забранява всичко,което е вредно за здравето и безполезно.80 на сто от страдащите от умствена недостатъчност,епилептици,луди,убийци,крадци са пристрастени към алкохола.
Така,че уважаеми братя мюслюмани,от всичко казано до сега виждаме,че употребата на алкохолни напитки не носи само лична вреда,но вреди и на обществото.
Така че този,който обича и уважава себе си родителите си,децата и семейството си,уважава обществото и обича родината си,трябва да се въздържа от употребата на алкохолни напитки.
Мухаммед(с.а.с.)казваПредпазвайте се от пиенето на алкохол.
Защото алкохола е майката на всяко зло.
''Човек когато е пиян е като следните животни:

Като лъв е безстрашен,упорит,храбър ежи се;

Като тигър е дразнителен,мрачен и злобен;

Като куче заядлив,готов да се кара и заяжда;

Като мечка силен,буташ го и пада;

Като лисица е хитър и отмъстителен;

Като петел пее различно и понякога плаче и Като чакал мръсен и може да се напикае без да усети.
Човек който употребява алкохолни напитки притежава десет презрени качества:
1-Когато се напие става щур и присмех за децата
2-Той унищожава своето богатство
3-Става причина да се скара с близки и приятели
4-Отбива времето за намаз
5-Има склонност да извърши прелюбодеяние
6-Алкохола е ключ към други злини
7-Записващите меляйкета се измъчват когато пие
8-Може да напсува Мухаммед(с.а.с.)
9-Не му се приемат дуите и
10-Най-опасното е,че може да умре този който пие алкохолни напитки без иман(вяра) без да изрече
ЛЯ ИЛЯХЕ ИЛЛЕЛЛАХ МУХАММЕДУР РАСУЛЮЛЛАХ 

Тефсир на част от сура Ат-Тауба

 Тефсир на част от сура Ат-Тауба

.От Ali Hayraddin в Popitai.... · Редактиране.А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте

съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги

причаквайте на всяко място за засада!

СУРА

ПОКАЯНИЕТО

(АТ-ТАУБА) 1. Снемане от Аллах и от Неговия Пратеник на

задълженията спрямо съдружаващите, с които се договорихте.

2. Затова странствайте по земята [о, съдружаващи]

четири месеца и знайте, че не ще обезсилите Аллах и че Аллах опозорява

неверниците!

3. И прогласяване от Аллах и от Неговия Пратеник

към хората в деня на най-голямото поклонение хадж, че Аллах е непричастен към

съдружаващите, а също ­ Неговият Пратеник. И ако се покаете, за вас е

най-доброто, а ако се отметнете, знайте, че не ще обезсилите Аллах! И възвести

неверниците [о, Мухаммад] за болезнено мъчение,

4. освен онези от съдружаващите, с които се

договорихте и после не ви ощетиха с нищо, и не подкрепяха никого срещу вас. И

приключете своя договор с тях до срока му! Аллах обича богобоязливите.

5. А изтекат

ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги

хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се

покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах

е опрощаващ, милосърден.

6. И ако те моли за защита някой от съдружаващите,

защити го, та да чуе той Словото на Аллах! После го заведи на безопасно за него

място! Това е, защото са хора незнаещи.

А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте

съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги

причаквайте на всяко място за засада!

Предложенопо този начин, това знамение няма как да не предизвика вниманието нанезапознатите с рилигията на Аллах Всевишния. Ето защо, когато четем знамениятана Свещения Коран е необходимо да не ги разглеждаме частично или извънконтекста. Товазнамение, както и няколко други са обект на частично разглеждане, изваждане отконтекст и интерпретиране от страна на недобронамерени лица, желанието на коитое да представят исляма, като нечовешка религия - религия на войната иразрухата. Когатокъм посочената част от знамението бъде добавена и останалата и знамението бъдеразгледано в целия контекст, смисълът коренно се променя. Знамениетое от девета сура на Свещения Коран - Тауба/Покаянието/, която била низпосланана Пратеника с.а.с., петнайсет месеца преди неговата смърт. Това е единственатасура, която започва без словата „В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния”,което също би трябвало да направи впечатление на читателя. Според учените,причината за това е, че тези слова - етикет на милостта и справедливостта на Господана световете, не са съвместими с разпоредби за война и други подобни разпоредби,както започва тази сура: Снемане от

Аллах и от Неговия Пратеник на задълженията спрямо съдружаващите, с които се

договорихте.

СураТауба била низпослана през двайсет и втората година от началото на исляма,което означава, че между мюсюлманите, езичниците и хората на Писанието, врамките на този период, вече е била изградена система на взаимоотношения. До тозимомент е бил в сила десетгодишния договор за мир между мюсюлманите и арабските езичниципри Худейбийе, който многократно бил нарушаван от тях. Договора не билнарушаван, само от родовете Дамуре и Кинане. Няма случай за нарушение от странана мюсюлманите. Нарушаванетона договора се състояло в убиване на мюсюлмани, правене на тайни съглашения заунищожаване на мюсюлманите, като за целта не били пропускани никаквивъзможности – с други племена, с Византия и т.н. Снеманетона отговорностите на Аллах и Неговия Пратеник спрямо езичниците, както започвасурата, идва след като вече били факт множество нарушения на договора, при коетоняма как да бъде продължен едностранно. Тазиразпоредба, както се вижда в началото на сурата, не влиза в сила мигновенно:Затова странствайте по земята [о, съдружаващи] четири месеца и знайте, че не ще

обезсилите Аллах и че Аллах опозорява неверниците!

Тук проличават милосърдието ивисоките цели, с които идва исляма. Дори на изменилите на договореностите замир, които скришом убивали мюсюлмани се дава възможност да се покаят – период отчетири месеца. Необходимо е да се има превид итова, че към този момент, мюсюлманите вече са сила. На престъпващитедоговореностите по най-подлия начин езичници им се дава четири месеца отсрочказа покайване, когато мюсюлманите са пожънали множество победи. Оповестяванетона това разграничаване е по време на празничния ден на така нареченотонай-голямо поклонение хадж. Али, Аллах да е доволен от него, по разпореждане наПратеника с.а.с., прочита първите знамения пред всчики по време на празничнияден. Измените наезичниците стават публично достояние. На всеослушание са разкрити технитековарства и пред всички се оповестява, че и мюсюлманите повече няма да спазваттези договорености, за да няма оправдание за никой: И

прогласяване от Аллах и от Неговия Пратеник към хората в деня на най-голямото

поклонение хадж, че Аллах е непричастен към съдружаващите, а също ­ Неговият

Пратеник.

След товаразграничаване следват словата: И ако се

покаете, за вас е най-доброто...Тези

слова са свидетелство за върховното милосърдие в религията на Всевишния и Неговотовеликодушие. Те също доказват, че този призив за покаяние не е следсвие настрах или безсилие:...а ако се отметнете, знайте, че не ще обезсилите Аллах! И възвести

неверниците [о, Мухаммад] за болезнено мъчение...

Ясен довод, който опровергава всякаквистремежи за изопачаване истината, заложена в тези разпоредби е следващотознамение на Всевишния:...освен онези от съдружаващите, с които се

договорихте и после не ви ощетиха с нищо, и не подкрепяха никого срещу вас.

Какво по-справедливо и по-човешкоот това?! Договореностите се разтрогват за престъпващите. Те остават в сила дотехния край обаче за онези немюсюлмани, които нито са ощетявали мюсюлманите,нито са подкрепяли някого срещу тях - И приключете своя договор с тях до срока му!

Аллах обича богобоязливите.

А ето го и въпросното знамение: А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги

сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за

засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат,

сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.

Дории в такъв момент, след направените предупреждения и изтичането на срока, ако сепокаят – Аллах е опрощаващ, милосърден. Нещоповече, непосредствено след въпросното знамение са уникалните слова на АллахВсевишния, които не остават скрити за онзи, който е безпристрастен къмистината, както се казава – за онзи, който има очи да види, уши да чуе и сърцеда схване: И ако

те моли за защита някой от съдружаващите, защити го, та да чуе той Словото на

Аллах! После го заведи на безопасно за него място! Това е, защото са хора

незнаещи.

Тезизнамения са по конкретни събития и поводи, което не ги прави несправедливи инечовешки, докато генералната позиция на исляма относно отношението към немюсюлманитенедвусмислено е заявена в словата: Аллах не ви

забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които

не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича

справедливите.

Аллах ви

забранява само да се сближавате с онези, които воюват с вас в религията и ви

прогонват от домовете ви, и помагат за прогонването ви. А които се сближават с

тях ­ те са угнетителите./60:8-9/

И ако те

взимат за лъжец, кажи: “Моето дело е за мен, а вашето дело е за вас. Не сте

отговорни за това, което върша, и аз не съм отговорен за това, което вие

вършите.”/10:41/

ТAФСИР-ТЪЛКУВАНЕ НА КOРАНА ·

 

Сахаба (сподвижниците) на Пророка (с.а.с) виждали в Корана богато находище на Божествена мъдрост.

Те прекарали целия си живот в търсене на съкровищата в този рудник.

Благодарение на техния труд на бял свят са тези бисери на мъдростта, които и днес осветляват пътя на мислите ни.

Думата тефсир произхожда от арабската дума фессера- юфессиру, която означава обясни – обяснява или повдигне завесата и разкриване.

Ето защо тaфсир е наука, с чиято помощ може да се разбере Книгата на Аллах с.т.

Според Аллямату Шеѝх Абду-л Азиз ад-Дехлеуи, един от най-известните автори на тефсир:

„Тълкуващият Корана трябва да се придържа към следните три правила:

а )Трябва да се обясни истинското значение на всяка дума и да се покаже истинската й цел.

Ученият трябва да направи това чрез лингвистични и граматически средства.

б )Всичко трябва да бъде обяснено в контекста на основната тема на откровението.

в )Тълкованието не може да противоречи на писанията на Асхаба, които са били свидетели как откровението е било низпослано на Пророка (с.а.с).

Ето защо тафсир е наука, с помощта на която е възможно да се разбере значението на предписанията на Корана и причината за тяхното изпращане.

КОРАНЪТ Е НАЙ-ДОБРИЯТ ТAФСИР НА КОРАНА

Първият и най-главен тефсир или коментар на Корана, е самият Коран, в който една част изяснява друга част

(или едно знамение изяснява друго).

Това е видно в целия текст на Корана.

Например, когато четем в сурата Ал-Фатиха знамението „ Насочи ни по правия път“ в нас възниква въпрос:

„А какво представлява този път?“

Целият Коран е пълен с примери, които ни показват този път.

Така Свещеният Коран е отговор на молитвата и желанието на вярващия. В същата сура бихме искали да знаем кои са тези благословени и щастливи хора, който е благословил Аллах с.т, като казва за тях „...пътя на тези, които си дарил с благодат...“ .

Чрез примерите за Своите Пророци (а.с), Посланици и други посветени в истинската вяра, в Свещеният Коран Аллах с.т ни показва тези правдиви,

благочестиви хора и мъченици.

Различните ситуации (муджмел) се изясняват чрез конкретни описания (мубейан).

Например, Аллах с.т казва:

„О, вярващи, изпълнявайте обетите!

Разрешено ви е всяко животно от добитъка освен онова,

за което ви бъде прочетено...“

( Коран, 5;1).

Тези думи стават ясни, когато се прочете другата ая:

„Под възбрана за вас са мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах;

и удушеното, пребитото, погиналото при падане, намушканото, и от което звяр е ял ­ освен което сте заклали още живо според предписанието ­ и принесеното в жертва на каменните идоли...“

(Коран, 5;3).

Така абсолютното (мутлек)се обяснява чрез ограниченото (мукайед) и общото (аам) чрез частното (хаас).

Това е част от метода, по който едни от знаменията на Корана се обясняват чрез други, които са свързани с тях. Чрез този метод мюсюлманските учени се стремят да решат проблеми в случаите, когато на пръв поглед знаменията си противоречат.

Един добър пример за началото на разрешаване на подобни проблеми е трудът (книгата) на Мукатил Сюлейман (поч.150г х .767г . р.х )

Мутешабих фи-л Коран.

Една от основните задачи на Пророка (с.а.с) е била да се изясни значението на знаменията, които асахаба не разбирали.

Ибн Халдун (р.а) е казал:

„Пророкът (с.а.с) е разказвал за муджмел и за различието между отменящите и отменяните (ан-насих уа-л менсух) знамения и го е изяснявал на своите сподвижници“.

От хадис ние знаем, че Пророкът (с.а.с ) понякога е разяснявал някои от знаменията.

Например, той е обяснявал, че думите „...[тези],

над които тегне гняв”

(Коран, 1;7 ),

се отнасят до евреите.

По-нататък продължава, че думите: „...нито на заблудените...“ ( в същата глава) се отнасят до християните. Този момент се илюстрира и с други подобни примери в хадисите.

Отговорите на Пратеника на Аллах (с.а.с.), по зададени му въпроси за някои от знаменията, са авторитетно обяснение на тези знамения.

Например, когато било изпратено знамението

„За онези, които вярват и не смесват своята вяра с гнет ­ за тях е сигурността и те са напътени“

(Коран. 6;82),

на хората им било трудно да разберат смисъла му.

Затова и попитали Пророка (с.а.с.) дали някой от тях не е смесил своята вяра с гнет,

т. е направил нещо лошо на себе си.

Пророкът (с.а.с) обяснил, че тук се разбира

„да съдруживаш други божества с Аллах с.т“,

за което на друго място в Корана се казва, че „Съдружаването е огромен гнет“ (Коран, 31;13). В други случаи сподвижниците се съветвали с

Пророка (с.а.с) и неговото мълчание или поправки са се считали също като коментар.

Когато било изпратено знамението: „...яжте и пийте, додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец!“,

(Коран, 2;187),

Абид б. Хатим (р.а) взел две дрехи - бяла и черна, но не могъл да ги различи.

На сутринта отишъл при Пророка (с.а.с)

и му разказал за това.

Пророкът му обяснил, че става въпрос за ден и нощ. Коментарите на Пророка (ат-тафсир ан-Небеуи) могат да се намерят в сборниците с предания,

съставени от известни учени, като ал-Бухари, Муслим, Тирмизи и други.

ПОЯВА НА НАУКАТА ЗА ТAФСИР

В текущото столетие Свещеният Коран е породил значителна по обем литература на различни езици. Дейността на това благословено поприще обхваща езиците урду, суахили, хаус и др.

Един човешки живот не е достатъчен, за да бъде прочетено всичко това.

Освен това, в наше време, е създадена значителна по обем литература, свързана с Корана, на много европейски, африкански и азиатски езици, разпространени само в мюсюлманския свят, като арабски, персийски, турски. Много правилно е казано,

че „.. няма друга книга, освен Корана, в служба на която да е бил посветен толкова много талант, толкова много труд, време и средства“.

Ако погледнем труда на имам Джалал ад-Дин Ес-Суюти (поч.911 г. след Хиджра)

"Ал-Иткан фи Улум ал Коран" ще добием представа за енциклопедическия обем на науките, свързани с Корана. Докато бил жив Пророка (с.а.с). асахаба са му задавали въпроси във връзка с тълкуването на Свещения Коран

и различните аспекти на включените в него предписания (ахкам).

Пророкът (с.а.с) им е обяснявал различните предмети, свързани с всички знамения на Корана.

В резултат от тези беседи асахаба са узнали почти всичко за причините на низпославане

(Асбаб ан-Нузул) в стиховете на Корана.

Те са знаели как да различават насих (отменяемите) от мансух (отменените) знамения.

Пророкът (с.а.с), по волята на Аллах, е обяснил и изтълкувал почти всички знамения

(т.е. това, което било нужно) от Корана на асахаба.

Това е видно от следното знамение на Корана:

„... И низпослахме на теб [о, Мухамад] Напомнянето, за да обясниш на хората какво им е низпослано и за да размислят“,

(Коран 16;44 ).

Всичко, което той (с.а.с.) е обяснявал или мълчаливо одобрявал, е фиксирано в паметта на асахаба.

Тези, които са приели исляма, или са се родили, след смъртта на Пророка (с.а.с ) са питали асахаба за това, как Пророкът (с.а.с.) е тълкувал различните знамения на Корана. Асахаба,от своя страна, са разказвали на своите последователи (табиун) не само за обяснените от Пророка (с.а.с ) стихове, но и за други тълкувания, които са получили неговото мълчаливо одобрение.

Много от тези асахаба са били хора високообразовани.

Много от тях са знаели Корана наизуст.

Почти всички от тях, докато Пророкът (с.а.с.) е бил жив, са били сред най-видните четци на Корана.

Правилно е да се каже, че самият Пророк (с.а.с.) е наставлявал асахаба.

Поради тази причина те са знаели Корана по-добре от най-видните учени на нашето време.

Асахаба, както вече бе казано, са предали Сунната на Пророка (с.а.. ) на своите последователи (табиун), които пък са я предали на своите последователи (таби табиун).

Абу Абдур-Рахман ал Сулеѝми ал-Табии (поч.82 г след Хиджра ) е казал:

„Тези, които са чели Корана – Усман бин Аффан, Абдуллах бин Масуд и други, научавайки десет знамения от Пророка (с.а.с.), не са продължавали, докато не са ги разбирали напълно и не са ги приложили на практика“.

Така асахаба са прекарвали години, изучавайки сурите на Корана. В своята книга ал-Мууетта имам Малик (р.а ) казва, че Абдаллах бин Умар е прекарал осем години в изучаване на сурата Ал-Бакара.

Без съмнение е също, че четиримата Праведни халифи са сред ранните коментатори (муфессири) на Корана, тъй като те са били свидетели на низпославането на откровението и са узнали техния скрит смисъл от самия Пророк (с.а.с.). Други признати четци на Корана в епохата, която е живял Пророка (с.а.с), които определено могат да бъдат считани и за учени по тафсир са били: Абдаллах ибн Аббас

( поч.68 г от хиджра ), Абдаллах ибн Maсуд

(поч.32г. от хиджра), Убайи ибн Кяаб (поч.20г. от хиджра), Зайд ибн Сабит (поч.45г.) от хиджра, Абу Муса ал-Ашари (поч.44г. от хиджра), Абдуллах ибн аз-Зубайр (поч.73г. от хиджра).

Съответно на разказаното от тях, първите места (по риуайат – предания за Корана ) се заемат от Ибн Аббас, Ибн Масуд, Али бин Абу Талиб и Убайи бин Кяаб ( р.а .д ).

Ибн Аббас бил наречен най-опитния в общноста (хибр–ул умма) и преводача на Корана (тарджуман-ул Коран) и Морето на Корана (Бахр-ул Коран ) т.е пълен с наука като море. По мнението на много от учените, Ибн Аббас е родоначалникът на тефсира. Дълбоките му познания в различни сфери, са му помагали в трудната му работа. Следният пример илюстрира обширните му познания по арабски език и литература:

Веднъж Нафи ибн Азрак р.а задал на Ибн Аббас много въпроси за Корана и го помолил да подкрепи отговорите си с арабска поезия (стихове). В доказателство на своята гледна точка по тефсир, Ибн Аббас р.а илюстрирал всеки случай с над 200 думи и стихове от ислямска поезия.

Много от сподвижниците на Пророка (с.а.с) се гордеели с Ибн Аббас и са го възхвалявали. Сред тях е бил и Али бин Абу Талиб (р.а) , който е казал за неговия тефсир: „Той като че ли е виждал невидимото през тънка завеса“.

Така и Ибн Умар (р.а) е казал: „В общноста на Мухаммед (с.а.с) Ибн Аббас е най-осведоменият човек относно посланието (т.е Корана )“.

Друг велик познавач на Корана от това време е бил Абдаллах бин Масуд (р.а). Той е прекарал целия си живот в търсене на съкровения смисъл на Корана. Али р.а, (четвъртият ислямски халиф), е признавал дълбочината на неговите познания. Когато веднъж го запитали за Абдаллах бин Масуд и неговата ученост, той отговорил така: „Той знае Корана и Сунната и неговите знания са най-добрите“. Неговият къраат (метод на четене) е много добре познат сред учените и неговото мнение по тефсир в книгите на хадисите и тефсир се счита за меродавно (предпочитано).

След Ибн Масуд (р.а) идва Али (р.а), а след него Убайи ибн Кяаб (р.а). Убайи (р.а) е бил голям авторитет в тълкуването на Корана. Хаджи Халиф казва: „Има голям ръкопис, в който Абу Джаафар ар- Рази е преразказал думите на ар-Раби ибн Анас, който пък е преразказал думите на Абул ал-Алйиа, който пък е преразказал думите на Убайи ибн Кяаб“. Не е известно какво се е случило с този ръкопис, но части от него се намират в тефсирите и хадисите. Тези четирима сподвижника са били най-великите от сподвижниците в областта на тефсир.

Някои от сподвижниците са разказали предания, относно въпроси в тефсира, като Айша р.а (поч.58 г от хиджра), Абу Хурайра р.а (поч.57 г от хиджра ), Абдаллах ибн Амр ибн ал-Ас р.а (поч.63 г. от хиджра), Абдаллах ибн Умар ибн ал-Хаттаб (поч.73г А.Н./692 A.D.), Джаабир ибн Абдаллах ал-Ансари р.а (поч.74г от хиджра.) и Енес ибн Маалик р.а (поч.91г от хиджра ).

Великите сподвижници на Пророка (с.а.с.), усвоили Корана и „живия“ му тефсир от самия Пророк (с.а.с.), починали един след друг. Така задачата за развитието на науката за тефсир преминала върху табиун . Те са наставлявани от благородните сподвижници на Пророка(с.а.с ). Към края на първата половина на първото столетие са се обособили 3 главни школи за тълкуване на Корана.

Първата от тях е школата в Мекка. Учител в нея бил Абдаллах ибн Аббас (р.а) , а негови студенти били Саид ибн Джубейр (поч.94г от хиджра или 95г от хиджра), Муджахидибн Джабр ал-Макки (поч.104г от хиджра.), Икрим Маула Ибн Аббас (поч.105г от хиджра), Тауус ибн Кайсан ал-Йамани (поч.106г от хиджра), Ата ибн Аби Рабах (поч.114г от хиджра).

Втората школа е школата на Ирак, която признава за свой учител Ибн Масуд (р.а). Студенти в тази школа са били Алкама ибн Кайс (поч.102г от хиджра), Ал-Асвад ибн Йазид (поч.75г от хиджра), Масрук ибн Ал-Аджда (поч.63г от хиджра), Амир ал-Шаби (поч.105г от хиджра), ал-Хасан ал-Басри (поч.121г. от хиджра) и Ибрахим ан-Нахи (поч.195г от хиджра).И накрая школата в Медина. Тъй като Медина е първата столица на ислямския Халифат, в тази школа е имало много сподвижници и мюсюлмански учени, от които най-известен е бил Убайи ибн Кяаб (р .а). Негови ученици били Абу ал-Алийа (поч.90г.от хиджра), Мухамед ибн Кяаб ал-Карзи (поч.117г от хиджра) и Зайд ибн Еслем (поч.130г. от хиджра), който обучил своя син Абдур-Рахман и Малик бин Анас (р.а.д).

В този период трудовете по тефсир вече са включвали коментари към повече знамения, отколкото преди, като приемниците (табуин) също започнали да съставят свои коментари. Обикновено те са били свързани със съответната школа и нейния основател, макар че някои от тях са предавали и мнения на сподвижници, непринадлежащи към тази школа.

По-късно са известни следните видни учени в областта на тефсир Исмаил ал-Судди (поч.128г от хиджра), ал-Даххак ибн Музахим (поч.от хиджра), ал-Калби (поч.146г от хиджра), Мукатил бин Хайан (поч.до150г. от хиджра) и Мукатил бин Сюлейман (поч.150г от хиджра).

Тъй като писането на тефсир е започнало по времето на Пророка Мухаммед (с.а.с.), не е възможно да се определи точно кой тефсир е най-древен от съществуващите. Видно е, че са били написани много трудове по тефсир, но някои от тях не са достигнали до нас. Има общоприето мнение, към което се придържат класически учени, като Мухаммед Ал-Зехеби в знаменития си труд Ат-Тефсир уел Муффесирун. Някои съвременни учени, като Ахмад Тамин са казали, че най-древният съхранен труд по тефсир е този на Ат-Табари (поч.310г. от хиджра). Всъщност това не отговаря съвсем на истината, защото днес съществуват тефсирите на Муджахид ибн Джабр ал-Макки (поч.104г от хиджра), Зайда ибн Али (поч.122 г от хиджра), Ата ал-Хурасани (поч.133г от хиджра), Мухаммед ибн ал-Саиб ал-Калби (поч.146г. от хиджра) и Мукатил ибн Сюлейман ал-Хурасани (поч.150г. от хиджра ]. Работата над тефсир продължава до днес и ще продължи вечно иншаллаху теаля.

Слава на Аллах Господа на световете!