събота, 6 май 2017 г.

Тълкуване на сура Нас




Тълкуване на сура Нас
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Кажи [о, Мухаммед]: "Опазил ме Господарят на хората,
2. Владетелят на хората,
3. Богът на хората,
4. от злото на шепнещия съблазни [сатана], побягващия,
5. който нашепва в гърдите на хората,
6. [сатана] от джиновете и от хората!"

Веднага след израза "опазил ме" в началото на сурата се споменават трите качества на Всевишния Аллах, Който изисква да се прислоняваме при Него. 
Това са: "Рабб", "Мелик" и "Илях". 
Качеството "Рабб" обхваща значенията: възпитаващ, даващ в изобилие, отглеждащ, помагащ за достигане до съвършенство, напътстващ, господар, който пази и покровителства. 
Качеството "Мелик" означава: 
установил пълно господство над творенията, налагащ решенията и волята си спрямо тях по какъвто начин желае, способен да изпълнява желаното, както пожелае, господар, който се разпорежда във владенията си като творене, даване на прехрана и умъртвяване.
 А качеството "Илях" означава този, Който е над всичко, вземащ под свой контрол всичко, божество, което със своята безкрайна сила и величие живее в сърцата на хората, единственият достоен за боготворене, като признаването на друг освен Него е забранено. 
В самото начало на призива за търсене на убежище чрез изразяването на тези три качества, принадлежащи на Всевишния Аллах, човек сякаш иска да отрази следното: 
от всяко нещо, което отклонявайки мен, като човек ще стане причина да не достигна до човешкото съвършенство, от всички злини - тайни или явни, видими или невидими, материални или душевни, от подозренията и мнителността, от внушенията, от суеверните мисли и вярвания, от желанията и наклонностите на душата, аз търся убежище при Аллах, Които е Рабб, Мелик и Илях на хората, Който държи всичко под свой контрол, притежава безкрайна сила и е способен винаги да пази Своите приближени раби. 
Защото единственото същество, притежаващо тези качества, всяко едно от което изразява величие и съвършенство, може да пази хората от потайните подозрения и злини, които в напълни неочакван момент ги сграбчват.
 Защото те с ограничената си сила и капацитет не могат да противостоят на материалните и душевните страдания (нещастия). 
Щом е така, искането на покровителство от същества, лишени от качествата "Рабб", "Мелик" и "Илях" не ще донесе никаква полза срещу подобни злини.
В продължението на сурата е показана общата характеристика на "шепнещия съблазни".
 Това означава съществото, от което човек трябва да се пази, да търси убежище, а след него е обяснена дейността, с която се занимава и от кои същества може да бъде то. 
В оригинала на айета на арабски термина "весвесе" означава непрекъснато подстрекателство спрямо човека, за да извърши зло и заблуждаване на ума и сърцето му.
 "Весвас" означава нашепващ, а "ханнас" е извор на нашепвания, който непрестанно и потайно работи, за да отклони човека от истината и да го завлече в беда;
 който устройва капани и дебне непрекъснато да подлъже някого. 
Това значи, че злите сили, обграждащи човека, никога не го оставят сам и за да го отклонят от истинския път те непрестанно нашепват подозрения и раздор в сърцето. 
Ето Всевишния Аллах в тази сура иска от Своите раби да се осланят Нему, за да се предпазят от тези злини. 
Щом е така, било то за да не се наместят злите чувства на злото в сърцата ни, било то, за да не останат събеседниците на искрено приканващи в правия път под влиянието на антипропагандаторите, винаги трябва да се молим на Аллах и да се осланяме на Него.
В свещената сура се казва, че "нашепващите съблазни", които навяват лоши и неверни мисли, са същества от джиновете и хората и се казва, че и от двете трябва да се пазим и търсим подслон при Аллах.
 В същото значение в Коран-и Керим се повелява така:
И така сторихме враг на всеки пророк – сатаните от хората и от джиновете. Един другиму си нашепват с измама разкрасената реч.
(ал-Анам, 6: 112)
За да обърне внимание на тази опасност и покаже колко потайна е тя, Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Шейтанът се движи по вените на човека." 
(Бухари, Ахкям, 21; Муслим, Селям, 23)
Поради това, че е въпрос, свързан със скритото, неведомото, ние не можем да знаем как се осъществява "весвесето" и как джиновете го предават на сърцето.
 Но влиянието от това виждаме в същността на вътрешния свят на човека и в същността на живота.
 Борбата между Хз. Адем и Иблис (който е от джиновете) е много стара. 
Тази борба Иблис обявява с чувство, основаващо се на ревността, мъстта и горделивостта спрямо човека. 
Шейтанът е поискал разрешение от Всевишния Аллах за да води тази борба, а Той му е разрешил, което ще да е заради някаква мъдрост.
 Но Той не е оставил човека неподготвен и с голи ръце в тази борба. Той е превърнал вярата в щит за него; ибадетът в готовност и споменаването в оръжие.
 Човек само когато е неосведомен в това отношение може да остане самотен, което заслужава порицание. 
Както в един хадис-и шериф се повелява: 
"Шейтанът се настанява в сърцето на човека. 
Когато човек спомене Аллах той се скрива и побягва.
 А когато забрави да споменава Аллах, шейтанът отново започва да нашепва." 
(Хадисът е предаден от Бухари без сенед)
Борбата между човека и шейтана е дълга борба, която ще продължи до Съдния ден. 
Врагът винаги се крие и подготвя капани. 
Изобщо не се отказва, дебни удобния момент. 
Затова всеки миг трябва да сме будни. 
Следните айети в сура Исра обрисуват една от интересните форми на тази борба:
"И когато казахме на ангелите:
 "Сведете чела пред Адем!", 
те се поклониха, освен Иблис. 
Рече:
 "Нима да се поклоня на този, когото 
Ти сътвори от глина?"
"И рече:
 "Да Ти покажа ли какъв е този, когото Ти почете повече от мен? 
Ако ми дадеш отсрочка до Деня на съживяването,
 аз непременно ще завладея неговото потомство,
 освен малцина."
"Рече:
 "Върви! 
А който от тях те последва,
 възмездието ви е Адът – обилно възмездие.
 И подбуждай с твоя глас когото можеш от тях, 
и ги призовавай с конниците и пехотинците си,
 и поделяй с тях имотите и децата, и им обещавай!" 
Но сатаната им обещава само измама. 
Над Моите раби ти нямаш власт.
 И достатъчен е твоят Господар за покровител." 
(ал-Исра, 17: 61-65)
От друга страна за нашепванията (весвесе) на хората знаем много неща. 
Хората имат внушения по-опасни от шейтаните.
 Например лошите приятели! 
Затова, че го приема за сигурен приятел,
 човек не очаква лошо и в момент, 
когато не внимава той започва да намества тайно злото в ума
 и сърцето на приятеля си.
 Атакувайки от всякъде високопоставения и ръководителя той им нашепва грешни внушения, кара ги да сеят развала, 
и да злоупотребяват. 
По такъв начин причината, за превръщането му в истински потисник са онези, 
които са около него. 
Доносниците, 
клеветниците и шпионите с цел да скарат хората преиначаващи думите и им ги представят като съвършена истина, която не подлежи на съмнение.
Търговците на сладострастие, които по един потаен начин подстрекават, подтикват естествените желания и природни нужди на човека, също са такива. 
Такъв вид подстрекателства могат да се прогонят само с будно сърце и с помощта на Аллах.
 Човекът е неспособен да се освободи от техните гласове от главата си.
 Затова Всевишният Аллах му е показал бронята, оръжието и екипировката, които да използва в тази страшна борба.
В сърцето на човека не постъпват нашепвания само отвън – от джинове и шейтани.
 Известно е, че грешните желания, страсти и мисли,
 заблудения ум на човека също могат да му предават внушения. Този въпрос в Корана е обяснен по следния начин:
  "...и знаем какво му нашепва неговата душа." 
(Каф, 50: 16)
Но не трябва да се забравя, че нашепванията влияят върху хора със заблуден и празен ум и им вселяват в сърцата 
желание за злодеяние. 
По-нататък това желание под въздействието на внушението се превръща във воля и се затвърдява.
 В крайния момент се появява лошото дело. 
Значението на осланянето на Аллах от нашепващите се явява в искането от Аллах Теаля да унищожи злината още в самото начало.
Нашепващите подстрекават човека първо към ширк съдружаване с Аллах), инкяр неверие), 
враждебно отношение към Аллах, Пейгамбера (с.а.с.) 
и мюсюлманите. 
Ако не успеят в това, те насърчават човека към суеверия (бидат). И в това ако не успеят те го насърчават да извършва грях. Те започват с внушение, че няма нищо опасно като се извършват малки грехове.
 Така когато малките грехове се натрупат, те започват да го насочват към големите грехове. 
Ако не успеят и в това, те се стараят да запазят вярващия с вярата, която притежава (т. е. да не се развива).
 Ако въпреки всичко това човека не се хване на никоя от тези игри, тогава всички шейтани и джинове се надигат и подстрекават хората срещу него. 
По такъв начин шепнещите съблазни се опитват да го отблъснат от приканващите към Аллах,
 и да го отведат на неблагоприятно място. 
Ако и в този момент човека се измъкне от тази клопка, шейтана остава безсилен. 
Във връзка с всички тези положения в Свещения Коран се повелява така:
  "Ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси убежище при Аллах!" 
(ал-А'раф, 7: 200; ал-Фуссилат, 41: 36)
  "И кажи:
 "Господарю мой, пази ме от подстрекателствата на сатаните!"
(ал-Муминун, 23: 97) 
"Когато натрапливо видение от сатаната засегне богобоязливите, те си спомнят (за Аллах) и ето ги – зрящи!" (ел-А'раф, 7: 201). 
А относно спасените от капаните на шейтана Всевишния Аллах повелява:
  "С това са удостоени само удостоените."
(ал-Фуссилат, 41:35).
В характеризирането на нашепващия като "потаен" има дълбоко значение. 
Това показва от една страна, че нашепващият се спотайва докато намери удобна възможност, крие се и намери ли добър момент, преминава в атака и започва да нашепва, а от друга страна показва, че будните спрямо неговите капани и пазещите ключовите точки в сърцата си го надвиват и той е слаб пред тях. Щом е така, независимо дали е от джиновете или от шейтаните, когато види реакция, той се спотайва, крие се, връща се от където е дошъл, свива се. 
Шейтанът няма възможност да влияе на други хора, освен на неосведомените за техния Създател и Господар. 
А споменаващите Аллах са спасени от злото и неговите тайни въздействия.
Насърчавайки упованието в Аллах за предпазване от злината на завистниците, магьосниците, от тъмнината, от явни злини, които винаги могат да навредят на човека, в сура Фаляк се насърчава повече упование в Аллах от невидими за окото злини и от нашепванията на тайните сили.
 Защото вредата, която би могла да дойде отвън, дори и да причини болка на човека, не може да опетни душата му.
 Не може да осакати вярата, ибадета и морала му.
 Но злите сили, които тайничко се приближават до човека и му опорочават сърцето, лошите приятели, собствените желания не са същите. 
Човек не може лесно да възстанови щетите, които те ще му причинят.
 Те с грешни внушения опетняват душата на човека,
 те го подтикват с животински и преходни съблазни, и не му позволяват да напредва в правата посока. 
Лека полека го карат да забрави Аллах, подбуждат лоши наклонности у него, развращават ума и мисълта, отклоняват го от същинската цел на сътворяването му, стават пречка да достигне до човешкото съвършенство, накрая го лишават от вяра и религия и го въвличат във вечна гибел и печал.
 Затова трябва да се осланяме на Аллах, за да ни предпазва от лошото на злите огнища, от видими и невидими злини, които всяват внушения в сърцата ни и подстрекават извършването на злодеяния.
 Не трябва да се подчиняваме на такива чувства и мисли, от която и страна да идват те в сърцата ни. 
За да ни пази Всевишният Аллах от ходене в посоката, в която този глас ни зове и от лъжливите нашепвания трябва винаги да отправяме дуа към Него.
Възхвалата е за Аллах в началото и в края на всяка работа. Сигурността и успехът се постигат с Него.
 Той е, Когото за помощ зовем и Който наистина помага.

110. СУРА АН-НАСР (ПОДКРЕПАТА




В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Когато дойде подкрепата на Аллах и победата,
2. и видиш хората да встъпват на тълпи в религията на Аллах,
3. прославяй своя Повелител с възхвала и Го моли за опрощение! Той винаги приема покаянието.

Тази славна сура съдържа в себе си блага вест, за която Аллах информирал Своя пратеник салляллаху алейхи ве селлем и дал указание за това, как е длъжен да се държи, когато обещаното от Аллах ще се сбъдне. 
В нея също така се обръща внимание върху това, което носи след себе си това обещание. 
Благата вест, за която става дума е вест за помощта на Аллах към Своя Пратеник салляллаху алейхи ве селлем и превземането на Мекка, след което хората на тълпи започнали да приемат Исляма. 
Много от тях, които били врагове на Пророка салляллаху алейхи ве селлем станали негови привърженици и помощници и предизвестеното от Аллах се сбъднало. 
Затова Всевишният Повелител повелил на Своя пратеник салляллаху алейхи ве селлем когато дойде подкрепата навреме 
и победата с нея, да благодари на Аллах, да Му отдаде възхвала и да Го моли за опрощение. 
От тази сура произтичат две предзнаменования.
 Първо, Всевишният е обещал, че победата постоянно ще съпътства неговата религия, а възхвалата на Аллах и молбите за опрощение още повече ще облекчат нейното постигане. 
С това вярващите изразяват благодарност на Аллах, 
Който е казал:
 "Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя. 
А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово." 
/14:7/.
 Правоверните вече са били свидетели на истинността на Аллаховите слова както през епохата на управление от праведните халифи така и след нея.
Ислямът е само една от многото религии:
 но помощта на Аллах за тази единствено истинска религия никога не е закъснявала.
 Исляма са го приели в целия свят и неговото могъщество било непоколебимо да тогава, докато самите мюсюлмани не започнали да се противят на Аллаховите заповеди,
 тогава ги постига разногласието и разделението. 
Но независимо от всичко, което се е случило, мюсюлманската общност и религията на Аллах се намират под Неговата милост, необятността на която не е по силите да си я представи дори нашето въображение.
 Второ, Всевишният Аллах е съобщил на Своя Пратеник салляллаху алейхи ве селлем, че срока на земния му живот е дошъл към своя край. 
С това Той е подчертал, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем е изживял славен живот. 
Та нали самият Всевишен Аллах се е заклел в него. 
Кълна се в твоя живот о, Мухаммед 
/15:72/.
Всевишният Аллах е заповядал на всички правоверни да завършат своя живот на този свят с молба за опрощение,
 в намаз, да извършат Хадж и т.н. 
Затова заповедта Му към пратеника салляллаху алейхи ве селлем е да прославя Аллах, въздавайки Му хвала и молейки Го за опрощение, е било показател за неговата скорошна кончина, за да се приготви за среща със своя Повелител и да увенчае своя живот по най-добрия начин. 
Пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем се е покорил на низпосланото в Корана и много често е повтарял по време на намаз в рюку и седжде словата:
"О, Аллах! Свят си Ти, Повелителю наш, и хвала на Теб!
 О, Аллах, прости ми!"

Как да контролираме гнева си според Корана?




Човекът е сътворен със слаб, бърз и нетърпелив характер. Когато обаче той, който притежава различни качества като скъперничество и гняв, отмъщение и страсти, съумее да ги удържи под контрол и запази границите на равновесието и въздържанието, може да се развие и усъвършенства.
В Коран-и Керим най-силната форма на гнева се нарича гайз. Това е температурата, която изпитва човек, когато се повишава налягането на кръвта. 
Аллах Теаля призовава хората да се овладяват, когато се появи това и да се самоконтролират.
 В тази връзка е повелено:
«И надпреварвайте се към опрощение и за сдържане на гнева си, Аллах обича благодетелите».
 (Ал-и Имран, 3: 135)
Когато се замислим върху значението на този айет във връзка с контекста, ще се види, че се отнася до вярващите. 
Именно те са хората, които съумяват да преодолеят гнева си, да го държат под контрол и не позволяват да ги надвие. 
Те не тръгват да отмъщават на хората, когато се гневят, а напротив - търсят начин и пътища да ги извинят. 
Защото извинението, опрощението е най-важната им особеност. Те дори не се задоволяват с извинението, което отправят, а им правят добрини и ги подпомагат.
Другата дума, с която се изразява гневът е ел-гадаб. 
Това е, когато в стремежа си да отмъсти, кръвта нахлува в лицето на човека. 
Тази дума е използвана както за човека, така и за Аллах Теаля и означава да се отмъщава. 
Тя е синоним на думата гайз. 
Да се ядосва, да се гневи е нещо свойствено на човека. 
Следният айет е ярко негово потвърждение.
«И когато гневът стихне у Муса, той взе скрижалите. Вписано е в тях напътствие и милост за онези, които се страхуват от своя Аллах». 
(ел-Араф, 7: 154)
Муса (а.с.) заминал в планината Тур, за да получи откровението от Аллах Теаля и за свой заместник оставил брат си Харун (а.с.) След него обаче племето му възприело 
за божество скулптурата на теле.
След като Хз. Муса останал 40 нощи в планината Тур и получил скрижалите, които му били дарени, се върнал обратно.
 Когато ги видял в това състояние Хз. Муса много се натъжил, хвърлил ги на земята и започнал да се кара на брат си Харун защо не ги предпазил. 
И когато гневът му стихнал, той взел скрижалите, в които било вписано напътствие и милост за онези, които се страхуват от своя Аллах.
 (ел-Араф, 7: 154)
Както се вижда - в айета е казано - «когато стихна» 
гнева на Хз. Муса, а не - «изчезна». 
Следователно, гневът е нещо, което винаги е у човека.
Както става ясно, всички тези думи имат едно и също значение. Аллах Теаля е вложил в природата на човека гнева като поискал да бъде превъзпитан, да се държи под наблюдение и контрол и да се действа в границите на въздържанието и умереността.
Според Коран-и Керим успехите си Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) 
дължи на умереното си отношение към хората, 
а не с жестокото сърце и грубостта към тях. 
(Ал-и Имран, 3: 159)
 При всичките си постъпки Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) държал преди всичко на принципа на милосърдието и съградил общество, в което хората да проявяват милост едни спрямо други.
 (ел-Фетх, 48: 29).
Става ясно, че Коран-и Керим придава значение на умереното отношение спрямо хората. 
Фараонът, според израза на Корана, наистина е престъпил, гнетял е синовете израилови и ги разбил. 
Той, че не се задоволил с тези мъчения,
 той се обявил за божество
 (ел-Касас, 28: 38).
Въпреки неговите прегрешения и бунта срещу Аллах, 
Той повелил на Хз. Муса и Хз. Харун да се отнасят «с благи слова спрямо него».
 (Та-ха, 20: 41-44)
Не бива да се забравя, че безконтролният и недисциплинираният по ислямските изисквания гняв вреди както на самия човек, така и на обществото.
 Гневът, противно на оцета, не вреди само на гърнето, в което стои, а преди всичко на вярата, ума, нравствеността, единството на обществото, на социалния живот и братството между хората. Той унищожава стабилността и доверието в обществото.
 Ето защо като мюсюлмани трябва да се стараем да овладяваме гнева си.