Тълкуване на сура Нас
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Кажи [о, Мухаммед]: "Опазил ме Господарят на хората,
2. Владетелят на хората,
3. Богът на хората,
4. от злото на шепнещия съблазни [сатана], побягващия,
5. който нашепва в гърдите на хората,
6. [сатана] от джиновете и от хората!"
Веднага след израза "опазил ме" в началото на сурата се споменават трите качества на Всевишния Аллах, Който изисква да се прислоняваме при Него.
Това са: "Рабб", "Мелик" и "Илях".
Качеството "Рабб" обхваща значенията: възпитаващ, даващ в изобилие, отглеждащ, помагащ за достигане до съвършенство, напътстващ, господар, който пази и покровителства.
Качеството "Мелик" означава:
установил пълно господство над творенията, налагащ решенията и волята си спрямо тях по какъвто начин желае, способен да изпълнява желаното, както пожелае, господар, който се разпорежда във владенията си като творене, даване на прехрана и умъртвяване.
А качеството "Илях" означава този, Който е над всичко, вземащ под свой контрол всичко, божество, което със своята безкрайна сила и величие живее в сърцата на хората, единственият достоен за боготворене, като признаването на друг освен Него е забранено.
В самото начало на призива за търсене на убежище чрез изразяването на тези три качества, принадлежащи на Всевишния Аллах, човек сякаш иска да отрази следното:
от всяко нещо, което отклонявайки мен, като човек ще стане причина да не достигна до човешкото съвършенство, от всички злини - тайни или явни, видими или невидими, материални или душевни, от подозренията и мнителността, от внушенията, от суеверните мисли и вярвания, от желанията и наклонностите на душата, аз търся убежище при Аллах, Които е Рабб, Мелик и Илях на хората, Който държи всичко под свой контрол, притежава безкрайна сила и е способен винаги да пази Своите приближени раби.
Защото единственото същество, притежаващо тези качества, всяко едно от което изразява величие и съвършенство, може да пази хората от потайните подозрения и злини, които в напълни неочакван момент ги сграбчват.
Защото те с ограничената си сила и капацитет не могат да противостоят на материалните и душевните страдания (нещастия).
Щом е така, искането на покровителство от същества, лишени от качествата "Рабб", "Мелик" и "Илях" не ще донесе никаква полза срещу подобни злини.
В продължението на сурата е показана общата характеристика на "шепнещия съблазни".
Това означава съществото, от което човек трябва да се пази, да търси убежище, а след него е обяснена дейността, с която се занимава и от кои същества може да бъде то.
В оригинала на айета на арабски термина "весвесе" означава непрекъснато подстрекателство спрямо човека, за да извърши зло и заблуждаване на ума и сърцето му.
"Весвас" означава нашепващ, а "ханнас" е извор на нашепвания, който непрестанно и потайно работи, за да отклони човека от истината и да го завлече в беда;
който устройва капани и дебне непрекъснато да подлъже някого.
Това значи, че злите сили, обграждащи човека, никога не го оставят сам и за да го отклонят от истинския път те непрестанно нашепват подозрения и раздор в сърцето.
Ето Всевишния Аллах в тази сура иска от Своите раби да се осланят Нему, за да се предпазят от тези злини.
Щом е така, било то за да не се наместят злите чувства на злото в сърцата ни, било то, за да не останат събеседниците на искрено приканващи в правия път под влиянието на антипропагандаторите, винаги трябва да се молим на Аллах и да се осланяме на Него.
В свещената сура се казва, че "нашепващите съблазни", които навяват лоши и неверни мисли, са същества от джиновете и хората и се казва, че и от двете трябва да се пазим и търсим подслон при Аллах.
В същото значение в Коран-и Керим се повелява така:
И така сторихме враг на всеки пророк – сатаните от хората и от джиновете. Един другиму си нашепват с измама разкрасената реч.
(ал-Анам, 6: 112)
За да обърне внимание на тази опасност и покаже колко потайна е тя, Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Шейтанът се движи по вените на човека."
(Бухари, Ахкям, 21; Муслим, Селям, 23)
Поради това, че е въпрос, свързан със скритото, неведомото, ние не можем да знаем как се осъществява "весвесето" и как джиновете го предават на сърцето.
Но влиянието от това виждаме в същността на вътрешния свят на човека и в същността на живота.
Борбата между Хз. Адем и Иблис (който е от джиновете) е много стара.
Тази борба Иблис обявява с чувство, основаващо се на ревността, мъстта и горделивостта спрямо човека.
Шейтанът е поискал разрешение от Всевишния Аллах за да води тази борба, а Той му е разрешил, което ще да е заради някаква мъдрост.
Но Той не е оставил човека неподготвен и с голи ръце в тази борба. Той е превърнал вярата в щит за него; ибадетът в готовност и споменаването в оръжие.
Човек само когато е неосведомен в това отношение може да остане самотен, което заслужава порицание.
Както в един хадис-и шериф се повелява:
"Шейтанът се настанява в сърцето на човека.
Когато човек спомене Аллах той се скрива и побягва.
А когато забрави да споменава Аллах, шейтанът отново започва да нашепва."
(Хадисът е предаден от Бухари без сенед)
Борбата между човека и шейтана е дълга борба, която ще продължи до Съдния ден.
Врагът винаги се крие и подготвя капани.
Изобщо не се отказва, дебни удобния момент.
Затова всеки миг трябва да сме будни.
Следните айети в сура Исра обрисуват една от интересните форми на тази борба:
"И когато казахме на ангелите:
"Сведете чела пред Адем!",
те се поклониха, освен Иблис.
Рече:
"Нима да се поклоня на този, когото
Ти сътвори от глина?"
"И рече:
"Да Ти покажа ли какъв е този, когото Ти почете повече от мен?
Ако ми дадеш отсрочка до Деня на съживяването,
аз непременно ще завладея неговото потомство,
освен малцина."
"Рече:
"Върви!
А който от тях те последва,
възмездието ви е Адът – обилно възмездие.
И подбуждай с твоя глас когото можеш от тях,
и ги призовавай с конниците и пехотинците си,
и поделяй с тях имотите и децата, и им обещавай!"
Но сатаната им обещава само измама.
Над Моите раби ти нямаш власт.
И достатъчен е твоят Господар за покровител."
(ал-Исра, 17: 61-65)
От друга страна за нашепванията (весвесе) на хората знаем много неща.
Хората имат внушения по-опасни от шейтаните.
Например лошите приятели!
Затова, че го приема за сигурен приятел,
човек не очаква лошо и в момент,
когато не внимава той започва да намества тайно злото в ума
и сърцето на приятеля си.
Атакувайки от всякъде високопоставения и ръководителя той им нашепва грешни внушения, кара ги да сеят развала,
и да злоупотребяват.
По такъв начин причината, за превръщането му в истински потисник са онези,
които са около него.
Доносниците,
клеветниците и шпионите с цел да скарат хората преиначаващи думите и им ги представят като съвършена истина, която не подлежи на съмнение.
Търговците на сладострастие, които по един потаен начин подстрекават, подтикват естествените желания и природни нужди на човека, също са такива.
Такъв вид подстрекателства могат да се прогонят само с будно сърце и с помощта на Аллах.
Човекът е неспособен да се освободи от техните гласове от главата си.
Затова Всевишният Аллах му е показал бронята, оръжието и екипировката, които да използва в тази страшна борба.
В сърцето на човека не постъпват нашепвания само отвън – от джинове и шейтани.
Известно е, че грешните желания, страсти и мисли,
заблудения ум на човека също могат да му предават внушения. Този въпрос в Корана е обяснен по следния начин:
"...и знаем какво му нашепва неговата душа."
(Каф, 50: 16)
Но не трябва да се забравя, че нашепванията влияят върху хора със заблуден и празен ум и им вселяват в сърцата
желание за злодеяние.
По-нататък това желание под въздействието на внушението се превръща във воля и се затвърдява.
В крайния момент се появява лошото дело.
Значението на осланянето на Аллах от нашепващите се явява в искането от Аллах Теаля да унищожи злината още в самото начало.
Нашепващите подстрекават човека първо към ширк съдружаване с Аллах), инкяр неверие),
враждебно отношение към Аллах, Пейгамбера (с.а.с.)
и мюсюлманите.
Ако не успеят в това, те насърчават човека към суеверия (бидат). И в това ако не успеят те го насърчават да извършва грях. Те започват с внушение, че няма нищо опасно като се извършват малки грехове.
Така когато малките грехове се натрупат, те започват да го насочват към големите грехове.
Ако не успеят и в това, те се стараят да запазят вярващия с вярата, която притежава (т. е. да не се развива).
Ако въпреки всичко това човека не се хване на никоя от тези игри, тогава всички шейтани и джинове се надигат и подстрекават хората срещу него.
По такъв начин шепнещите съблазни се опитват да го отблъснат от приканващите към Аллах,
и да го отведат на неблагоприятно място.
Ако и в този момент човека се измъкне от тази клопка, шейтана остава безсилен.
Във връзка с всички тези положения в Свещения Коран се повелява така:
"Ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси убежище при Аллах!"
(ал-А'раф, 7: 200; ал-Фуссилат, 41: 36)
"И кажи:
"Господарю мой, пази ме от подстрекателствата на сатаните!"
(ал-Муминун, 23: 97)
"Когато натрапливо видение от сатаната засегне богобоязливите, те си спомнят (за Аллах) и ето ги – зрящи!" (ел-А'раф, 7: 201).
А относно спасените от капаните на шейтана Всевишния Аллах повелява:
"С това са удостоени само удостоените."
(ал-Фуссилат, 41:35).
В характеризирането на нашепващия като "потаен" има дълбоко значение.
Това показва от една страна, че нашепващият се спотайва докато намери удобна възможност, крие се и намери ли добър момент, преминава в атака и започва да нашепва, а от друга страна показва, че будните спрямо неговите капани и пазещите ключовите точки в сърцата си го надвиват и той е слаб пред тях. Щом е така, независимо дали е от джиновете или от шейтаните, когато види реакция, той се спотайва, крие се, връща се от където е дошъл, свива се.
Шейтанът няма възможност да влияе на други хора, освен на неосведомените за техния Създател и Господар.
А споменаващите Аллах са спасени от злото и неговите тайни въздействия.
Насърчавайки упованието в Аллах за предпазване от злината на завистниците, магьосниците, от тъмнината, от явни злини, които винаги могат да навредят на човека, в сура Фаляк се насърчава повече упование в Аллах от невидими за окото злини и от нашепванията на тайните сили.
Защото вредата, която би могла да дойде отвън, дори и да причини болка на човека, не може да опетни душата му.
Не може да осакати вярата, ибадета и морала му.
Но злите сили, които тайничко се приближават до човека и му опорочават сърцето, лошите приятели, собствените желания не са същите.
Човек не може лесно да възстанови щетите, които те ще му причинят.
Те с грешни внушения опетняват душата на човека,
те го подтикват с животински и преходни съблазни, и не му позволяват да напредва в правата посока.
Лека полека го карат да забрави Аллах, подбуждат лоши наклонности у него, развращават ума и мисълта, отклоняват го от същинската цел на сътворяването му, стават пречка да достигне до човешкото съвършенство, накрая го лишават от вяра и религия и го въвличат във вечна гибел и печал.
Затова трябва да се осланяме на Аллах, за да ни предпазва от лошото на злите огнища, от видими и невидими злини, които всяват внушения в сърцата ни и подстрекават извършването на злодеяния.
Не трябва да се подчиняваме на такива чувства и мисли, от която и страна да идват те в сърцата ни.
За да ни пази Всевишният Аллах от ходене в посоката, в която този глас ни зове и от лъжливите нашепвания трябва винаги да отправяме дуа към Него.
Възхвалата е за Аллах в началото и в края на всяка работа. Сигурността и успехът се постигат с Него.
Той е, Когото за помощ зовем и Който наистина помага.
