Човекът е сътворен със слаб, бърз и нетърпелив характер. Когато обаче той, който притежава различни качества като скъперничество и гняв, отмъщение и страсти, съумее да ги удържи под контрол и запази границите на равновесието и въздържанието, може да се развие и усъвършенства.
В Коран-и Керим най-силната форма на гнева се нарича гайз. Това е температурата, която изпитва човек, когато се повишава налягането на кръвта.
Аллах Теаля призовава хората да се овладяват, когато се появи това и да се самоконтролират.
В тази връзка е повелено:
«И надпреварвайте се към опрощение и за сдържане на гнева си, Аллах обича благодетелите».
(Ал-и Имран, 3: 135)
Когато се замислим върху значението на този айет във връзка с контекста, ще се види, че се отнася до вярващите.
Именно те са хората, които съумяват да преодолеят гнева си, да го държат под контрол и не позволяват да ги надвие.
Те не тръгват да отмъщават на хората, когато се гневят, а напротив - търсят начин и пътища да ги извинят.
Защото извинението, опрощението е най-важната им особеност. Те дори не се задоволяват с извинението, което отправят, а им правят добрини и ги подпомагат.
Другата дума, с която се изразява гневът е ел-гадаб.
Това е, когато в стремежа си да отмъсти, кръвта нахлува в лицето на човека.
Тази дума е използвана както за човека, така и за Аллах Теаля и означава да се отмъщава.
Тя е синоним на думата гайз.
Да се ядосва, да се гневи е нещо свойствено на човека.
Следният айет е ярко негово потвърждение.
«И когато гневът стихне у Муса, той взе скрижалите. Вписано е в тях напътствие и милост за онези, които се страхуват от своя Аллах».
(ел-Араф, 7: 154)
Муса (а.с.) заминал в планината Тур, за да получи откровението от Аллах Теаля и за свой заместник оставил брат си Харун (а.с.) След него обаче племето му възприело
за божество скулптурата на теле.
След като Хз. Муса останал 40 нощи в планината Тур и получил скрижалите, които му били дарени, се върнал обратно.
Когато ги видял в това състояние Хз. Муса много се натъжил, хвърлил ги на земята и започнал да се кара на брат си Харун защо не ги предпазил.
И когато гневът му стихнал, той взел скрижалите, в които било вписано напътствие и милост за онези, които се страхуват от своя Аллах.
(ел-Араф, 7: 154)
Както се вижда - в айета е казано - «когато стихна»
гнева на Хз. Муса, а не - «изчезна».
Следователно, гневът е нещо, което винаги е у човека.
Както става ясно, всички тези думи имат едно и също значение. Аллах Теаля е вложил в природата на човека гнева като поискал да бъде превъзпитан, да се държи под наблюдение и контрол и да се действа в границите на въздържанието и умереността.
Според Коран-и Керим успехите си Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем)
дължи на умереното си отношение към хората,
а не с жестокото сърце и грубостта към тях.
(Ал-и Имран, 3: 159)
При всичките си постъпки Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) държал преди всичко на принципа на милосърдието и съградил общество, в което хората да проявяват милост едни спрямо други.
(ел-Фетх, 48: 29).
Става ясно, че Коран-и Керим придава значение на умереното отношение спрямо хората.
Фараонът, според израза на Корана, наистина е престъпил, гнетял е синовете израилови и ги разбил.
Той, че не се задоволил с тези мъчения,
той се обявил за божество
(ел-Касас, 28: 38).
Въпреки неговите прегрешения и бунта срещу Аллах,
Той повелил на Хз. Муса и Хз. Харун да се отнасят «с благи слова спрямо него».
(Та-ха, 20: 41-44)
Не бива да се забравя, че безконтролният и недисциплинираният по ислямските изисквания гняв вреди както на самия човек, така и на обществото.
Гневът, противно на оцета, не вреди само на гърнето, в което стои, а преди всичко на вярата, ума, нравствеността, единството на обществото, на социалния живот и братството между хората. Той унищожава стабилността и доверието в обществото.
Ето защо като мюсюлмани трябва да се стараем да овладяваме гнева си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар