Основни понятия в сура Фатиха

Хамд.
Представлява благодарене и възхвала в знак на уважение за някакво добро състояние, за получена благодат или дар.
 В същото време в сравнение с понятието благодарност (шюкюр), което се употребява в знак на благодарене при определено добро, е по-обхватно, по-общо.
 Хамд изразява една по-обща възхвала – на всички осезаеми и неосезаеми блага, на всички хора по света.
Единствен Всевишния Аллах притежава всички идеални качества; далеч е от всички недостатъци; създал е и е дал живот на всичко в цялата вселена; защото Той е Господар на световете и дарява с благодат, закриля и възпитава!
Затова Той единствен е достоен за възхвала и благодарност от страна на всичко сътворено.

 

Аллах.

Понятието Аллах

обхваща и изразява всички идеални, възвишени, съвършени качества и е със статут на съществително собствено име, и поради това няма форма за множествено число.
Нито едно същество на земята не може да се назове с това име. Също понятието Танръ, което се ползва за истински и за неистински божества, в никакъв случай не може да се постави на мястото на понятието Аллах.

 

Рабб.

Като израз на едно от качествата на Всевишния Аллах означава:

Създава и възпитава цялата вселена, храни и развива живота в нея; свободно и по своя воля променя нещата в нея; повеляващ и забраняващ, обичащ, а на моменти и плашещ, постепенно развива всичко и дарява всичко с достигане до зрялост или завършеност.

Накратко, най-съвършеният и най- здравият възпитател, притежаващ всички необходими за възпитанието качества – следователно Той е притежател на всичко и сам разполага с него; вселената и всичко, което е на нея, е притежание на Всевишния Аллах и е под Неговата закрила.

Алемин.

Означава свидетелстване за съществуването и единството на Всевишния Създател.
С понятието се маркира всичко, което знае за Него,

и е повод за утвърждаването Му от страна на всичко създадено.
Накратко, алемин се нарича вселената, с всичко живо и неживо на нея, с изключение на Аллах.
Коренът на понятието предполага поделянето. на различни категории – алем (свят) на животните, алем на растенията, духовете, и т. н.

 

Рахман.

 

Рахман означава много милостив, притежаващ безкрайно чувство за милост към всичко, Създател на всичко живо и неживо; дал им живот, даряваш ги с блага; независимо лош или добър е човек, мюмин (вярващ) ли е или (неверник) кяфир, докато са тук на земята Той дарява всичко и всички със своята милост, добрина и благодат.

А това означава Рахман!

 

Рахим.

 

 И това качество на Всевишния означава също всемилостив, всемилосърден, но съдържа значение на милост в по-конкретизирана, по-определена форма.
 Според него в отвъдния свят Аллах ще бъде милостив само към вярващите, само към тях ще отправя благата си и само тях ще закриля.
Докато в земния живот дарява с блага всички, без изключение, то на другия от Неговите добрина,

благодат и възнаграждения ще черпят само вярващите

и служещите Нему.

 

Понятията Рахман и Рахим в Корана са използвани все в този смисъл и включват значението и всички смислови звена на понятието милост.

 

Йевмуддин (Деня на наказанието),

 

Означава ден за равносметка, за отплата, Т. е. ахирет, ден на наказанието, за което всеки човек на този свят трябва да знае, че всичко, сторено от него, ще бъде преценено и за доброто ще бъде възнаграден, а за лошото ще бъде наказан.

 

Ибадет.

 

Означава точно изпълняване на повелите на Всевишния Аллах с почит и уважение, служене в Негово име.

 

Хидайет.

Посочвано на принципите и основите на вечното щастие; насочване на хората към пътя и начина на живот, водещи към това щастие