(aл-Хадж, 22/46)

Аллах Теаля,
който е Хаким - Премъдър;

 Кадир - Способен за всичко;

Кайюм- Вездесъщ;

Раззак - Даващ препитанието.

Обаче, за да се види това, човек трябва да бъде зрящ,

 а не само наблюдаващ,

тоест очите на сърцето му трябва да бъдат отворени.

В Коран-и Керим е повелено:
“Не ходеха ли по земята със сърцата си

да проумеят или  с ушите си да чуят?

 Не очите са слепи, а сърцата в гърдите са слепи!”

 (aл-Хадж, 22/46)

(aл-Араф, 7/143)

“Аллах Теаля никога не е отсъстващ.

Само че според човешките възможности и поради

“силата на неговата проява изглежда невидим”.

 Тоест ако в една стая свети една лампа от пет хиляди волта,
поради силния блясък на светлината

човекът нищо не може давиди.

По същия начин проявата на Аллах Теаля е толкова силно,
че превишава нормалните човешки възможности,

 които не позволяват на човека да Го види
Той е невидим за техните очи
Затова Аллах Теаля е казал на Муса алейхиселям:
“Не ще Ме видиш.”

(aл-Араф, 7/143)

(aл-Хадид, 57/3)

Къдем - Изначалност:

 Всяко нещо, което е зависимо от причинно-следствените връзки има някакво начало.

Началото и първопричината за него са логическа необходимост.

Трябва да има такава първопричина, която да не се нуждае от създаване и самата тя да може да създава.

Тази причина е Аллах, първопричината,
която хората наричат Аллах.
Ето защо, Неговото Величествено съществуване няма начало.
Той е началото на всичко;
Той е изначален.
В Коран-и Керим се казва:
“Той е Изначалният и Безкрайният, и Явният, и Скри тият”

 (aл-Хадид, 57/3)

(aл-Исра, 17/42)

Вахйй - Единство: Хармоничното движение на живота
и съвършеният порядък въвВселената,както тайните
и мъдростите,които я съпровождат от самото й сътворение,

 са достатъчнодоказателство за съществуването и

единството на Силата– нейно дело са самите те.

Ако тази Сила не бе една, а съвкупност
от няколко различни – неповторимата хармония

и съвършеният порядък щяха да се объркат.

 В резултат би се получила анархия

и животът щеше да е невъзможен.

В айета се заповядва:
“И отреди Аллах:

 “Не приемайте две божества!

Аллах е един.

От Мен се бойте, само от Мен.”

 (aн-Нахл, 16/51)
“Кажи (о, Мухаммед):

 “Ако имаше заедно с Него други
богове, както казват, както казват, както казват тогава те щяха да търсят път към Владетеля на Трона.”
(aл-Исра, 17/42)

(aл Хадид,57:17)

Али ибн Aби Талиб, радияллаху, разказва:
“Когато започна битката при Бaдр, участвах в нея,

а след това дойдох при Мухаммед, саляллаху алейхи веселлем. Пожелах да видя какво  прави в този момент.

Намерих го да се моли в положение на седжде:
“О, “О, “О Аллах, Аллах, Аллах Който Си Жив и Вездесъщ (Хайй и Каййум(Хайй и Каййум( )!

Хайй и Каййум)! Хайй и Каййум
Търся покровителство при теб чрез милостта Ти

и искам помощ от Теб”.

Върнах се на фронта, където се сражавах известно време

и отново се върнах при него. 

Отново го видях поклонен в седждеи пак повтаряше:
“О, “О, “О Аллах, Аллах, Аллах Който Си Хайй и Кайюм! Търся покровителствопри Теб чрез милосттаТи
и искам помощ от Теб.”

Тогава отново се върнах на бойното поле и се сражавах.
След известно време пак отидох при него. 

Той продължаваше да е на поклон в седжде и изричаше същата дуа. 

Това продължи,докато Аллах ни даде победата.”
В Коран-и Керим Аллах Теаля казва:
“И знайте, че Аллах съживява земята след нейната смърт!  Разясняваме ви знаменията , за да проумеете!”  

(ал Хадид,57/17).

Разяснявайки този айет Ибн Аббас, радияллаху анх, казва:
“Съживяването на земята чрез дъжда е пример, който
всеки може да види и е поучително.

От този айет разбираме и следното:
Аллах Теаля смекчава закоравелите и загрубели сърца.

Дава им спокойствие по отношение на тевхида

(еди-(еди-(нобожието)нобожието)

нобожието и ги насочва към техния Господар.

 Той съживява мъртвите сърца чрез наука и мъдрост.” .

(Бакара, 2 /216)

В Коран-и Керим се казва:
“И може да мразите нещо, а то да е добро за вас,

 и може  да обичате нещо, а то да е зло за вас.

Аллах знае, вие не знаете.”
(Бакара, 2 /216)

...

Наистина има много неща, чиито тайни човек не разбира,
поради което му изглеждат лоши и той страда, не може да види
в тях скритата милост на Аллах Теаля.

Понякога някои неща му
се виждат много добри и той им се радва, но в същото време не
проумява злото, което се крие в тях.
Разказва се, че в едно арабско племе живял свят човек.
Това племе много зачитало този човек – слушало напътствията

и мъдрите му съвети и постъпвало, както го съветвал.

 Една сутрин хората се събудили и намерили всички кучета умрели.
Веднага отишли при светия човек и му разказали какво се е
случило След като размислил, той им казал:
- Може би смъртта на кучетата е причина за вашето спасение.
На следващата нощ всички петли умрели.

Хората пак отишли при светеца.
- Може би тяхната смърт е причина за избавлението ви
– бил отговорът на светеца.
Тогава един от хората казал:
- О, свети човече, кучетата бяха наши пазители,

а петлите  бяха наши муеззини (който приканва за намаз),

как може смъртта им да ни бъде от полза?
Тогава светецът казал:

- Всички тайни ги знае Аллах Теаля.

 Без съмнение, Той е  вложил мъдрост в тези случки, която нашите умове не могат да схванат.
След една нощ, ничий огън не се запалил.

 Всеки се замислил:
“Каква беда ни сполетя...”.
Когато на сутринта се събудили, разбрали загадката, която
са преживели, но досега била тайна за тях.
През последната нощ врагове нападнали и разграбили всички села наоколо.
Те дошли наблизо до племето, но като не чули кучешки лай, нито пък кукуригане на петли, не видели дори следа от огън,

 помислили,че там не живее никой и се върнали.
Така хората се спасили от грабежи и смърт.
 

---------

“Това защо е тъй” не казвай,
на мястото си е – повярвай,
ти по-добре до края го изчакай;
да видим що Всевишният ще стори,
каквото и да стори, все добро е!...

Кaхф, 18/23-24)

Група бедуини дошли при Расулюллах, салляллаху алейхи
веселлем, и му задавали въпроси.

Той все още не бил получил
вахий (низпослание) по тези въпроси.

Очаквайки до вечерта това да стане, им казал:
- Елате утре и ще получите отговор на въпросите!
Той не казал “Иншааллах”, тоест, ако Аллах пожелае ще  стане и затова вахият закъснял петнадесет дни.

След дълго очакване на вахий, бил низпослан следният айет:
“И за нищо не казвай:

 “Ще свърша това утре”, (без да добавиш)“Само ако
Аллах пожелае”.

И спомни си твоя Господ, ако забравиш, и кажи:

 “Дано моят Господ ме насочи още по-близо до правия път.близо до правия път.близо до правия път ” ” ”

Кaхф, (18/23-24)
Този айет показва, че човек не винаги може да изпълни
онова, което желае, защото неговите способности са ограничени и той няма възможност да осъществи всичко,
което е запланувал.

Ето защо трябва да знае докъде се простират неговите
възможности и да не ги надценява – особено по въпрос, свързанс волята на Аллах Теаля.

Той пази в тайна дори въпроса за наказанието,

което ще бъде наложено на хората за техните грехове.

 Изключения правят само безверието,

 съдружаването с Аллах Теаля

и посягането върху правата на хората.

Само ако Той пожелае, ще опрости някого,

а ако не желае – няма да му бъде простено.