Кaхф, 18/23-24)

Група бедуини дошли при Расулюллах, салляллаху алейхи
веселлем, и му задавали въпроси.

Той все още не бил получил
вахий (низпослание) по тези въпроси.

Очаквайки до вечерта това да стане, им казал:
- Елате утре и ще получите отговор на въпросите!
Той не казал “Иншааллах”, тоест, ако Аллах пожелае ще  стане и затова вахият закъснял петнадесет дни.

След дълго очакване на вахий, бил низпослан следният айет:
“И за нищо не казвай:

 “Ще свърша това утре”, (без да добавиш)“Само ако
Аллах пожелае”.

И спомни си твоя Господ, ако забравиш, и кажи:

 “Дано моят Господ ме насочи още по-близо до правия път.близо до правия път.близо до правия път ” ” ”

Кaхф, (18/23-24)
Този айет показва, че човек не винаги може да изпълни
онова, което желае, защото неговите способности са ограничени и той няма възможност да осъществи всичко,
което е запланувал.

Ето защо трябва да знае докъде се простират неговите
възможности и да не ги надценява – особено по въпрос, свързанс волята на Аллах Теаля.

Той пази в тайна дори въпроса за наказанието,

което ще бъде наложено на хората за техните грехове.

 Изключения правят само безверието,

 съдружаването с Аллах Теаля

и посягането върху правата на хората.

Само ако Той пожелае, ще опрости някого,

а ако не желае – няма да му бъде простено.