О вие, които повярвахте! Искайте помощта на Аллах с търпение и намаз! Наистина, Аллах е с търпеливите./2:153/

 О вие, които повярвахте!

Искайте помощта на Аллах с търпение и намаз!

Наистина, Аллах е с търпеливите.

/2:153/

Всевишният Аллах е заповядал на правоверните да прибягнат за помощ по делата на религията с търпение и намаз.

Под търпение се подразбира удържането на душата от това, което на нея й е неприятно и тежко.

Търпението може да се раздели на три съставни части: Търпеливото изпълнение на повелите изпратени от Аллах, търпеливото избягване на неподчинението към Аллах и непоколебимото понасяне на тежестите от божественото предопределение и отсъствие на роптание пред съдбата.

Търпението носи огромна полза на човека във всички негови начинания, и ако той не проявява необходимото търпение, то няма да му се отдаде постигането на желания резултат, особено ако става дума за постоянното изпълнение на тежките религиозни предписания.

Всеки човек се нуждае от търпение, за да преглътне горчивината от тежките заповеди на Всевишният Аллах. И ако на него му се отдаде да придобие търпение и издръжливост, то той ще се сдобие с успех, но ако тежките и неприятни изпитания го лишат от търпение, то той ще се окаже с празни ръце и се лишава от велика благодат.

Същото може да се каже и за греховете, към извършването на които подтикват низките и долни пориви на човешката душа.

Човек е способен да се въздържи от грехове, но за това той е длъжен постоянно да проявява огромно търпение, да потиска долните пориви на своята душа и да моли Всевишният Аллах да го предпази от неподчинение,

тъй като греховете се явяват едни от най-големите изкушения.

Същото може да се каже и за тежките изпитания, особено ако те продължават дълго време и отслабват човешкия дух и тяло.

И ако човек не може да изтърпи тези изпитания искрено заради Аллах уповавайки се на своя Повелител и прибягвайки до Неговата поддръжка, то той непременно ще започне да оплаква и хленчи за своята съдба. От всичко казано до тук следва, че рабът на Аллах силно се нуждае от търпение.

Нещо повече, той постоянно изпитва остра необходимост от това търпение.

Именно затова Всевишният Аллах е заповядал на Своите раби да бъдат търпеливи и е възвестил, че Той винаги присъства заедно с тях.

Наистина, Аллах е с търпеливите.

Това означава, че ако търпението се явява неотменно качество на човек, то Всевишният Аллах му помага, наставлява го в правия път и поправя неговите грешки.

Благодарение на такава поддръжка правоверните не усещат бремето на тежките и неприятни изпитания, леко се справят с най-тежките заповеди и не познават никакви трудности.

В този айет се говори за частното присъствие на Всевишният Аллах наред с творенията, което се проявява в Неговата любов, поддръжка, помощ и близост.

Това е велика чест, с която са удостоени търпеливите правоверни.

И ако подобно присъствие на Всевишният Аллах е било единственото превъзходство на търпеливите хора, това би било напълно достатъчно за тях.

Що се отнася до общото присъствие на Всевишният Аллах наред с творенията, то под това присъствие се подразбира Неговото знание и могъщество, което се споменава словата на Всевишният Аллах:

Той е с вас, където и да сте. Аллах вижда всичко, което вие вършите.

/57:4/

Тази форма на присъствие на Всевишният Аллах наред с творенията се разпростира абсолютно върху всички създания.

Всевишният Аллах също така е заповядал да се търси Неговата помощ с намаз, тъй като намаза се явява един от стълбовете на религията, светлина за правоверните и способ за общуване на раба със своя Повелител Аллах. Ако рабът изпълнява по съвършен начин своя намаз, а също така изпълнява задължителните и желателните предписания на намаза, с цялата си душа се смирява пред Аллах, постигайки с това самата същност на молитвата, то той от самото начало на намаза усеща себе си пред Всевишния Аллах и се държи като покорен роб стоящ пред своя господар, той осъзнава своите думи и постъпки и е погълнат от общението с Аллах и молитвите към Него, то тогава неговия намаз непременно ще му помогне да изпълнява всички останали предписания на религията, защото намаза предпазва хората от мерзости и осъдителни постъпки.

А чувството за смирение по време на намаз поражда в сърцето на човека качество, което го задължава да се покори на заповедите низпослани от Всевишния Аллах и да не нарушава Неговите забрани.

Именно към такъв намаз е заповядано на мюсюлманите да се придържат в търсенето на помощ при всяко нещо. /Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 82-83/

Проява на търпение по време на беда

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

“Наистина, Великият и Всемогъщ Аллах е казал:

“Ако Аз изпратя на някой от Моите праведни раби изпитание

(в вид на болест), след което той Ми въздаде хвала за низпосланото изпитание, то той ще се изправи от своето легло безгрешен, като в деня, когато го е родила майка му”.

И Всевишният Аллах е казал (на меляикетата):

“Аз ограничавам възможностите на Своя раб и го подлагам на изпитания.

Затова записвайте му възнаграждението, което сте му записвали, когато той е бил здрав”.

/Този хадис е сведен от Ахмед 4/123, ат-Табарани в “ал-Кабир” 7136. Хадисът е надежден хасен./

Всевишният Аллах повелява:

 Всевишният Аллах повелява:

-„Нима не размишляват над Корана?

И ако бе от друг, а не от Аллах, щяха да открият в него много противоречия.”

(Сура Ен-Ниса, знамение 82).

-„И дадохме в този Коран всякакви примери на хората, за да се поучат – Коран на арабски без изопачавания в него, за да се побоят!”

(Сура Ез-Зумер, знамения 27-28).

-„Наистина Ние низпослахме Напомнянето

(Свещения Коран) и Ние непременно ще го пазим.”

(Сура Ел-Хиджр, знамение 9).

-„Онези, които не вярват в Напомнянето

(Свещения Коран), след като дойде при тях а то е защитена книга, която лъжа не я доближава нито отпред, нито отзад, и е низпослание от премъдър, всеславен.”

(Сура Фуссилет, знамения 41-42).

Аллах казва в Свещения Коран:

-„А ако се съмнявате в това, което сме низпослали (Корана) на Нашия раб (Мухаммед), донесете една сура (глава), подобна на неговите, и призовете вашите свидетели – освен Аллах – ако говорите истината!

Но не го ли направите – а никога не ще (го) направите,

– бойте се от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Подготвен е той за неверниците.

И благовествай (о, Мухаммед) онези, които вярват и вършат праведни дела, че за тях са Градините (Раят), сред които реки текат!...”

(Сура Бакара, знамения 23-25).

Тефсир на сура ал- Бaлaд 90

 

Тaфсир на сура ал- Бaлaд

Мекканска.

Съдържа 20 айета.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Не! Кълна се в този град [Мека] ­

2. на теб [о, Мухаммед] този град ти беше позволен, ­

3. и в родителя [Адам], и в неговото потомство!

4. Ние сътворихме човека в трудности.

5. Нима смята, че никой не ще го надмогне?

6. Казва: “Пропилях огромно богатство.”

7. Нима смята, че никой не го е видял?

8. Не му ли дадохме Ние две очи

9. и език, и устни,

10. и го поведохме по двата пътя,

11. ала той не пое стръмния път.

12. Но откъде да знаеш ти какво е стръмният път? ­

13. Да се освободи роб,

14. или да се даде храна в ден на глад

15. на сирак ­ роднина,

16. или на окаян клетник.

17. И е от онези, които вярват и взаимно се наставляват за търпение, и взаимно се наставляват за състрадание.

18. Тези са хората на десницата.

19. А които отхвърлят Нашите знамения, те са хората на левицата.

20. Ще бъдат затворени в Огъня.

Всевишният Аллах се заклева в този безопасенградт.е. високопочтена Мекка, който се явява най-хубавия, най-достойния град на земята.

Неговото превъзходство е било още по- очевидно във времето, когато в него се е появил пратеника на Аллах Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем. Кълна сеи в родителя и в неговото потомство!

Има се предвид Адам и неговото потомство.

Предмет на тези клетви се явява казаното от Аллах Ние сътворихме човека в трудности Съществува мнение, че става дума за тези нещастия и беди, които човек търпи и понася в земния живот, след смъртта и в Съдния ден. Заради това човек е длъжен да се стреми към избавление от тези нещастия и да върши дела, които ще му осигурят вечно щастие и вечна радост.

Кълна сеи в родителя и в неговото потомство!

Има се предвид Адам алейхисселям, и неговото потомство. Предмет на тези клетви се явява казаното от Аллах Ние сътворихме човека в трудности.

Съществува мнение, че става дума за тези нещастия и беди, които човек търпи и понася в земния живот, след смъртта и в Съдния ден.

Заради това човек е длъжен да се стреми към избавление от тези нещастия и да върши дела, които ще му осигурят вечно щастие и вечна радост.

В противен случай той во веки веков ще носи върху себе си бремето на тежко наказание.

Предполага се също така, че този айет означава:

Ние сътворихме човека с превъзходен облик и сме го надарили със стройно телосложение, за да може той да върши тежки дела.

Но независимо от това, той е неблагодарен на Аллах за Неговата велика милост и своето благополучие, а напротив, той се превъзнася над своя Творец.

По причина на своето невежество и несправедливост той смята, че това състояние на нещата ще продължи вечно и не ще се лиши от своята власт.

Поради това Всевишният е казал:

Нима смята, че никой не ще го надмогне?

И затова върши беззакония, и се гордее с това, че харчи своето богатство за удовлетворение на неизменни страсти? И казва:

“Пропилях огромно богатство.” т. е. изхарчил много богатства едно след друго.

По този начин, разхищението на богатства за удовлетворения на страсти, заради постигане на греховни цели, е наречена гибелна, защото човек не извлича полза от това, което той е изхарчил, и това му причинява единствено и само загуба, безпокойство и огорчение. Съвсем друго става с тези, които изразходват нещо, за да заслужат удовлетворението на Аллах, и е изхарчил това за благи цели.

Той е сключил сделка с Аллах и е придобил много повече от това, което е изхарчил.

Затова Аллах е предупредил тези, които се гордеят с изхарченото свое богатство заради удовлетворение на страстите и е казал:

Нима смята, че никой не го е видял?

Нима вършейки това, той смята, че Аллах не го вижда и няма да му потърси сметка, както за малките, така и за големите грехове?

Но Аллах го вижда и запазва неговите дела.

Всяко добро и зло, което той извършва се записва от благородните писци-ал- Карамуль- Катибейни-които са назначени от Всевишния.

После Аллах е напомнил за оказаната от Него милост и е казал: Не му ли дадохме Ние две очи, и език, и устни по такъв начин го е надарил с красота, зрение, реч и всичко, което му е необходимо.

Това са благата на земния живот.

После Аллах е отбелязал духовните блага и го поведохме по двата пътя - по пътя на доброто и злото.

Ние го научихме да различава правия път от този на заблуждението и истината от илюзията.

Тази безгранична милост на Аллах изисква от раба, щото той да изпълнява своите задължения пред Него, да Му бъде благодарен за Неговата щедрост и да не изразходва Неговите дарове за извършване на грехове и неподчинение.

Но човекът не изпълнява това.

Ала той не пое стръмния път т.е. не е тръгнал по него, защото е следвал своите страсти.

Стръмният път се е оказал твърде тежък за него.

После Аллах е разяснил, какво е стръмен път и е казал: Да се освободи роб - да му даде свобода и да го освободи от робство или да му помогне да се откупи.

И в още по-голяма степен това се отнася за освобождение на мюсюлманин от плен при неверниците.

Или да се даде храна в ден на глад - по време на силен глад.

В тези айети се подчертава помощта за най- нуждаещите се хора в най- трудния момент.

На сирак ­ роднина - Аллах особено е отделил този, който едновременно се явява сирак, беден и роднина.

Или на окаян клетник изпитващ огромна нужда и необходимост.

И е от онези, които вярват и вършат благодеяния, т.е. повярвал от все сърце в това, което ни е задължил да вярваме Аллах, и да върши благодеяния със своите ръце и тяло.

И взаимно се наставляват за търпение - да бъде един от тези, които един друг се подбуждат търпеливо да изпълняват повелите на Аллах и да избягват греховете и стоически да понася Неговото понякога тежко предопределение.

Който сам търпеливо се е покорил на Аллах, и изпълнява всичко това, така че да се разкрие неговата гръд и да се успокои неговата душа.

И взаимно се наставляват за състрадание - да учи хората да помагат на нуждаещите се, да обучава неграмотните, да обезпечи другите с всичко необходимо, да им доставя добро в религията и земния живот, да желае за тях всичко, което желае за самия себе си и да не пожелава за тях всичко, което не пожелава за себе си.

Това са те, които могат да се охарактеризират с тези черти и които по милостта на Аллах следват стръмния път, тези са хората на десницата Те са изпълнили това, което Аллах им е повелил, изпълнили са своите задължения както пред Него, така и пред Неговите раби, и са се отказали от всичко, което Той е забранил.

Това е признакът на истинското щастие и верния начин за неговото придобиване!

А които отхвърлят Нашите знамения, били са небрежни към Нашите повели, не вярват в Аллах

( и не са повярвали на Аллах),

не са вършили добри дела и не са били състрадателни към Неговите раби, то те са хората на левицата, над тях ще се стовари огнения свод, те ще бъдат затворени в Джехеннем, зад вратите на Джехеннем ще са издигнати високи стълбове, за да не може никой да ги прескочи, а обитателите вечно ще пребивават в тягост, тревога и мъчение. Хвала на Аллах!

/Тaфсир на Ибн ас-Саади стр.1976-1978/

И Всевишният Аллах знае най-добре!

41. СУРА ФУССИЛАТ (РАЗЯСНЕНИТЕ)/41:34-35/

 

Не са равни добрината и злината.

Отблъсквай [злото] с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.

Но с това са удостоени само търпеливите.

С това са удостоени само щастливците.

/41:34-35/

Всевишният Аллах е казал:

Не са равни добрината и злината.

Благодеянието и подчинението на Аллах, извършвани заради търсенето на Неговата благосклонност, не са равни на греха и неподчинението, които предизвикват Неговия гняв.

Добродетел и злодеяние не са едно и също.

Тяхната същност, тяхното проявление и възмездието за тях не са едно и също.

Всевишният Аллах е казал:

Нима въздаянието за добрината е друго освен добрина?

/55:60/

След това Всевишният Аллах е повелил особената форма на добродетелност, която заема важно място в Неговата религия.

Това е умението да отговаряш на злото с добро. Отблъсквай [злото] с най-доброто.

Ако някой от хората е казал или ти е сторил нещо лошо, то ти му отвърни с добро, особено ако това е твой роднина, близък, познат или приятел или друг човек пред когото имаш големи задължения хак.

Ако той е скъсал връзките с теб, то помири се него и възобнови връзките си, ако той те е обидил, то прости му, ако той се е изказал лошо за теб в твое присъствие или отсъствие, то не му отговаряй със същото, а бъди вежлив и снизходителен към него, ако той те избягва и не желае да разговаря с теб, то ти му кажи добра дума и не пропускай случай да се поздравиш с него.

Наистина, ако ти отвърнеш на злото с добро, то ще спечелиш велико благо и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел, т.е. твоят неприятел ще започне да се отнася към теб така, както нежно любящ роднина.

Но с това са удостоени, т.е. изброените по-горе качества ги притежават само търпеливите. Те са заставяли себе си да правят само това, което е угодно на Аллах, дори ако това не им се е харесвало.

Човешката душа в своята природа е склонна да отвръща на злото със зло и не обича да опрощава на обиждащите я, а камо ли пък да им прави добро.

Ако човек прояви търпение, подчини се на Аллах, вярва в Неговото щедро възнаграждение, и осъзнава, че злодеянието в отговор на злодеяние не носи полза, а само усилва враждата, и разбира, че добродетелта с нищо няма да го унизи, а обратно, Всевишният Аллах ще го възвиси за неговата скромност, то той без всякакво затруднение ще прави добро на своя обиждащ го и украсява себе си с достойно поведение, получавайки от това само удоволствие.

С това са удостоени само щастливците.

Тези качества са присъщи само на благородните раби на Аллах.

Те Го възвеличават в земния си живот и след смъртта си. Тези качества се явяват като най-добрата проява на превъзходният нрав.

/Тефсир на Ибн ас-Саади стр.1627/

Тафсир на сура ар-Рахман, 1-13, от Ибн ас-Саади

 

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
 1. Всемилостивия,
2. Който поучава на Корана,
3. Той е сътворил човека,
4. и го е научил да се изразява.
5. Слънцето и луната [се движат] в съответствие [с предначертания] порядък.
6. Звездите и дърветата се прекланят [пред Аллах].
7. Той е въздигнал небето и отредил везните,
8. за да не престъпвате мярката в претеглянето.
9. И отмервайте справедливо, и не ощетявайте в мярката!
10. И земята Той разпростря за тварите.
11. на която има плодове и палми с обвити гроздове[в които растат фурми],
12. и житни класове, и благоуханни растения.
13. Кое от благодеянията на вашият Повелител вие не признавате?
/55:1-13/

Всевишният Аллах е започнал тази славна и прекрасна сура с едно от Своите имена“Всемилостивия”.
Това име свидетелства за безграничната милост, щедрост и добродетел на Всевишния Аллах.
Именно затова Всевишният Аллах е напомнил в тази сура за множеството благодеяния, с които Той е почел Своите раби в земния свят и които Той е подготвил за бъдещия живот. Тези щедрости свидетелстват за милостта на Повелителя и задължават рабите да благодарят на своя Благодетел.
И за да осъзнаят това по надлежен начин, след всяко напомняне за щедростите на Всевишният Аллах, се повтаря следния айет:
Кое от благодеянията на вашият Повелител вие не признавате?
Всевишният Аллах е съобщил, че Той е Този, Който поучава на Корана Своите раби и е облекчил за тях произнасянето на неговите айети и осъзнаването на техния смисъл.
Това е най-великата милост на Аллах по отношение на Неговите творения.
Той е низпослал Свещения Коран на прекрасният арабски език, сторил е неговия смисъл разбираем за всеки разумен човек, разяснил е на Своите раби доброто и ги е предупредил за всяко зло.
Той е сътворил човека в най-прекрасен облик, създал е частите на неговото тяло съвършени, а целият организъм - силен и безупречен. Всевишният Творец е надарил човешкото тяло с всичко необходимо и го е извисил над останалите живи твари благодарение на това, че го е научил да се изразява.
 Това не се отнася само за дар словото, но и за писмеността.
Писмеността също така е една от най-великите милости на Всевишният Аллах по отношение на човека, благодарение на която Аллах го е издигнал над всички останали творения. Слънцето и луната [се движат] в съответствие [с предначертания] порядък.
Всевишният Аллах е сътворил тези небесни тела и е предписал те да се движат по определена орбита и в установен ред. Това също е една от милостите на Всевишният Аллах, Който непрекъснато се грижи за Своите творения.
Този ред във вселената позволява на хората да водят летоброенето, както им носи и още много други блага. Звездите и дърветата се прекланят [пред Аллах].
Дори звездите по небето и дърветата по земята признават властта на своя Повелител Всевишният Аллах и се прекланят пред Него в суджуд.
Те смирено изпълняват заповедите на Аллах и служат за благото на Неговите творения.
Той е въздигнал небето и отредил везните.
 Той е сторил небето покривало за земните обитатели, а също така е низпослал на земята справедлив закон и е заповядал на Своите раби да се придържат към справедливостта във всичките си думи и дела.
Смисълът на този айет не се ограничава само с обичайните мерки и теглилки, които са добре известни на всеки човек.
Както вече споменахме, мюсюлманинът е длъжен да бъде справедлив и безпристрастен във всичко: при тегленето на кантара и премерването, при пресмятането и измерването, при разрешаването на спорове и съдебните дела.
Затова Всевишният Аллах е казал:
 За да не престъпвате мярката в претеглянето.
Всевишният Аллах е низпослал везните, за да не нарушавате чуждите права и да не престъпвате границите на позволеното.
Ако Всевишният Аллах не бе установил тези граници и хората започнеха да съдят според собствените си познания и възгледи, то биха възникнали много проблеми, за които е известно само и единствено на Аллах, а небесата и земята щяха да изпаднат в пълен хаос и безпорядък.
И отмервайте справедливо, и не ощетявайте в мярката!
 Правете за това всичко, което е по силите ви, защото ощетяването в мярката е проява на несправедливост и беззаконие. И земята Той разпростря за тварите.
Всевишният Аллах е превърнал грубата и трудно достъпна земя, на която господстват различни климатични условия, в меко ложе за Своите творения, за да могат да си построят домове и да засяват плантации, да посаждат дървета и да копаят ями, да прокарват пътища и да разработват рудници, както и да правят всичко онова, което си пожелаят и което е необходимо за тяхното съществуване.
След това Всевишният Аллах е споменал за растенията, без които е невъзможен нормалният човешки живот.
Сред тях има плодове,като гроздето, смокинята, наровете, ябълките и много други фрукти, които растат по дърветата и доставят много радост на хората.
Сред плодовите дървета Всевишният Аллах особено е отбелязал палми с обвити гроздове[в които растат фурми]
Те се появяват на клонки, постепенно узряват и се превръщат в прекрасни плодове, които хората с голямо удоволствие употребяват в храната си.
 В топлите страни с фурми се запасяват пътешествениците и тези, които живеят по родните си места. Наистина, фурмите са едни от най-прекрасните и вкусни плодове.
И житни класове, т.е. житни се наричат всички тревисти растения, които имат стебло и класове, от които посредством вършитба се извличат зърната.
 Към тези растения се отнасят пшеницата, ечемика, ориза, просото и много други.
А що се отнася до благоуханни растения, то съществува мнение, че става дума за всички останали растения, които хората употребяват в храната си.
В този случай разглежданият айет се явява като пример за включването на частното в общото, т.е. Всевишният Аллах в началото е споменал за хляба насъщен, а след това – за препитанието изобщо.
Според друго тълкувание, става дума непосредствено за известното ароматно растение Мирта- базилика.
Всевишният Аллах е проявил загриженост, когато е сторил да израстат на земята благоуханните треви, които носят на хората радост и създават добро настроение.
Изброявайки всички тези многочислени блага, които са очевидни за онези, които са способни да мислят и виждат, Всевишният Аллах е поискал от джиновете и хората да признаят благодеянията на своя Създател и е казал:
 Кое от благодеянията на вашият Повелител вие не признавате?
 Това се отнася както за земните блага, така и за низпосланата от Аллах религия.
Колко прекрасен е бил отговорът даден от джиновете на този въпрос, когато Пратеникът на Аллах Мухаммед салляллаху алейхи уа саллам, е прочел тази сура!
 Когато той е повтарял:
Кое от благодеянията на вашият Повелител вие не признавате?
Всеки път те отговаряли:
”Ние не отричаме нито едно от Твоите благодеяния.
 Хвала на Теб, Повелителю наш!
 По този начин трябва да постъпва всеки раб на Аллах;
 който и да му напомни за благодеянията и милостите на Всевишният Аллах,
 той е длъжен да ги признае и да благодари на Аллах и да Го възхвали.

/Тафсир на Ибн ас-Саади стр.1792-1793/

Тефсир на айети 12-19 от сура Лукман.

 12. И дадохме на Лукман мъдростта:

“Бъди признателен на Аллах!

Който е признателен, постъпва само за свое добро.

А който е неблагодарен, то Аллах е Пребогат, Всеславен.”

13. И каза Лукман на сина си, поучавайки го:

“О, синко мой!

Не приобщавай съдружници към Аллах, защото многобожието се явява огромна несправедливост.”

14. Ние заповядахме на човека да се отнася добре с родителите си. Носи го майка му, изпитвайки слабост връз слабост и го отбива след две години.

Бъди признателен на Мен и на родителите си! Завръщането е при Мен.

15. А ако те се сражават с теб, за да Ми приобщаваш съдружници, за които нямаш знание, то не им се покорявай!

И бъди добър с тях в земния живот, и следвай пътя на тези, които са се обърнали към Мен!

После вашето завръщане е към Мен и Аз ще ви известя какво сте вършили.

16. О, синко мой!

Всяко твое дело, дори и да е с тежест на синапено зърно, и то да е в скала, или да е на небесата, или на земята, Аллах ще го покаже.

Аллах е Всепроникващ[или Добър], Сведущ.

17. О, синко мой!

Извършвай молитвата намаз и повелявай да се върши

одобряваното, и възбранявай порицаваното, и бъди търпелив към онова, което те сполети!

Наистина, в тези дела трябва да се проявява решителност.

18. И не криви лице пред хората от презрение, и не върви по земята с високомерие!

Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.

19. И бъди умерен в своята походка, и снижавай своя глас!

Най-противният от гласовете е магарешкият глас.

Всевишният Аллах е съобщил за Своята милост към праведния раб Лукман.

Всевишният Аллах го е дарил с мъдрост, т.е. правилна представа за нещата и закони Му, а така също

заложените в тях тайни и мъдрости.

Много често хората притежават знания, но са лишени от

мъдрост. но за да стане човек мъдър, е необходимо да притежава знания и умение практически да ги използва. Именно, затова под мъдрост често се подразбира полезно

знание и праведни дела.

Когато Всевишният Аллах е облагодетелствал Лукман с тази велика милост, на него му е било заповядано да благодари на Аллах за щедрото възнаграждение и обещано, че в този

случай Всевишният Аллах ще увеличи неговото възнаграждение и ще го осени с още по-голяма милост.

Всевишният Аллах е съобщил, че благодарността и признателността носят полза на хората, докато неверието и неблагодарността се стоварват върху плещите им като тежко бреме. Аллах Пребогат, Всеславен.

Всевишният Аллах не се нуждае от Своите неблагодарни раби и заслужава всякаква хвала, че е предопределил на непокорните злосторници такава съдба. Богатството и самодостатъчността са неотменими качества от същността на Всевишният Аллах. Той е достоен за хвала на Своите съвършени качества и прекрасни деяния, и това също така е неотменимо качество на божествената Му същност. Всяко от тези качества се явява качество на съвършенството, а когато тези качества се споменават заедно, едно съвършенство се допълва от друго.

Тълкувателите на Свещения Коран са на различно мнение по повод на това, дали Лукман е бил пророк или е бил праведен раб? Всевишният Аллах ни е съобщил само това, че на него

му е била дарена мъдрост и че той е давал наставления на своя син.

И каза Лукман на сина си, поучавайки го.Наставление се наричат повеленията и забраните, които са съпроводени с подбуждане и предпазване. В наставленията на мъдреца

Лукман са споменати основни положения и главните принципи на мъдростта.

Той повелил на своя син искрено да се покланя на Единния Аллах и да се пази от многобожието, а след това му разяснил причината за това и е казал, че многобожието се явява огромна несправедливост.

Идоло поклоничеството и многобожието действително се явяват огромна несправедливост, защото на света няма нищо по-ужасно по-отвратително.

Как е възможно да се уподобяват възникналите от прах творения с Властелина на всяко нещо?

Как може да се уподобяват рабите, които са лишени от власт, на Властелина, Който управлява всички дела във вселената?!!

Как е възможно да се уподобяват несъвършените творения, които всеки миг се нуждаят от помощта и поддръжката на Аллах, Който е Безупречен и не се нуждае от нищо?

Как е възможно да се приравнява този,който не е способен да донесе благо дори колкото трошичка,на Онзи,по Чиято милост хората имат душа и тяло, изповядват религия,благоустройват земния си живот, трудят се за благото на отвъдния живот и избягват злото?

Нима може да има по-голяма несправедливост от всичко това?

И нима може да има нещо по-лошо от това, че човека, който Всевишния Аллах е сътворил за искрено поклонение на Него Единствения, е обрекъл своята благородна душа на гибел и е паднал толкова ниско, че е започнал да се покланя на нищожните създания и причинява на себе си огромно зло?

След като е споменал, че отричането от многобожието се явява едно от най-важните задължения на човека пред Всевишния Аллах, за изпълнение на което хората са длъжни да изповядват строго еднобожието, то Всевишният Аллах е заповядал на Своите раби да изпълняват своите задължения към родителите си и е казал:

Ние заповядахме на човека да се отнася добре с родителите си.

Всевишният Аллах е заповядал на човека да се отнася добре с родителите си и непременно ще го попита, дали е спазвал или не тази заповед?

Всевишният Аллах е заповядал на човека:

Бъди признателен на Мен и Ми се покланяй, като изпълняваш задълженията си към Мен, и не използвай милостите Ми, за да извършваш грехове! Наред с това се отнасяй почтително с

родителите си! Това включва, кротко и вежливо да се отнасяш и да говориш с тях,смирено да се държиш пред тях, да ги уважаваш, да им оказваш подкрепа и всячески да избягваш постъпки и думи, които могат да ги обидят.

Всевишният Аллах е заповядал на човека да постъпва по този начин и е възвестил:

Завръщането е при Мен.човекът непременно ще се завърне при Всевишния Аллах, Който му е низпослал тази заповед и го е обременил с това задължение.

Тогава Всевишният Аллах ще попита:

“Спазвал ли си тази заповед? Ако ти си я спазвал, то непременно ще получиш щедро възнаграждение. Ако ти си я нарушавал, то ще бъдеш подложен на мъчително наказание.”

Говорейки за причината, която задължава човека почтено да се отнася към родителите си,Всевишният Аллах е напомнил:

Носи го майка му, изпитвайки слабост връз слабост и го отбива след две години.От момента на зачатието бременната жена става капризна,болезнена, слаба и тежка. След това започват родилните конвулсии, които причиняват на жената много силни болки. А след раждане на детето майката се грижи за него, възпитава го и го кърми в продължение на две години. Нима човек не е длъжен да се отнася добре към този, който заради своето дете понася толкова трудности и наред с това изпитва най-силната любов към него?

А ако те се сражават с теб, за да Ми приобщаваш съдружници, за които нямаш знание, то не им се покорявай!

Почитайки родителите си, човек не бива да им се подчинява тогава, когато те го призовават да приобщава съдружници към Всевишния Аллах.

Неподчинението на родителите по този въпрос не се явява непочтено отношение към тях,защото задълженията на човека пред Всевишния Аллах са много по-важни, отколкото

задълженията му пред всички творения.

“Не бива човек да се подчинява на творенията, ако не се подчинява на Твореца.”

Всевишният Аллах не е заповядал на човека да се отнася към родителите си с неуважение, ако те започнат да го подбуждат към езичество и многобожие. Всевишният Аллах им заповядал да не им се подчинява само тогава, когато те го подтикват към извършването на грях. Но дори и в този случай той е длъжен да бъде добър към тях.

Затова Всевишният Аллах е повелил:

И бъди добър с тях в земния живот, и следвай пътя на тези,които са се обърнали към Мен! Всевишният Аллах е заповядал на човека да съпровожда такива родители в земния живот и да им прави добро, но да не им се подчинява, ако се опитат да го склонят към неверие или непокорство. Човек трябва да следва само пътя на онези, които са повярвали в Аллах, в Неговите меляикета, Неговите Книги, Неговите пратеници, които са се покорили към своя Повелител и са се обърнали към Него. А за да се следва този път и да се обърне към Всевишния Аллах, човека е длъжен да се устреми с душа към своя Повелител и да извършва деяния, които му помагат да се приближи към Аллах и да спечели Неговото благоволение.

После вашето завръщане е към Мен и Аз ще ви известя какво сте вършили.Всеки човек, бил той мюсюлманин или грешник ще получи възмездие за вярата или неверието и ще

получи въздеяние за извършените от него благодеяния или прегрешения, и нито едно човешко деяние няма да остане скрито от Всевишния Аллах.

Нататък Всевишният Аллах е споменал, какво мъдреца Лукман е казал на своя син:

О, синко мой! Всяко твое дело, дори и да е с тежест на синапено зърно,т.е. това е най-малкото и нищожно творение,и то да е в скала, или да е на небесата, или на земята, Аллах ще го покаже.Дори такова творение не може да се скрие от Всевишния Аллах, защото Неговото знание е безгранично, а Неговото могъщество е съвършено. Аллах е Всепроникващ [или Добър], Сведущ.Неговите знания са толкова съвършени и безупречни, че обхващат най-съкровените тайни на творенията, океаните и пустините. А това означава, че човека е длъжен да помни, че Всевишният Аллах го наблюдава, че трябва да Му се подчинява и да избягва всички малки и големите грехове.

О, синко мой!

Извършвай молитвата намаз и повелявай да се върши одобряваното, и възбранявай порицаваното, и бъди търпелив към онова, което те сполети!

Лукман е призовавал своя син да извършва намаз и го е отделил измежду останалите благодеяния, защото намаза се явява най-великия обред на поклонението ибадет,който мюсюлманите извършват с тяло. Той също така му е заповядал да призовава хората към одобряваното и да ги възпира от порицаваното.

А за това мюсюлманина е длъжен да има знания за одобряваното и порицаваното, защото само в този случай ще му се отдаде да призовава хората към добро и да ги отвръща от злото.

Наред с тези знания призоваващия трябва да притежава доброта и търпение,и затова нататък Лукман е заповядал на своя син търпеливо да понася всички трудности и неприятности.

Такова търпение и решителност изисква от призоваващия да изпълнява онова, към което призовава околните, и да избягва всичко, за което предупреждава хората.

Изпълнявайки тези предписания, човек не само тръгва в правия път, защото извършва добро и избягва злото, но и помага на другите да тръгнат по него, защото ги призовава да вършат добро и да странят от злото.

Лукман е разбирал прекрасно, че призоваващия към истината и доброто го очакват трудности и изпитания. На хората им е много тежко да призовават околните към одобряваното и да ги удържат от порицаваното.

Именно, затова той е заповядал на своя син да проявява необходимото търпение и да изпълнява заповедите му с необходимата решимост:

Наистина, в тези дела трябва да се проявява решителност.

Наистина,тези заповеди заслужават най-напрегнато внимание, и се отдава да ги изпълняват по надлежния начин само на онези, които са надарени с решителност.

И не криви лице пред хората от презрение,т.е. не бъди начумерен и не се отвръщай от хората с надменност и важност,и не върви по земятагорделиво и с високомерие,хвалейки се с богатство си и забравяйки за своя Добродетел.Не бъди самодоволен и наперен, защото Аллах не обича никой горделивец, самохвалец,които надменно се отнасят към хората в душата си и изразяват своето високомерно отношение към хората чрез външния си облик, а така също самохвалците, които изразяват своето високомерие с думи.

И бъди умерен в своята походка, и снижавай своя глас!Стъпвай скромно и със спокойна стъпка. Не ходи така, както ходят високомерните горделивци или немарливите простаци. Не повишавай глас, проявявайки уважение към хората и почитание към Всевишния Аллах. Най-противният от гласовете е магарешкият глас. И ако гръмкия глас носеше полза, то той не би бил отличителна особеност на магаретата, които са известни със своята глупост и низост.

Заповедите, които мъдреца Лукман е оставил на своя син, обединяват в себе си най-важните религиозни предписания, от които произтичат много други заповеди. Всички религиозни заповеди имат тясно отношение към заповедите на Лукман, защото те учат мюсюлманите да вършат доброто и да избягват злото.

Всичко това потвърждава направеното по-рано от нас заявление, че мъдростта се изгражда от знания за религиозните предписания и ползата от тези предписания. Именно, затова мъдреца Лукман е повелил да се изповядва еднобожието теухид,което представлява основата на религията, и е забранил да се приобщават съдружници към Всевишния Аллах, разяснявайки, какво трябва да спира хората от многобожието и идоло поклоничеството. Той също така е заповядал да се прави добро на родителите, и е разяснил причината, заради която човек е длъжен почтено да се отнася към своите родители. Той също така е заповядал да се изказва благодарност на Всевишния Аллах и признателност на родителите, но е подчертал, че към тях трябва да има подчинение само тогава, когато те не призовават човек към непокорство пред Всевишния Аллах. Ако те подтикват човека да приобщава съдружници към Всевишния Аллах, то той няма право да им се подчинява, но е длъжен да проявява уважение към тях и да им прави добро.

Той също така е заповядал да се помни, че Всевишния Аллах наблюдава Своите раби и на човек му предстои да застане пред своя Повелител и да получи въздеяние за всяко добро и зло, както и за малко или голямо деяние. Той също така е забранил да се проявява надменност и високомерие и е заповядал да се съблюдава скромност. Той също така е призовал да се проявява спокойствие при ходене и при разговор и е забранил да се нарушава тази прекрасна заповед. Той е заповядал да се призовават хората към одобряваното и да се възпират от порицаваното, да се извършва намаз и да се проявява търпение, което облекчава на човека изпълнението дори и на най-тежките предписания.

Именно, затова Всевишният Аллах е заповядал:

И искайте помощта[на Аллах] с търпение и намаз!

/2:45/

Що се отнася до заповедите на Лукман, то те свидетелстват, че той действително е бил достоен да се нарече мъдрец. И по Своята милост Всевишният Аллах е споменал за неговата мъдрост на рабите Си, за да последват неговия прекрасен пример.

Тефсир на айет 141 от сура ал-Aнам

 141. Той е, Който създаде градини от растения с асми и без асми, и палмите, и насажденията с различни вкусове, и маслините, и наровете сходни и несходни. Яжте от плодовете им, когато са дали плод, и раздайте дължимото от тях в деня на беритбата им, но не прахосвайте Той не обича прахосниците. След споменаването за това, как езичниците са се отнасяли към домашните животни и посевите, които Аллах е обявил за позволени, Всевишният и Всеблаг Аллах е напомнил, че посевите и домашните животни са Негова милост по отношение на рабите и хората са длъжни да изпълняват свързаните с тях материални задължения. Аллах е, Който създаде градини от растения с асми и без асми, т.е. бостани с всевъзможни дръвчета и различни растения. Едни градини са с асми, благодарение на които клонките на дръвчетата се издигат над повърхността на земята, а други не се нуждаят от асми, защото в тях растат дървета с мощни стволове, или пълзящи растения. Всичко това свидетелства, че градините носят огромна полза, и че именно, Всевишният Аллах е научил рабите да отглеждат дръвчета и асми. Всевишният Аллах също така е сътворил и палмите, и насажденията с различни вкусове, които растат заедно и се напояват с една вода, но се превъзхождат по вкус. От всички растения Всевишният Аллах е отделил финиковата палма и различните зърнени култури, тъй като те носят голяма полза и са основни хранителни продукти за болшинството хора. Всевишният Аллах също така е сътворил и маслините, и наровете сходни и несходни, а плодовете им се различават по форма и вкус. За какво Всевишният Аллах е създал тези градини заедно с плодовете? Отговаряйки на този въпрос, Всевишният Аллах е съобщил, че те са създадени за благо на рабите. Яжте от плодовете им, т.е. хората могат да употребяват в храната си фурми и зърнени култури,когато са дали плод, и раздайте дължимото от тях в деня на беритбата им! Тук става дума за зекята, който се взема от урожая на определени зърнени култури, ако той достигне облагаемия минимум при зекята нисаб. Всевишният Аллах е заповядал да се плаща зекята от събирането на урожая от зърнените култури в деня на беритбата, защото срока на беритбата е подобна на времето за преминаването на цяла година. Освен това, именно, този ден с нетърпение се очаква от бедняците и нуждаещите се, и през този ден за селскостопанските производители е най-лесно да заплатят задължителния зекят, защото могат без труд да отделят част от урожая, който предстои да раздадат от тази част, която те оставят за себе си. След това Всевишният Аллах е повелил: Но не прахосвайте Той не обича прахосниците! Всевишният Аллах е забранил да се разточителства в храната, да се яде повече от необходимото и да се изяжда частта от реколтата, която селскостопанския производител е длъжен да раздаде в качеството на зекят. Всевишният Аллах също така е забранил да се разточителства при раздаването на зекята и да се изплаща над определеното,причинявайки вреда на себе си,семейството си и накърнявайки правата на кредиторите. Изброените постъпки се явяват проява на прахосничество и излишество, което е забранено от Всевишния Аллах. На Него не е угодно рабите да постъпват по този начин,защото подобни постъпки са Му ненавистни. От този прекрасен айет следва, че мюсюлманите са задължени да плащат зекят от плодовете и зърнените култури. Този зекят не се заплаща, след като премине цяла година, а в деня на беритбата и прибирането на урожая. Реколтата от тези видове имущество се прибира веднъж годишно дори ако след беритбата тя престои в хранилищата няколко години, защото Всевишният Аллах е заповядал да се заплаща от нея дължимото в деня на беритбата й. Изключение от това правило са плодовете и зърнените култури, предназначени за търговия. От този айет също така следва, че ако стихийно бедствие е погубило реколтата от плодове или зърнени култури до тяхното прибиране, то стопанина на урожая не носи отговорност за неплащането на зекят, след като реколтата е погубена не по причина на неговото нехайство. От това също така следва, че се разрешава яденето на фурми и зърнени култури преди настъпването на срока за заплащане на зекята, при това изяденото количество не се взема под внимание при определяне размера на зекята, тъй като той се плаща от реколтата останала за времето на беритбата. Именно, затова пророкът Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, е разпращал оценители, които са оценявали реколтата, определяли са размера на дължимия зекят и са разрешавали на стопаните да оставят за семейството си една трета или една четвърт част от зекята, които са могли да консумират сами или да раздадат на хората.

Достоинства и значимость аята «Аль-Курси»

 Ас-саламу алейкум, дорогая редакция! Пишу вам по просьбе одной вашей подписчицы (бабушки). Уже третий год она получает газету и каждый раз очень надеется найти статью о пользе и вознаграждении за чтение аята «Аль-Курси», особенно после фарз (обязательных) намазов. Говорит, что давным-давно у неё была газета «Ас-салам» с подробным описанием этой темы, но она кому-то дала почитать, и её не вернули. Она с нетерпением ждёт, что ещё раз опубликуют подобную статью. Сама она из Карачаево-Черкесии, соответственно придерживается мазхаба Абу Ханифы (сообщаю на всякий случай, если есть различия в зависимости от мазхаба). Будем вам очень признательны, если получится утолить её жажду в знании этого вопроса. Мухаммад Абазин Всевышний Аллах в Коране упомянул о достоинстве некоторых пророков перед другими, а также то, что их последователи впадут в разногласия и будут спорить и даже воевать по этой причине. Там же Аллах ﷻ рассказывает, что превосходство одних пророков над другими ни в коем случае не должно стать причиной вражды и спора между их последователями.   Потому что все пророки и посланники были ниспосланы Всевышним с одним посланием – это призыв к служению Единому Богу, что у всех них одна религия, одна миссия – направить человечество по пути истины, что в религии нет принуждения, что взошло солнце веры и распространился её свет по всему миру.   У этого аята Корана много достоинств.   Достоверно пришло в хадисе Посланника Аллаха ﷺ, что этот аят является самым величественным в Книге Всевышнего и в нём содержится «исм аль-Азам» – величайшее имя Аллаха ﷻ. Если к Аллаху ﷻ обратиться по этому имени, Он непременно отвечает на мольбу.   Об этом сказано в трёх сурах Корана: «АльБакара», «Али Имран» и «Та ха». Ибн Хишам пишет, что это имя – аль-Хаййу ль-Каййум, в суре «Аль-Бакара» это 25-й аят, в «Али Имран» – 2-й аят и в суре «Та ха» – 111-й. Ибн Аббас t толкует этот благородный аят (смысл): «Аллах ﷻ, кроме Которого нет божества, Живой (который не умирает), извечно Существующий (у которого нет начала), не овладевают Им дремота (сонливость) и сон (тяжесть, которая не давала бы Ему держать под контролем Свои творения).   Ему принадлежит то, что на небесах (ангелы), и то, что на земле (все творения). Кто тот, который заступится возле Него (из обитателей небес и земли в День суда), кроме как по Его разрешению (повелению)?! Он знает о том, что перед ними (ангелами из дел вечной жизни, кому будет даровано право на заступничество), а также о том, что позади них (из дел мирских). И не объемлют они ничего из Его знаний, кроме того, что Он пожелает. Его «курсий» (престол) объемлет небеса и землю и не отягощает Его сохранение их обоих, Он – Всевышний, Величественный (над всеми)». Причина ниспослания аята «Аль-Курси» Однажды израильтяне спросили пророка Мусу عليه السلام (Моисея): «Спит ли твой Господь?» На что Муса عليه السلام ответил: «Побойтесь Аллаха ﷻ!»   И тогда Аллах ﷻ через Своё откровение обратился к нему: «Они спрашивают тебя, спит ли твой Господь?! Возьми же два куска стекла и всю ночь стоя держи их, не ложась спать!» Пророк так и сделал, и когда прошла уже треть ночи, он задремал и упал на колени, но всё же стёкла не упустил из рук. К утру Муса عليه السلام не смог стерпеть, уснул и выронил стёкла, вследствие чего они разбились.   Тогда Всевышний Аллах обратился: «О Муса عليه السلام! Если бы Я заснул на мгновение, то небеса упали бы на землю, и всё бы погибло, как разбились эти стёкла». Некоторые учёные считают, что, возможно, аят «Аль-Курси» был ниспослан, когда Пророк Мухаммад ﷺ рассказывал сподвижникам эту историю.    Хадисы Посланника Аллаха ﷺ, свидетельствующие о достоинстве этого благородного аята   От Убайи ибн Кааба رضي الله عنه передаётся, что Пророк ﷺ утверждал: «Самым величественным аятом в Книге Аллаха ﷻ (Коране) является аят «Аль-Курси» (Муслим).   От Абу Хурайры رضي الله عنه передаётся, что Пророк ﷺ сообщал: «Поистине, у всего есть вершина, а сура «Аль-бакара» – вершина Корана, и в этой суре есть аят, который является господином всех аятов Корана, – аят ‘‘Аль-Курси’’» (ат-Тирмизи, аль-Хаким).   От Анаса رضي الله عنه передаётся, что Пророк ﷺ сказал: «Аят «Аль-Курси» равен четверти всего Священного Корана» (Ахмад).   От Абу Умамы رضي الله عنه передаются слова Пророка ﷺ: «Кто бы ни прочитал аят «АльКурси» после обязательных молитв, тому ничто не воспрепятствует войти в Рай, ему остаётся лишь умереть» (Ибн Хиббан).   От Ибн Масуда رضي الله عنه передаётся, что один человек пришёл к Пророку ﷺ и попросил: «о Посланник Аллаха ﷺ, научи меня тому, что принесёт мне пользу».   Пророк ﷺ посоветовал: «Прочитай аят «Аль-Курси», поистине он сохранит тебя и твоё потомство. Кроме того, он защитит твой дом и дома вокруг». (Передал аль-Мухамили.) Посланник Аллаха ﷺ говорил: «Лучший из вас тот, кто изучает Коран и обучает ему других» (аль-Бухари). Дай Аллах ﷻ нам возможность получить благодать от всего того, что ниспослано Им для нас во благо! Амин.