Тaфсир на сура ал- Бaлaд
Мекканска.
Съдържа 20 айета.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Не! Кълна се в този град [Мека]
2. на теб [о, Мухаммед] този град ти беше позволен,
3. и в родителя [Адам], и в неговото потомство!
4. Ние сътворихме човека в трудности.
5. Нима смята, че никой не ще го надмогне?
6. Казва: “Пропилях огромно богатство.”
7. Нима смята, че никой не го е видял?
8. Не му ли дадохме Ние две очи
9. и език, и устни,
10. и го поведохме по двата пътя,
11. ала той не пое стръмния път.
12. Но откъде да знаеш ти какво е стръмният път?
13. Да се освободи роб,
14. или да се даде храна в ден на глад
15. на сирак роднина,
16. или на окаян клетник.
17. И е от онези, които вярват и взаимно се наставляват за търпение, и взаимно се наставляват за състрадание.
18. Тези са хората на десницата.
19. А които отхвърлят Нашите знамения, те са хората на левицата.
20. Ще бъдат затворени в Огъня.
Всевишният Аллах се заклева в този безопасенградт.е. високопочтена Мекка, който се явява най-хубавия, най-достойния град на земята.
Неговото превъзходство е било още по- очевидно във времето, когато в него се е появил пратеника на Аллах Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем. Кълна сеи в родителя и в неговото потомство!
Има се предвид Адам и неговото потомство.
Предмет на тези клетви се явява казаното от Аллах Ние сътворихме човека в трудности Съществува мнение, че става дума за тези нещастия и беди, които човек търпи и понася в земния живот, след смъртта и в Съдния ден. Заради това човек е длъжен да се стреми към избавление от тези нещастия и да върши дела, които ще му осигурят вечно щастие и вечна радост.
Кълна сеи в родителя и в неговото потомство!
Има се предвид Адам алейхисселям, и неговото потомство. Предмет на тези клетви се явява казаното от Аллах Ние сътворихме човека в трудности.
Съществува мнение, че става дума за тези нещастия и беди, които човек търпи и понася в земния живот, след смъртта и в Съдния ден.
Заради това човек е длъжен да се стреми към избавление от тези нещастия и да върши дела, които ще му осигурят вечно щастие и вечна радост.
В противен случай той во веки веков ще носи върху себе си бремето на тежко наказание.
Предполага се също така, че този айет означава:
Ние сътворихме човека с превъзходен облик и сме го надарили със стройно телосложение, за да може той да върши тежки дела.
Но независимо от това, той е неблагодарен на Аллах за Неговата велика милост и своето благополучие, а напротив, той се превъзнася над своя Творец.
По причина на своето невежество и несправедливост той смята, че това състояние на нещата ще продължи вечно и не ще се лиши от своята власт.
Поради това Всевишният е казал:
Нима смята, че никой не ще го надмогне?
И затова върши беззакония, и се гордее с това, че харчи своето богатство за удовлетворение на неизменни страсти? И казва:
“Пропилях огромно богатство.” т. е. изхарчил много богатства едно след друго.
По този начин, разхищението на богатства за удовлетворения на страсти, заради постигане на греховни цели, е наречена гибелна, защото човек не извлича полза от това, което той е изхарчил, и това му причинява единствено и само загуба, безпокойство и огорчение. Съвсем друго става с тези, които изразходват нещо, за да заслужат удовлетворението на Аллах, и е изхарчил това за благи цели.
Той е сключил сделка с Аллах и е придобил много повече от това, което е изхарчил.
Затова Аллах е предупредил тези, които се гордеят с изхарченото свое богатство заради удовлетворение на страстите и е казал:
Нима смята, че никой не го е видял?
Нима вършейки това, той смята, че Аллах не го вижда и няма да му потърси сметка, както за малките, така и за големите грехове?
Но Аллах го вижда и запазва неговите дела.
Всяко добро и зло, което той извършва се записва от благородните писци-ал- Карамуль- Катибейни-които са назначени от Всевишния.
После Аллах е напомнил за оказаната от Него милост и е казал: Не му ли дадохме Ние две очи, и език, и устни по такъв начин го е надарил с красота, зрение, реч и всичко, което му е необходимо.
Това са благата на земния живот.
После Аллах е отбелязал духовните блага и го поведохме по двата пътя - по пътя на доброто и злото.
Ние го научихме да различава правия път от този на заблуждението и истината от илюзията.
Тази безгранична милост на Аллах изисква от раба, щото той да изпълнява своите задължения пред Него, да Му бъде благодарен за Неговата щедрост и да не изразходва Неговите дарове за извършване на грехове и неподчинение.
Но човекът не изпълнява това.
Ала той не пое стръмния път т.е. не е тръгнал по него, защото е следвал своите страсти.
Стръмният път се е оказал твърде тежък за него.
После Аллах е разяснил, какво е стръмен път и е казал: Да се освободи роб - да му даде свобода и да го освободи от робство или да му помогне да се откупи.
И в още по-голяма степен това се отнася за освобождение на мюсюлманин от плен при неверниците.
Или да се даде храна в ден на глад - по време на силен глад.
В тези айети се подчертава помощта за най- нуждаещите се хора в най- трудния момент.
На сирак роднина - Аллах особено е отделил този, който едновременно се явява сирак, беден и роднина.
Или на окаян клетник изпитващ огромна нужда и необходимост.
И е от онези, които вярват и вършат благодеяния, т.е. повярвал от все сърце в това, което ни е задължил да вярваме Аллах, и да върши благодеяния със своите ръце и тяло.
И взаимно се наставляват за търпение - да бъде един от тези, които един друг се подбуждат търпеливо да изпълняват повелите на Аллах и да избягват греховете и стоически да понася Неговото понякога тежко предопределение.
Който сам търпеливо се е покорил на Аллах, и изпълнява всичко това, така че да се разкрие неговата гръд и да се успокои неговата душа.
И взаимно се наставляват за състрадание - да учи хората да помагат на нуждаещите се, да обучава неграмотните, да обезпечи другите с всичко необходимо, да им доставя добро в религията и земния живот, да желае за тях всичко, което желае за самия себе си и да не пожелава за тях всичко, което не пожелава за себе си.
Това са те, които могат да се охарактеризират с тези черти и които по милостта на Аллах следват стръмния път, тези са хората на десницата Те са изпълнили това, което Аллах им е повелил, изпълнили са своите задължения както пред Него, така и пред Неговите раби, и са се отказали от всичко, което Той е забранил.
Това е признакът на истинското щастие и верния начин за неговото придобиване!
А които отхвърлят Нашите знамения, били са небрежни към Нашите повели, не вярват в Аллах
( и не са повярвали на Аллах),
не са вършили добри дела и не са били състрадателни към Неговите раби, то те са хората на левицата, над тях ще се стовари огнения свод, те ще бъдат затворени в Джехеннем, зад вратите на Джехеннем ще са издигнати високи стълбове, за да не може никой да ги прескочи, а обитателите вечно ще пребивават в тягост, тревога и мъчение. Хвала на Аллах!
/Тaфсир на Ибн ас-Саади стр.1976-1978/
И Всевишният Аллах знае най-добре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар