О вие, които повярвахте! Искайте помощта на Аллах с търпение и намаз! Наистина, Аллах е с търпеливите./2:153/

 О вие, които повярвахте!

Искайте помощта на Аллах с търпение и намаз!

Наистина, Аллах е с търпеливите.

/2:153/

Всевишният Аллах е заповядал на правоверните да прибягнат за помощ по делата на религията с търпение и намаз.

Под търпение се подразбира удържането на душата от това, което на нея й е неприятно и тежко.

Търпението може да се раздели на три съставни части: Търпеливото изпълнение на повелите изпратени от Аллах, търпеливото избягване на неподчинението към Аллах и непоколебимото понасяне на тежестите от божественото предопределение и отсъствие на роптание пред съдбата.

Търпението носи огромна полза на човека във всички негови начинания, и ако той не проявява необходимото търпение, то няма да му се отдаде постигането на желания резултат, особено ако става дума за постоянното изпълнение на тежките религиозни предписания.

Всеки човек се нуждае от търпение, за да преглътне горчивината от тежките заповеди на Всевишният Аллах. И ако на него му се отдаде да придобие търпение и издръжливост, то той ще се сдобие с успех, но ако тежките и неприятни изпитания го лишат от търпение, то той ще се окаже с празни ръце и се лишава от велика благодат.

Същото може да се каже и за греховете, към извършването на които подтикват низките и долни пориви на човешката душа.

Човек е способен да се въздържи от грехове, но за това той е длъжен постоянно да проявява огромно търпение, да потиска долните пориви на своята душа и да моли Всевишният Аллах да го предпази от неподчинение,

тъй като греховете се явяват едни от най-големите изкушения.

Същото може да се каже и за тежките изпитания, особено ако те продължават дълго време и отслабват човешкия дух и тяло.

И ако човек не може да изтърпи тези изпитания искрено заради Аллах уповавайки се на своя Повелител и прибягвайки до Неговата поддръжка, то той непременно ще започне да оплаква и хленчи за своята съдба. От всичко казано до тук следва, че рабът на Аллах силно се нуждае от търпение.

Нещо повече, той постоянно изпитва остра необходимост от това търпение.

Именно затова Всевишният Аллах е заповядал на Своите раби да бъдат търпеливи и е възвестил, че Той винаги присъства заедно с тях.

Наистина, Аллах е с търпеливите.

Това означава, че ако търпението се явява неотменно качество на човек, то Всевишният Аллах му помага, наставлява го в правия път и поправя неговите грешки.

Благодарение на такава поддръжка правоверните не усещат бремето на тежките и неприятни изпитания, леко се справят с най-тежките заповеди и не познават никакви трудности.

В този айет се говори за частното присъствие на Всевишният Аллах наред с творенията, което се проявява в Неговата любов, поддръжка, помощ и близост.

Това е велика чест, с която са удостоени търпеливите правоверни.

И ако подобно присъствие на Всевишният Аллах е било единственото превъзходство на търпеливите хора, това би било напълно достатъчно за тях.

Що се отнася до общото присъствие на Всевишният Аллах наред с творенията, то под това присъствие се подразбира Неговото знание и могъщество, което се споменава словата на Всевишният Аллах:

Той е с вас, където и да сте. Аллах вижда всичко, което вие вършите.

/57:4/

Тази форма на присъствие на Всевишният Аллах наред с творенията се разпростира абсолютно върху всички създания.

Всевишният Аллах също така е заповядал да се търси Неговата помощ с намаз, тъй като намаза се явява един от стълбовете на религията, светлина за правоверните и способ за общуване на раба със своя Повелител Аллах. Ако рабът изпълнява по съвършен начин своя намаз, а също така изпълнява задължителните и желателните предписания на намаза, с цялата си душа се смирява пред Аллах, постигайки с това самата същност на молитвата, то той от самото начало на намаза усеща себе си пред Всевишния Аллах и се държи като покорен роб стоящ пред своя господар, той осъзнава своите думи и постъпки и е погълнат от общението с Аллах и молитвите към Него, то тогава неговия намаз непременно ще му помогне да изпълнява всички останали предписания на религията, защото намаза предпазва хората от мерзости и осъдителни постъпки.

А чувството за смирение по време на намаз поражда в сърцето на човека качество, което го задължава да се покори на заповедите низпослани от Всевишния Аллах и да не нарушава Неговите забрани.

Именно към такъв намаз е заповядано на мюсюлманите да се придържат в търсенето на помощ при всяко нещо. /Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 82-83/

Проява на търпение по време на беда

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

“Наистина, Великият и Всемогъщ Аллах е казал:

“Ако Аз изпратя на някой от Моите праведни раби изпитание

(в вид на болест), след което той Ми въздаде хвала за низпосланото изпитание, то той ще се изправи от своето легло безгрешен, като в деня, когато го е родила майка му”.

И Всевишният Аллах е казал (на меляикетата):

“Аз ограничавам възможностите на Своя раб и го подлагам на изпитания.

Затова записвайте му възнаграждението, което сте му записвали, когато той е бил здрав”.

/Този хадис е сведен от Ахмед 4/123, ат-Табарани в “ал-Кабир” 7136. Хадисът е надежден хасен./

Всевишният Аллах повелява:

 Всевишният Аллах повелява:

-„Нима не размишляват над Корана?

И ако бе от друг, а не от Аллах, щяха да открият в него много противоречия.”

(Сура Ен-Ниса, знамение 82).

-„И дадохме в този Коран всякакви примери на хората, за да се поучат – Коран на арабски без изопачавания в него, за да се побоят!”

(Сура Ез-Зумер, знамения 27-28).

-„Наистина Ние низпослахме Напомнянето

(Свещения Коран) и Ние непременно ще го пазим.”

(Сура Ел-Хиджр, знамение 9).

-„Онези, които не вярват в Напомнянето

(Свещения Коран), след като дойде при тях а то е защитена книга, която лъжа не я доближава нито отпред, нито отзад, и е низпослание от премъдър, всеславен.”

(Сура Фуссилет, знамения 41-42).

Аллах казва в Свещения Коран:

-„А ако се съмнявате в това, което сме низпослали (Корана) на Нашия раб (Мухаммед), донесете една сура (глава), подобна на неговите, и призовете вашите свидетели – освен Аллах – ако говорите истината!

Но не го ли направите – а никога не ще (го) направите,

– бойте се от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Подготвен е той за неверниците.

И благовествай (о, Мухаммед) онези, които вярват и вършат праведни дела, че за тях са Градините (Раят), сред които реки текат!...”

(Сура Бакара, знамения 23-25).

Тефсир на сура ал- Бaлaд 90

 

Тaфсир на сура ал- Бaлaд

Мекканска.

Съдържа 20 айета.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Не! Кълна се в този град [Мека] ­

2. на теб [о, Мухаммед] този град ти беше позволен, ­

3. и в родителя [Адам], и в неговото потомство!

4. Ние сътворихме човека в трудности.

5. Нима смята, че никой не ще го надмогне?

6. Казва: “Пропилях огромно богатство.”

7. Нима смята, че никой не го е видял?

8. Не му ли дадохме Ние две очи

9. и език, и устни,

10. и го поведохме по двата пътя,

11. ала той не пое стръмния път.

12. Но откъде да знаеш ти какво е стръмният път? ­

13. Да се освободи роб,

14. или да се даде храна в ден на глад

15. на сирак ­ роднина,

16. или на окаян клетник.

17. И е от онези, които вярват и взаимно се наставляват за търпение, и взаимно се наставляват за състрадание.

18. Тези са хората на десницата.

19. А които отхвърлят Нашите знамения, те са хората на левицата.

20. Ще бъдат затворени в Огъня.

Всевишният Аллах се заклева в този безопасенградт.е. високопочтена Мекка, който се явява най-хубавия, най-достойния град на земята.

Неговото превъзходство е било още по- очевидно във времето, когато в него се е появил пратеника на Аллах Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем. Кълна сеи в родителя и в неговото потомство!

Има се предвид Адам и неговото потомство.

Предмет на тези клетви се явява казаното от Аллах Ние сътворихме човека в трудности Съществува мнение, че става дума за тези нещастия и беди, които човек търпи и понася в земния живот, след смъртта и в Съдния ден. Заради това човек е длъжен да се стреми към избавление от тези нещастия и да върши дела, които ще му осигурят вечно щастие и вечна радост.

Кълна сеи в родителя и в неговото потомство!

Има се предвид Адам алейхисселям, и неговото потомство. Предмет на тези клетви се явява казаното от Аллах Ние сътворихме човека в трудности.

Съществува мнение, че става дума за тези нещастия и беди, които човек търпи и понася в земния живот, след смъртта и в Съдния ден.

Заради това човек е длъжен да се стреми към избавление от тези нещастия и да върши дела, които ще му осигурят вечно щастие и вечна радост.

В противен случай той во веки веков ще носи върху себе си бремето на тежко наказание.

Предполага се също така, че този айет означава:

Ние сътворихме човека с превъзходен облик и сме го надарили със стройно телосложение, за да може той да върши тежки дела.

Но независимо от това, той е неблагодарен на Аллах за Неговата велика милост и своето благополучие, а напротив, той се превъзнася над своя Творец.

По причина на своето невежество и несправедливост той смята, че това състояние на нещата ще продължи вечно и не ще се лиши от своята власт.

Поради това Всевишният е казал:

Нима смята, че никой не ще го надмогне?

И затова върши беззакония, и се гордее с това, че харчи своето богатство за удовлетворение на неизменни страсти? И казва:

“Пропилях огромно богатство.” т. е. изхарчил много богатства едно след друго.

По този начин, разхищението на богатства за удовлетворения на страсти, заради постигане на греховни цели, е наречена гибелна, защото човек не извлича полза от това, което той е изхарчил, и това му причинява единствено и само загуба, безпокойство и огорчение. Съвсем друго става с тези, които изразходват нещо, за да заслужат удовлетворението на Аллах, и е изхарчил това за благи цели.

Той е сключил сделка с Аллах и е придобил много повече от това, което е изхарчил.

Затова Аллах е предупредил тези, които се гордеят с изхарченото свое богатство заради удовлетворение на страстите и е казал:

Нима смята, че никой не го е видял?

Нима вършейки това, той смята, че Аллах не го вижда и няма да му потърси сметка, както за малките, така и за големите грехове?

Но Аллах го вижда и запазва неговите дела.

Всяко добро и зло, което той извършва се записва от благородните писци-ал- Карамуль- Катибейни-които са назначени от Всевишния.

После Аллах е напомнил за оказаната от Него милост и е казал: Не му ли дадохме Ние две очи, и език, и устни по такъв начин го е надарил с красота, зрение, реч и всичко, което му е необходимо.

Това са благата на земния живот.

После Аллах е отбелязал духовните блага и го поведохме по двата пътя - по пътя на доброто и злото.

Ние го научихме да различава правия път от този на заблуждението и истината от илюзията.

Тази безгранична милост на Аллах изисква от раба, щото той да изпълнява своите задължения пред Него, да Му бъде благодарен за Неговата щедрост и да не изразходва Неговите дарове за извършване на грехове и неподчинение.

Но човекът не изпълнява това.

Ала той не пое стръмния път т.е. не е тръгнал по него, защото е следвал своите страсти.

Стръмният път се е оказал твърде тежък за него.

После Аллах е разяснил, какво е стръмен път и е казал: Да се освободи роб - да му даде свобода и да го освободи от робство или да му помогне да се откупи.

И в още по-голяма степен това се отнася за освобождение на мюсюлманин от плен при неверниците.

Или да се даде храна в ден на глад - по време на силен глад.

В тези айети се подчертава помощта за най- нуждаещите се хора в най- трудния момент.

На сирак ­ роднина - Аллах особено е отделил този, който едновременно се явява сирак, беден и роднина.

Или на окаян клетник изпитващ огромна нужда и необходимост.

И е от онези, които вярват и вършат благодеяния, т.е. повярвал от все сърце в това, което ни е задължил да вярваме Аллах, и да върши благодеяния със своите ръце и тяло.

И взаимно се наставляват за търпение - да бъде един от тези, които един друг се подбуждат търпеливо да изпълняват повелите на Аллах и да избягват греховете и стоически да понася Неговото понякога тежко предопределение.

Който сам търпеливо се е покорил на Аллах, и изпълнява всичко това, така че да се разкрие неговата гръд и да се успокои неговата душа.

И взаимно се наставляват за състрадание - да учи хората да помагат на нуждаещите се, да обучава неграмотните, да обезпечи другите с всичко необходимо, да им доставя добро в религията и земния живот, да желае за тях всичко, което желае за самия себе си и да не пожелава за тях всичко, което не пожелава за себе си.

Това са те, които могат да се охарактеризират с тези черти и които по милостта на Аллах следват стръмния път, тези са хората на десницата Те са изпълнили това, което Аллах им е повелил, изпълнили са своите задължения както пред Него, така и пред Неговите раби, и са се отказали от всичко, което Той е забранил.

Това е признакът на истинското щастие и верния начин за неговото придобиване!

А които отхвърлят Нашите знамения, били са небрежни към Нашите повели, не вярват в Аллах

( и не са повярвали на Аллах),

не са вършили добри дела и не са били състрадателни към Неговите раби, то те са хората на левицата, над тях ще се стовари огнения свод, те ще бъдат затворени в Джехеннем, зад вратите на Джехеннем ще са издигнати високи стълбове, за да не може никой да ги прескочи, а обитателите вечно ще пребивават в тягост, тревога и мъчение. Хвала на Аллах!

/Тaфсир на Ибн ас-Саади стр.1976-1978/

И Всевишният Аллах знае най-добре!

41. СУРА ФУССИЛАТ (РАЗЯСНЕНИТЕ)/41:34-35/

 

Не са равни добрината и злината.

Отблъсквай [злото] с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.

Но с това са удостоени само търпеливите.

С това са удостоени само щастливците.

/41:34-35/

Всевишният Аллах е казал:

Не са равни добрината и злината.

Благодеянието и подчинението на Аллах, извършвани заради търсенето на Неговата благосклонност, не са равни на греха и неподчинението, които предизвикват Неговия гняв.

Добродетел и злодеяние не са едно и също.

Тяхната същност, тяхното проявление и възмездието за тях не са едно и също.

Всевишният Аллах е казал:

Нима въздаянието за добрината е друго освен добрина?

/55:60/

След това Всевишният Аллах е повелил особената форма на добродетелност, която заема важно място в Неговата религия.

Това е умението да отговаряш на злото с добро. Отблъсквай [злото] с най-доброто.

Ако някой от хората е казал или ти е сторил нещо лошо, то ти му отвърни с добро, особено ако това е твой роднина, близък, познат или приятел или друг човек пред когото имаш големи задължения хак.

Ако той е скъсал връзките с теб, то помири се него и възобнови връзките си, ако той те е обидил, то прости му, ако той се е изказал лошо за теб в твое присъствие или отсъствие, то не му отговаряй със същото, а бъди вежлив и снизходителен към него, ако той те избягва и не желае да разговаря с теб, то ти му кажи добра дума и не пропускай случай да се поздравиш с него.

Наистина, ако ти отвърнеш на злото с добро, то ще спечелиш велико благо и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел, т.е. твоят неприятел ще започне да се отнася към теб така, както нежно любящ роднина.

Но с това са удостоени, т.е. изброените по-горе качества ги притежават само търпеливите. Те са заставяли себе си да правят само това, което е угодно на Аллах, дори ако това не им се е харесвало.

Човешката душа в своята природа е склонна да отвръща на злото със зло и не обича да опрощава на обиждащите я, а камо ли пък да им прави добро.

Ако човек прояви търпение, подчини се на Аллах, вярва в Неговото щедро възнаграждение, и осъзнава, че злодеянието в отговор на злодеяние не носи полза, а само усилва враждата, и разбира, че добродетелта с нищо няма да го унизи, а обратно, Всевишният Аллах ще го възвиси за неговата скромност, то той без всякакво затруднение ще прави добро на своя обиждащ го и украсява себе си с достойно поведение, получавайки от това само удоволствие.

С това са удостоени само щастливците.

Тези качества са присъщи само на благородните раби на Аллах.

Те Го възвеличават в земния си живот и след смъртта си. Тези качества се явяват като най-добрата проява на превъзходният нрав.

/Тефсир на Ибн ас-Саади стр.1627/