"Не разтворихме ли Ние твоята [о, Мухаммед] гръд [за вярата]" [Сура ал-Инширах, 94: 1]
Когато хз. Муса (а.с.) получил повеля от Всевишния Аллах (дж.дж.) да отиде при Фараона, отправил молитва, в която на първо място поискал да бъде разтворена гръдта му.
Рече [Муса]: "Господи мой, разтвори гръдта ми! И улесни делото ми! И развържи възела на езика ми, за да разбират словотo ми! [Сура Та Ха, 20: 25-28]
Поискал това, за да може, от една страна, търпеливо да понесе онова, на което Фараонът и неговото обкръжение биха могли да го подложат, а от друга страна, да разбере правилно религията на Аллах и със задоволство да посрещне всяка Негова повеля и дело.
"Разтварянето", което в ислямската терминология се нарича "инбисат", е дарено на Пратеника на Аллах (с.а.в.) още в самото начало на пророческата мисия. Инбисат означава да бъдат прегърнати всички хора, разбира се, в рамките на религиозните повели; достигане на онази широта в поведението, с която чрез благи думи и топло отношение се постига задоволството на хората; разговор и отношение към всеки човек, подобаващи на нивото му. А по отношение на връзката на раба с Аллах означава постигане на душевно състояние, балансирано между страха и надеждата; постигане на щастие и спокойствие от постоянната близост с Всевишния Аллах. Наистина Пратеникът на Аллах (с.а.в.) беше сърдечен с всички хора около себе си. Въпреки че неверието, съдружаването, греховете, на които ставаше свидетел, изгаряха душата му; въпреки че се превиваше под тежестта от тревогата за участта на всеки един човек, той беше усмихнат, подобаващо се отнасяше и говореше на всеки, търпеливо и безропотно понасяше всяко лошо и грубо отношение.
Последните два айета са изключително важни по отношение на правилното използване на времето.
"И когато приключиш, [пак] се труди усърдно, и към Своя повелител се устреми!" [Сура ал-Инширах, 94: 7-8]
Смяната на една дейност с друга отморява и мотивира. И по-специално, когато една умствена работа се замени с физическа, умът си почива. Ежедневната молитва намаз отморява и освежава човека и умствено и душевно. Но каквото и да правим винаги трябва да търсим задоволството на Аллах, винаги трябва да носим в себе си намерение (ния) за спечелването на Неговото задоволоство. Ако постъпваме така, дори и обикновените ни ежедневни действия ще се превърнат в богослужене (ибадет) и сякаш всеки миг от деня ще бъде прекаран в ибадет.
Също така последните два айета ни напомнят, че трябва да бъдем благодарни за благата и да изпълняваме задълженията си, защото хората сме склонни, когато се освободим от житейските трудности, да забравяме споменаването на Аллах. Както усърдно се молим, когато сме в беда, толкова усърдно трябва да се молим и извършваме богослуженията си и след облекчението.
Относно последните два айета някои тълкуватели казват, че в тях се повелява усърдното отправяне на молитва (дуа) и споменаване на Аллах (зикр) след приключването на задължително предписаните молитви намаз.
Аллах знае най-добре!
Когато хз. Муса (а.с.) получил повеля от Всевишния Аллах (дж.дж.) да отиде при Фараона, отправил молитва, в която на първо място поискал да бъде разтворена гръдта му.
Рече [Муса]: "Господи мой, разтвори гръдта ми! И улесни делото ми! И развържи възела на езика ми, за да разбират словотo ми! [Сура Та Ха, 20: 25-28]
Поискал това, за да може, от една страна, търпеливо да понесе онова, на което Фараонът и неговото обкръжение биха могли да го подложат, а от друга страна, да разбере правилно религията на Аллах и със задоволство да посрещне всяка Негова повеля и дело.
"Разтварянето", което в ислямската терминология се нарича "инбисат", е дарено на Пратеника на Аллах (с.а.в.) още в самото начало на пророческата мисия. Инбисат означава да бъдат прегърнати всички хора, разбира се, в рамките на религиозните повели; достигане на онази широта в поведението, с която чрез благи думи и топло отношение се постига задоволството на хората; разговор и отношение към всеки човек, подобаващи на нивото му. А по отношение на връзката на раба с Аллах означава постигане на душевно състояние, балансирано между страха и надеждата; постигане на щастие и спокойствие от постоянната близост с Всевишния Аллах. Наистина Пратеникът на Аллах (с.а.в.) беше сърдечен с всички хора около себе си. Въпреки че неверието, съдружаването, греховете, на които ставаше свидетел, изгаряха душата му; въпреки че се превиваше под тежестта от тревогата за участта на всеки един човек, той беше усмихнат, подобаващо се отнасяше и говореше на всеки, търпеливо и безропотно понасяше всяко лошо и грубо отношение.
Последните два айета са изключително важни по отношение на правилното използване на времето.
"И когато приключиш, [пак] се труди усърдно, и към Своя повелител се устреми!" [Сура ал-Инширах, 94: 7-8]
Смяната на една дейност с друга отморява и мотивира. И по-специално, когато една умствена работа се замени с физическа, умът си почива. Ежедневната молитва намаз отморява и освежава човека и умствено и душевно. Но каквото и да правим винаги трябва да търсим задоволството на Аллах, винаги трябва да носим в себе си намерение (ния) за спечелването на Неговото задоволоство. Ако постъпваме така, дори и обикновените ни ежедневни действия ще се превърнат в богослужене (ибадет) и сякаш всеки миг от деня ще бъде прекаран в ибадет.
Също така последните два айета ни напомнят, че трябва да бъдем благодарни за благата и да изпълняваме задълженията си, защото хората сме склонни, когато се освободим от житейските трудности, да забравяме споменаването на Аллах. Както усърдно се молим, когато сме в беда, толкова усърдно трябва да се молим и извършваме богослуженията си и след облекчението.
Относно последните два айета някои тълкуватели казват, че в тях се повелява усърдното отправяне на молитва (дуа) и споменаване на Аллах (зикр) след приключването на задължително предписаните молитви намаз.
Аллах знае най-добре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар