67. СУРА АЛ-МУЛК (ВЛАСТТА)знамение 30

„Ако водата ви се изчерпа, кой ще ви даде изворна вода?“ (ел-Мулк, 30)

Целият този айет гласи:

 „Питай ги: „Виждате ли? Ако водата ви се изчерпа, кой ще ви достави чиста вода?“
И наистина, ако един ден водата ни се изчерпи, кой ще ни достави чиста вода? Дали сме си задавали този въпрос някога? Ето това ни пита Аллах Теаля в cуpa ел-Мюлк. Какъв ли трябва да е отговорът? Отговорът, несъмнено, трябва да е дал Аллах Самият. Защо?
Защото водата е изява на безкрайната Му благодат, безграничната Му щедрост и милост.

Все още помним как в различните краища на страната ни дъждът се нарича „рахмет“ (благодат, милост).

 Колко прекрасно е това!

Като че ли думата „рахмет“ изразява нашата молитва пред Аллах.

Когато забравяхме името „рахмет”, тогава липсата на дъжд се превръщаше в ужас, а наличието - в трагедия.
Защото водата е нещо свято.

Ето тази свята даденост е Аллахов дар за нас.

Когато се казва „неззелна“, това означава „Ние низпослахме“. Този израз се използва и за вахий (откровението) и за водата. Откровението вахий е чудо, както и водата.

Вахий е живот, водата - също.

Той е жив, водата - също.

 Единствената разлика е в това, че вахий дава живот на опустошените сърца, а водата - на земята.

 За онези, които не вярват, че водата е чудо, живота, че е жива, тя е химическо съединение от два атома водород и един атом кислород.

За тях водата е Н2О - само една химическа формула.

Ние сме заобиколени от безкрайно количество водород и кислород.

Нека някой ги съедини и ни предложи вода от тях!

 Ако всичко е продукт на природата, защо ние не искаме вода от нея, а отваряме длани към Аллах?

Защото за нас, рабите на Аллах, водата е благодат, а за отричащите е Н2О, т.е. два атома водород и един атом кислород.
Водата е дар от Аллах.

 Като всеки Негов дар, той е чудо.

Нашият любим Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) ни повелява да не разхищаваме водата, дори когато седим на брега на реката.

Този, който се е убедил, че водата е чудо, той не я разхищава. А когато я употреби, той не забравя да благодари на Създателя за това.

 Само онези, които са отдали под наем сърцата си на тъмнината, не благодарят.

Мекканските езичници също непознавали благодарността.

С тази разлика, че те вярвали, че дъждът е от Аллах, Когото приемали за далечно божество, което не се меси в земните дела.

Сегашните атеисти също така не признават и не се молят на Аллах. Ако обаче ние искаме да получим тази Аллахова благодат, трябва да знаем, че тя се постига чрез молитви.
Нека само се замислим:

 Кое е по-лошо?

Дали засушаването на сърцето или глобалното?

Няма съмнение, че засушаването на сърцата е по-лошо от това на земята.

Истинското засушаване настъпва в сърцата.

 Всеотричащата мисъл ни повежда към несъществуващото. Ние от своя страна унищожаваме онова, което е сътворил Аллах.

Отдалечаването от молитвите ни отдалечава от Аллах, намалява цената ни пред Него.

А ето какво казва Той:

„Кажи им: „Ако не бяха молитвите ви, за какво щеше да ви цени Създателя?“
Аллах иска от нас да заявим нашето безсилие и немощ пред Него.

 Тогава Той ще ни обича и ще ни дарява.