110. СУРА АН-НАСР (ПОДКРЕПАТА

Сура Наср е 110-тата сура от Коран-и Керим, низпослана цялостно и последна. Тя е низпослана на Пейгамбера ни малко преди да произнесе прощалното си слово при прощалния си хадж.
Когато се е низпослала тази сура, Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) заявил, че наближава смъртта му.
След нея Аллаховия Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) взел често да споменава следната молитва:
«Субханекелла-хумме ве бихамдик. Естагфируке ве етубу илейк.»
«Аллах мой! Ти Си пречист от всякакви лишения. Ти Си далеч от всякакви недостатъци и аз Ти благодаря! Аз се покайвам и Те моля за опрощение!“ .
Затова и ние често трябва да произнасяме тази молитва.
Сура Наср се състои от три айета. Нека си припомним първия, в който Аллах Теаля повелява:
1. Когато дойде подкрепата на Аллах и победата.
В този айет се споменават думите наср и фетих.
Наср означава помощ, надвиване на врага и победа над него.
А фетих е завземане на даден град или страна от врага и пренасяне на ислямската правда и красота по тези места.
През цялата своя история мюсюлманите са носили мир, свобода и правда в градовете и страните, които са завземали.
Те никога не са разграбвали имуществото на хората, не са безпокояли цивилното население, жените, децата и възрастните хора.