7. ТАФСИР НА 199-И АЙЕТ НА СУРА АЛ-АРАФ

ТАФСИР НА 199-И АЙЕТ НА СУРА АЛ-АРАФ

Избирай прошката, повелявай общоприетото и страни от невежите.

(Kоран, 7: 199)

повелявай общоприетото и страни от невежите.
(Kоран, 7: 199)
Едно от ключовите понятия в исляма е „ма’руф“, представляващо всяко действие, считано за добро от разума или религията (низпосланото).
В Свещения Коран понятието „ма’руф“ е споменато
0бщо 21 пъти-20 пъти под формата на страдателно причастие и веднъж като отглаголно съществително, може би с цел да се подчертае динамичността му и нуждата по всяко време разумът да търси
и утвърждава действия, които са от полза за индивида и обществото, в рамките на позволеното от религията. Забележително е, че това понятие, което се среща със значение на добродеяние още в предислямската поезия, в Свещения Коран се употребява както в мекканския, така и в мединския период.

За съжаление, повечето съвременни мюсюлмани свеждат това понятие единствено до задължителното и препоръчителното според Корана и сюннета, докато всъщност, както се разбира от самия Коран, то е много по-мащабно и всеобхватно.

 Коренът, от който произхожда думата „ма’руф“, изразява проумяването на нещо, в резултат на размишление и опит, което ни води до извода, че „ма’руф“ е всяко действие, чиято полза е утвърдена от разума и доказана с опит.

 Ето защо заповедта за повеляване на ма’руфа/общоприетото присъства и в мекканския, и в мединския период на низпославане, като маруф се повелява както на вярващите, така и на неверниците, тъй като не е свързано с религията, а с разума.

Същевременно, когато се касае за религия, Коранът препоръчва съвет,

 както е споменато в сура ал-Аср (103: 3), или призив и покана, както е споменато в сура ен-Нахл (16: 125).

Също така, както се разбира от този мекканския айет, повеляването на ма‘руф не е свързано с това дали вярващите са мнозинство, или малцинство, в средата, в която се намират, а е тяхно задължение при всяко положение. В айета чрез понятието урф/ма‘руф разумът е представен като важен фактор в изграждането и утвърждаването на приети от религията действия и отношения.

С това понятие също ясно се представя, че една от основните цели на религията е привличането на полза за човека.

В айета заповедта за повеляване на ма‘руфа/общоприетото е представена като част от тройна композиция, в която присъстват също препоръчването на прошката и страненето от невежите, в резултат на което се изгражда модел за поведение във враждебно настроена и даваща възможност за провокации среда.

 В този модел на поведение повеляването на маруфа/общоприето трябва да е съпроводено от проявата на прошка по отношение на миналото, но не като наложителност или принуда, а бивайки съзнателен избор измежду редица възможности, включително и отмъщение; както и от проява на търпение спрямо хулителите и провокаторите.

В айета с понятието ма‘руф се дава безкрайно поле за изява на вярващия, като се бори за реализацията на религията в личния и социалния живот чрез разпространяване на общочовешко приети принципи и дела, утвърдени от основните източници на исляма.