44.ТAФСИР НА 33-ТИ АЙЕТ НА СУРА ФУССИЛАТ (РАЗЯСНЕНИТЕ)

ТAФСИР НА 33-ТИ АЙЕТ НА СУРА ФУССИЛАТ (РАЗЯСНЕНИТЕ)
„И кой е с по-прекрасни слова от онзи, който призовава към Аллах, върши праведни дела и казва: Наистина, аз съм от мюсюлманите.“
Посоченият айет представлява възхвала от Аллах по адрес на призоваващите към религията, подчинили се на заповедта Му: „Призовавай към пътя на своя Господар с мъдрост и добро наставление, и спори с тях по най-добрия начин. Наистина, твоят Господар по-добре знае кой се е заблудил от Неговия път, както и по-добре знае напътилите се“ (ен-Нахл, 16: 125). Възхвалата е изразена с риторичния въпрос „кой“ със значение на „никой“, като по този начин слушателят се принуждава вътрешно да признае, че няма друг с по-прекрасни слова от онзи, който призовава към Аллах, върши праведни дела и открито заявява, че е мюсюлманин.

Айетът е меккански и като такъв е низпослан в среда, в която мюсюлманите са били малцинство и са били подложени на по
дигравки обиди, унижения, несправедливости и провокации.

Съответно на дневен ред е стоял въпросът какъв трябва да бъде отговорът на тези грозни, най-вече вербални посегателства.

И Аллах низпослава отговор с думите:

 „И кой е с по-прекрасни слова от онзи, който призовава към Аллах, върши праведни дела и казва:

Наистина, аз съм от мюсюлманите“.

 Това е отговор, който провокира вниманието на слушателите с идеята за най-прекрасните слова, която е водеща тема в социалния и културен живот на арабите по онова време.

 С този айет ислямът поставя нова мяра за красотата на словото, при която основна роля играе не само изказът, а и тематиката, и цялостното състояние на изричащия думите от гледна точка на съпричастността му към посланието, залегнало в тях.

 Красотата на думите е представена като функция на призива към Аллах, съчетан с вършенето на праведни дела и декларирането на ислямската идентичност с думите: „Наистина, аз съм от мюсюлманите“.

И въпреки че откритото заявяване на принадлежността към исляма е вид праведно дело, то е изрично споменато, с цел да се акцентира върху важността му, като израз на възвишено душевно състояние, произтичащо от вярата в Аллах, и за да се подчертае, че мюсюлманинът винаги трябва да посочва принадлежността си към исляма като източник на мъдростта и праведността си.

Думите „Наистина, аз съм от мюсюлманите“ започват с изразяващото затвърждение наречие „наистина“, взимайки се под внимание положението на слушателите – идолопоклонници, които са изпълнени с предразсъдъци към исляма.

Те не могат да повярват, че човек, който говори мъдро и върши праведни дела, може да е мюсюлманин, или пък, че един мюсюлманин, въпреки гоненията, на които е подложен, ще посмее да разкрие самоличността си.

От айета ясно се разбира, че дори човек да представя ценностите на религията с мъдри слова и да върши продиктувани от вярата добри дела, то в случай че не заявява открито принадлежността си към исляма, т.е. не споменава причината за думите и делата си, той не влиза в числото на хората с най-прекрасни слова.

Криейки принадлежността си към исляма, вярващият лишава другите от възможността да научат за източника на мъдрите му думи и праведни дела и по този начин да се насочат към Аллах.

Словата „Наистина, аз съм от мюсюлманите“ може да се изрекат както с езика на думите, така и с езика на поведението.

Следователно всяко нещо, което разкрива идентичността на мюсюлманина, без значение дали става въпрос за представянето му с мюсюлманско име, начина му на обличане или извършването на действие, характерно само за мюсюлманите, минава на мястото на думите: „Наистина, аз съм от мюсюлманите“.

В айета като мяра за красотата на словото се посочва вярата в Аллах, проявяваща се в предаването на религията с мъдри и подходящи думи, придружени от праведни, потвърждаващи думите дела и открито заявяване на принадлежността към Аллах с име, облекло, обноски и начин на мислене.

Призоваването към религията, подкрепено с дела и израз на гордост от принадлежността към нея, е представено като най-прекрасни слова с основната цел да се изтъкне приемливостта и високата му стойност при Аллах.