Знамението: „И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува, освен против угнетителите!” (Коран, 2: 193) не е ли причина за обявяване на война?

Тълкувайки това и други знамения някои учени смятат „заблудата” за „неверие” и стигат до извода, че неверието е причина за обявяване на война, без да имат предвид знаменията свързани с мира.

 Но думата „заблуда” (фитне или ел-фитне) се среща трийсет и четири пъти в Свещения Коран, а нейните производни – двайсет и шест пъти.

Според мястото на употреба думата означава изпитание, насилие, натиск, беда, наказание, грях, война.

Както се вижда между значенията не се среща „многобожие” и в Свещения Коран на нито едно място фитне не означава многобожие.

Освен това няма съмнение, че разпространяването на безверие и езичество, отклоняването на хората от правия път, нарушаването на забраните на Всевишния и всяването на раздори е фитне.

В това знамение думата фитне е употребена в значение на мъчение, на отклоняване от правия път.

Причината за низпославането на знамението показва именно това.

За да се прекрати мъчението в свещените месеци, е позволено обявяването на война.

„Затова мнението на повечето тълкуватели е, че фитне е предупреждение към мюсюлманите да не бъдат отклонени от религията им и предпазна мярка от евентуално нападение, а също така възможност за всеки да изпълнява свободно религията си.”

Неверието не е причина за война;

целта не е всички да станат мюсюлмани, или в противен случай – ще бъдат убити.

Затова и днес много хора на Запад смятат, че исляма е „религия на меча”.

Но в продължението на това знамение:

 „А престанат ли да заблуждават, тогава да не се враждува, освен против угнетителите”

(Коран, 18: 29; 49: 14)

и още много знамения, в които се посочва, че всеки сам решава каква религия да изпълнява и че задачата на мюсюлманина е само да известява, се вижда, че в основата стои свободата на избор, а и споразуменията на

 Пратеника на Аллах;

обявяването на прошка за всички след превземането

на Мека;

 забраната да не се убиват жени, деца, възрастни и духовници;

знаменията „Няма принуда в религията”

(Коран, 2: 256),

 „Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват”

 (Коран, 60: 8)

и още стотици знамения доказват, че въпроса стои по съвсем друг начин.