Според Корана мирът или войната е по-важна във взаимоотношенията с немюсюлманите?

В исляма на първо място стои не войната, а обичта, мира, разбирателството и толерантността.

Войната се предприема при крайни обстоятелства, когато няма друг възможен изход от ситуацията.

Причината за война може да бъде нападението на врага, който е заплаха за богатството, вярата, родината и живота;

 нарушаването на сключено споразумение или борбата за премахване на деспотизма.

Знамението „И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, ала не престъпвайте!”

(Коран, 2: 190)

 ясно подчертава този факт.

Основно правило във войната е да не се престъпват поставените норми:

 „О, вярващи, стойте твърдо зад Аллах – свидетели със справедливостта!

И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи!

 Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта! И се бойте от Аллах!

Сведущ е Аллах за вашите дела!”

 (Коран, 5: 8).

Според Рази, това знамение е общовалидно.

В него се повелява справедливо отношение към другите, дори те да нанасят вреди и да престъпват нормите, и се забранява неправдата и жестокостта.

Освен това, повеляването на одобряваното, известяването на религията и благите слова не се използват само при проповядването на исляма, а са част от морала на мюсюлманина.

Когато четем за живота на пратениците, споменати в Свещения Коран, виждаме, че пътят е един.

Задачата на всички пророци била само да известяват религията с благи думи, без да насилват хората

 (Коран, 10: 99, 34: 27),

защото е важно те сами да се убедят в истината

(Коран, 29: 61).

Пророк Нух, пророк Лют, пророк Муса, пророк Салих, пророк Юсуф и пророк Ибрахим не се отказали от обичта и толерантността, въпреки че собствените им племена им причинили много мъки и страдания.

На пророк Муса му е повелено да се обръща към Фараона с благи думи

(Коран, 20: 44),

 въпреки че пророк Иса извършил толкова явни чудеса пред племето си, хората пожелали трапеза от небето и замисляли да го разпнат, но великият пратеник отправял зов за тях

(Коран, 4: 118).

Всички тези истини са споменати в Свещения Коран и всички те доказват, че се набляга не на войната, а на мира, обичта, толерантността и опрощението.

Ако изследваме живота на Последния Пратеник няма да срещнем нещо по-различно.

Известно е, че Пратеника на Аллах раздавал от събраните пари в хазната на хора, които биха обикнали исляма, а и дори на неверниците, за да е сигурен, че няма да му навредят. Въпреки че в продължение на двайсет и две години Пророка и вярващите били подлагани на различни мъчения и изтезания, след превземането на Мека, той им простил, не им взел богатството и не пленил никого от тях. Когато всички жители на Мека очаквали смъртните си присъди, Пророка на исляма, който е еталон за подражание, им казал това, което пророк Юсуф е казал на братята си:

 „Няма укор днес към вас!

Всички сте свободни.”

(Тафсир ал Рази)