Спокойствието на сърцето, в резултат на удостояването с исляма, освен че е съпроводено с премахване на всякакъв страх и притеснение, свързани с предаването на Kорана и реакцията на околните, е придружено и с издигане на името на заелия се да просвещава хората относно техния Създател.
СПОKОЙСТВИЕТО НА СЪРЦЕТО – ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ДАРОВЕ НА АЛЛАХ ТЕФСИР НА СУРА ЕЛ-ИНШИРАХ / ЕШ-ШЕРХ
Нима не отворихме за теб сърцето ти, и не свалихме от теб товара ти, който накара гърба ти да изпрaщи. И издигнахме за теб името ти. Така че, наистина с всяко затруднение има голямо улеснение. Наистина с всяко затруднение има голямо улеснение. Ето защо, когато свършиш] с едно нещо [, започвай да се трудиш] с друго [и копней единствено за своя Господар.
Когато Аллах удостоява Мухаммед (с.а.с.) със Словото Си и го натоварва със задачата да призовава към вярата в единството Му, той е подложен на враждебно отношение от страна на сънародниците си, изразяващо се в клевети и обиди. При тези обстоятелства, с цел да разсее скръбта на Пратеника Си, Аллах низпослава сура ал шарх“, напомняйки му, както в сура „ед-Духа“, за някои от големите блага, с които го е дарил. Според предание от Ибн Аббас тази сура е отговор на дуа, която притиснатият от нападките на народа си Мухаммед (с.а.с.) отправил към Аллах с искане на чудо, потвърждаващо правдивостта на пратеничеството му, изтъквайки някои от чудесата, дадени на Сюлейман (а.с.) и Иса (а.с.). В сурата Аллах представя като висше благо и чудо, превъзхождащо всички сетивни блага и чудеса, спокойствието на сърцето и пречистването му от съмнения и грешни убеждения. Първият айет, гласящ: „Нима не отворихме за теб сърцето ти“, в смисъл на: „Нима, като утеха за теб, не разведрихме сърцето ти“, представлява риторичен въпрос, целящ да утвърди спокойствието на сърцето като изключително благо, което не бива да се подценява, колкото и тежки да са обстоятелствата, в които човек се намира. Според някои учени с „отварянето на гръдта/сърцето“ се има предвид буквалното значение, изхождайки от предания, че гръдта на Пратеника на Аллах (с.а.с.) е била разтваряна два пъти от меляике. Първият път – докато бил още дете и се намирал при дойката си Халиме, а вторият път – преди да започне нощното пътешествие (исра) и извисяването в небесата (мирадж). Според други се има предвид преносният смисъл и става въпрос за духовно просветление и изпълване на сърцето му с вяра и спокойствие. Във втория и третия айет безпокойствието, притеснението и страхът, свързани с предаването на посланието, са изобразени като товар, който застрашава да прекърши гърба на поелия го и който Аллах е свалил от раменете на Пратеника Си и неговите последователи чрез постоянна подкрепа, изразяваща се в появата на новоприемащи исляма и низпославането на айети, улесняващи практикуването на религията. Както се разбира от четвъртия айет, спокойствието на сърцето, в резултат на удостояването с исляма, освен че е съпроводено с премахване на всякакъв страх и притеснение, свързани с предаването на Корана и реакцията на околните, е придружено и с издигане на името на заелия се да просвещава хората относно техния Създател. В четвъртия айет под издигането на името на Пратеника се има предвид, че бива споменаван с добро и дуа както на земята от хората, така и в небесата от меляике, или че издигането на името му представлява споменаването му заедно с името на Всевишния Аллах в „келиме-и шехадет“ (свидетелството, че няма друг истински бог освен Аллах и че Мухаммед е Негов раб и пратеник, с което се влиза в исляма). Споменатите в първите четири айета блага представляват примери, с които се утвърждава истината, залегнала в пети айет, че всяко затруднение в живота на вярващия е временно изпитание, търпението за което се възнаграждава с голямо улеснение. Според някои учени повторението на пети айет е с цел да подскаже за наличието на улеснение като възнаграждение за проявеното търпение както в земния, така и в отвъдния живот. Според други повторението е, за да изтъкне, че улеснението е неизбежно, дори да изглежда много трудно или невъзможно. Последните два айета представляват наставление от Аллах към Пейгамбера и неговите последователи да благодарят за улесненията, като не престават да вършат праведни дела, било то задължителни или доброволни, и с всяко дело, слово или мисъл да целят единствено задоволството Му. Фарз ибадетите и задълженията към рабите са представени като отправна точка, от която вярващият, убеден в подкрепата на Аллах, да продължи приближаването си към Него чрез нафиле ибадетите, далеч от всякаква показност и лицемерие.
СПОKОЙСТВИЕТО НА СЪРЦЕТО – ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ДАРОВЕ НА АЛЛАХ ТЕФСИР НА СУРА ЕЛ-ИНШИРАХ / ЕШ-ШЕРХ
Нима не отворихме за теб сърцето ти, и не свалихме от теб товара ти, който накара гърба ти да изпрaщи. И издигнахме за теб името ти. Така че, наистина с всяко затруднение има голямо улеснение. Наистина с всяко затруднение има голямо улеснение. Ето защо, когато свършиш] с едно нещо [, започвай да се трудиш] с друго [и копней единствено за своя Господар.
Когато Аллах удостоява Мухаммед (с.а.с.) със Словото Си и го натоварва със задачата да призовава към вярата в единството Му, той е подложен на враждебно отношение от страна на сънародниците си, изразяващо се в клевети и обиди. При тези обстоятелства, с цел да разсее скръбта на Пратеника Си, Аллах низпослава сура ал шарх“, напомняйки му, както в сура „ед-Духа“, за някои от големите блага, с които го е дарил. Според предание от Ибн Аббас тази сура е отговор на дуа, която притиснатият от нападките на народа си Мухаммед (с.а.с.) отправил към Аллах с искане на чудо, потвърждаващо правдивостта на пратеничеството му, изтъквайки някои от чудесата, дадени на Сюлейман (а.с.) и Иса (а.с.). В сурата Аллах представя като висше благо и чудо, превъзхождащо всички сетивни блага и чудеса, спокойствието на сърцето и пречистването му от съмнения и грешни убеждения. Първият айет, гласящ: „Нима не отворихме за теб сърцето ти“, в смисъл на: „Нима, като утеха за теб, не разведрихме сърцето ти“, представлява риторичен въпрос, целящ да утвърди спокойствието на сърцето като изключително благо, което не бива да се подценява, колкото и тежки да са обстоятелствата, в които човек се намира. Според някои учени с „отварянето на гръдта/сърцето“ се има предвид буквалното значение, изхождайки от предания, че гръдта на Пратеника на Аллах (с.а.с.) е била разтваряна два пъти от меляике. Първият път – докато бил още дете и се намирал при дойката си Халиме, а вторият път – преди да започне нощното пътешествие (исра) и извисяването в небесата (мирадж). Според други се има предвид преносният смисъл и става въпрос за духовно просветление и изпълване на сърцето му с вяра и спокойствие. Във втория и третия айет безпокойствието, притеснението и страхът, свързани с предаването на посланието, са изобразени като товар, който застрашава да прекърши гърба на поелия го и който Аллах е свалил от раменете на Пратеника Си и неговите последователи чрез постоянна подкрепа, изразяваща се в появата на новоприемащи исляма и низпославането на айети, улесняващи практикуването на религията. Както се разбира от четвъртия айет, спокойствието на сърцето, в резултат на удостояването с исляма, освен че е съпроводено с премахване на всякакъв страх и притеснение, свързани с предаването на Корана и реакцията на околните, е придружено и с издигане на името на заелия се да просвещава хората относно техния Създател. В четвъртия айет под издигането на името на Пратеника се има предвид, че бива споменаван с добро и дуа както на земята от хората, така и в небесата от меляике, или че издигането на името му представлява споменаването му заедно с името на Всевишния Аллах в „келиме-и шехадет“ (свидетелството, че няма друг истински бог освен Аллах и че Мухаммед е Негов раб и пратеник, с което се влиза в исляма). Споменатите в първите четири айета блага представляват примери, с които се утвърждава истината, залегнала в пети айет, че всяко затруднение в живота на вярващия е временно изпитание, търпението за което се възнаграждава с голямо улеснение. Според някои учени повторението на пети айет е с цел да подскаже за наличието на улеснение като възнаграждение за проявеното търпение както в земния, така и в отвъдния живот. Според други повторението е, за да изтъкне, че улеснението е неизбежно, дори да изглежда много трудно или невъзможно. Последните два айета представляват наставление от Аллах към Пейгамбера и неговите последователи да благодарят за улесненията, като не престават да вършат праведни дела, било то задължителни или доброволни, и с всяко дело, слово или мисъл да целят единствено задоволството Му. Фарз ибадетите и задълженията към рабите са представени като отправна точка, от която вярващият, убеден в подкрепата на Аллах, да продължи приближаването си към Него чрез нафиле ибадетите, далеч от всякаква показност и лицемерие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар