195. И раздавайте по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта!
Вършете добро, тъй като Аллах обича добродетелните!
/2:195/
Всевишният е повелил на Своите раби да раздават своето имущество за благи цели, които са угодни на Аллах.
Това могат да бъдат пожертвования в полза на бедните или роднините, а така също и материална подкрепа за тези, които мюсюлманите са длъжни да поддържат.
И най-важното пожертвование се явяват изразходваните средства за свещената война, тъй като постъпващия по този начин се сражава по пътя на Аллах посредством своето имущество.
Това предписание е задължително така, както и заповедта за участие в свещената война и носи огромна полза, защото пожертвованията за свещената война способстват за усилването на мюсюлманите, за отслабването на многобожието и многобожниците, и приближава възтържествуването на религията, която Всевишният Аллах е низпослал и прави Исляма още по-могъщ.
Достатъчно е да се каже, че свещената война по пътя на Аллах е невъзможна без пожертвованията на мюсюлманите.
Пожертвованията са душата на джихада, тъй като джихад е невъзможен, ако мюсюлманите не пожертват своето имущество по пътя на Аллах.
Отказвайки се от такива пожертвования, те губят джихада и позволяват на врага да безчинства и да господства над мюсюлманите.
С една дума, отказът от пожертвованията за свещената война могат да станат причина за гибел.
И не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта!
Рабът обрича себе си на гибел при две обстоятелства:
тогава, когато той се отказва от изпълнение на предписанията низпослани от Всевишния Аллах, неизпълнението на които води или може да доведе до загуба на живота или гибел на душата; и тогава, когато той извършва постъпки, завършващи със загуба на живота или гибел на душата.
Подобни постъпки има изключително много, и една от тях е отказа за участие в свещената война по пътя на Аллах, или материалното обезпечение на бойните действия, което води до тържество на враговете над мюсюлманите.
Към тези постъпки може да се отнесе и подлагането на опасност в сражение на собствения си живот или опасното пътешествие.
Същото може да се каже и за човек, който се е заселил сред диви зверове или змии, който се катери по гнило дърво или на неустойчив строеж, или пък се занимава с друго опасно занятие.
Всички изброени случаи са пример за това, как хората се подлагат на гибел.
В качеството на примери за това също може да се даде и неподчинението на Всевишният Аллах, отчаянието в опрощението на Аллах и несъвършените задължителни предписания на религията, които погубват човешката душа и разрушават вярата.
Доколкото пожертвованията за свещената война по пътя на Аллах се явява една от разновидностите на благодеянието, то Всевишният Аллах е заповядал да се върши добро като цяло, тъй като Аллах обича добродетелните!
Към добрите деяния се отнасят всички материални пожертвования, които ние споменахме по-рано.
Към тях също така се отнасят застъпничеството, ходатайството и други видове помощи, които човек оказва благодарение на своето високо положение.
Към тях също така се отнася призивът към одобрителните постъпки, възпирането от осъдителните постъпки и обучението на полезни знания.
Към тях също така се отнася моралната поддръжка на хората, помощта в труден момент, посещение на болен, присъствие на погребение джаназе, поправяне на погрешни убеждения, помощ в работата, особено, ако човек не може по надлежен начин да се справя със своята работа, и други видове праведни постъпки, които Всевишният Аллах е повелил на Своите раби да вършат.
Към добрите деяния също така се отнася искреното поклонение към Всевишният Аллах, което пратеника Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е описал по следния начин:
”Ти си длъжен да се покланяш на Аллах така, че все едно Го виждаш, и дори ти да не Го виждаш, то все едно Той те вижда.”
Ако човек притежава изброените по-горе качества, то той става един от тези, за които Всевишният Аллах е казал:”
На тези, които са вършили добро, е приготвено най-прекрасното, и дори повече.”
/10:26/
Всевишният Аллах присъства заедно с тези хора, и Той им помага във всички начинания./
Тафсир на Ибн ас-Саади стр.115/
Вършете добро, тъй като Аллах обича добродетелните!
/2:195/
Всевишният е повелил на Своите раби да раздават своето имущество за благи цели, които са угодни на Аллах.
Това могат да бъдат пожертвования в полза на бедните или роднините, а така също и материална подкрепа за тези, които мюсюлманите са длъжни да поддържат.
И най-важното пожертвование се явяват изразходваните средства за свещената война, тъй като постъпващия по този начин се сражава по пътя на Аллах посредством своето имущество.
Това предписание е задължително така, както и заповедта за участие в свещената война и носи огромна полза, защото пожертвованията за свещената война способстват за усилването на мюсюлманите, за отслабването на многобожието и многобожниците, и приближава възтържествуването на религията, която Всевишният Аллах е низпослал и прави Исляма още по-могъщ.
Достатъчно е да се каже, че свещената война по пътя на Аллах е невъзможна без пожертвованията на мюсюлманите.
Пожертвованията са душата на джихада, тъй като джихад е невъзможен, ако мюсюлманите не пожертват своето имущество по пътя на Аллах.
Отказвайки се от такива пожертвования, те губят джихада и позволяват на врага да безчинства и да господства над мюсюлманите.
С една дума, отказът от пожертвованията за свещената война могат да станат причина за гибел.
И не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта!
Рабът обрича себе си на гибел при две обстоятелства:
тогава, когато той се отказва от изпълнение на предписанията низпослани от Всевишния Аллах, неизпълнението на които води или може да доведе до загуба на живота или гибел на душата; и тогава, когато той извършва постъпки, завършващи със загуба на живота или гибел на душата.
Подобни постъпки има изключително много, и една от тях е отказа за участие в свещената война по пътя на Аллах, или материалното обезпечение на бойните действия, което води до тържество на враговете над мюсюлманите.
Към тези постъпки може да се отнесе и подлагането на опасност в сражение на собствения си живот или опасното пътешествие.
Същото може да се каже и за човек, който се е заселил сред диви зверове или змии, който се катери по гнило дърво или на неустойчив строеж, или пък се занимава с друго опасно занятие.
Всички изброени случаи са пример за това, как хората се подлагат на гибел.
В качеството на примери за това също може да се даде и неподчинението на Всевишният Аллах, отчаянието в опрощението на Аллах и несъвършените задължителни предписания на религията, които погубват човешката душа и разрушават вярата.
Доколкото пожертвованията за свещената война по пътя на Аллах се явява една от разновидностите на благодеянието, то Всевишният Аллах е заповядал да се върши добро като цяло, тъй като Аллах обича добродетелните!
Към добрите деяния се отнасят всички материални пожертвования, които ние споменахме по-рано.
Към тях също така се отнасят застъпничеството, ходатайството и други видове помощи, които човек оказва благодарение на своето високо положение.
Към тях също така се отнася призивът към одобрителните постъпки, възпирането от осъдителните постъпки и обучението на полезни знания.
Към тях също така се отнася моралната поддръжка на хората, помощта в труден момент, посещение на болен, присъствие на погребение джаназе, поправяне на погрешни убеждения, помощ в работата, особено, ако човек не може по надлежен начин да се справя със своята работа, и други видове праведни постъпки, които Всевишният Аллах е повелил на Своите раби да вършат.
Към добрите деяния също така се отнася искреното поклонение към Всевишният Аллах, което пратеника Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е описал по следния начин:
”Ти си длъжен да се покланяш на Аллах така, че все едно Го виждаш, и дори ти да не Го виждаш, то все едно Той те вижда.”
Ако човек притежава изброените по-горе качества, то той става един от тези, за които Всевишният Аллах е казал:”
На тези, които са вършили добро, е приготвено най-прекрасното, и дори повече.”
/10:26/
Всевишният Аллах присъства заедно с тези хора, и Той им помага във всички начинания./
Тафсир на Ибн ас-Саади стр.115/
Няма коментари:
Публикуване на коментар