Първият и най-главен тафсир или коментар на Корана, е самият Коран, в който една част изяснява друга част (или едно знамение изяснява друго). Това е видно в целия текст на Корана. Например, когато четем в сурата Ал-Фатиха знамението „ Насочи ни по правия път“ в нас възниква въпрос: „А какво представлява този път?“ Целият Коран е пълен с примери, които ни по...казват този път. Така Свещеният Коран е отговор на молитвата и желанието на вярващия. В същата сура бихме искали да знаем кои са тези благословени и щастливи хора, който е благословил Аллах с.т, като казва за тях „...пътя на тези, които си дарил с благодат...“ . Чрез примерите за Своите Пророци (а.с), Посланици и други посветени в истинската вяра, в Свещеният Коран Аллах с.т ни показва тези правдиви, благочестиви хора и мъченици.
Различните ситуации (муджмал) се изясняват чрез конкретни описания (мубайан). Например, Аллах с.т казва: „О, вярващи, изпълнявайте обетите! Разрешено ви е всяко животно от добитъка освен онова, за което ви бъде прочетено...“( Коран, 5;1). Тези думи стават ясни, когато се прочете другата ая: „Под възбрана за вас са мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах; и удушеното, пребитото, погиналото при падане, намушканото, и от което звяр е ял освен което сте заклали още живо според предписанието и принесеното в жертва на каменните идоли...“ (Коран, 5;3). Така абсолютното (мутлак)се обяснява чрез ограниченото (мукайад) и общото (аам) чрез частното (хасс). Това е част от метода, по който едни от знаменията на Корана се обясняват чрез други, които са свързани с тях. Чрез този метод мюсюлманските учени се стремят да решат проблеми в случаите, когато на пръв поглед знаменията си противоречат. Един добър пример за началото на разрешаване на подобни проблеми е трудът (книгата) на Мукатил Сюлейман (поч.150г х .767г . р.х ) Муташабих фи-л Коран.
Една от основните задачи на Пророка (с.а.с) е била да се изясни значението на знаменията, които асахаба не разбирали. Ибн Халдун (р.а) е казал: „Пророкът (с.а.с) е разказвал за муджмал и за различието между отменящите и отменяните (ан-насих уа-л мансух) знамения и го е изяснявал на своите сподвижници“. От хадис ние знаем, че Пророкът (с.а.с ) понякога е разяснявал някои от знаменията. Например, той е обяснявал, че думите „...[тези], над които тегне гняв”(Коран, 1;7 ), се отнасят до евреите. По-нататък продължава, че думите: „...нито на заблудените...“ ( в същата глава) се отнасят до християните. Този момент се илюстрира и с други подобни примери в хадисите.
Отговорите на Пратеника на Аллах (с.а.с.), по зададени му въпроси за някои от знаменията, са авторитетно обяснение на тези знамения. Например, когато било изпратено знамението „За онези, които вярват и не смесват своята вяра с гнет за тях е сигурността и те са напътени“ (Коран. 6;82), на хората им било трудно да разберат смисъла му. Затова и попитали Пророка (с.а.с.) дали някой от тях не е смесил своята вяра с гнет, т. е направил нещо лошо на себе си. Пророкът (с.а.с) обяснил, че тук се разбира „да съдруживаш други божества с Аллах с.т“, за което на друго място в Корана се казва, че „Съдружаването е огромен гнет“ (Коран, 31;13). В други случаи сподвижниците се съветвали с Пророка (с.а.с) и неговото мълчание или поправки са се считали също като коментар. Когато било изпратено знамението: „...яжте и пийте, додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец!“, (Коран, 2;187), Абид б. Хатим (р.а) взел две дрехи - бяла и черна, но не могъл да ги различи. На сутринта отишъл при Пророка (с.а.с) и му разказал за това. Пророкът му обяснил, че става въпрос за ден и нощ. Коментариите на Пророка (ат-тафсир ан-Небеуи) могат да се намерят в сборниците с предания, съставени от известни учени, като ал-Бухари, Муслим, Тирмизи и други.
Няма коментари:
Публикуване на коментар