КАКВО ОЗНАЧАВА „ЗАБРАНИ ВИ ТОЙ ЗАКЛАНО ЗА ДРУГ, А НЕ ЗА АЛЛАХ”

През последните години често се коментира забраната за мюсюлманина да яде месо заклано за друг, а не за Аллах, което предизвиква полемика и разни съждения по въпроса.

Ето защо, реших, че е необходимо да се вземе отношение в тази връзка.

Прибързания прочит на знаменията по темата може да доведе до грешни изводи и подвеждане на мюсюлманите.

Отношението на исляма по определени въпроси като сключване на брак с последовател на друга религия и използване на месо от животно, заклано от представител на друга религия е регламентирано на две нива – когато този представител принадлежи към хората на писанието – „ахлюл китаб”

 /общности, на които е низпославано послание свише/ или към езичниците – „мушрикун” /

общности, които се покланят на идоли/.

Понеже темата касае месо от животно заклано от немюсюлманин, ще се съсредоточа единствено върху този въпрос.

От следното знамение става ясно, че под възбрана за мюсюлманина е месото от животно, заклано за друг, а не за Аллах.

О, вярващи, яжте от благата, които Ние ви дарихме,

и бъдете признателни на Аллах, ако на Него служите!

 Той ви забрани мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах.

А който е принуден, без да е потисник, нито престъпващ, за него не е грях.

 Аллах е опрощаващ, милосърден.

/2: 172, 173/

Какво се има предвид в случая?
Арабите езичници в периода на низпославането на Корана са заколвали животните, като са ги обричали на идоли, произнасяйки високо на глас, че това животно е за „Лат”, „Манат”, „Узза”

/имена на езически богини/

 и т.н.

В тези знамения се има предвид точно този езически подход, който е в пълен разрез с вярата в единния Създател и от тази гледна точка представлява духовна нечистота във веруюто.

От казаното до тук се разбира, че под възбрана е месото от животно, заклано за идол.

Следователно, под възбрана за мюсюлманина е месо от животно, заклано от езичник.

 Що се отнася до хората на писанието, то за тях е налице специално постановление на Всевишния, което гласи:

Днес ви бяха разрешени благата и храната на дарените с Писанието е разрешена за вас, и вашата храна е разрешена за тях, и целомъдрените жени от вярващите, и целомъдрените жени от дарените с Писанието преди вас, ако им дадете техните отплати – с целомъдрие, а не с разврат, и без да се взимат приятели.

А който се отрече от вярата, делото му се проваля и в отвъдния живот е сред губещите.”

 /5: 5/

От тук става ясно, че храната на хората на писанието е позволена за мюсюлманина. В тази храна се включва и месото от животно, заклано от представител на хората на писанието.

От посоченото знамението не следва да се разбира, че ако представителя от хората на писанието, не изрече името на Аллах, от него не може да се яде.

Най-често се оспорва това, дали днешните представители на хората на писанието, са като тези по времето на Пратеника с.а.с.

Вярата в троицата на християните днес, е същата, както по времето на низпославането на Корана.

 В това отношение не може да има никакъв спор, защото исторически, този факт ни отвежда в четвърти век, т.е., преди появата на исляма.

Ето защо, тази постановка на Корана е генерална и се отнася за всички времена.

Никъде по света няма християнска държава по смисъла на християнското вероучение, което не означава, че тези държави са атеистични.

По въпроса, който коментираме е важно, че християнството е официалната религия в тези страни.

Съвсем по друг начин обаче стои въпроса, когато животното не е заклано или заколването му подлежи на определено съмнение, както е при конвейерите в птицекланиците.

Самите те споменават за известен процент пилета, които не минават под ножа и остават незаклани.

Заключение:

1. Месото от животно, заклано от представител на хората на писанието, е позволено за мюсюлманина.
2. При крайна необходимост - за да оцелее - на мюсюлманина му става позволено да се ползва, дори от тези храни, за които има изрична забрана