Друга важна черта на Корана е неговата практичност. Той не се ограничава в пожелания, неговото учение не иска невъзможното, не плува по розовото течение на недосегаеми идеали. Коранът възприема човека такъв, какъвто е в действителност и го поощрява да стане такъв, какъвто трябва да бъде. Той не определя човека като безпомощно или безнадеждно създание, осъдено от рождението до смъртта и потънало в грях от люлката до гроба, а го разглежда като благородно, честно и достойно създание.
Практичността на учението на Корана се утвърждава от примера на Мухаммед и мюсюлманите през вековете. Характерният подход на Корана се състои в това, че неговите традиции имат за цел общото благополучие на човека и се базират в обхвата на неговите възможности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар