Аллах е дал следната заповед в Корана:
О, вярващи, не смятайте за позволени знаците на Аллах, нито Свещения месец, нито жертвените животни, нито венците, нито устремените към Свещения дом в търсене на обилие и благоволение от техния Господ.
А след освобождаването от забраните може да ловувате.
И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, че са ви възпрели от Свещената джамия, та да престъпите!
И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта, и не си помагайте в греха и враждебността!
И бойте се от Аллах! Аллах е суров в наказанието.
(Сура Ал-Маида: 2)
Както става ясно от този айят, вярващите полагат усилия единствено по отношение на това, което е добро.
Те взимат под внимание Божиите думи:
“Каквото и добро да извършите, Аллах го знае”
(Сура Ан-Ниса: 127)
и никога не забравят, че при Аллах ще бъдат възнаградени за всичко, което са извършили.
Аллах разкрива, че желателната взаимопомощ трябва да бъде в рамките на “праведността и богобоязливостта”. Значението на праведността също така е обяснено и по следния начин:
Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат ; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката.
Те са искрените и те са богобоязливите.
(Сура Ал-Бакара: 177)
Най-съществените особености, които хората придобиват чрез Исляма, са любов, милосърдие, сътрудничество, самопожертвование, толерантност и снизхождение.
Истинската доброта е доста по-различна от начина, по който тя бива възприемана от обществото като цяло. Хората, които не живеят според морала на Корана, смятат за добри дела тези, при които, когато на човек му хрумне, да помогне някому като израз на благосклонността си. Добрите дела от този сорт обикновено са ограничени в даване на пари на просяк на улицата или преотстъпване на място в автобуса на някой по-възрастен.
И така, както видяхме в горецитирания айят, добротата (праведността), описана в Корана, е понятие, което включва целия живот на вярващите, и е задължение, което трябва да бъде изпълнено в течение на живота им, а не само когато им се понрави или се сетят за това. Мюсюлманинът е Божий раб, който притежава истинска чистосърдечност, който помага на бедните и нуждаещите се, дори и самият той да е в нужда, и също така дава дори и нещата, които обича
(Сура Ан-Инсан: 8).
Това е така, защото “в техните имоти имаше дял за просяка и нуждаещия се”
(Сура Аз-Зарийат: 19).
Аллах е разкрил, че оказване на помощ, раздаване по пътя на Аллах и вършене на добро са дълг на всеки Мюсюлманин.
Помощта, която един Мюсюлманин оказва, е безусловна. Един вярващ трябва да бъде готов да извърши каквато и да била саможертва, за да направи добро или да насърчи останалите към това, което е добро.
Той не очаква нищо в замяна, освен да спечели благоволението на Аллах.
Ето как Аллах описва това поведение на вярващите:
“Храним ви в името на Аллах. Не искаме от вас нито отплата, нито признателност.
Страхуваме се от [мъчението на] Нашия Господ в Деня свъсен, зловещ.”
(Сура Ал-Инсан: 9-10)
Мюсюлманите знаят, че Аллах е Притежателят на безпределната справедливост, и никога не забравят, че доброто им поведение ще бъде съответно възнаградено в отвъдното.
Те също така никога не забравят, че животът на този свят е само временен и че истинският им дом е при Аллах.
Това е така, защото Аллах предупреждава хората за този неизбежен край и призовава всеки да се държи по начин, по който Той би одобрил:
Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено с мъдрост.
Часът непременно ще дойде, затова [о, Мухаммад] прости с великодушна прошка!
(Сура Ал-Хиджр: 85)
И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница!
Аллах не обича горделивия, самохвалеца.
(Сура Ан-Ниса: 36)
Възнаграждението, което ще бъде получено от тези, които проявяват достойно поведение, е блага вест за цялото човечество, която е разкрита в айятите по следния начин:
Които вярват и вършат праведни дела Ние не ще погубим наградата на никой благодетелен.
(Сура Ал-Кахф: 30)
И ще се каже на богобоязливите:
“Какво е низпослал вашият Господ?”
Ще кажат:
“Добро.”
За благодетелните има добрина на този свят, а отвъдният дом е най-доброто.
И колко прекрасен е Домът на богобоязливите!
градините на Адн, в които ще влязат сред тях реки текат. Там ще имат, каквото пожелаят.
Така Аллах възнаграждава богобоязливите.
(Сура Ан-Нахл: 30-31)
Ислямът ни повелява да вършим добро и отбягваме злото
О, вярващи, ако се боите от Аллах, Той ще направи да разграничавате [доброто и злото], и ще ви избави от лошите ви постъпки, и ще ви опрости.
Аллах е Владетелят на великата благодат.
(Сура Ал-Анфал: 29)
Мюсюлманите много добре са запознати с описаните в Корана добро и зло и през целия си живот се опитват да ги спазват.
Те също така носят и още една съществена отговорност и тя е да приканват останалите да видят истината, да отбягват злото и да живеят според морала на Корана.
Ето защо вярващите прекарват целия си живот в съобщаване на хората разликата между доброто и злото. Аллах е дал следната заповед на вярващите:
И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното!
Тези са сполучилите.
(Сура Ал-Имран: 104)
Ислямът ни повелява да защитаваме бедните, сираците, нуждаещите се и да правим добро на хората.
Нещо повече, Аллах също така подчертава в Корана как тези, които съблюдават Неговите закони, са по-облагодетелствани от останалите хора:
Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах.
А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях.
Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече.
(Сура Ал-Имран: 110)
Задължението за повеляване на доброто на вярващите не е единствено по отношение на тези, които не знаят разликата между правилното и неправилното, а също така и по отношение на самите вярващи.
Това е така, защото хората допускат грешки не само от невежество, а и понякога от разсеяност или по погрешка, или поради земните им желания.
Ето в такива случаи вярващите взаимно си напомнят за законите от Корана и повеляват доброто и се въздържат от злото.
Те взаимно си напомнят, че единствено тези, които вършат праведни дела и благочестиво изпълняват религиозните си задължения в този свят, ще бъдат възнаградени с рая, а тези, които не странят от злото, ще бъдат измъчвани в ада. Поради тази прекрасна отговорност те никога не се чувстват уморени или обезсърчени и независимо от това какви грешки е допуснал другият, те продължават да го съветват търпеливо, ласкаво и милосърдно.
Това е така, защото в множество айяти Аллах е разкрил, че обича тези, които са търпеливи, и призовава вярващите да бъдат търпеливи, когато прилагат морала, на който ни учи Коранът.
В айятите си Той разкрива това така:
О, вярващи, искайте помощта на Аллах с търпение и молитва!
Аллах е с търпеливите.
(Сура Ал-Бакара: 153)
Освен онези, които са търпеливи и вършат праведни дела. За тях има опрощение и голяма награда.
(Сура Худ: 11)
Ислямът ни повелява да отблъскваме злото с добро
Не са равни добрината и злината.
Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.
(Сура Фуссилат: 34)
Отвърни на злината с добрина!
Ние повече знаем какво описват.
(Сура Ал-Муаминун: 96)
Както бихме могли да видим от тези айяти, Аллах е обещал на вярващите, че те ще могат да си осигурят положителни резултати, докато съблюдават едно любезно поведение пред лицето на злосторничеството.
Подчертано е, че дори човекът насреща да му е враг, вярващият трябва въпреки това да установи приятелски отношения с него.
Отвръщането на злото с добро също така е и съществена част от разбирането за милосърдие на вярващите.
Когато види човек, който е усвоил становище, което не би се харесало на Аллах, вярващият първо размисля как това би засегнало този човек в отвъдното и след това се обръща към него с търпение и хрисимост, като не се възгордява и не надменничи.
По време на своя живот вярващите могат да срещнат хора с различни характери.
Те обаче няма да променят възгледа си за моралност според начина на мислене на хората, с които се срещат. Отсрещната страна може да говори подигравателно или да използва грозни думи, да се разгневява или дори да се отнася с неприязън.
Истинският вярващ обаче никога не спира да бъде вежлив, сдържан и милосърден.
Той няма да отговори на грозните думи с подобни такива. Той няма да се присмива на тези, които му се присмиват, или да отвръща с гняв на гнева. Той ще бъде търпелив и толерантен. В лицето на оскърбително поведение той ще се държи по начин, по който да прояви едно пристойно поведение, и с такова милосърдие, че отсрещната страна ще се засрами. Това е поведението, което ни е препоръчано от Пророка Мохамед.
В един от хадисите той казва:
“Бъди толерантен, така че и другите да бъдат толерантни към теб”.
(Ахмад)
В един друг хадис той се обръща към вярващите по следния начин:
“Никой от вас не трябва да бъде от вида слаби хора, които казват: 'Аз се движа заедно с останалите хора.
Ако другите хора се отнасят добре, тогава и аз ще правя това.
Ако те се отнасят зле, то това е каквото и аз ще направя.' Точно обратно, вие трябва да обуздаете своите страсти, да правите добро, ако другите правят това, и да не постъпвате несправедливо, ако другите се отнасят със зло”.
(Тирмидхи)
В Корана е казано на Пророка Мохамед (с.а.с.) да бъде снизходителен в лицето на предателството на някои от синовете на Израел:
... И забравиха част от онова, което им бе напомнено.
И не преставаш да откриваш тяхна измяна освен у малцина от тях.
Но ги извини и прости! Аллах обича благодетелните.. (Сура Ал-Маида: 13)
Както видяхме от този айят, Аллах заповядва на Пророка да бъде снизходителен, дори в лицето на предателството на една част от синовете на Израел.
Човек също така трябва да не забравя, че лошото поведение, проявено от страна на някого, не е оправдание за проявяването на същото.
Всеки един индивид е отговорен пред Аллах единствено за собствените си действия.
Нещо повече, да се отвръща с милосърдие, обич и пристойно поведение на лошото държание на някой друг е, според Корана, само по себе си показател за възвишена нравственост.
Това е така, защото то разкрива степента на преданост на вярващия към Бог.
В един айят е разкрито възнаграждението, което едно такова добро отношение ще донесе:
Благодетелните ще имат Най-прекрасното, и дори повече, и не ще почерни техните лица нито прах, нито унижение. Те са обитателите на Рая, там ще пребивават вечно.
(Сура Юнус: 26)
Ислямът задължава вярващия винаги да бъде снизходителен
Един от съществените показатели за милосърдие на даден човек е това да може да прощава.
Ето как в Корана Аллах призовава Своите раби да бъдат снизходителни:
Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!
(Сура Ал-Араф: 199)
Това е нещо, което хората биха намерили за трудно, но това е поведение, което ще бъде добре възнаградено от Аллах.
Хората лесно биха могли да се ядосат и да откажат да простят дадена грешка.
Но Аллах е разкрил на вярващите, че е по-добре да простят, и им е препоръчал това поведение:
Възмездието за злина е злина като нея.
А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах...
(Сура Аш-Шура: 40)
В един друг айят Аллах разкрива, че:
"който търпи и прощава, това е от значимите дела"
(Сура Аш-Шура: 43),
и е подчертал, че това е една много висша форма на нравственост.
С думите:
“И удостоените с благодат и обилие сред вас да не се кълнат, че не ще даряват на [съгрешилите от] роднините и клетниците, и преселниците по пътя на Аллах!
И нека извиняват, и нека прощават!
Нима не искате Аллах да ви опрости?
Аллах е опрощаващ, милосърден.”
(Сура Ан-Нур: 22),
Аллах насърчава вярващите да обмислят своето собствено положение, когато трябва да бъдат опростени.
Това е така, защото всеки иска Аллах да му прости, да го закриля и да прояви милост към него.
По същия начин всички ние се надяваме останалите хора да ни простят, ако сме направили грешка.
Ето така Аллах повелява на вярващия да се отнася с останалите по същия начин, по който би желал да се отнасят и с него.
Това е едно важно задължение, което подтиква вярващите да бъдат снизходителни един към друг.
Пророкът Мохамед (с.а.с.) насърчава вярващите да бъдат снизходителни със следните думи:
“Аллах непременно ще възвеличи всеки човек, който е опростил несправедливост или жестокост.”
(Ахмад).
Тъй като вярващите знаят, че биха могли във всеки един момент да допуснат грешка, то те се отнасят толерантно към останалите.
Това е така, защото айятите от Корана, които третират въпроса с покаянието, поясняват, че важното не е да не се допуска грешка, а по-скоро веднага след като човек е осъзнал, че е допуснал такава, да прояви решителност да не я допусне пак.
Един от тези айяти разкрива следното:
Аллах приема покаянието на онези, които правят зло в неведение, после скоро се покайват.
На тези Аллах приема покаянието.
Аллах е всезнаещ, премъдър.
(Сура Ан-Ниса: 17)
Докато тези условия, разкриващи искреността на човека, съществуват, вярващите ще се отнасят по-снизходително и милостиво един към друг.
Ако някой, който е допуснал грешка, искрено се разкае за това, то тогава те не могат да съдят този човек за миналите му действия.
Нещо повече, дори и вярващите да са напълно прави, а отсрещната страна да е в пълна грешка, то те не биха се поколебали да простят.
Това е така, защото Аллах препоръчва едно такова поведение като пример за добър морал:
Които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните.
(Сура Ал-Имран: 134)
Що се отнася до опрощението, вярващите не правят разлика между голяма и малка грешка, и не нагаждат своя възглед относно прошката според това.
Някой може да е допуснал грешка и да е причинил голяма загуба на живот или огромна финансова загуба и по този начин да е нанесъл тежка вреда на останалите.
Вярващите обаче знаят, че всичко, което се случва, става с Божие позволение и е част от определената от Него съдба, и затова, в лицето на нещо такова оставят себе си в ръцете на Аллах и не изпитват индивидуален гняв.
От друга страна, човек би могъл да е нарушил този закон от Корана и да е преминал определените от Аллах граници. Следователно Аллах е единственият, който може да осъди поведението на този човек.
Това означава, че не е работа на вярващия да осъжда или да отказва да прости на който и да било по какъвто и да било въпрос.
При положение че човек наистина съжалява и се е разкаял, той ще получи своето възнаграждение единствено при Аллах. Всъщност Аллах е разкрил в много айяти, че освен “съдружаването с Него”
Той ще опрости греховете на вярващите, ако искрено се покаят.
Тъй като вярващите не биха могли да знаят това, те просто прощават така, както им е разкрил Аллах, и ако в Корана е казано нещо по отношение на съответния въпрос, то те се отнасят към човека, който е допуснал грешка, в светлината на това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар