Всеки един Мюсюлманин е задължен да призовава хората към Ислямския морал и да им съобщава за съществуването на Аллах и доказателствата на Неговото сътворение.
Самият Аллах е разкрил в един от айятите си тази отговорност:
“И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното!
Тези са сполучилите”.
(Сура Ал-Имран: 104).
Той също така разкрива и как тази покана трябва да бъде направена:
Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин!
Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените.
(Сура Ан-Нахл: 125)
Добри думи и прошка са за предпочитане пред милостиня, последвана от обида. Аллах е над всяка нужда, всеблаг. (Сура Ал-Бакара: 263)
Истинските вярващи осъзнават значението на тази отговорност, която е разкрита и в айята:
“Вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините.
Тези са от праведниците”.
(Сура Ал-Имран: 114)
Поради тази причина те призовават всички около себе си, своите приятели, роднини и всеки, до когото биха могли да достигнат, да повярват в Аллах, да се побоят от Него и да проявят пристойно поведение.
Тази блага особеност на Мюсюлманите е описана в следния айят:
А вярващите мъже и жени са покровители един на друг.
Те повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното, и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, и се покоряват на Аллах и на Неговия Пратеник.
Аллах ще помилва. Аллах е всемогъщ, премъдър.
(Сура Ат-Тауба: 71)
От този айят става ясно, че всеки вярващ е натоварен да обяснява това пристойно поведение, според което самият той живее, да препоръчва добрите деяния на хората и да ги съветва да избягват злото по време на целия си живот в този свят.
Аллах е повелил на вярващите да използват меки думи:
“И кажи на Моите раби да говорят най-хубавото!
Сатаната сее раздор между тях.
Сатаната е явен враг на човека”.
(Сура Ал-Исра: 53)
Добрите и лошите думи са описани в следната аналогия от сура Ибрахим:
Не видя ли ти какъв пример дава Аллах?
Добрата дума е като доброто дърво.
Коренът му е як, а клоните му са в небето.
То дарява плодовете си по всяко време с позволението на своя Господ.
Аллах дава примерите за хората, за да се поучат.
А лошата дума е като лошото дърво.
Изтръгнато е от земята и няма то устойчивост.
Аллах укрепва вярващите с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния.
И оставя Аллах угнетителите в заблуда.
Аллах прави, каквото пожелае.
(Сура Ибрахим: 24-27)
Разбира се, задължително е всеки, който иска да води един целомъдрен живот, да насърчава и останалите хора да бъдат целомъдрени;
всеки, който иска да види добро, трябва да положи усилия за подпомагане на разпространението му;
всеки, който иска да види съвестни хора, трябва да ги насърчава да бъдат такива;
всеки, който се противопоставя на жестокостта, трябва да посъветва тези, които я прилагат, с една дума всеки, който би желал да види възтържествуването на правдата, трябва да призове останалите хора да я съблюдават.
Едно от най-съществените неща, които трябва да се помнят, когато се отправя този призив, обаче е, че единствено Аллах е този, който би могъл да вдъхнови някого, за да стане Мюсюлманин и да направи така, че благите думи да могат да му въздействат.
Аллах е разкрил, че Пророкът Мохамед
(Аллах да го благослови и с мир да го дари) винаги се е отнасял добре към хората в резултат на благородния си характер и възвишена нравственост, и го е дал за пример на цялото човечество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар