'И не превръщайте домовете си в гробове.'

Превръщане на дома в място за споменаване и възхвала на Всевишният Аллах Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал :

 "Не превръщайте ваши домове в гробища!" "Шейтан бяга от дома, в който се чете сура 

ал-Бакара". 

/Този хадис е сведен от Муслим (1/539)/

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

 "Четете сура ал-Бакара в своите домове, защото шейтан е влиза в дом, в който се чете сура ал-Бакара".

/Този хадис е сведен от ал-Хаким в “ал-Мустадрак” 1/561; “Сахих ал-Джамиа”, (1170)/

Относно благодетелта на последните два айета на сура ал-Бакара и тяхното влияние върху дома, то Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

 "Аллах е начертал текстове върху скрижала, който се съхранява около Неговия Трон, 2000 години преди създаването небесата и земята, и Той е низпослал тези два айета, с които е завършил сура ал-Бакара".

 Ако те се четат в дома в продължение на три последователни нощи, то шейтан не ще се приближи до този дом. 

/Този хадис е сведен от Ахмед в “ал-Муснад” (4/274), и др. Сахих ал-Джамиа, (1799)./

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Дом, в който се споменава (и възхвалява) Аллах и дом, в който не се споменава Аллах, е подобен на живия и мъртвия ". 

Ние сме длъжни да направим нашите домове места, където се споменава и възхвалява Всевишният Аллах с всички известни ни пътища, било то в сърцата ни, или на уста, или по време на молитвата намаз, или по време на четенето на Свещения Коран, било то при осъждането на ислямски теми или четенето на различни ислямски книги.

 Колко много мюсюлмански домове днес са мъртви, защото в тях не се споменава и възхвалява Аллах, както е споменато в хадиса. Що за домове са това, когато в тях се слуша само музиката на шейтана в музикален съпровод и пеене, сплетни, слухове и клевети? Що за домове са, след като се пълнят със зло и грях, такива като забраненото смесване на половете, и безразборното излагане на показ един друг между роднини, които не са махрам или съседи, които влизат в дома?

 Как могат в такъв дом да влязат меляикета? Съживете своите домове с всички видове възхвала и споменаване зикр, Аллах да ви помилва!

 Ду’а при влизане в дом:

 Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал :

 "Когато някой от вас влиза в своя дом и споменава името на Аллах, при влизането си и по време на ядене, тогава шейтана казва на своите помагачи: 

"Няма къде да се приютите и няма какво да придобиете ". 

Ако човек не споменава името на Аллах, когато влиза в своя дом, шейтана казва:

 "Има къде да се приютите ", и ако по време на храна не спомене името на Аллах, при приемане на храната, шейтана казва:

 "Има място къде се приютите и какво да придобиете " 

/Този хадис е сведен от Ахмед в “ал-Муснад” (3/346) и Муслим (3/1599)./

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

 "Ако човек излиза от своя дом и казва: "Бисмилляхи, тауаккальту аля Аллахи, ля хауля уа ля куввата илля биллях

 (В името на Аллах, аз се доверявам на Аллах, няма друга сила и мощ, освен у Аллах), ще му бъде казано: 

"За теб ще се погрижат, ти си напътен, ти имаш всичко, от което се нуждаеш и си защитен ".

 Шейтан ще бъде отделен от него, и друг шейтан ще му се оплаче:

 "Какво можеш да сториш с човека, който е напътен, обезпечен и защитен?"

 /Този хадис е сведен от Абу Дауд в неговия сборник “Сунан”, от ат-Тирмизи в “Сахих ал-Джамиа”499/

''Do they not look at the camels, how they are created?'' (88:17)

 Allah the Almighty said in the Holy Quran:

''Do they not look at the camels, how they are created?'' 

(88:17)

Allah almighty had supported this animal with some characteristics to enable it to live in desert in unbearable circumstances.

1) Camel have excellent vision

Camels have three Eyelids.

Eyelids have long eye lashes that protect their eyes from sand. 

Eye lids acts as a windshield wiper to clean their eyes.

It opens and closes from left to right just like a wiper.

The eyelid is very thin, so they can see during sandstorms.

2) Camels Face

They can open their nostrils so sand does not get in their nose.

3) Camels Hump

Their humps are for storing fat in ,

and can help people sit on them.

4) Camels Body

They have thick fur and an under wool so they can be warm when its cold and isolation when its hot.

They also have thick leathery patches on their knees so they don’t get burned while they are laying in the sand.

5) Camels Feet Camels Legs

There legs help them carry large and heavy loads and keeps

their body away from the hot sand.

 Camels Feet Their pads spread out when they step on the ground so they don’t sink

in the sand.

6) Camels Feet :

Their pads spread out when they step on the ground so they don’t sink in the sand.

Всевишният Аллах каза в Свещения Коран:

„Не гледат ли камилите, как са създадени?“

(88:17)

Всемогъщият Аллах беше подкрепил това животно с някои характеристики, за да му даде възможност да живее в пустиня при непоносими обстоятелства.

1) Камилата има отлично зрение Камилите имат три клепача.

Клепачите имат дълги мигли за очи, които предпазват очите им от пясък.

Капаците на очите действат като чистачка на предното стъкло за почистване на очите им.

Отваря се и се затваря отляво надясно точно като чистачка. Клепачът е много тънък, така че те могат да виждат по време на пясъчни бури. 2) Лице на камили

Те имат дебела козина и долна вълна, така че могат да бъдат топли, когато е студено, и изолирани, когато е горещо.

Те могат да отворят ноздрите си, за да не попадне пясък в носа им. 3) Камили гърбица Гърбите им са за съхранение на мазнини, и може да помогне на хората да седнат върху тях. 4) Тяло на камили

тялото им далеч от горещия пясък.

Ноги на камили Подложките им се разстилат, когато стъпят на земята, за да не потънат

Те също имат дебели кожени петна на коленете си, за да не се изгорят, докато лежат в пясъка. 5) Камилни крака Камилни крака Там краката им помагат да носят големи и тежки товари и задържа в пясъка. 6) Камилни крака:

Техните подложки се разстилат, когато стъпят на земята, за да не потънат в пясъка.

/2:195/ сура ал бакара

195. И раздавайте по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта!
Вършете добро, тъй като Аллах обича добродетелните!
/2:195/
Всевишният е повелил на Своите раби да раздават своето имущество за благи цели, които са угодни на Аллах.
Това могат да бъдат пожертвования в полза на бедните или роднините, а така също и материална подкрепа за тези, които мюсюлманите са длъжни да поддържат.
И най-важното пожертвование се явяват изразходваните средства за свещената война, тъй като постъпващия по този начин се сражава по пътя на Аллах посредством своето имущество.
Това предписание е задължително така, както и заповедта за участие в свещената война и носи огромна полза, защото пожертвованията за свещената война способстват за усилването на мюсюлманите, за отслабването на многобожието и многобожниците, и приближава възтържествуването на религията, която Всевишният Аллах е низпослал и прави Исляма още по-могъщ.
Достатъчно е да се каже, че свещената война по пътя на Аллах е невъзможна без пожертвованията на мюсюлманите.
Пожертвованията са душата на джихада, тъй като джихад е невъзможен, ако мюсюлманите не пожертват своето имущество по пътя на Аллах.
Отказвайки се от такива пожертвования, те губят джихада и позволяват на врага да безчинства и да господства над мюсюлманите.
С една дума, отказът от пожертвованията за свещената война могат да станат причина за гибел.
И не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта!
Рабът обрича себе си на гибел при две обстоятелства:
тогава, когато той се отказва от изпълнение на предписанията низпослани от Всевишния Аллах, неизпълнението на които води или може да доведе до загуба на живота или гибел на душата; и тогава, когато той извършва постъпки, завършващи със загуба на живота или гибел на душата.
Подобни постъпки има изключително много, и една от тях е отказа за участие в свещената война по пътя на Аллах, или материалното обезпечение на бойните действия, което води до тържество на враговете над мюсюлманите.
Към тези постъпки може да се отнесе и подлагането на опасност в сражение на собствения си живот или опасното пътешествие.
Същото може да се каже и за човек, който се е заселил сред диви зверове или змии, който се катери по гнило дърво или на неустойчив строеж, или пък се занимава с друго опасно занятие.
Всички изброени случаи са пример за това, как хората се подлагат на гибел.
В качеството на примери за това също може да се даде и неподчинението на Всевишният Аллах, отчаянието в опрощението на Аллах и несъвършените задължителни предписания на религията, които погубват човешката душа и разрушават вярата.
Доколкото пожертвованията за свещената война по пътя на Аллах се явява една от разновидностите на благодеянието, то Всевишният Аллах е заповядал да се върши добро като цяло, тъй като Аллах обича добродетелните!
Към добрите деяния се отнасят всички материални пожертвования, които ние споменахме по-рано.
Към тях също така се отнасят застъпничеството, ходатайството и други видове помощи, които човек оказва благодарение на своето високо положение.
Към тях също така се отнася призивът към одобрителните постъпки, възпирането от осъдителните постъпки и обучението на полезни знания.
Към тях също така се отнася моралната поддръжка на хората, помощта в труден момент, посещение на болен, присъствие на погребение джаназе, поправяне на погрешни убеждения, помощ в работата, особено, ако човек не може по надлежен начин да се справя със своята работа, и други видове праведни постъпки, които Всевишният Аллах е повелил на Своите раби да вършат.
Към добрите деяния също така се отнася искреното поклонение към Всевишният Аллах, което пратеника Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е описал по следния начин:
”Ти си длъжен да се покланяш на Аллах така, че все едно Го виждаш, и дори ти да не Го виждаш, то все едно Той те вижда.”
Ако човек притежава изброените по-горе качества, то той става един от тези, за които Всевишният Аллах е казал:”
На тези, които са вършили добро, е приготвено най-прекрасното, и дори повече.”
/10:26/
Всевишният Аллах присъства заедно с тези хора, и Той им помага във всички начинания./
Тафсир на Ибн ас-Саади стр.115/

(aл-Хадж, 22/46)

Аллах Теаля,
който е Хаким - Премъдър;

 Кадир - Способен за всичко;

Кайюм- Вездесъщ;

Раззак - Даващ препитанието.

Обаче, за да се види това, човек трябва да бъде зрящ,

 а не само наблюдаващ,

тоест очите на сърцето му трябва да бъдат отворени.

В Коран-и Керим е повелено:
“Не ходеха ли по земята със сърцата си

да проумеят или  с ушите си да чуят?

 Не очите са слепи, а сърцата в гърдите са слепи!”

 (aл-Хадж, 22/46)

(aл-Араф, 7/143)

“Аллах Теаля никога не е отсъстващ.

Само че според човешките възможности и поради

“силата на неговата проява изглежда невидим”.

 Тоест ако в една стая свети една лампа от пет хиляди волта,
поради силния блясък на светлината

човекът нищо не може давиди.

По същия начин проявата на Аллах Теаля е толкова силно,
че превишава нормалните човешки възможности,

 които не позволяват на човека да Го види
Той е невидим за техните очи
Затова Аллах Теаля е казал на Муса алейхиселям:
“Не ще Ме видиш.”

(aл-Араф, 7/143)

(aл-Хадид, 57/3)

Къдем - Изначалност:

 Всяко нещо, което е зависимо от причинно-следствените връзки има някакво начало.

Началото и първопричината за него са логическа необходимост.

Трябва да има такава първопричина, която да не се нуждае от създаване и самата тя да може да създава.

Тази причина е Аллах, първопричината,
която хората наричат Аллах.
Ето защо, Неговото Величествено съществуване няма начало.
Той е началото на всичко;
Той е изначален.
В Коран-и Керим се казва:
“Той е Изначалният и Безкрайният, и Явният, и Скри тият”

 (aл-Хадид, 57/3)

(aл-Исра, 17/42)

Вахйй - Единство: Хармоничното движение на живота
и съвършеният порядък въвВселената,както тайните
и мъдростите,които я съпровождат от самото й сътворение,

 са достатъчнодоказателство за съществуването и

единството на Силата– нейно дело са самите те.

Ако тази Сила не бе една, а съвкупност
от няколко различни – неповторимата хармония

и съвършеният порядък щяха да се объркат.

 В резултат би се получила анархия

и животът щеше да е невъзможен.

В айета се заповядва:
“И отреди Аллах:

 “Не приемайте две божества!

Аллах е един.

От Мен се бойте, само от Мен.”

 (aн-Нахл, 16/51)
“Кажи (о, Мухаммед):

 “Ако имаше заедно с Него други
богове, както казват, както казват, както казват тогава те щяха да търсят път към Владетеля на Трона.”
(aл-Исра, 17/42)

(aл Хадид,57:17)

Али ибн Aби Талиб, радияллаху, разказва:
“Когато започна битката при Бaдр, участвах в нея,

а след това дойдох при Мухаммед, саляллаху алейхи веселлем. Пожелах да видя какво  прави в този момент.

Намерих го да се моли в положение на седжде:
“О, “О, “О Аллах, Аллах, Аллах Който Си Жив и Вездесъщ (Хайй и Каййум(Хайй и Каййум( )!

Хайй и Каййум)! Хайй и Каййум
Търся покровителство при теб чрез милостта Ти

и искам помощ от Теб”.

Върнах се на фронта, където се сражавах известно време

и отново се върнах при него. 

Отново го видях поклонен в седждеи пак повтаряше:
“О, “О, “О Аллах, Аллах, Аллах Който Си Хайй и Кайюм! Търся покровителствопри Теб чрез милосттаТи
и искам помощ от Теб.”

Тогава отново се върнах на бойното поле и се сражавах.
След известно време пак отидох при него. 

Той продължаваше да е на поклон в седжде и изричаше същата дуа. 

Това продължи,докато Аллах ни даде победата.”
В Коран-и Керим Аллах Теаля казва:
“И знайте, че Аллах съживява земята след нейната смърт!  Разясняваме ви знаменията , за да проумеете!”  

(ал Хадид,57/17).

Разяснявайки този айет Ибн Аббас, радияллаху анх, казва:
“Съживяването на земята чрез дъжда е пример, който
всеки може да види и е поучително.

От този айет разбираме и следното:
Аллах Теаля смекчава закоравелите и загрубели сърца.

Дава им спокойствие по отношение на тевхида

(еди-(еди-(нобожието)нобожието)

нобожието и ги насочва към техния Господар.

 Той съживява мъртвите сърца чрез наука и мъдрост.” .

(Бакара, 2 /216)

В Коран-и Керим се казва:
“И може да мразите нещо, а то да е добро за вас,

 и може  да обичате нещо, а то да е зло за вас.

Аллах знае, вие не знаете.”
(Бакара, 2 /216)

...

Наистина има много неща, чиито тайни човек не разбира,
поради което му изглеждат лоши и той страда, не може да види
в тях скритата милост на Аллах Теаля.

Понякога някои неща му
се виждат много добри и той им се радва, но в същото време не
проумява злото, което се крие в тях.
Разказва се, че в едно арабско племе живял свят човек.
Това племе много зачитало този човек – слушало напътствията

и мъдрите му съвети и постъпвало, както го съветвал.

 Една сутрин хората се събудили и намерили всички кучета умрели.
Веднага отишли при светия човек и му разказали какво се е
случило След като размислил, той им казал:
- Може би смъртта на кучетата е причина за вашето спасение.
На следващата нощ всички петли умрели.

Хората пак отишли при светеца.
- Може би тяхната смърт е причина за избавлението ви
– бил отговорът на светеца.
Тогава един от хората казал:
- О, свети човече, кучетата бяха наши пазители,

а петлите  бяха наши муеззини (който приканва за намаз),

как може смъртта им да ни бъде от полза?
Тогава светецът казал:

- Всички тайни ги знае Аллах Теаля.

 Без съмнение, Той е  вложил мъдрост в тези случки, която нашите умове не могат да схванат.
След една нощ, ничий огън не се запалил.

 Всеки се замислил:
“Каква беда ни сполетя...”.
Когато на сутринта се събудили, разбрали загадката, която
са преживели, но досега била тайна за тях.
През последната нощ врагове нападнали и разграбили всички села наоколо.
Те дошли наблизо до племето, но като не чули кучешки лай, нито пък кукуригане на петли, не видели дори следа от огън,

 помислили,че там не живее никой и се върнали.
Така хората се спасили от грабежи и смърт.
 

---------

“Това защо е тъй” не казвай,
на мястото си е – повярвай,
ти по-добре до края го изчакай;
да видим що Всевишният ще стори,
каквото и да стори, все добро е!...

Кaхф, 18/23-24)

Група бедуини дошли при Расулюллах, салляллаху алейхи
веселлем, и му задавали въпроси.

Той все още не бил получил
вахий (низпослание) по тези въпроси.

Очаквайки до вечерта това да стане, им казал:
- Елате утре и ще получите отговор на въпросите!
Той не казал “Иншааллах”, тоест, ако Аллах пожелае ще  стане и затова вахият закъснял петнадесет дни.

След дълго очакване на вахий, бил низпослан следният айет:
“И за нищо не казвай:

 “Ще свърша това утре”, (без да добавиш)“Само ако
Аллах пожелае”.

И спомни си твоя Господ, ако забравиш, и кажи:

 “Дано моят Господ ме насочи още по-близо до правия път.близо до правия път.близо до правия път ” ” ”

Кaхф, (18/23-24)
Този айет показва, че човек не винаги може да изпълни
онова, което желае, защото неговите способности са ограничени и той няма възможност да осъществи всичко,
което е запланувал.

Ето защо трябва да знае докъде се простират неговите
възможности и да не ги надценява – особено по въпрос, свързанс волята на Аллах Теаля.

Той пази в тайна дори въпроса за наказанието,

което ще бъде наложено на хората за техните грехове.

 Изключения правят само безверието,

 съдружаването с Аллах Теаля

и посягането върху правата на хората.

Само ако Той пожелае, ще опрости някого,

а ако не желае – няма да му бъде простено.

3:61

61. А на онзи, който спори с теб за нея, след като си получил знание, кажи:

 “Елате да извикаме нашите синове и вашите синове, нашите жени и вашите жени, нас самите и вас самите, а после да се помолим и призовем Аллах за проклятие над лъжците!”
СУРА 3. РОДЪТ НА ИМРАН (АЛ ИМРАН)

Мубахала – това е вид молитва, спомената в Корана, чрез която две страни (партии напр.), различаващи се по фундамента на учението в Исляма, заедно се молят, искайки Аллах да прокълне този, който е на грешен път.

https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Event_of_Mubahala&fbclid=IwAR0YtdBG-0g0W_0Qb0mgkrlPhmr-OyzTc9ODJ_i5Jxr9SloOTdUdUrXpVfk

https://en.wikipedia.org/wiki/Event_of_Mubahala

https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Event_of_Mubahala&fbclid=IwAR3xyNq6Qh7bLfAa77rDU5imH7mjQfu65XPgUpiOkdIBPwtPLMOsekcMEDo#Eid_al-Mubahalah

Аш - ШАХИИД - Свидетелят

„Кажи:

 „Достатъчен е Аллах за свидетел между мен и вас.

Той за Своите раби е сведущ, всезрящ.”

 (Сура Исра, 96)

Аллах, Който няма начало нито край, е единственото безусловно Същество и не е ограничен от човешки понятия като време и пространство.

 Следователно всичко, което някога се случва, независимо от това дали се е случило в миналото, настоящето или бъдещето, е равно и напълно известно при Него.

Той знае всичко, независимо от това дали то е направено тайно или не, на тъмно или на светло, насаме или в група.

 Невежия човек смята, че през нощта може да скрие греховете си и вярва, че никой няма да може да ги види и да знае за тях.

 Тези надежди обаче са напразни, защото в Корана се съобщава така:

„Не виждаш ли, че Аллах знае всичко на небесата и всичко на земята?

 И няма таен разговор на трима, без Той да е четвъртият, нито на петима, без Той да е шестият, и нито по-малко от това, и нито повече, без Той да е с тях, където и да са. После, в Деня на възкресението, ще ги извести за делата им. Аллах всяко нещо знае.”

(Сура Муджадала, 7)

Аллах е напълно осведомен за намеренията, мислите и действията на всеки един човек във всеки един момент. В Деня на Равносметката всеки един от нас ще бъде извикан да отговаря за всичко това.

 Хората, които отричат тази истина ще разберат своята грешка в Съдния ден. Както се казва в айята:

 „Един Ден Аллах ще ги възкреси всички и ще ги извести за техните дела. Аллах пресметна, а те забравиха.

Аллах на всяко нещо е свидетел.”

 (Сура Муджадала, 6),

в Отвъдното всеки ще получи това, което е заслужил,

 в замяна на делата си:

„С каквото и да се заемеш, и да четеш за него от Корана, и каквато и работа да вършите, над вас Ние сме свидетели, още щом навлезете в него.

 И нищо не убягва от твоя Господ, дори и с тежест на прашинка, както на земята, така и на небето, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга.”

(Сура Юнус, 61)

„Аллах свидетелства, че онова, което низпосла на теб,

 го низпосла със Своето знание, и ангелите свидетелстват.

И достатъчен е Аллах за свидетел.”

 (Сура Ниса, 166)

„И да ти покажем част от онова [наказание],

 което им обещахме, или да те приберем, към Нас е тяхното завръщане.

Свидетел е Аллах на онова, което вършат.”

(Сура Юнус, 46)

„Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в тях самите, додето им се изясни, че това е истината.

Нима не е достатъчно, че твоят Господ е свидетел на всяко нещо?”

(Сура Фуссилат, 41:53)

Превъзходството на Корана в римуването

Въпреки че Коранът е низпослан на арабски език, той няма никаква прилика с нито един от шаблоните, използвани в арабската литература.

Римуването в Корана се нарича “сежди” и езиковедите приемат употребата на това римуване като чудо. За да докаже, че от лингвистична гледна точка Коранът е едно чудо, известният английски учен проф.

Адел М.А.Аббас подготвя книга озаглавена

“Научни чудеса” (“Science Miracles”) и в нея разглежда подробно използваните в Корана думи чрез подреждане на римуването в чертежи и схеми.

В тази книга той установява доста забележителни неща по отношение на римуването в Корана.

Както е известно, 29 сури от Корана започват с една или повече от една символни букви.

Тези букви, които са известни като ”муката букви”, също така се наричат и начални букви.

 В арабския език от 29 букви 14 образуват началните букви: Айн, Син, Каф, Нун, Ра, Йа, Та, Ха, Алиф, Лам, Мим, Хе, Йе, Сад.

Когато погледнем към употребата на буквата “Нун” в сура Калам, ще видим, че в 88.8% от айятите има рима с буквата “Нун”. 84.6% от айятите в сура Шуара, 90.32% от сура Намл и 92.05% от сура Касас са римувани с буквата “Нун”.

Ако вземем под внимание целия Коран, то ще видим, че 50.08% от него е римуван с буквата “Нун”.

 С други думи, повече от половината от айятите в Корана завършват на буквата “Нун”.

Не е възможно повече от половината от текста на литературна творба от същата дължина да бъде римуван с един и същи звук.

 Това е валидно не само за арабския, но и за всички останали езици.

Когато бъде направено едно цялостно проучване на Корана от гледна точка на римуването, то ще бъде забелязано, че приблизително 80% от римите са съставени от три звука (н, м, а), които произлизат от буквите Алиф, Мим, Йа и НунОсвен буквата “Нун” 30% от айятите образуват рими с “Мим”, ”Алиф” или ”Йа”.

В долните сури са показани само няколко примера от множеството рими, които са образувани с тези букви.

Римуването с два-три звука в поема от 200-300 реда би могло да придаде такова важно качество на тези звуци, че те да бъдат наречени основи на произведението.

Но ако вземем предвид дължината на Корана, информацията и мъдрите обяснения, които съдържа, то ще разберем още по-добре колко необикновено явление e начинът на употреба на тази рима.

Това е така, защото Коранът, като религиозна книга, която е пътеводител за хората, наред с цялото си литературно превъзходство, социалните или психологически теми, съдържа и множество сведения от физичните науки.

 Поради тази причина образуването в Корана, който съдържа толкова разнообразни и религиозни теми, на рима с толкова малко звуци е явление, което не може да се случи с човешки усилия.

От тази гледна точка експертите по арабистика определят Корана като “напълно невъзможен за имитиране”.

НЕВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ИМИТИРАНЕ (КОПИРАНЕ) НА КОРАНА

Коранът също така притежава пораждащ възхищение, уникален стил.

Първо трябва да отбележим, че съдържанието на Корана е адресирано към всякакъв вид човешки групи от всеки един век.
Коранът, независимо от нивото на познание и култура на четящия, притежава разбираем за всеки един човек език. В един айят Аллах повелява следното за Корана:

“И сторихме Корана лесен за поучение...”
(Сура Камар, 22)

Въпреки че стилът на Корана е толкова лесно разбираем, то не е възможно да бъде имитиран от нито една гледна точка.
Някои от айятите, в които Аллах подчертава уникалността на Корана, са следните:

“А ако се съмнявате в това, което сме низпослали (Корана) на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели ­ освен Аллах ­ ако говорите истината!”
(Сура Бакара, 23)

“Или казват [за Мухаммад]:
 “Той го е измислил.”
Кажи:
 “Донесете една сура подобна на неговите и призовете когото можете освен Аллах, ако говорите истината!””
(Сура Юнус, 38)
Една от причините Коранът да бъде дефиниран с думата чудо, произлиза от това, че както се подчертава и в горните айяти, чрез човешко усилие не може да бъде написан подобен на него.
Ето така, колкото е по-голяма тази невъзможност, толкова по-голямо е и чудото.
Поради тази причина невъзможността в продължение на векове Коранът да бъде имитиран дори от един човек от милиардите хора е и едно от доказателствата за чудотворната му страна.

Ф.Ф.Арбътнот в своята книга, озаглавена “Структурата на Библията и Корана”
 (“The Construction of the Bible and the Koran”),
 прави следния коментар относно Корана:

Когато бъде оценен от литературна гледна точка, Коранът, който е написан наполовина поетично, наполовина като прав текст, е пример за най-чист арабски език.
Въпреки че езиковедите в определени случаи използват закономерности, които да съответстват на дадени шаблони и изрази, използвани в Корана, и правят многобройни опити да създадат подобна на Корана творба, известно е, че до днес никой още не е успял да постигне това
Коранът както от гледна точка на значението на използваните в него думи, така и от гледна точка на мъдростта и въздействието на стила, е изключително необикновен.
 Но тъй като Коранът е свещена книга, която съобщава Божиите заповеди и забрани, то тези, които не искат да повярват, излагайки разнообразни оправдания, се обръщат към неверието.
В отговор на определенията, които неверниците правят по отношение на Корана, в долния айят Аллах повелява следното:

“[Мухаммад] нито го научихме на поезия, нито му подобава.
Това [на което го научихме] е само напомняне и ясен Коран, за да предупреди онзи, който е жив,
 и да се сбъдне Словото спрямо неверниците.”
(Сура Йа Син, 69-70)

Гравитационната сила и орбиталните движения

„О, кълна се в залязващите планети, движещи се, скриващи се.”

 

(Сура Такуир, 15-16)


Думата „хуннас” от 15 айят на сура Такуир има значение

 на смаляващ се, свиващ се, отдръпвам се и връщам се.

Арабската дума, която е преведена в 16ти айят от

същата сура като „скриващи се”, е „куннас”. Думата

 „куннас” е множественото число на „канис” и с

е използва по отношение на специфичен път: влизане в

гнездо, домът на движещо се тяло или организми

влизащи и укриващи се в домът си.

Отново в 16 айят думата „алджавари” – множественото

 

число на думата „джария”, която означава нещо, което се

 движи и тече, е преведена като „движещи се”.

Имайки предвид значението на тези думи твърде

 вероятно е тези айяти да се отнасят до гравитационните

 сили на планетите и тяхното движение по орбитите им.


Тези думи от горецитираните айяти напълно описват

 орбиталните движения произлизащи от гравитационната

 сила. Думата „хуннас” се отнася до привличането на

планетите към собствените им центрове и също така

 привличането им към Слънцето, което е центърът на

 нашата Слънчева система.

 (Аллах знае най-добре.)

 Гравитационната сила е вече съществуваща във

 Вселената сила, но разкриването й чрез математически

 формули е станало възможно едва през 17ти – 18ти век

 от Сър Исак Нютон. Думата „алджавари” от следващият

 айят подчертава орбиталните движения, които се

 появяват в резултат на центробежната сила, която се

 противопоставя на тази сила на притегляне.

 Няма съмнение, че употребата на думата

 „алджавари”

 (привличане към центъра, свиване, залязване)

 заедно с „хуннас” (път, влизане в гнездо, дом на

движещо се тяло) сочи към един значителен научен

 факт, за който никой не би могъл да е знаел преди 1,400

 години.

 (Аллах знае най-добре.)

 Нещо повече, тези айяти, които са една от темите,

 за които е дадена клетва в Корана, са друг показател

за значението на темата.