Коранът също така притежава пораждащ възхищение, уникален стил.
Първо трябва да отбележим, че съдържанието на Корана е адресирано към всякакъв вид човешки групи от всеки един век.
Коранът, независимо от нивото на познание и култура на четящия, притежава разбираем за всеки един човек език. В един айят Аллах повелява следното за Корана:
“И сторихме Корана лесен за поучение...”
(Сура Камар, 22)
Въпреки че стилът на Корана е толкова лесно разбираем, то не е възможно да бъде имитиран от нито една гледна точка.
Някои от айятите, в които Аллах подчертава уникалността на Корана, са следните:
“А ако се съмнявате в това, което сме низпослали (Корана) на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели освен Аллах ако говорите истината!”
(Сура Бакара, 23)
“Или казват [за Мухаммад]:
“Той го е измислил.”
Кажи:
“Донесете една сура подобна на неговите и призовете когото можете освен Аллах, ако говорите истината!””
(Сура Юнус, 38)
Една от причините Коранът да бъде дефиниран с думата чудо, произлиза от това, че както се подчертава и в горните айяти, чрез човешко усилие не може да бъде написан подобен на него.
Ето така, колкото е по-голяма тази невъзможност, толкова по-голямо е и чудото.
Поради тази причина невъзможността в продължение на векове Коранът да бъде имитиран дори от един човек от милиардите хора е и едно от доказателствата за чудотворната му страна.
Ф.Ф.Арбътнот в своята книга, озаглавена “Структурата на Библията и Корана”
(“The Construction of the Bible and the Koran”),
прави следния коментар относно Корана:
Когато бъде оценен от литературна гледна точка, Коранът, който е написан наполовина поетично, наполовина като прав текст, е пример за най-чист арабски език.
Въпреки че езиковедите в определени случаи използват закономерности, които да съответстват на дадени шаблони и изрази, използвани в Корана, и правят многобройни опити да създадат подобна на Корана творба, известно е, че до днес никой още не е успял да постигне това
Коранът както от гледна точка на значението на използваните в него думи, така и от гледна точка на мъдростта и въздействието на стила, е изключително необикновен.
Но тъй като Коранът е свещена книга, която съобщава Божиите заповеди и забрани, то тези, които не искат да повярват, излагайки разнообразни оправдания, се обръщат към неверието.
В отговор на определенията, които неверниците правят по отношение на Корана, в долния айят Аллах повелява следното:
“[Мухаммад] нито го научихме на поезия, нито му подобава.
Това [на което го научихме] е само напомняне и ясен Коран, за да предупреди онзи, който е жив,
и да се сбъдне Словото спрямо неверниците.”
(Сура Йа Син, 69-70)
Първо трябва да отбележим, че съдържанието на Корана е адресирано към всякакъв вид човешки групи от всеки един век.
Коранът, независимо от нивото на познание и култура на четящия, притежава разбираем за всеки един човек език. В един айят Аллах повелява следното за Корана:
“И сторихме Корана лесен за поучение...”
(Сура Камар, 22)
Въпреки че стилът на Корана е толкова лесно разбираем, то не е възможно да бъде имитиран от нито една гледна точка.
Някои от айятите, в които Аллах подчертава уникалността на Корана, са следните:
“А ако се съмнявате в това, което сме низпослали (Корана) на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели освен Аллах ако говорите истината!”
(Сура Бакара, 23)
“Или казват [за Мухаммад]:
“Той го е измислил.”
Кажи:
“Донесете една сура подобна на неговите и призовете когото можете освен Аллах, ако говорите истината!””
(Сура Юнус, 38)
Една от причините Коранът да бъде дефиниран с думата чудо, произлиза от това, че както се подчертава и в горните айяти, чрез човешко усилие не може да бъде написан подобен на него.
Ето така, колкото е по-голяма тази невъзможност, толкова по-голямо е и чудото.
Поради тази причина невъзможността в продължение на векове Коранът да бъде имитиран дори от един човек от милиардите хора е и едно от доказателствата за чудотворната му страна.
Ф.Ф.Арбътнот в своята книга, озаглавена “Структурата на Библията и Корана”
(“The Construction of the Bible and the Koran”),
прави следния коментар относно Корана:
Когато бъде оценен от литературна гледна точка, Коранът, който е написан наполовина поетично, наполовина като прав текст, е пример за най-чист арабски език.
Въпреки че езиковедите в определени случаи използват закономерности, които да съответстват на дадени шаблони и изрази, използвани в Корана, и правят многобройни опити да създадат подобна на Корана творба, известно е, че до днес никой още не е успял да постигне това
Коранът както от гледна точка на значението на използваните в него думи, така и от гледна точка на мъдростта и въздействието на стила, е изключително необикновен.
Но тъй като Коранът е свещена книга, която съобщава Божиите заповеди и забрани, то тези, които не искат да повярват, излагайки разнообразни оправдания, се обръщат към неверието.
В отговор на определенията, които неверниците правят по отношение на Корана, в долния айят Аллах повелява следното:
“[Мухаммад] нито го научихме на поезия, нито му подобава.
Това [на което го научихме] е само напомняне и ясен Коран, за да предупреди онзи, който е жив,
и да се сбъдне Словото спрямо неверниците.”
(Сура Йа Син, 69-70)
Няма коментари:
Публикуване на коментар