Превъзходството на Корана в римуването

Въпреки че Коранът е низпослан на арабски език, той няма никаква прилика с нито един от шаблоните, използвани в арабската литература.

Римуването в Корана се нарича “сежди” и езиковедите приемат употребата на това римуване като чудо. За да докаже, че от лингвистична гледна точка Коранът е едно чудо, известният английски учен проф.

Адел М.А.Аббас подготвя книга озаглавена

“Научни чудеса” (“Science Miracles”) и в нея разглежда подробно използваните в Корана думи чрез подреждане на римуването в чертежи и схеми.

В тази книга той установява доста забележителни неща по отношение на римуването в Корана.

Както е известно, 29 сури от Корана започват с една или повече от една символни букви.

Тези букви, които са известни като ”муката букви”, също така се наричат и начални букви.

 В арабския език от 29 букви 14 образуват началните букви: Айн, Син, Каф, Нун, Ра, Йа, Та, Ха, Алиф, Лам, Мим, Хе, Йе, Сад.

Когато погледнем към употребата на буквата “Нун” в сура Калам, ще видим, че в 88.8% от айятите има рима с буквата “Нун”. 84.6% от айятите в сура Шуара, 90.32% от сура Намл и 92.05% от сура Касас са римувани с буквата “Нун”.

Ако вземем под внимание целия Коран, то ще видим, че 50.08% от него е римуван с буквата “Нун”.

 С други думи, повече от половината от айятите в Корана завършват на буквата “Нун”.

Не е възможно повече от половината от текста на литературна творба от същата дължина да бъде римуван с един и същи звук.

 Това е валидно не само за арабския, но и за всички останали езици.

Когато бъде направено едно цялостно проучване на Корана от гледна точка на римуването, то ще бъде забелязано, че приблизително 80% от римите са съставени от три звука (н, м, а), които произлизат от буквите Алиф, Мим, Йа и НунОсвен буквата “Нун” 30% от айятите образуват рими с “Мим”, ”Алиф” или ”Йа”.

В долните сури са показани само няколко примера от множеството рими, които са образувани с тези букви.

Римуването с два-три звука в поема от 200-300 реда би могло да придаде такова важно качество на тези звуци, че те да бъдат наречени основи на произведението.

Но ако вземем предвид дължината на Корана, информацията и мъдрите обяснения, които съдържа, то ще разберем още по-добре колко необикновено явление e начинът на употреба на тази рима.

Това е така, защото Коранът, като религиозна книга, която е пътеводител за хората, наред с цялото си литературно превъзходство, социалните или психологически теми, съдържа и множество сведения от физичните науки.

 Поради тази причина образуването в Корана, който съдържа толкова разнообразни и религиозни теми, на рима с толкова малко звуци е явление, което не може да се случи с човешки усилия.

От тази гледна точка експертите по арабистика определят Корана като “напълно невъзможен за имитиране”.