/72:6/

Тълкуване на знамението:

Някои хора търсеха убежище при някои джинове,

...

а [на хората] им надбавиха безразсъдство.

/72:6/

В това знамение се споменава за суеверията относно съмишлениците ни по съдба джиновете, че те можели да господстват над хората, че имали способността и силата да им навредят, и че им било отсъдено да обитават определени места по суша, море и въздух.

Съгласно тези и още много други суеверия на древните араби, когато се наложело да отседнат в необитаемата пустиня или в някоя затънтена долина, те търсели закрила от злините на джиновете в този район уповавайки се на техния господар, след което лягали и заспивали.

Тези суеверия били разпространени в древните народи, а и днес властват в някои общества.

Както е известно, сърцата на хората са отворени за всякакъв вид нашепвания и рушащи подстрекателства на шейтана.

От тези предизвикателства могат да се избавят, единствено търсещите закрилата на Аллах.

Ако някой потърси убежище при шейтана, това няма да му донесе никаква полза, защото той е негов враг.

Той може да му добави, само безразсъдство и притеснения.

Объркаността, притесненията и безразсъдството на такива е поради това, че вместо да се уповават на Аллах и да търсят Неговата закрила, те прибягват до шейтана и неговите методи, вследствие на което изпадат в объркване и безпокойство.

А всъщност, още от появилата се първа вражда между праотеца Адам и шейтана, на хората им е повелено да стоят далече от шейтана и да търсят убежище при Аллах от него.

Когато човешкото сърце, с цел да допринесе полза или да се предпази от вреда, потърси убежище не при Аллах, а при друго, освен Него, то ще сполучи, само страхове, обърканост, неустойчивост и несигурност. Ето това безразсъдство е най-лошото.

Чиста обърканост, която не дава сигурност и спокойствие на сърцето.

Всяко нещо и всеки, освен Аллах, са обречени на промяна.

Те не са стабилни и вечни, а са преходни и непостоянни.

Ако сърцето се обвърже с тези преходни неща, на които им е отсъдено да се променят, то и то ще се разлюлява и разколебава заедно с тях, ще се променя, ще бушува, когато те треперят, ще бъде угрижено и ще остане пусто, когато изчезнат тези, с които е обвързвало надеждите си.

Само Аллах е „Вечния”, Който никога не изчезва,

„Живия”, Който никога не умира, „Неизменния”.

Онзи, който се насочи към Него,

той се е насочил към неизчезващ,

постоянен и непроменящ се пристан.