3:61

61. А на онзи, който спори с теб за нея, след като си получил знание, кажи:

 “Елате да извикаме нашите синове и вашите синове, нашите жени и вашите жени, нас самите и вас самите, а после да се помолим и призовем Аллах за проклятие над лъжците!”
СУРА 3. РОДЪТ НА ИМРАН (АЛ ИМРАН)

Мубахала – това е вид молитва, спомената в Корана, чрез която две страни (партии напр.), различаващи се по фундамента на учението в Исляма, заедно се молят, искайки Аллах да прокълне този, който е на грешен път.

https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Event_of_Mubahala&fbclid=IwAR0YtdBG-0g0W_0Qb0mgkrlPhmr-OyzTc9ODJ_i5Jxr9SloOTdUdUrXpVfk

https://en.wikipedia.org/wiki/Event_of_Mubahala

https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Event_of_Mubahala&fbclid=IwAR3xyNq6Qh7bLfAa77rDU5imH7mjQfu65XPgUpiOkdIBPwtPLMOsekcMEDo#Eid_al-Mubahalah

Аш - ШАХИИД - Свидетелят

„Кажи:

 „Достатъчен е Аллах за свидетел между мен и вас.

Той за Своите раби е сведущ, всезрящ.”

 (Сура Исра, 96)

Аллах, Който няма начало нито край, е единственото безусловно Същество и не е ограничен от човешки понятия като време и пространство.

 Следователно всичко, което някога се случва, независимо от това дали се е случило в миналото, настоящето или бъдещето, е равно и напълно известно при Него.

Той знае всичко, независимо от това дали то е направено тайно или не, на тъмно или на светло, насаме или в група.

 Невежия човек смята, че през нощта може да скрие греховете си и вярва, че никой няма да може да ги види и да знае за тях.

 Тези надежди обаче са напразни, защото в Корана се съобщава така:

„Не виждаш ли, че Аллах знае всичко на небесата и всичко на земята?

 И няма таен разговор на трима, без Той да е четвъртият, нито на петима, без Той да е шестият, и нито по-малко от това, и нито повече, без Той да е с тях, където и да са. После, в Деня на възкресението, ще ги извести за делата им. Аллах всяко нещо знае.”

(Сура Муджадала, 7)

Аллах е напълно осведомен за намеренията, мислите и действията на всеки един човек във всеки един момент. В Деня на Равносметката всеки един от нас ще бъде извикан да отговаря за всичко това.

 Хората, които отричат тази истина ще разберат своята грешка в Съдния ден. Както се казва в айята:

 „Един Ден Аллах ще ги възкреси всички и ще ги извести за техните дела. Аллах пресметна, а те забравиха.

Аллах на всяко нещо е свидетел.”

 (Сура Муджадала, 6),

в Отвъдното всеки ще получи това, което е заслужил,

 в замяна на делата си:

„С каквото и да се заемеш, и да четеш за него от Корана, и каквато и работа да вършите, над вас Ние сме свидетели, още щом навлезете в него.

 И нищо не убягва от твоя Господ, дори и с тежест на прашинка, както на земята, така и на небето, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга.”

(Сура Юнус, 61)

„Аллах свидетелства, че онова, което низпосла на теб,

 го низпосла със Своето знание, и ангелите свидетелстват.

И достатъчен е Аллах за свидетел.”

 (Сура Ниса, 166)

„И да ти покажем част от онова [наказание],

 което им обещахме, или да те приберем, към Нас е тяхното завръщане.

Свидетел е Аллах на онова, което вършат.”

(Сура Юнус, 46)

„Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в тях самите, додето им се изясни, че това е истината.

Нима не е достатъчно, че твоят Господ е свидетел на всяко нещо?”

(Сура Фуссилат, 41:53)

Превъзходството на Корана в римуването

Въпреки че Коранът е низпослан на арабски език, той няма никаква прилика с нито един от шаблоните, използвани в арабската литература.

Римуването в Корана се нарича “сежди” и езиковедите приемат употребата на това римуване като чудо. За да докаже, че от лингвистична гледна точка Коранът е едно чудо, известният английски учен проф.

Адел М.А.Аббас подготвя книга озаглавена

“Научни чудеса” (“Science Miracles”) и в нея разглежда подробно използваните в Корана думи чрез подреждане на римуването в чертежи и схеми.

В тази книга той установява доста забележителни неща по отношение на римуването в Корана.

Както е известно, 29 сури от Корана започват с една или повече от една символни букви.

Тези букви, които са известни като ”муката букви”, също така се наричат и начални букви.

 В арабския език от 29 букви 14 образуват началните букви: Айн, Син, Каф, Нун, Ра, Йа, Та, Ха, Алиф, Лам, Мим, Хе, Йе, Сад.

Когато погледнем към употребата на буквата “Нун” в сура Калам, ще видим, че в 88.8% от айятите има рима с буквата “Нун”. 84.6% от айятите в сура Шуара, 90.32% от сура Намл и 92.05% от сура Касас са римувани с буквата “Нун”.

Ако вземем под внимание целия Коран, то ще видим, че 50.08% от него е римуван с буквата “Нун”.

 С други думи, повече от половината от айятите в Корана завършват на буквата “Нун”.

Не е възможно повече от половината от текста на литературна творба от същата дължина да бъде римуван с един и същи звук.

 Това е валидно не само за арабския, но и за всички останали езици.

Когато бъде направено едно цялостно проучване на Корана от гледна точка на римуването, то ще бъде забелязано, че приблизително 80% от римите са съставени от три звука (н, м, а), които произлизат от буквите Алиф, Мим, Йа и НунОсвен буквата “Нун” 30% от айятите образуват рими с “Мим”, ”Алиф” или ”Йа”.

В долните сури са показани само няколко примера от множеството рими, които са образувани с тези букви.

Римуването с два-три звука в поема от 200-300 реда би могло да придаде такова важно качество на тези звуци, че те да бъдат наречени основи на произведението.

Но ако вземем предвид дължината на Корана, информацията и мъдрите обяснения, които съдържа, то ще разберем още по-добре колко необикновено явление e начинът на употреба на тази рима.

Това е така, защото Коранът, като религиозна книга, която е пътеводител за хората, наред с цялото си литературно превъзходство, социалните или психологически теми, съдържа и множество сведения от физичните науки.

 Поради тази причина образуването в Корана, който съдържа толкова разнообразни и религиозни теми, на рима с толкова малко звуци е явление, което не може да се случи с човешки усилия.

От тази гледна точка експертите по арабистика определят Корана като “напълно невъзможен за имитиране”.

НЕВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ИМИТИРАНЕ (КОПИРАНЕ) НА КОРАНА

Коранът също така притежава пораждащ възхищение, уникален стил.

Първо трябва да отбележим, че съдържанието на Корана е адресирано към всякакъв вид човешки групи от всеки един век.
Коранът, независимо от нивото на познание и култура на четящия, притежава разбираем за всеки един човек език. В един айят Аллах повелява следното за Корана:

“И сторихме Корана лесен за поучение...”
(Сура Камар, 22)

Въпреки че стилът на Корана е толкова лесно разбираем, то не е възможно да бъде имитиран от нито една гледна точка.
Някои от айятите, в които Аллах подчертава уникалността на Корана, са следните:

“А ако се съмнявате в това, което сме низпослали (Корана) на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели ­ освен Аллах ­ ако говорите истината!”
(Сура Бакара, 23)

“Или казват [за Мухаммад]:
 “Той го е измислил.”
Кажи:
 “Донесете една сура подобна на неговите и призовете когото можете освен Аллах, ако говорите истината!””
(Сура Юнус, 38)
Една от причините Коранът да бъде дефиниран с думата чудо, произлиза от това, че както се подчертава и в горните айяти, чрез човешко усилие не може да бъде написан подобен на него.
Ето така, колкото е по-голяма тази невъзможност, толкова по-голямо е и чудото.
Поради тази причина невъзможността в продължение на векове Коранът да бъде имитиран дори от един човек от милиардите хора е и едно от доказателствата за чудотворната му страна.

Ф.Ф.Арбътнот в своята книга, озаглавена “Структурата на Библията и Корана”
 (“The Construction of the Bible and the Koran”),
 прави следния коментар относно Корана:

Когато бъде оценен от литературна гледна точка, Коранът, който е написан наполовина поетично, наполовина като прав текст, е пример за най-чист арабски език.
Въпреки че езиковедите в определени случаи използват закономерности, които да съответстват на дадени шаблони и изрази, използвани в Корана, и правят многобройни опити да създадат подобна на Корана творба, известно е, че до днес никой още не е успял да постигне това
Коранът както от гледна точка на значението на използваните в него думи, така и от гледна точка на мъдростта и въздействието на стила, е изключително необикновен.
 Но тъй като Коранът е свещена книга, която съобщава Божиите заповеди и забрани, то тези, които не искат да повярват, излагайки разнообразни оправдания, се обръщат към неверието.
В отговор на определенията, които неверниците правят по отношение на Корана, в долния айят Аллах повелява следното:

“[Мухаммад] нито го научихме на поезия, нито му подобава.
Това [на което го научихме] е само напомняне и ясен Коран, за да предупреди онзи, който е жив,
 и да се сбъдне Словото спрямо неверниците.”
(Сура Йа Син, 69-70)

Гравитационната сила и орбиталните движения

„О, кълна се в залязващите планети, движещи се, скриващи се.”

 

(Сура Такуир, 15-16)


Думата „хуннас” от 15 айят на сура Такуир има значение

 на смаляващ се, свиващ се, отдръпвам се и връщам се.

Арабската дума, която е преведена в 16ти айят от

същата сура като „скриващи се”, е „куннас”. Думата

 „куннас” е множественото число на „канис” и с

е използва по отношение на специфичен път: влизане в

гнездо, домът на движещо се тяло или организми

влизащи и укриващи се в домът си.

Отново в 16 айят думата „алджавари” – множественото

 

число на думата „джария”, която означава нещо, което се

 движи и тече, е преведена като „движещи се”.

Имайки предвид значението на тези думи твърде

 вероятно е тези айяти да се отнасят до гравитационните

 сили на планетите и тяхното движение по орбитите им.


Тези думи от горецитираните айяти напълно описват

 орбиталните движения произлизащи от гравитационната

 сила. Думата „хуннас” се отнася до привличането на

планетите към собствените им центрове и също така

 привличането им към Слънцето, което е центърът на

 нашата Слънчева система.

 (Аллах знае най-добре.)

 Гравитационната сила е вече съществуваща във

 Вселената сила, но разкриването й чрез математически

 формули е станало възможно едва през 17ти – 18ти век

 от Сър Исак Нютон. Думата „алджавари” от следващият

 айят подчертава орбиталните движения, които се

 появяват в резултат на центробежната сила, която се

 противопоставя на тази сила на притегляне.

 Няма съмнение, че употребата на думата

 „алджавари”

 (привличане към центъра, свиване, залязване)

 заедно с „хуннас” (път, влизане в гнездо, дом на

движещо се тяло) сочи към един значителен научен

 факт, за който никой не би могъл да е знаел преди 1,400

 години.

 (Аллах знае най-добре.)

 Нещо повече, тези айяти, които са една от темите,

 за които е дадена клетва в Корана, са друг показател

за значението на темата.

Диаметърът на земята и космоса

„О, множество от джинове и хора, ако можете да проникнете зад пределите на небесата и на земята, проникнете!

Не ще проникнете освен с власт

[от Нас].”

 (Сура Рахман, 33)

Арабската дума преведена като „предели” в горният айят е „актар”.

Това е множественото число на думата „кутур”, която има значение на диаметър, и ни посочва, че небесата и земята имат много диаметри.

В арабския език от употребата на дадена дума може да се разбере дали тя е в единствено, множествено число (повече от две) или пък в двойна форма.

Следователно формата на думата, която е използвана тук, а именно множествено число, ни дава още една чудна информация.

За едно триизмерно тяло може да се каже, че има един-единствен диаметър ако то е напълно сферично.

Думата „диаметри” може да се отнася единствено до неправилна, но в основата си сферична форма.

 Тази избрана в Корана дума – „диаметри”, е важна от гледна точка на посочването на геоидната форма на Земята.

 Следващият забележителен момент в айята е, че небесата и земята са споменати по отделно по отношение на диаметрите.

Според Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн Вселената е разширяваща се.

Но това не означава, че галактиките и другите небесни тела са се разпръснали в космоса.

Това означава, че космосът се разширява и че разстоянието между галактиките се увеличава.

Описанието „пределите на небесата” от 33 айят на сура Рахман ни показва сферичната форма на космоса. (Аллах знае най-добре.)

Така както космичните диаметри ще бъдат различни от различните точки на космоса, така и диаметрите на постоянно разширяващият се космос също ще бъдат различни.

От тази гледна точка употребата на думата „предел”

в множествено число съдържа голяма мъдрост и е един от показателите за това,

че Коранът е откровение на нашият Всезнаещ Господ.

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ГОДИНИТЕ ЧРЕЗ ЛУНАТА

“Той е, Който стори слънцето блясък и луната ­ сияние,

и я отмери по фази, за да знаете броя на годините и изчислението.

Аллах сътвори това само с мъдрост.

Той разяснява знаменията на хора знаещи.”

 (Сура Юнус, 5)
“И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка.”

(Сура Йа Син, 39)

В първия айят по-горе Аллах много ясно е съобщил, че Луната ще бъде критерий за измерване на годините. Също така е отбелязано, че тези изчисления ще бъдат извършвани според положението, което Луната ще заема при въртенето й по орбитата си.

Тъй като ъгълът между Земята и Луната и Земята и Слънцето постоянно се изменя, то ние по различно време виждаме Луната по различен начин.

 Нещо повече, когато наблюдаваме Луната, а това е възможно само ако тя отразява получената от Слънцето светлина, осветената от Слънцето й страна постоянно се изменя.

 Взимайки предвид именно тези изменения, се извършват определени изчисления, които от своя страна позволяват на хората да изчисляват годините.

В миналото като 1 месец хората са изчислявали времето между две пълнолуния, или времето, за което Луната обикаля около Земята.

Според този метод 1 месец е равен на 29 дена 12 часа и 44 минути.

 Това се нарича “лунарен месец”.

А от своя страна 12 лунарни месеца, според руми календар (слънчев календар, използван в Турция преди 1925 г.) се равняват на 1 година.

Но между Григорианския календар,

 според който за 1 година се приема едно завъртане на Земята около Слънцето, и руми календар всяка година се формира разлика от 11 дена.

 Всъщност 25ти айят от сура Кахф обръща внимание на този факт така:

“И прекарали в пещерата си триста години и още девет.”

(Сура Кахф, 25)
Споменатото в айята време може да бъде обяснено по следния начин:

 300 години x 11 дена

 (разликата, която се формира всяка година) = 3300 дена.

 Ако вземем под внимание, че

1 слънчева година се състои от 365 дена 5 часа 48 минути и 45.5 секунди,

 то 3300 дена/365.24 дена = 9 години.

С други думи, според Григорианския календар

300 години, а според руми календара 300+9 години. Както се вижда, в айята е обърнато

 внимание на 9те години, които се основават на едно деликатно изчисление.

 (Аллах знае най-добре).

Без съмнение, подчертаването на такава информация в Корана е едно от научните чудеса на Корана.