Как трябва да разбираме знаменията „не взимайте юдеите и християните за ближни”, „И не ще са доволни от теб нито юдеите, нито християните, докато не последваш тяхната вяра” и знамения със сходно съдържание?

В Свещения Коран има много знамения по този въпрос:

1. „Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах, освен ако се страхувате от тях. Аллах ви предупреждава за Себе Си и към Аллах е завръщането.” (Коран, 3: 28)
2. „О, вярващи, не взимайте юдеите и християните за ближни! Един на друг са ближни те. А който измежду ви се сближи с тях, е от тях. Аллах не напътва хората-угнетители.” (Коран, 5: 51)
3. „И не ще са доволни от теб нито юдеите, нито християните, докато не последваш тяхната вяра. Кажи: “Напътствие от Аллах е единственото напътствие.” И ако последваш страстите им подир знанието, което си получил, никой не ще те защити от Аллах и не ще те избави” (Коран, 2: 120)
4. „Ще откриеш, че сред хората, най-силни по вражда към вярващите, са юдеите и онези, които съдружават, и ще откриеш, че сред тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: “Ние сме християни.” Така е, защото сред тях има свещеници и монаси, и защото не се възгордяват” (Коран, 5: 82)
5. „О, вярващи, не взимайте доверени приятели, освен измежду вас! [Другите] не ще пропуснат да посеят помежду ви развала, те искат да изпаднете в беда. Омразата се показва от устата им, ала онова, което се таи в гърдите им, е по-голямо. Вече ви разкрихме знаменията, ако сте проумели.” (Коран, 3: 118)
6. „О, вярващи, не взимайте за ближни своите бащи и братя, ако са предпочели неверието пред вярата. А които от вас се сближат с тях, те са угнетителите.” (Коран, 9: 23)

За да разберем правилно тези знамения, за да вникнем в същността им, е много важно да отговорим правилно на въпроса: кои юдеи и кои християни? Първата стъпка за правилното им разбиране е да знаем какви са причините за низпославането на знаменията и условията, при които са низпослани. Ключови понятия тук са „военно” и „мирно положение”. Няма никакво съмнение, че тези знамения са низпослани по време на война и в момент, когато другите искали да унищожат мюсюлманите. С други думи, знаменията са насочени към юдеите и християните, които били врагове на мюсюлманите и които по всички начини се опитвали и кроели планове за унищожаването на мюсюлманите. Ясно е посочено, че отношението по време на война към онези от хората на Писанието, които не споделят мислите и действията на злонамерените, не е еднакво. В Корана ясно се подчертава този факт: „Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите” (Коран, 60: 8), „Някои от хората на Писанието вярват в Аллах и в низпосланото на вас, и в низпосланото на тях, смирени пред Аллах. Те не продават знаменията на Аллах на никаква цена. Те имат отплатата си при своя Господ. Аллах бързо прави равносметка” (Коран, 3: 199), „Те не са еднакви. Сред хората на Писанието има и праведна общност – четат знаменията на Аллах [и] в нощните часове, свеждат чела до земята в суджуд. Вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват отреченото, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците. Каквото и добро да сторят, не ще им се отрече. Аллах знае богобоязливите. ” (Коран, 3: 113-115).
Действията на Пратеника на Аллах също са в тази посока. Когато той сключил споразумение с християните от Неджран, е бил във война със съдружаващите от Мека. Когато юдейското племе Бени Курейза нарушило една от клаузите на споразумението от Медина и когато те били наказани със съдебно решение, друго юдейско племе – Бени Надр, продължавало да спазва условията на споразумението. Както става ясно хората на Писанието не може да се поставят под общ знаменател и Пророка на исляма никога не е смятал всички тях за противници. В противен случай не бихме могли да дадем обяснение на разрешението за взимане на съпруги от хората на Писанието и за консумиране на заклано от тях животно. 1
Следователно може да кажем, че отношенията, описани в горните знамения, не са на религиозна основа, а са политически. Политическите условия изискват спазване на споразуменията, а знаменията се тълкуват в зависимост от действията на противника и дали представляват пряка опасност. Според Фетхуллах Гюлен главната роля в определянето на модела на поведение се изразява в това „дали религиозната принадлежност е причина за ненавист или не”.
Следователно знаменията „да не взимат неверници за ближни”, „не ще са доволни от теб нито юдеите, нито християните”, „не взимайте юдеите и християните за ближни” не трябва да се смесват. Те се отнасят за различни ситуации и положения. Тук може да споменем и думите на Бедиуззаман: „Ако има човек, на когото да се довериш от хората на Писанието, няма ли да го обикнеш? Разбира се, че ще го обикнеш.” 2
Тълкуванието на Бедиуззаман във връзка със споменатите знамения е прекрасно: „Първо, за да се изтъкне някакво умозаключение текстът, от който то се извлича, трябва да е с категорична и несъмнена достоверност, както и доводите в съответния текст трябва да са категорични и несъмнени. От една страна, знаменията в текстовете на Корана са с категорична достоверност, а от друга, е възможно доводите в тях да се тълкуват по различни начини. Защото забраните в Корана не са абстрактни, те са абсолютни. Нещо, което е абсолютно, може да се обвърже с правило. Времето е велик тълкувател; щом времето потвърди правилото, не може да има възражения. Дори ако дадено умозаключение се основава на някаква производна дума, коренът на производната дума показва причината за умозаключението. Изводът е, че тази забрана [в Корана] е наложена, защото юдеите и християните въплъщават в себе си качествата на юдейството и християнството.
Никой не може да бъде обичан заради личността му. Може би обичта [към някого] е към качествата и таланта [му]. Както не се налага качествата на всеки мюсюлманин да са ислямски, така и качествата и талантите на невярващия човек не винаги са признак на неверие. Следователно, защо харесването и заимстването на ислямските качества или таланти да не е позволено? Ако имаш съпруга от хората на Писанието, разбира се, че ще я обичаш.
Второ, в Епохата на щастието е осъществена велика религиозна реформа. Това довело до съсредоточаване на съзнанието на хората върху религията, заради което любовта и омразата се пречупвали през тази призма. Затова обичта към немюсюлманите се тълкувала като лицемерие. Но в съвременния свят е налице учудваща цивилизационна и светска реформа. Съзнанието и умовете на хората са завладени и ангажирани с цивилизацията, прогреса и света. Впрочем мнозина от тях не са особено много привързани към религиите, към които принадлежат. Следователно сприятеляването с тях означава харесване и заимстване на тяхната цивилизация и прогрес. И запазване на сигурността, която стои в основата на спокойствието в света. Ето това приятелство категорично не е включено в смисъла на забраната в Корана.”
В крайна сметка, ако съдбата е отредила някой да бъде роден в юдейско или християнско семейство, тези знамения не се отнасят за него. Но ако той, както е било по време на низпославането на знаменията, върши враждебни действия срещу мюсюлманите, ако открито им обявява война заради вярата им, или притежава същите качества, като онези хора, за които са били низпослани знаменията, тогава и положението му е друго.

---

1 Коран, 5: 5
2 Bediüzzaman, Münazarat, Yeni Asya Yayınevi, İstanbul, 1998, s. 70