В Свещения Коран има много знамения по този въпрос:
Действията на Пратеника на Аллах също са в тази посока. Когато той сключил споразумение с християните от Неджран, е бил във война със съдружаващите от Мека. Когато юдейското племе Бени Курейза нарушило една от клаузите на споразумението от Медина и когато те били наказани със съдебно решение, друго юдейско племе – Бени Надр, продължавало да спазва условията на споразумението. Както става ясно хората на Писанието не може да се поставят под общ знаменател и Пророка на исляма никога не е смятал всички тях за противници. В противен случай не бихме могли да дадем обяснение на разрешението за взимане на съпруги от хората на Писанието и за консумиране на заклано от тях животно. 1
Следователно може да кажем, че отношенията, описани в горните знамения, не са на религиозна основа, а са политически. Политическите условия изискват спазване на споразуменията, а знаменията се тълкуват в зависимост от действията на противника и дали представляват пряка опасност. Според Фетхуллах Гюлен главната роля в определянето на модела на поведение се изразява в това „дали религиозната принадлежност е причина за ненавист или не”.
Следователно знаменията „да не взимат неверници за ближни”, „не ще са доволни от теб нито юдеите, нито християните”, „не взимайте юдеите и християните за ближни” не трябва да се смесват. Те се отнасят за различни ситуации и положения. Тук може да споменем и думите на Бедиуззаман: „Ако има човек, на когото да се довериш от хората на Писанието, няма ли да го обикнеш? Разбира се, че ще го обикнеш.” 2
Тълкуванието на Бедиуззаман във връзка със споменатите знамения е прекрасно: „Първо, за да се изтъкне някакво умозаключение текстът, от който то се извлича, трябва да е с категорична и несъмнена достоверност, както и доводите в съответния текст трябва да са категорични и несъмнени. От една страна, знаменията в текстовете на Корана са с категорична достоверност, а от друга, е възможно доводите в тях да се тълкуват по различни начини. Защото забраните в Корана не са абстрактни, те са абсолютни. Нещо, което е абсолютно, може да се обвърже с правило. Времето е велик тълкувател; щом времето потвърди правилото, не може да има възражения. Дори ако дадено умозаключение се основава на някаква производна дума, коренът на производната дума показва причината за умозаключението. Изводът е, че тази забрана [в Корана] е наложена, защото юдеите и християните въплъщават в себе си качествата на юдейството и християнството.
Никой не може да бъде обичан заради личността му. Може би обичта [към някого] е към качествата и таланта [му]. Както не се налага качествата на всеки мюсюлманин да са ислямски, така и качествата и талантите на невярващия човек не винаги са признак на неверие. Следователно, защо харесването и заимстването на ислямските качества или таланти да не е позволено? Ако имаш съпруга от хората на Писанието, разбира се, че ще я обичаш.
Второ, в Епохата на щастието е осъществена велика религиозна реформа. Това довело до съсредоточаване на съзнанието на хората върху религията, заради което любовта и омразата се пречупвали през тази призма. Затова обичта към немюсюлманите се тълкувала като лицемерие. Но в съвременния свят е налице учудваща цивилизационна и светска реформа. Съзнанието и умовете на хората са завладени и ангажирани с цивилизацията, прогреса и света. Впрочем мнозина от тях не са особено много привързани към религиите, към които принадлежат. Следователно сприятеляването с тях означава харесване и заимстване на тяхната цивилизация и прогрес. И запазване на сигурността, която стои в основата на спокойствието в света. Ето това приятелство категорично не е включено в смисъла на забраната в Корана.”
В крайна сметка, ако съдбата е отредила някой да бъде роден в юдейско или християнско семейство, тези знамения не се отнасят за него. Но ако той, както е било по време на низпославането на знаменията, върши враждебни действия срещу мюсюлманите, ако открито им обявява война заради вярата им, или притежава същите качества, като онези хора, за които са били низпослани знаменията, тогава и положението му е друго.
1 Коран, 5: 5
2 Bediüzzaman, Münazarat, Yeni Asya Yayınevi, İstanbul, 1998, s. 70
- „Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах, освен ако се страхувате от тях. Аллах ви предупреждава за Себе Си и към Аллах е завръщането.” (Коран, 3: 28)
- „О, вярващи, не взимайте юдеите и християните за ближни! Един на друг са ближни те. А който измежду ви се сближи с тях, е от тях. Аллах не напътва хората-угнетители.” (Коран, 5: 51)
- „И не ще са доволни от теб нито юдеите, нито християните, докато не последваш тяхната вяра. Кажи: “Напътствие от Аллах е единственото напътствие.” И ако последваш страстите им подир знанието, което си получил, никой не ще те защити от Аллах и не ще те избави” (Коран, 2: 120)
- „Ще откриеш, че сред хората, най-силни по вражда към вярващите, са юдеите и онези, които съдружават, и ще откриеш, че сред тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: “Ние сме християни.” Така е, защото сред тях има свещеници и монаси, и защото не се възгордяват” (Коран, 5: 82)
- „О, вярващи, не взимайте доверени приятели, освен измежду вас! [Другите] не ще пропуснат да посеят помежду ви развала, те искат да изпаднете в беда. Омразата се показва от устата им, ала онова, което се таи в гърдите им, е по-голямо. Вече ви разкрихме знаменията, ако сте проумели.” (Коран, 3: 118)
- „О, вярващи, не взимайте за ближни своите бащи и братя, ако са предпочели неверието пред вярата. А които от вас се сближат с тях, те са угнетителите.” (Коран, 9: 23)
Действията на Пратеника на Аллах също са в тази посока. Когато той сключил споразумение с християните от Неджран, е бил във война със съдружаващите от Мека. Когато юдейското племе Бени Курейза нарушило една от клаузите на споразумението от Медина и когато те били наказани със съдебно решение, друго юдейско племе – Бени Надр, продължавало да спазва условията на споразумението. Както става ясно хората на Писанието не може да се поставят под общ знаменател и Пророка на исляма никога не е смятал всички тях за противници. В противен случай не бихме могли да дадем обяснение на разрешението за взимане на съпруги от хората на Писанието и за консумиране на заклано от тях животно. 1
Следователно може да кажем, че отношенията, описани в горните знамения, не са на религиозна основа, а са политически. Политическите условия изискват спазване на споразуменията, а знаменията се тълкуват в зависимост от действията на противника и дали представляват пряка опасност. Според Фетхуллах Гюлен главната роля в определянето на модела на поведение се изразява в това „дали религиозната принадлежност е причина за ненавист или не”.
Следователно знаменията „да не взимат неверници за ближни”, „не ще са доволни от теб нито юдеите, нито християните”, „не взимайте юдеите и християните за ближни” не трябва да се смесват. Те се отнасят за различни ситуации и положения. Тук може да споменем и думите на Бедиуззаман: „Ако има човек, на когото да се довериш от хората на Писанието, няма ли да го обикнеш? Разбира се, че ще го обикнеш.” 2
Тълкуванието на Бедиуззаман във връзка със споменатите знамения е прекрасно: „Първо, за да се изтъкне някакво умозаключение текстът, от който то се извлича, трябва да е с категорична и несъмнена достоверност, както и доводите в съответния текст трябва да са категорични и несъмнени. От една страна, знаменията в текстовете на Корана са с категорична достоверност, а от друга, е възможно доводите в тях да се тълкуват по различни начини. Защото забраните в Корана не са абстрактни, те са абсолютни. Нещо, което е абсолютно, може да се обвърже с правило. Времето е велик тълкувател; щом времето потвърди правилото, не може да има възражения. Дори ако дадено умозаключение се основава на някаква производна дума, коренът на производната дума показва причината за умозаключението. Изводът е, че тази забрана [в Корана] е наложена, защото юдеите и християните въплъщават в себе си качествата на юдейството и християнството.
Никой не може да бъде обичан заради личността му. Може би обичта [към някого] е към качествата и таланта [му]. Както не се налага качествата на всеки мюсюлманин да са ислямски, така и качествата и талантите на невярващия човек не винаги са признак на неверие. Следователно, защо харесването и заимстването на ислямските качества или таланти да не е позволено? Ако имаш съпруга от хората на Писанието, разбира се, че ще я обичаш.
Второ, в Епохата на щастието е осъществена велика религиозна реформа. Това довело до съсредоточаване на съзнанието на хората върху религията, заради което любовта и омразата се пречупвали през тази призма. Затова обичта към немюсюлманите се тълкувала като лицемерие. Но в съвременния свят е налице учудваща цивилизационна и светска реформа. Съзнанието и умовете на хората са завладени и ангажирани с цивилизацията, прогреса и света. Впрочем мнозина от тях не са особено много привързани към религиите, към които принадлежат. Следователно сприятеляването с тях означава харесване и заимстване на тяхната цивилизация и прогрес. И запазване на сигурността, която стои в основата на спокойствието в света. Ето това приятелство категорично не е включено в смисъла на забраната в Корана.”
В крайна сметка, ако съдбата е отредила някой да бъде роден в юдейско или християнско семейство, тези знамения не се отнасят за него. Но ако той, както е било по време на низпославането на знаменията, върши враждебни действия срещу мюсюлманите, ако открито им обявява война заради вярата им, или притежава същите качества, като онези хора, за които са били низпослани знаменията, тогава и положението му е друго.
1 Коран, 5: 5
2 Bediüzzaman, Münazarat, Yeni Asya Yayınevi, İstanbul, 1998, s. 70
Няма коментари:
Публикуване на коментар