Не са равни добрината и злината.

Не са равни добрината и злината. Отблъсквай [злото] с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.

Но с това са удостоени само търпеливите.

С това са удостоени само щастливците./41:34-35/

Всевишният Аллах е казал:

 Не са равни добрината и злината.

 Благодеянието и подчинението на Аллах, извършвани заради търсенето на Неговата благосклонност, не са равни на гре...ха и неподчинението, които предизвикват Неговия гняв. Добродетел и злодеяние не са едно и също.

Тяхната същност, тяхното проявление и възмездието за тях не са едно и също.

 

 Всевишният Аллах е казал:

 Нима въздаянието за добрината е друго освен добрина?

/55:60/

След това Всевишният Аллах е повелил особената форма на добродетелност, която заема важно място в Неговата религия. Това е умението да отговаряш на злото с добро. Отблъсквай [злото] с най-доброто. Ако някой от хората е казал или ти е сторил нещо лошо, то ти му отвърни с добро, особено ако това е твой роднина, близък, познат или приятел или друг човек пред когото имаш големи задължения хак. Ако той е скъсал връзките с теб, то помири се него и възобнови връзките си, ако той те е обидил, то прости му, ако той се е изказал лошо за теб в твое присъствие или отсъствие, то не му отговаряй със същото, а бъди вежлив и снизходителен към него, ако той те избягва и не желае да разговаря с теб, то ти му кажи добра дума и не пропускай случай да се поздравиш с него. Наистина, ако ти отвърнеш на злото с добро, то ще спечелиш велико благо и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел, т.е. твоят неприятел ще започне да се отнася към теб така, както нежно любящ роднина. Но с това са удостоени, т.е. изброените по-горе качества ги притежават само търпеливите. Те са заставяли себе си да правят само това, което е угодно на Аллах, дори ако това не им се е харесвало. Човешката душа в своята природа е склонна да отвръща на злото със зло и не обича да опрощава на обиждащите я, а камо ли пък да им прави добро. Ако човек прояви търпение, подчини се на Аллах, вярва в Неговото щедро възнаграждение, и осъзнава, че злодеянието в отговор на злодеяние не носи полза, а само усилва враждата, и разбира, че добродетелта с нищо няма да го унизи, а обратно, Всевишният Аллах ще го възвиси за неговата скромност, то той без всякакво затруднение ще прави добро на своя обиждащ го и украсява себе си с достойно поведение, получавайки от това само удоволствие.

С това са удостоени само щастливците.

 Тези качества са присъщи само на благородните раби на Аллах.

Те Го възвеличават в земния си живот и след смъртта си. Тези качества се явяват като най-добрата проява на превъзходният нрав.

/Тефсир на Ибн ас-Саади стр.1627/