Значението на Истиада (استعاذة)

Истиада е съкращение на

 "Аузу билляхи мина шейтан и раджим "

- което означава
„О, Аллах, търся убежище от прокудения сатана!“

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!...
1. Кажи [о, Мухаммед]: “Опазил ме Господа на разсъмването
2. от злото на онова, което е сътворил,
3. и от злото на тъмнината, когато настъпи,
4. и от злото на духащи по възлите [магьосници],
5.и от злото на завистник, когато завиди!”
(113:1-5)
Истиада пречиства езика от непристойната реч, на която се отдава човек.
Също така пречиства и подготвя устата да рецитира словото на Аллах
Освен това изричаненто на Истиада води до търсене на помощ от Аллах и признава Неговата способност да прави всичко.

Истиада потвърждава смиреността на раба, слабостта и неспособността му да се изправи срещу своя вътрешен дявол, който само Аллах – създателя на този дявол, е способен да отблъсне и победи.
Този враг не приема доброта, за разлика от човешкия враг.
Има три в Корана, които потвърждават това.
Аллах казва:
“Над Моите раби ти нямаш власт.
И достатъчен е твоят Господ за покровител.”

(17:65)
Трябва да кажем, че вярващите, които са убити от хора стават шехиди, а тези, които са станали жертва на вътрешния си враг-Сатаната стават престъпници.
Още вярващите, които са победени от явен враг-неверник печелят награда, а тези, които са победени от вътрешния си враг извършват грях и стават заблудени.

След като Сатаната може да види човека, а човека не може да го види, тогава би следвало вярващите да търсят спасение при Този, когото Сатаната не може да види.

Истиада е форма на приближаване до Аллах и търсене на закрила при Него от злото на всяко създание.

(Извадка от Тафсир Ибн Катир, Том 1) /

Добродетелите на сура ал-Фалак и ан-Нас (Mу`аууидатайн)

Пратеникът на Аллах с.а.с. е казал:

„Не видяхте ли айетите, които ми бяха низпослани тази нощ и подобни на които не са виждани досега?

„Кажи: “Опазил ме Господарят на разсъмването…”

[сура ал-Фалак] и „Кажи:

 “Опазил ме Господарят на хората…”

(Муслим)

Имам Ахмад предава от Укба бин 'Амир, че е казал:

"Докато водех Пратеника на Аллах по тези пътеки той ми каза: "О Укба, няма ли да пояздиш?"

 Страхувах се да не се вземе за неподчинение и така Пратеникът на Аллах слезе и аз пояздих малко.

 След това той започна да язди и каза:

"О, Укба!

 Как да не те науча на две Сури, най-добрите Сури, които хората да рецитират."

Отговорих:

 "Разбира се, Пратенико на Аллах!"

Тогава той ме научи да рецитирам:

 “Опазил ме Господарят на разсъмването…”

(113:1)

и „Кажи:

“Опазил ме Господарят на хората…”

 (114:1)

Тогава се повика за молитва и Пратеникът на Аллах отиде натам (за да води хората) и ги изрецитира по време на молитвата.

 След това ме настигна и каза:

"Какво си мислиш, о Укба, казвай тези две Сури винаги, когато лягаш да спиш и всеки път, когато ставаш".

[Aн-Ниса'и и Абу Дауд]

Aн-Нисa'и предава, че Ибн `Aбис Aл-Джухани е казал, чe Пророкът му казал:

 (O Ибн `Aбис!

Да ти кажа ли двете най-добри за закрила за онзи, който търси закрила?

 Отговорил:

 „Разбира се, о Пратенико на Аллах!''

Пророкът казал: Кажи:

 „Търся убежище при Господа на разсъмването

(ал-Фалак)

 и кажи:

"Търся убежище при Господа на хората

(ан-Нас)''.

 Тези две сури са най-добрата защита“.

 

Имам Малик предава от `А’иша, че когато Пратеникът на Аллах страдал от неразположение, той казвал Mу`аууидатайн над себе си, духвайки

(бел.пр – става дума за говорене, шепнене в дланите си,

 при което въздуха при издаване на звуците, излиза и е като духване). Ако болката се усилела,

`А’иша казала, че тя четяла Mу`аууидатайн над него...

[Ал-Бухари и Абу Дауд]

 

От Aбу Са`ид се предава, че Пратеникът на Аллах търсел защита от лошите очи на Джиновете и хората.

 Но когато Mу`аууидатайн били низпослани,

той използвал тях (за защита) и пренебрегвал всички останали (за защита).

[Ат-Тирмиди и Ан-Ниса’и]

 

СУРА РАЗСЪМВАНЕТО

(АЛ-ФАЛАК)
1. Кажи [о, Мухаммад]: “Опазил ме Господът на разсъмването

2. от злото на онова, което е сътворил,

3. и от злото на тъмнината, когато настъпи,

4. и от злото на духащи по възлите [магьосници],

5. и от злото на завистник, когато завиди!”

Ибн Aби Хатим предава, че Джабир е казал,

 "Ал-Фалак е сутринта.''

Aл-`Aуфи предава от Ибн `Аббас: "

Ал-Фалак е сутринта.''

Същото се предава и от Муджахид, Са‘ид бин Джубейр, Абдуллах бин Мухаммад бин `Aкил, Ал-Хасан, Катада, Мухаммад бин Ка‘б ал-Курази и ибн Зейд.

 Малик е предал подобно твърдение от Зайд бин Аслам.

 Ал-Курази, Ибн Зейд и Ибн Джарир казват:

 „Това е като казаното от АЛлах „Той разпуква зазоряването“'

(6:96)

Аллах казва „...от злото на онова, което е сътворил“ .

 Това означава

– от злото на всяко сътворено нещо.

 Табит ал-Бунани и ал-Хасан ал-Басри – и двамата казват „Адът, Ибли и потомството му, са все създадени от Аллах.''

„И от злото на Гасик, когато Уакаб“

– Муджахид е казал „Гасик е тъмнината и

kogato e Уакаб“

– отнася се разположението на слънцето.''

Ал-Бухари споменава казаното от него.

 Ибн Aби Наджих също предава подобен разказ от него (Муджахид).

Същото е казал by Ибн `Аббас, Мухаммад бин Ka`б ал-Карази, Aд-Даххак, Хусайф, Aл-Хссан и Катада.

Те да казали: "Наистина, това е нощта, когато напредва с тъмнината си.''

Аз-Зухри е казал:

 „И от злото на Гасик, когато Уакаб“

 – това указва залеза на слънцето“.

Абу ал-Мухаззим предава, че Абу Хурейра е казал:

 „И от злото на Гасик, когато Уакаб“

  - това показва звездите.''

 Ибн Зайд е казал, "Арабите казват:

 `Ал-Гасик е положение (деклинация) на небесните тела, известни като Плеяди.“

 Ибн Джарир е казал:

„Други определят, че това е Луната.''

В подкрепа на хората, които твърдят,

че това е Луната, е преданието, че Имам Ахмад

е записал от ал-ХАрис бин Аби Салама, че

`А’иша е казала:

 " Пратеникът на Аллах ме взе със себеси и ми показа изгряващата Луна, каза:

„Търси убежище при Аллах от злото на Гасик, когато то става тъмно.''

Ат-Тирмиди и Ан-Ниса’

и предават този хадис в книгите си с Тафсир на техните Sunan.

Аллах е казал:

"...и от злото на духащи по възлите [магьосници]"

Mуджахид, `Икрима, Ал-Хасан, Катада и Ад-Дахакa са казали, "Посочват се вещиците.''

 Муджахид е добавил:

 "Когато правят техните заклинания и духат във възли.''

В друг хадис се предава, че Джибрил е дошъл Пророка и казал, "Страдаш ли от някаква болест, O Мухаммад?''

Пророкът отговорил:

„Да.“ Джибрил казал:

"В името на Аллах ти правя рукийа от всичко, което ти вреди, от злото на всяка душа или завистливи очи;

 нека Аллах те излекува, в името на Аллах ти правя рукийа.''
Обсъждане на омагьосването на Пророка
В Книга за Медицината в своя Сахих, Ал-Бухари предава, че `А’иша е казала:

 "Пратеникът на Аллах беше омагьосан, като си мислеше, че е имал отношения с жените си, а той нямаше.''

 Сафйиан казал:

 "Това е най-лошата форма на магия, когато достигне този етап.''

 Пророкът казал: "O `А’иша!

Знаеш ли, че Аллах отговори за онова, което Го питах - двама мъже дойдоха при мен, единия седна до главата ми, а другия седна до краката ми.

Този, който беше до главата ми каза на другия:

 "Какво не е наред с този човек?"

 Другия отговори:

"Омагьосан е".

 Първия попита: "Кой го е омагьосал?"

Другия отговори:

 "`Лабид бин A`сам - човек от племето Бану Зурайк,

съюзник на юдеите и лицемерите". Първият попита: "С какво го е омагьосал?"

Другия отговори:

"С гребен и коса от гребена".

Първия попита: "Къде е (гребена)?"

Другият отговори:

"В сушена кора от мъжка финикова палма, в пещера, наречена Даруан"

 `А’иша е казала:

„Тогава той отиде да премахне гребена с косата“.

Тогава той каза:

 „Добре е, че видях.

Беше така, сякаш водата беше напоена с хенна, а палмовите дървета изгеждаха като глави на демони“...

 Тогава аз (`А’иша) казах:

 „Ще кажеш ли на някого?“

 Той отвърна: „Аллах ме излекува и мразя да се разпространява (новина за) безчестието на който и да е от хората“.

СУРА ХОРАТА

(АН-НАС)

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Кажи [о, Мухаммад]: “Опазил ме Господът на хората,

2. Владетелят на хората,

3. Богът на хората,

4. от злото на шепнещия съблазни [сатана], побягващия,

5. който нашепва в гърдите на хората,

6. [сатана] от джиновете и от хората!”
Това са три от атрибутите на Бог Всемогъщия и Върховния.

Те са господство, суверенитет и божественост.

 Така Той е Бог на всяко нещо, Господар на всяко нещо и Цар на всяко нещо.

 Всяко нещо е сътворено от Него, притежава се от Него и е подчинено на Него.

 Затова и е заповядал всеки, който търси защита, да иска убежище при Онзи, който притежава качествата да защити от злото.
Той (шептящия), е дявола, изпратен на всеки човек.

Защото няма и едно от Децата на Адам, при което да няма спътник да изкарва красиви порочните действия.

 Тоз дявол ще направи всичко по силите си, за да обърка човек - единствен невредим е онзи, когото Аллах защитава.

Потвърдено е в Сахиха, че Пророкът е казал:

 "Никой от вас не е сам.

Всички сте с един придружител (дявол), пратен за вас."

Те (сподвижниците) го питали "Ами ти, О, Пратенико на Аллах?" и той отговорил, "Да.

 Но с помощта на Аллах, той прие исляма и сега ме подтиква само към добро."

В двата Сахих също се предава от, който предава история от Сафийа, когато отишла да посети Пророка, докато той правил И`тикаф, след което той излязъл през нощта и я изпратил до дома й (тя живеела в дома на Усама Ибн Зейд).

Двама мъже (от Ансарите) го срещнали (по пътя) и като го видели, ускорили крачка.

 Тогава Пратеникът на Аллах извикал:

 „Спокойно! Това е Сафийа бинт Хайа!“

 Те възкликнали: „Слава на Аллах, O Пратенико на Аллах!'' Той казал: „Наистина Шейтанът се движи в сина на Адам, както кръвта се движи във вените.

Уплаших се да не внесе някакво зло в сърцата ви“.

 

Сa`ид бин Джубейр предава , че Ибн `Аббас е казал за думите на Аллах: „…от злото на шепнещия съблазни [сатана], побягващия, който нашепва в гърдите на хората…“

– че това е дяволът, разположил се на сърцето на сина на Адам. Така, когато стане разсеян и небрежен, той нашепва.

Когато човекът си спомни Аллах, шейтанът побягва.'' Муджахид и Катада също са казали същото.

Ал-Му'тамир бин Сулейман предава, че баща му е казал: "БЕше ми споменато, че Шейтанът е ал-Уасуас.

Той нашепва в сърцето на човека, когато е тъжен или щастлив, но когато си спомни Аллах, шейтанът побягва."

Aл-`Aуфи предава от Ибн `Аббас:

 "Той ("нашепващия"), е Шейтан.

 Той нашепва и когато той (човек) се подчини, (шейтанът) побягва.''

За думите на Аллах: "...който нашепва в гърдите на хората..."
Тук става дума за Децата на Адам - както конкретно,

така и в общ смисъл, включително хора и джинове.
В случая има две гледни точки.

 Това е така, защото те - джиновете - в повечето случаи се включват при използването на думата ан-Нас (хората).

Ибн Джарир е казал:

 "Фразата "риджалун мин ал-Джин" (хора от джиновете) се използва по отношение на тях, затова не е странно, че думата ан-Нас също се отнася и до тях."
Тогава Аллах пояснява "...от джиновете и хората".
То е в подкрепа на втората гледна точка - че казаното от Аллах, че шепнещите са шейтани от джиновете и хората,

е подобно и на думите на АЛлах в сура ал-Анам

(6: 112)

:

 "И така сторихме враг на всеки пророк ­ сатаните от хората и от джиновете.

Един другиму си нашепват с измама разкрасената реч."

СУРА АЛ-МУЗЗАММИЛ (ЗАГРЪЩАЩИЯТ СЕ)73:20

20.Твоят Господ знае, че стоиш по-малко от две трети от нощта, [понякога] и половината от нея, а [понякога] и една трета, – и група от тези,
които са заедно с теб.

Аллах отмерва нощта и деня.

Знае Той, че не ще смогнете и затова ви помилва.

 Ето защо четете, колкото можете, от
Корана!

Знаеше Той, че сред вас ще има болни и други, които пътуват по земята, търсейки благодатта на Аллах, и други, които се сражават
по пътя на Аллах.

Затова четете, колкото можете, от него!

И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и заемайте хубав заем на
Аллах!

И каквото добро сторите отнапред за себе си, ще го намерите при Аллах още по-хубаво и с по-голяма отплата.

 И молете Аллах за
опрощение!

Аллах е опрощаващ, милосърден.
(Една част от сподвижниците на Пророка следвала неговия пример и прекарвала значителна част от нощта в богослужене.
Сред тях имало и такива, които не можели да преценят колко остава до утрото и от предпазливост прекарвали цялата нощ в
поклонение, и краката им се подували.

Тъй като Аллах Всевишния знаел, че това не е по силите им, Той не ги задължил да
извършват нощно служене.

Под четене на Корана тук се разбира нощната молитва и се има предвид тя да се отслужва според
възможностите.
“Хубав заем” означава даването на доброволна милостиня наред със задължителната милостиня закат.)

Пещерата "СЕВР"40-и айят от сура Тауба

Пещерата "СЕВР"

В последната част на 40-и айят от сура Тауба Аллах, повелявайки:

"И низпосла Аллах Своето успокоение над него, и го подкрепи с воини, които вие не видяхте, и стори Той словото на неверниците да е най-презряното, а Словото на Аллах ­ най-възвишеното.

Аллах е всемогъщ, премъдър”....
В тълкуванията на Джалалайн чудотворните събития, съобщени в този айят, са изтълкувани по следния начин:
„Ако вие не му помогнете, т.е. не помогнете на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), то Аллах вече му е помогнал. Времето, през което неверниците го изкарали от Мека, т.е. времето, когато съдружаващите се събрали при Даруннадва и искали неговото убиване, пленяване или прогонване, с което го принудили да напусне Мека, той бил единият от двамата.

Т.е. той бил единият от двамата души.

 Другият му бил Абу Бакр (Аллах да е доволен от него).

Значението, което е искано да бъде изразено тук, е следното: Аллах, който е протегнал ръка на Пратеника ﷺ си в този труден момент, в други ситуации също няма да го остави, без да му помогне.

През онова време те били в пещерата в планината Севр, когато другарят му, виждайки краката на идолопоклонниците и изпадайки в тревога, казал на Пророка

(Аллах да го приветства):

„Ако някой от тях погледне надолу през краката си, несъмнено ще ни види”, Пратеникът на Аллах ﷺ му отговорил, т.е, казал на Абу Бакр (Аллах да е доволен от него):
„Не страдай!

Аллах е с нас”.
Аллах е настанил птиче гнездо с птички пред входа на пещерата, и е сложил паяк с паяжина която е била оплетена на целия вход, за да се заблудят противниците, че там скоро не е влизал никой, в что ти вените случай паяжината щеше да е скъсана, и птиците излетели.
Накрая Аллах низпослал своето успокоение над него, като според едно виждане „него” се отнася за

Пророка (Аллах да го приветства),

а според друго за Абу Бакр (Аллах да е доволен от него).

И Аллах го подкрепи, т.е. подкрепил

Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) с войни, които не видяхте, т.е. в пещерата и на бойното поле го подкрепил с един вид войски от ангели.

По този начин Аллах сторил словото на неверниците, т.е. идолопоклонническото дело, да бъде най-презряно, т.е. губещо, а Своето слово най-възвишено, т.е. възтържествуващо. Аллах притежава голяма мощ.

За всяко дело има мъдрост.

От достойнствата на сура ал-Фатиха:

От Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава:

“(Веднъж),когато Джебраил алейхисселям,седял с Пророкът салляллаху алейхи ве селлем,чул идващ отгоре звук

(на отваряща се врата).

Джебраил алейхисселям,погледнал към небето и казал:

“Този(звук е предизвикан) от врата на(ниското,първото) небе,която е била отворена днес,а до ден днешен тя никога не е  отваряна.

От(тази врата) се спуснало меляике,което дошло при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем,и казало:

 “Радвай се.

На теб са ти дарени две светлини,които не са били дарявани на никой от пророците преди теб,затова радвай им се!

Това са(сура) “Фатиха ал-Китаб” и заключителната част от сура “ал-Бакара”,и която буква от тях да прочетеш,то обезателно на теб ще ти бъде дарено за това!”

“На нас ни разказа Суфян Ибн Уйайна от ал-Аляи,

който е Ибн Абдурахман Ибн Якуб ал-Хараки и е съобщил,

че от Абу Хурейра радияллаху анху,се предава,

как Пророкът салляллаху алейхи ве селлем,е казал:

“Който извърши намаз без да прочете в него

Умм ал-Коран,

то този намаз ще е недостатъчен

–три пъти

–и непълноценен.”.

На Абу Хурейра казали:

“(Ами ако в намаза) ние стоим зад имама?”

Той отговорил:

“Чети я(ал-Фатиха) на себе си(наум),

тъй като,наистина аз съм чул

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,

да казва:

“Всемогъщия и Велик Аллах е казал:

“Аз разделих намаза между Мен и Моя раб на две половини.

За Моя раб е онова, което той е поискал(помолил).

И когато рабът казва:

Хвала на Аллах,Повелителят на световете

/1:2/

Аллах казва:

Моят раб Ме възхвалява.

И когато рабът казва:

 Всемилостивия, Милосърдния

/1:3/,

то Аллах казва:

Моят раб Ми превъзнася хвала”

И когато(рабът) казва:

Владетеля на Съдния ден!

/1:4/ ,

то Аллах казва:

 “Моят раб Ме е прославил.

(Но веднъж Всевишният Аллах) е казал:

 “Моят раб е предоставил себе си на Мен”.

И когато(рабът) казва:

 Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем.

/1:5/,

то Аллах казва:

 “Това е между Мен и Моя раб,и за Моя раб е онова, което той е искал(молил).”

И когато(рабът) казва:

Насочи ни по правия път,пътя на тези,които си дарил с благодат,а не на[тези],над които тегне гняв,нито на заблудените!/

1:6-7/

то (Аллах) казва:

 “Това е за Моя раб,и за Моя раб е онова,което той е искал (молил)”.

И Всевишният Аллах знае най-добре!

Коментар (Тeфсир) на сура “ал-Фатиха” от Свещения Коран

Написан от Абу Мухаммед ал-Хусейн Ибн Месуд ал-Фарраи ал-Багави
(433-516 г. по х.)

5/60/77

"Кажи:

"Да ви известя ли за по-голямо зло от това – като възмездие при Аллах?"

 Които Аллах прокле и им се разгневи, и направи от тях маймуни и свине, служещи на сатаната – тези са най-злочестите по място и най-отклонените от правия път."

 (Маиде, 5: 60)
"Кажи: "О, хора на Писанието, не прекалявайте в религията си, като надхвърляте истината, и не следвайте страстите на хората, които вече се заблудиха и заблудиха мнозина, и изгубиха правия път!"

 (Маиде, 5: 77)
Според тези айети и тълкуването на

 Мухаммед (с.а.с.) заслужилите гнева на Аллах и заблудените са евреите и християните.

Но заблудените и заслужилите Неговия гняв не се ограничават само с тях.

Смисълът и значението на айета са по- широко обхватни и се отнасят за всички онези, които действат като тях, не следват "правия път" на последния пратеник на Аллах

 Мухаммед (с.а.с.) и не зачитат Свещеният Коран.

 Според това онези, които устроят живота си, като съблюдават сунната на последния Пратеник на Аллах, като следват повелите на последното послание от Аллах в лицето на Корана, ще бъдат в редиците на споменатите избраници – пейгамберите, шехидите и салихите.

А тези, които също като християните и евреите се отклоняват от този прав път, неминуемо ще понесат

наказанието и гнева на Всевишния.
Както става ясно, тези айети ни запознават и ни дават знания относно устройването на живота ни, така че да достигнем вечното щастие тук и в отвъдния свят, те ни напътстват, сочат ни как с достойнство да черпим от материалните и духовните блага, с които Всевишният дарява вярващите.

1/7

"... пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!" Онези, които следват правия път, посочен им от Всевишния, са тези, които се ползват от Неговото благоволение и всички други добрини.
Такива са изброените в 69. айет на сура Ниса пейгамбери, правдиви (съддик), героични личности (шехид) и благочестиви (салих).

Всевишният Аллах ги е възнаградил в отговор на искрените им ибадети и ги е взел в лоното на своите избраници.

 От другата страна са тези, които са отвърнали лице от Аллах, не са изпълнявали ибадетите и са заслужили гнева Му.

Пейгамберът Мухаммед (с.а.с.) на едно място обявява евреите за заслужили гнева на Аллах, а християните – за заблудени.

част от сура Шуара (26: 88-89)

„в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто сърце."

(26: 88-89)
Под "прав път" в случая се разбира пътят, посочен в Свещената Книга на Аллах и в житието на Неговия Пратеник Мухаммед (с.а.с.).

Често се случва човешкият разум да остане подвластен на чувствата и страстите.

Човешкият ум може да обърка правилната посока.

За да следва винаги и никога да не се отклонява от правия път, определен му от Всевишния, човек е длъжен да поиска помощ от Него.

 Следващият свещен айет по този въпрос е отделен за тези, които са заслужили радостта от благоволението на Всевишния и не са се отклонили от пътя на правата вяра.

Фатиха- 1//5\6\7

"Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем.

Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!"

В хадис-и кудси, тълкуващ тези айети на Фатиха, се казва, че този е пътят на раба, който ще му даде онова, което той пожелае.

 Тоест най-голямата помощ, която бихме искали от Всевишния Аллах, е да ни насочи и поведе по безпрепятствения път, до който са стигнали ползващите се от благоволението Му щастливи люде, и ние никога да не се отклоняваме от него.

Защото за вярващия човек това е гаранция за истинското щастие тук на земята и в отвъдното (ахирета).

Затова помощта, която един човек ще поиска първо и завинаги от Всевишния Аллах е напътствието (хидайетът) и наставлението (иршадът).
Още повече, че за човека, лишен от хидайета на Аллах, не могат да бъдат спасение нито материалното богатство, нито славата, нито приятелите и близките му.

 Може би в земния живот изброеното ще даде някакви временни облаги, но в ахирета, в отвъдния и вечен живот,

тези неща не значат нищо

(Коран, 62/9)

За петъчната молитва - намаз в Свещения Коран Всевишния Аллах казва:
„О, вярващи, щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията!

Това е най-доброто за вас, ако знаете“.
(Коран, 62/9)

 

В знамението се поставя акцент върху призива езан, петъчния ден, молитвата намаз, задължителността (фарз) за нейното изпълнение, петъчната проповед (хутбе) и да не се прави търговия по време на намаза.

Според повечето тълкуватели на Корана под „споменаването на Аллах“ се има предвид именно петъчното хутбе.

Затова и хутбето е едно от условията на петъчната молитва.

Други тълкуватели смятат, че под „споменаване на Аллах“ се има предвид самата молитва намаз.

Следователно „споменаването на Аллах“, както се посочва в знамението, се отнася и за хутбето, и за молитвата намаз едновременно.

Хутбето е едно от задължителните условия за петъчната молитва.

Но ако човек закъснее и пропусне хутбето и стигне само за молитвата намаз, се счита, че петъчната му молитва е изпълнена.

 Много е важно, когато имамът чете петъчното хутбе, присъстващите да слушат наставленията му.

 Ислямските учени смятат, че говоренето по време на хутбето е забранено (харам), а мълчанието и слушането му е задължително (фарз).

 Ако има хора, които са на далечно разстояние и не чуват хутбето на имама, е редно да мълчат и да споменават Всевишния със сърцето си.

 Според други учени човек, който е далеч и не чува хутбето, може да чете Коран.

(24/24)

Всевишният Аллах казва:
"..в Деня, когато и езиците, и ръцете, и краката им ще
свидетелстват за техните дела."
(24/24)
...
От Абу Са'ид Ал-Худри, Аллах да е доволен от него, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал:
„Когато сина на Адам се събуди от сън, всички части на тялото му търсят закрила от езика му, като казват:
„Бой се от Аллах заради нас, защото наистина, ние сме части от теб. Ако ти си праведен, и ние ще сме праведни, а ако ти си грешен, и ние ще сме грешни.“
(Ще горим в ада).

[ Предаден от Ат-Тирмизи, Ат-Тухфат, 2518, Ахмад, 3/95-96, Ибн Ал-Мубарак, Аз-Зухд, 1012, и др. ]

Тафсир на 11-та ая от сура Исра

 

  "Човек зове злото, както зове и доброто. Човек е припрян."

Тафсир на тази ая от ибн Катир:

„Аллах ни известява за припряността на човека и как понякога той се моли срещу себе си, или децата си, или богатството си; моли се нещо лошо да се случи с тях, или да умрат, или да бъдат унищожени, позовавайки се на проклятия и т.н  Ако Аллах бе отговорил на молитвата му , той би бил унищожен заради нея, както Аллах субханаху уа Тааля казва в сура Юнус, ая 11:

„И ако Аллах избързваше със злината за хората, както те бързат за добрината, вече щеше да им е приключен срокът“.

  А Пророка саллаллаху алейх уа саллам казва: „Не се молете срещу вас или вашето имане, защото може да съвпадне с времето, когато Аллах отговаря на молитвите“

  „Човек е припрян“ – Салман ал-Фариси и ибн Аббас споменали исторята на Адам, мир нему, когато поискал да се изправи преди душата му да достигне краката му. Когато душата му била  вдъхната, тя навлезла в тялото му от главата надолу. Когато достигнала мозъка му, той кихнал и казал ‚Алхамдулиллах‘, а Аллах казал: ‚Йархамукаллах, я Адам‘. Когато достигнала очите му, той ги отворил, а когато достигнала тялото и крайниците му, започнал да се взира в почуда. Поискал да стане преди да достигне краката му, но не могъл. Тогава казал: ‚Я рабб, нека да се случи прди да се спусне нощта‘“

Тафсир на сура ан-Нас (Хората)

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния

Кажи (о, Мухаммад):

„Опазил ме Господът на хората,

Владетелят на хората,

Богът на хората.

От злото на шепнещия съблазни (сатана), побягващия,

Който нашепва в гърдите на хората,

(сатана) от джиновете и от хората!

Тук също, както в сура Ал-Фалак, вместо да каже Aузу билляхи (Търся убежище при Аллах), Аллах Субханаху уа Тааля ни е научил на молитва, с която да потърсим убежище при Него чрез позоваване на три Негови имена:

 Първо, че Той е Рабб ан-нас, т.е. Господа на хората, Който им дава препитание и се грижи за тях;

 Второ, че той е Малик ан-нас, т.е. Владетеля на цялото човечество;

 Трето, че той е Илях ан-нас, т.е.  единственото истинско божеството на всички хора.

 Тук трябва да отбележим, че думата „илях” в Курана се използва  с две значения: първо - за нещо или някого, което на практика се обожествява, въпреки че  то няма право да бъде обожествявано (например идоли и други творения);

 и второ, за Онзи, Който единствено има право на поклонение,

Кой е в действителност Богът, независимо  дали хората Му се кланят или не, - тази дума се използва за Аллах;

 Тук  е използвана във втория смисъл, т.е за Аллах.

Търсенето на  убежище с помощта на тези три качества означава:

Аз търся убежище при Този, Който бидейки Господа  и Божеството на хората, има пълна власт над тях, напълно може да ги защити и наистина може да ги спаси от злото, за да спася себе си и другите, от които аз търся Неговото убежище.

Не само това; тъй като само Той е Единствения Господ и Божество, следователно, няма друг освен Него, при когото може да се потърси убежище и той  да даде истинско убежище.

„от злото на шепнещия съблазни (сатана), побягващия”

(мин шарри уасуас-ил ханнаас)

Думата уасуас  в уасуас-ил ханнас означава този, който прошепва отново и отново, и уасуас означава да прошепне в нечие сърце зло внушение отново и отново по такъв начин или начини, че този, на когото се внушава да не може да усети, че му се шепне зло  в сърцето му.

 Думата уасуас по себе си предполага повторение точно както „залзала” (трус) съдържа смисъла на повтарящи се движения. Тъй като човек не може да се изкуши от само един опит (или поне е доста трудно), а трябва да се направят усилия отново и отново, за да го съблазни и изкуши, такъв опит се нарича уасуас.

Що се отнася до думата „ханнаас”, тя произхожда от „хунус”, което означава да се скрие след явяване и да се оттегли, след като дойде в полезрението.

Тъй като „ханнаас” е интензивна форма, то би характеризирало някой, който се държи по този начин много често.

 Така, очевидно „шепнещият” трябва да се приближи към човек, за да шепне отново и отново, и освен това, тъй като също е описан като „ханнаас”, комбинацията от двете думи по себе си дава смисъла, че след като прошепне веднъж, той се оттегля и след това се връща отново и отново да повтори акта на шепот.

 С други думи, когато веднъж той не успее в опита си да прошепне злото, той се оттегля, след което отново се връща да направи втория и третия и следващия опит отново и отново.

След разбирането на смисъла на „уасуас-ил ханнаас”, нека разгледаме какво се разбира под търсене на убежище от неговото зло.

Първият смисъл  е, че търсещият убежище моли Аллах да го спаси от това да не би шейтана да му прошепне зло в собственото му сърце, т.е на него.

Второто значение е, че търси Божието спасение от злото на този, който нашепва лоши внушения в сърцата на  другите хора, което зло е насочено срещу него.

Тук  човек трябва да разбере, че едно зло внушение или една лоша мисъл  е отправната точка към извършването на  злото действие. Когато внушението засегне човек, който е невнимателен или нехаен, то създава в него желание за зло. След това, по-нататъшните шушукания променят появилата се зла мисъл в зло намерение и зла цел.

Когато злото внушение расте по интензитет, намерението се превръща в решителност, която след това кулминира в зло действие.

Следователно, смисълът на търсене на божието спасение от злото на нашепващия е, Аллах да спре злото в зародиш.

Погледнато от друг аспект, степените на злото на нашепващите изглежда така:

 първо те подтикват човек към явно неверие, политеизма, или бунт срещу Аллах и на Неговия Пратеник, и враждебност към праведните хора.

Ако те не успеят в това и човек встъпи в  религията на Аллах, те го заблуждават чрез някои нововъведения.

Ако  не успеят и в това, те го изкушават да греши.

Ако  не успеят дори в това, те вдъхновяват човекът с внушението, че няма харам  в дребните грехове, така че ако той започне да извършва  тези малки грехове свободно, той се е обременил с греха.

 Ако успее да избяга и от това, в краен случай те се опитват да внушат на човек, че той трябва да запази истинската религия за себе си и да я ограничава до себе си, и да не  прави нищо, за да я разпространява, но ако човек провали всички тези планове, целият отряд от шейтани  измежду хората и джиновете правят общ фронт срещу него и подтикват и подбуждат хората  да го обсипват с нападки и обвинения и клевети, и се стремят да го оклеветят  колкото се може повече. След това, шейтана идва при вярващия и  възбужда в него гняв, като казва:

 Малодушно е от твоя страна  да понасяш всички тези обиди - стани и влез в конфликт с опонентите си.

 Това е и последната хитрост на шейтана, чрез която той се опитва да осуети усилията на своя събеседник да се пребори  и го впримчва в трудности и препятствия.

Ако успее да измъкне и от тях, шейтана остава безсилен пред него.

По този повод се казва в Курана 

 „А ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси убежище при Аллах!

Той е всечуващ, всезнаещ.” 

 (Араф, 200)

В тази връзка, още нещо, трябва също да се има предвид, и то е следното: Лошите внушения не се нашепват в сърцето на човека само от външната страна  - от сатани измежду хората и джиновете, но и от нефса на човек отвътре.

Неговите собствени погрешни теории заблуждват неговия интелект, и неговите непозволени подбуди и желания го тласкат към заблуда, така че не само  отвън, но и вътре в човека  (сатаната на Аза) го измамва.

 Същото нещо е изразено в Курана по този начин:  „Сътворихме Ние човека и знаем какво му нашепва неговата душа”

(Каф, 16).

И затова Пророка саллаллааху алейх уа селлем в добре познатата си проповед казва:

 „Търсим убежище при Аллах от злото на нашите души.”

„Който нашепва в гърдите на хората,

(сатана) от джиновете и от хората!”

(еллези юуесуису фий судурин-нааси

мин ал-джиннети уан-наас)

Според някои учени, тези думи означават, че шепотникът шепне зло в сърцата на два вида хора: на джиновете и хората. Ако приемем този смисъл , думата „наас” ще важи и за джиновете и за хората.

Те се аргументират с това, че думата  „риджал” (мъже) в Корана е била използвана за джиновете, като например в сура ал-Джин, знамение  6, и както „нафар” (човек) може да се използва за група от джинове, както в сура ал-Ахкаф, знамение 29, то следователно хора и джинове и двете могат да се включат метафорично в думата „наас” (хора).

 Но това мнение е погрешно, защото думите „наас”,”инс” и „инсаан”  са  дори лексикално противоположни  по значение  на думата „джин”. 

Истинското значение на  „джин”  е скрито създание  и джин се нарича джин, защото той е скрит от очите на човека.

Обратно, думите  „наас” и  „инс”  се отнасят за човека, на основание, че той е явен и видим и осезаем.

В сура Ал-Касас, знамение 29, думата „Анаса” е използвана в смисъла на „Раа” (виждам),- когато Пророка Муса (мир нему) видял огън по посока на Туур казва – „Инни анасту нааран”.  В сура Ан-Ниса, знамение 6 пък  думата „анастум” е използвана в смисъла на „ахсастум” или „раайтум” (т.е. ако възприемете или видите, че сираците са станали способни…). Следователно, „наас” не може да се отнася за джиновете лексикално, и правилното значение на аята е:

 От злото на нашепващият, който прошепва зло в сърцата на хората, независимо дали той е измежду джиновете или от самите хора. 

С други думи, нашепването на зло се извършва чрез шейтани измежду джиновете, както и измежду човеците и молитвата в тази сура ни учи да търсим убежище от злото и на двете.

Това значение се поддържа от Курана, както и от хадисите.

 В Курана се казва:

 „И така сторихме враг на всеки пророк – сатаните от хората и от джиновете.

Един-другиму си нашепват с измама разкрасената реч.”

(ан-Ам, 112)

И в хадисите, имам Ахмад, Насаи и ибн Хиббан, предават от Абу Зарр: Аз седнах пред Пророка саллаллааху алейх уа селлем, който беше в джамията.

Той каза:

Абу Зарр, изпълнили си молитвата? –отговорих отрицателно. Той каза:

Стани и си изпълни молитвата.

– така че станах и извърших молитвата.

 Той каза: О, Абу Зарр, търси убежище при Аллах от шейтаните от хората и шейтаните от джиновете.

 Попитах:

 И измежду хората ли има шейтани, о Пратенико на Аллах? – Отговори: Да.