( Сура Аз-Зумар-36-37)

"Нима Аллах не е достатъчен за Своя раб?

 И заплашват теб с други освен Него.

Но когото Аллах остави в заблуда, никой не ще го напъти.

И когото Аллах напътва, никой не ще го заблуди.

Нима Аллах не е всемогъщ, въздаващ отмъщение?"

( Сура Аз-Зумар-36-37)

Тези два айета (знамения) изобразяват с обикновена яснота, сила, и дълбочина, логиката на истинската вяра. ،Чиято вяра беше в сърцето на Расулуллах –саллалаху алейхи ве селлем

 – и така както трябва да е в сърцето на всеки един вярващ в посланието, и всеки един който приканва към нея.

И тези знамения сами по себе си са достатъчни за учредителна конституция .

 И разкриват изправения път свързващ със стабилноста и непоклатимоста.

Споменава се като причина за ниспославането на тези айети, че езичниците от Курайш сплашваха Расулуллах – салллаху алейхи ве селлем – с техните богове, и го предупреждаваха за техният гняв, а в същото време той ги окачествяваше с жалост .

 И те го предупреждава , че ако не спре да говори против тях ще го сполети беда.

Но тези знамения притежават широки и всеобхватни значения.

 Те разграничават истинската война между приканващия към истината, и на всичко друго намиращо се в земният живот като противна сила застанала пред истината.

 Така също описват доверието , сигурноста и спокойствието в сърцето на вярващия, след като балансират тези сили с точната мярка.

(Нима Аллах не е достатъчен за Своя раб?)

Да, Ако той в истинския смисъл бе се захванал в служене на Аллах и създателят е с него, тогава кой може да го уплаши, и с какво може да го уплаши ?

И кой би се усъмнил в достатъчноста на Аллах за своя раб ?

 Той е силния и завладяващия над всичко...

(И заплашват теб с други освен Него)

И как го е страх ?

 Тези освен него, не са ли всички изцяло на земното кълбо „други освен него ‘’ ?

Много просто и ясно, не се нуждае от много разпрягане на мозъка

Той е единственият Аллах всемогъщият.

И кои са така наречените „освен него” пред Създателят на вселената?

 При това положение, не съществуват никакви съмнения и не трябва да има никакви съмнения, че Аллах притежава въздействие и той е доминиращия.

И той е този който отсъжда между неговите раби в техните проблеми, в техните движения, така както в сърцата , така също и в чувствата им.

(Но, когото Аллах остави в заблуда, никой не ще го напъти.

И когото Аллах напътва, никой не ще го заблуди.)

И той знае кой заслужава заблудата, и го заблуждава, и знае кой залсужава напъствието, и го напътва.

 И когато той отсъди за нещо, то няма нещо което ще му промени отсъждането.

(Нима Аллах не е всемогъщ, въздаващ отмъщение?)

Да. И той безсъмнение е всемогъщия.

И той възнаграждава всеки според каквото е заслужил.

 И той отмъщява от този който е заслужил отмъщение.

И как този извършващ правилно молитвите си ще се страхува от някой ?

 Той е достатъчния и насърчаващия единствен Аллах.

(Сейид Кутуб -Фий Зилял ел-Куран )