Фатиха- 1//5\6\7

"Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем.

Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!"

В хадис-и кудси, тълкуващ тези айети на Фатиха, се казва, че този е пътят на раба, който ще му даде онова, което той пожелае.

 Тоест най-голямата помощ, която бихме искали от Всевишния Аллах, е да ни насочи и поведе по безпрепятствения път, до който са стигнали ползващите се от благоволението Му щастливи люде, и ние никога да не се отклоняваме от него.

Защото за вярващия човек това е гаранция за истинското щастие тук на земята и в отвъдното (ахирета).

Затова помощта, която един човек ще поиска първо и завинаги от Всевишния Аллах е напътствието (хидайетът) и наставлението (иршадът).
Още повече, че за човека, лишен от хидайета на Аллах, не могат да бъдат спасение нито материалното богатство, нито славата, нито приятелите и близките му.

 Може би в земния живот изброеното ще даде някакви временни облаги, но в ахирета, в отвъдния и вечен живот,

тези неща не значат нищо