Добродетелите на сура ал-Фалак и ан-Нас (Mу`аууидатайн)

Пратеникът на Аллах с.а.с. е казал:

„Не видяхте ли айетите, които ми бяха низпослани тази нощ и подобни на които не са виждани досега?

„Кажи: “Опазил ме Господарят на разсъмването…”

[сура ал-Фалак] и „Кажи:

 “Опазил ме Господарят на хората…”

(Муслим)

Имам Ахмад предава от Укба бин 'Амир, че е казал:

"Докато водех Пратеника на Аллах по тези пътеки той ми каза: "О Укба, няма ли да пояздиш?"

 Страхувах се да не се вземе за неподчинение и така Пратеникът на Аллах слезе и аз пояздих малко.

 След това той започна да язди и каза:

"О, Укба!

 Как да не те науча на две Сури, най-добрите Сури, които хората да рецитират."

Отговорих:

 "Разбира се, Пратенико на Аллах!"

Тогава той ме научи да рецитирам:

 “Опазил ме Господарят на разсъмването…”

(113:1)

и „Кажи:

“Опазил ме Господарят на хората…”

 (114:1)

Тогава се повика за молитва и Пратеникът на Аллах отиде натам (за да води хората) и ги изрецитира по време на молитвата.

 След това ме настигна и каза:

"Какво си мислиш, о Укба, казвай тези две Сури винаги, когато лягаш да спиш и всеки път, когато ставаш".

[Aн-Ниса'и и Абу Дауд]

Aн-Нисa'и предава, че Ибн `Aбис Aл-Джухани е казал, чe Пророкът му казал:

 (O Ибн `Aбис!

Да ти кажа ли двете най-добри за закрила за онзи, който търси закрила?

 Отговорил:

 „Разбира се, о Пратенико на Аллах!''

Пророкът казал: Кажи:

 „Търся убежище при Господа на разсъмването

(ал-Фалак)

 и кажи:

"Търся убежище при Господа на хората

(ан-Нас)''.

 Тези две сури са най-добрата защита“.

 

Имам Малик предава от `А’иша, че когато Пратеникът на Аллах страдал от неразположение, той казвал Mу`аууидатайн над себе си, духвайки

(бел.пр – става дума за говорене, шепнене в дланите си,

 при което въздуха при издаване на звуците, излиза и е като духване). Ако болката се усилела,

`А’иша казала, че тя четяла Mу`аууидатайн над него...

[Ал-Бухари и Абу Дауд]

 

От Aбу Са`ид се предава, че Пратеникът на Аллах търсел защита от лошите очи на Джиновете и хората.

 Но когато Mу`аууидатайн били низпослани,

той използвал тях (за защита) и пренебрегвал всички останали (за защита).

[Ат-Тирмиди и Ан-Ниса’и]

 

СУРА РАЗСЪМВАНЕТО

(АЛ-ФАЛАК)
1. Кажи [о, Мухаммад]: “Опазил ме Господът на разсъмването

2. от злото на онова, което е сътворил,

3. и от злото на тъмнината, когато настъпи,

4. и от злото на духащи по възлите [магьосници],

5. и от злото на завистник, когато завиди!”

Ибн Aби Хатим предава, че Джабир е казал,

 "Ал-Фалак е сутринта.''

Aл-`Aуфи предава от Ибн `Аббас: "

Ал-Фалак е сутринта.''

Същото се предава и от Муджахид, Са‘ид бин Джубейр, Абдуллах бин Мухаммад бин `Aкил, Ал-Хасан, Катада, Мухаммад бин Ка‘б ал-Курази и ибн Зейд.

 Малик е предал подобно твърдение от Зайд бин Аслам.

 Ал-Курази, Ибн Зейд и Ибн Джарир казват:

 „Това е като казаното от АЛлах „Той разпуква зазоряването“'

(6:96)

Аллах казва „...от злото на онова, което е сътворил“ .

 Това означава

– от злото на всяко сътворено нещо.

 Табит ал-Бунани и ал-Хасан ал-Басри – и двамата казват „Адът, Ибли и потомството му, са все създадени от Аллах.''

„И от злото на Гасик, когато Уакаб“

– Муджахид е казал „Гасик е тъмнината и

kogato e Уакаб“

– отнася се разположението на слънцето.''

Ал-Бухари споменава казаното от него.

 Ибн Aби Наджих също предава подобен разказ от него (Муджахид).

Същото е казал by Ибн `Аббас, Мухаммад бин Ka`б ал-Карази, Aд-Даххак, Хусайф, Aл-Хссан и Катада.

Те да казали: "Наистина, това е нощта, когато напредва с тъмнината си.''

Аз-Зухри е казал:

 „И от злото на Гасик, когато Уакаб“

 – това указва залеза на слънцето“.

Абу ал-Мухаззим предава, че Абу Хурейра е казал:

 „И от злото на Гасик, когато Уакаб“

  - това показва звездите.''

 Ибн Зайд е казал, "Арабите казват:

 `Ал-Гасик е положение (деклинация) на небесните тела, известни като Плеяди.“

 Ибн Джарир е казал:

„Други определят, че това е Луната.''

В подкрепа на хората, които твърдят,

че това е Луната, е преданието, че Имам Ахмад

е записал от ал-ХАрис бин Аби Салама, че

`А’иша е казала:

 " Пратеникът на Аллах ме взе със себеси и ми показа изгряващата Луна, каза:

„Търси убежище при Аллах от злото на Гасик, когато то става тъмно.''

Ат-Тирмиди и Ан-Ниса’

и предават този хадис в книгите си с Тафсир на техните Sunan.

Аллах е казал:

"...и от злото на духащи по възлите [магьосници]"

Mуджахид, `Икрима, Ал-Хасан, Катада и Ад-Дахакa са казали, "Посочват се вещиците.''

 Муджахид е добавил:

 "Когато правят техните заклинания и духат във възли.''

В друг хадис се предава, че Джибрил е дошъл Пророка и казал, "Страдаш ли от някаква болест, O Мухаммад?''

Пророкът отговорил:

„Да.“ Джибрил казал:

"В името на Аллах ти правя рукийа от всичко, което ти вреди, от злото на всяка душа или завистливи очи;

 нека Аллах те излекува, в името на Аллах ти правя рукийа.''
Обсъждане на омагьосването на Пророка
В Книга за Медицината в своя Сахих, Ал-Бухари предава, че `А’иша е казала:

 "Пратеникът на Аллах беше омагьосан, като си мислеше, че е имал отношения с жените си, а той нямаше.''

 Сафйиан казал:

 "Това е най-лошата форма на магия, когато достигне този етап.''

 Пророкът казал: "O `А’иша!

Знаеш ли, че Аллах отговори за онова, което Го питах - двама мъже дойдоха при мен, единия седна до главата ми, а другия седна до краката ми.

Този, който беше до главата ми каза на другия:

 "Какво не е наред с този човек?"

 Другия отговори:

"Омагьосан е".

 Първия попита: "Кой го е омагьосал?"

Другия отговори:

 "`Лабид бин A`сам - човек от племето Бану Зурайк,

съюзник на юдеите и лицемерите". Първият попита: "С какво го е омагьосал?"

Другия отговори:

"С гребен и коса от гребена".

Първия попита: "Къде е (гребена)?"

Другият отговори:

"В сушена кора от мъжка финикова палма, в пещера, наречена Даруан"

 `А’иша е казала:

„Тогава той отиде да премахне гребена с косата“.

Тогава той каза:

 „Добре е, че видях.

Беше така, сякаш водата беше напоена с хенна, а палмовите дървета изгеждаха като глави на демони“...

 Тогава аз (`А’иша) казах:

 „Ще кажеш ли на някого?“

 Той отвърна: „Аллах ме излекува и мразя да се разпространява (новина за) безчестието на който и да е от хората“.

СУРА ХОРАТА

(АН-НАС)

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Кажи [о, Мухаммад]: “Опазил ме Господът на хората,

2. Владетелят на хората,

3. Богът на хората,

4. от злото на шепнещия съблазни [сатана], побягващия,

5. който нашепва в гърдите на хората,

6. [сатана] от джиновете и от хората!”
Това са три от атрибутите на Бог Всемогъщия и Върховния.

Те са господство, суверенитет и божественост.

 Така Той е Бог на всяко нещо, Господар на всяко нещо и Цар на всяко нещо.

 Всяко нещо е сътворено от Него, притежава се от Него и е подчинено на Него.

 Затова и е заповядал всеки, който търси защита, да иска убежище при Онзи, който притежава качествата да защити от злото.
Той (шептящия), е дявола, изпратен на всеки човек.

Защото няма и едно от Децата на Адам, при което да няма спътник да изкарва красиви порочните действия.

 Тоз дявол ще направи всичко по силите си, за да обърка човек - единствен невредим е онзи, когото Аллах защитава.

Потвърдено е в Сахиха, че Пророкът е казал:

 "Никой от вас не е сам.

Всички сте с един придружител (дявол), пратен за вас."

Те (сподвижниците) го питали "Ами ти, О, Пратенико на Аллах?" и той отговорил, "Да.

 Но с помощта на Аллах, той прие исляма и сега ме подтиква само към добро."

В двата Сахих също се предава от, който предава история от Сафийа, когато отишла да посети Пророка, докато той правил И`тикаф, след което той излязъл през нощта и я изпратил до дома й (тя живеела в дома на Усама Ибн Зейд).

Двама мъже (от Ансарите) го срещнали (по пътя) и като го видели, ускорили крачка.

 Тогава Пратеникът на Аллах извикал:

 „Спокойно! Това е Сафийа бинт Хайа!“

 Те възкликнали: „Слава на Аллах, O Пратенико на Аллах!'' Той казал: „Наистина Шейтанът се движи в сина на Адам, както кръвта се движи във вените.

Уплаших се да не внесе някакво зло в сърцата ви“.

 

Сa`ид бин Джубейр предава , че Ибн `Аббас е казал за думите на Аллах: „…от злото на шепнещия съблазни [сатана], побягващия, който нашепва в гърдите на хората…“

– че това е дяволът, разположил се на сърцето на сина на Адам. Така, когато стане разсеян и небрежен, той нашепва.

Когато човекът си спомни Аллах, шейтанът побягва.'' Муджахид и Катада също са казали същото.

Ал-Му'тамир бин Сулейман предава, че баща му е казал: "БЕше ми споменато, че Шейтанът е ал-Уасуас.

Той нашепва в сърцето на човека, когато е тъжен или щастлив, но когато си спомни Аллах, шейтанът побягва."

Aл-`Aуфи предава от Ибн `Аббас:

 "Той ("нашепващия"), е Шейтан.

 Той нашепва и когато той (човек) се подчини, (шейтанът) побягва.''

За думите на Аллах: "...който нашепва в гърдите на хората..."
Тук става дума за Децата на Адам - както конкретно,

така и в общ смисъл, включително хора и джинове.
В случая има две гледни точки.

 Това е така, защото те - джиновете - в повечето случаи се включват при използването на думата ан-Нас (хората).

Ибн Джарир е казал:

 "Фразата "риджалун мин ал-Джин" (хора от джиновете) се използва по отношение на тях, затова не е странно, че думата ан-Нас също се отнася и до тях."
Тогава Аллах пояснява "...от джиновете и хората".
То е в подкрепа на втората гледна точка - че казаното от Аллах, че шепнещите са шейтани от джиновете и хората,

е подобно и на думите на АЛлах в сура ал-Анам

(6: 112)

:

 "И така сторихме враг на всеки пророк ­ сатаните от хората и от джиновете.

Един другиму си нашепват с измама разкрасената реч."