ТЕФСИР НА ЗНАМЕНИЕ 100 ОТ СУРА 10 – „ЮНУС”

 

Никой не ще повярва освен с позволението на Аллах.

Той ще остави в заблуда онези, които не разсъждават.

 /10: 100/

В това знамение арабското „риджс - мърсотия” е преведено като заблуда.

 Под риджс се разбира както неверие, заблуда, така и престъпно поведение.

Ако Аллах бе пожелал, щеше да сътвори човешкия вид по друг начин и хората като ангелите, нямаше да имат друг път освен вярата.

 Или пък щеше да сътвори всички с еднакъв талант, вследствие на който, един по един, всички хора щеше да повярвт.

Ако Аллах бе пожелал, щеше да принуди всички хора към една точка.

Можеше да не им даде никаква възможност на избор.

Но като следствие на мъдростта, част от която схващаме,

а друга не, Аллах Създателят е отредил способности на творението човек, на базата на които, може да приеме доброто или злото, правият път или заблудата.

Той е приел за подходящо за човека да избира единия или другия път.

 Вследствие на мъдростта, ако човек упражни добре тези си способности, чувства и схватливост, и ги насочи към доводите на мъдростта във Вселената и самия него и в доводите, сведени от пророците, то в крайна сметка този човек ще повярва и в резултат на тази вяра ще се спаси.

Противно на това, ако човек не използва дадените му способности и заключи схватливостта си, не я насочи към доводите, които водят към вярата, то сърцето му закоравява, разумът му се сковава, вследствие на което, започва да обвинява в лъжа или да отхвърля божественото послание. Като последица от това, него го сполетява възмездието, определено от Аллах за отричащите.

Това, което ние не можем да разберем, не означава, че в него няма мъдрост.

Ето така, вярата изцяло е оставена на избора на човека. Пророка не насилва никого да повярва, защото няма възможност да оказва натиск върху дейността на сърцето и склонностите на съвестта.

 

*********

Върховният, най-важният момент в цялата сура е привличане на вниманието в това знаменише върху факта, че заблудата, мърсотията е за онези, които не разсъждават.

Тук се акцентира именно върху това, човек да използва разума си, а не сляпо да следва, да размишлява, а не да следва и повтаря без да мисли - да бъде жив в мисълта, а не да се остави течението да го носи. В това знамение е заложен динамизъм и сила, прозрение и адекватност, актуалност и жизненост.