„А ако жителите на селищата бяха повярвали и бяха се побояли, щяхме да разтворим пред тях дарове от небето и от земята.
Ала те отричаха и ги сграбчвахме заради онова, което са придобили.”
(Ал-Араф:96)
Може някои хора да погледнат някои общества и да кажат :
напримерно Мюсюлманите – претиснати в препитание, и не намират освен онова което е неплодородно и заслужено...
И виждат общества които не признават Аллах и не се боят от него, оляти и препълнени с блага, и улеснени в препитание, притежават сила и влияние...
И се питат :
То тогава Къде е законът който не се забавя и променя ?
(имат в предвид горепосоченото знамение на Аллах)
Това и другото, е илюзия представяна от феноменни условия.
А тези които казват : Че са Мюсюлмани вярващи в Аллах
Но не са истинкси предани, не са богобоязливи, и не са напълно предани на Аллах в отслужванията им, не са постигнали и реализирали истинския смисъл на засвидетелството че Аллах е един единствен и няма друг бог освен него, и предават шийките си на други като роби, и те се господстват над тях, издават им законодателства – закони, ценности или традиции - те не са в истинския смисъл вярващи.
Истинският вярващ никога не позволява на някой раб от рабите на Аллах да му господства, и не позволява на някой раб от рабите на Аллах да му въздейства, или да му се налага...
В миналото предците ни (Селеф ес-Салих:Сахабетата,Табийн, Етбаут-Табийн и т.н) твърдяха истинска вяра и те бяха отдадени искрени само на Аллах вярващи.
Тогава Земният живот с благата си към тях приближи, бяха заляти и препълнени с дарове и благодат от небето и земята, и беше реализирана обещаното от Аллах.
И те бяха истинските на които им се отвори препитанието точно както се посочва в знамението.
Сеийд Кутуб
Няма коментари:
Публикуване на коментар