В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Да се погубят двете ръце на Ебу Лехеб! И той да се погуби!
2. Не го избави неговият имот и онова, което е придобил.
3. Ще гори в огън с пламъци той
4. и жена му, носещата дърва.
5. На шията й ще има въже от сплетени влакна.
(Пратеника на Аллах повикал близките си роднини и ги приканил да приемат Исляма. С оскърбителни думи чичо му Абу Лехеб рекъл: “Затова ли ни извика?” Сурата била низпослана по този повод. Впоследствие ръцете на Абу Лехеб изсъхнали и той умрял в дома си, без някой да разбере. Открили тялото му след три дена и бил погребан от нает за целта човек.)
Сура Месед е меканска и се състои от 5 айета. В нея се говори за пагубата на Ебу Лехеб – враг на Аллах и Неговия Пратеник, който оставял работата си и тръгвал след Пратеника, за да осуети призива му. Той пречел на хората да повярват в думите на Пророка (с.а.с.). В края на сурата, му е обещан пламтящият огън, в който ще гори. А жена му ще го придружава със специално наказание – около врата й ще бъде осукано въже от палмови нишки, с което ще бъде повлечена в огъня. С това ще се цели увеличаване на болката до пълна разруха.
Разказва се от Ибни Аббас (р.а.), че по заповед на Всевишния Аллах да предупреди роднините и близките си, Мухаммед (с.а.с.) се изкачил на хълма Сафа. Събрали се толкова хора, че човек неможело да се промуши сред тълпата, за да чуе думите на Пратеника (с.а.с.). Отишъл и чичото на Пророка (с.а.с.) Ебу Лехеб. Хз. Мухаммед (с.а.с.) се обърнал към хората с думите : “Ако ви кажа, че в низината има една конница, която иска да ви покори!” Те казали: “Ние не сме чули от теб да изричаш лъжа.” А той (с.а.с.) продължил: “Тогава аз ви предупреждавам, че ви застрашава велико мъчение.” След тези думи Ебу Лехеб му казал: “Проклет да си, о, Мухаммед, затова ли ни събра?” После Великият Аллах низпослал тази сура:
تَبَّتْ يَدَا أَبِي لَهَبٍ وَتَبَّ - да се погубят ръцете на този нещастник Ебу Лехеб, погубен, губещ и заблуден в делата си. Аллах да го погуби, и го погуби. На арабски с думата
يَدَا се цели самия човек, а не само ръцете му. Т.е. цели се Ебу Лехеб. Истинското му име е Абдул Узе бин Абдул Мутталиб, чичо на Пророка Мухаммед (с.а.с.). Жена му е Ум Джелил, сестра на Ебу Суфиян. Те двамата били най-големите врагове на Исляма и Мухаммед (с.а.с.).
Когато жената на Ебу Лехеб чула какво е низпослано за нея и мъжа й, отишла при Пратеника (с.а.с.), който стоял до Кябе заедно с Ебу Бекир (р.а.). В ръката си държала камъни. Когато се приближила до Пророка (с.а.с.), Аллах отнел зрението й, и тя не видяла никой друг, освен Ебу Бекир (р.а.).Тя казала: “О, Ебу Бекир, казаха ми, че твоят приятел ме е наскърбил. Кълна се в Аллах, че ако го намеря ще го ударя с този камък в устата и ще си замине.” После Ебу Бекир казал: “О, пратенико на Аллах, тя не те видя!” А той отвърнал: “Тя не ме видя, защото Аллах отне зрението й.”
Всевишният Аллах не споменал името на Ебу Лехеб Узе, защото това е име на удол. Няма да му помогнат имуществото и парите, които е натрупал и няма да го спаси Узе, на когото се кланя. Ибни Аббас казал, че كَسَبَ وَمَا означава всичко, което е придобил, включително и деца. Било предадено, че Ебу Лехеб казал: “Ако това, което казва синът на брат ми е вярно, то аз ще откупя душата си с имуществото и децата си. Елюси пояснява, че Ебу Лехеб имал три деца (синове) – Укбе, Муетеб и Утейбе. В деня на завоюването на Мекка двамата станали мюсюлмани, но Утейбе на приел Исляма. Когато била низпослана тази сура дъщерята на Пророка Мухаммед (с.а.с.) Ум Гюлсюм била омъжена за Утейбе . А Рукие за брат му Укбе.
Когато Утейбе пожелал да тръгне с баща си към Шам, отишъл при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и му казал: “О, Мухаммед, аз съм неверник, вярвам в звездите.” След което се развел с дъщеря му. Ум Гюлсюм се ядосала и направила дуа за него: “О, Аллах, изпрати срещу него куче от кучетата!” Така Утейбе бил изяден от лъв.
Ебу Лехеб бил погубен след случката при Бедир. Седем дена след нея се разболял и умрял от страшни болки в корема.
سَيَصْلَى نَارًا ذَاتَ لَهَبٍ – ще влезнеш в пламтящия огън, в пламтящите пламъци на Джехеннема. حَمَّالَةَ الْحَطَبِ وَامْرَأَتُهُ – ще влезне с него в Ада и жена му, която правеше интринги между хората и разпалваше между тях огън от вражда и омраза. Абу Сауд казва за нея: “Тя носеше през нощта тръни и бодли и ги слагаше на пътя на Мухаммед (с.а.с.), за да му причини болка.” А Ибни Аббас казва: “Ходеше между хората и клюкарстваше, за да всява раздор помежду им.”
فِي جِيدِهَا حَبْلٌ مِّن مَّسَدٍ – на врата й ще има обвито въже от влкана от палма, с което ще бъде измъчвана в Съдния ден. Ибни Мусейд казва: “Жената на Ебу Лехеб е имала гердан от диаманти и е казала: “Кълна се в Уза, че ще продам този гердан и ще го похарча, за да причиня мъка на Мухаммед.” Така Всевишният Аллах я наказал с огнено въже на шията.
1. Да се погубят двете ръце на Ебу Лехеб! И той да се погуби!
2. Не го избави неговият имот и онова, което е придобил.
3. Ще гори в огън с пламъци той
4. и жена му, носещата дърва.
5. На шията й ще има въже от сплетени влакна.
(Пратеника на Аллах повикал близките си роднини и ги приканил да приемат Исляма. С оскърбителни думи чичо му Абу Лехеб рекъл: “Затова ли ни извика?” Сурата била низпослана по този повод. Впоследствие ръцете на Абу Лехеб изсъхнали и той умрял в дома си, без някой да разбере. Открили тялото му след три дена и бил погребан от нает за целта човек.)
Сура Месед е меканска и се състои от 5 айета. В нея се говори за пагубата на Ебу Лехеб – враг на Аллах и Неговия Пратеник, който оставял работата си и тръгвал след Пратеника, за да осуети призива му. Той пречел на хората да повярват в думите на Пророка (с.а.с.). В края на сурата, му е обещан пламтящият огън, в който ще гори. А жена му ще го придружава със специално наказание – около врата й ще бъде осукано въже от палмови нишки, с което ще бъде повлечена в огъня. С това ще се цели увеличаване на болката до пълна разруха.
Разказва се от Ибни Аббас (р.а.), че по заповед на Всевишния Аллах да предупреди роднините и близките си, Мухаммед (с.а.с.) се изкачил на хълма Сафа. Събрали се толкова хора, че човек неможело да се промуши сред тълпата, за да чуе думите на Пратеника (с.а.с.). Отишъл и чичото на Пророка (с.а.с.) Ебу Лехеб. Хз. Мухаммед (с.а.с.) се обърнал към хората с думите : “Ако ви кажа, че в низината има една конница, която иска да ви покори!” Те казали: “Ние не сме чули от теб да изричаш лъжа.” А той (с.а.с.) продължил: “Тогава аз ви предупреждавам, че ви застрашава велико мъчение.” След тези думи Ебу Лехеб му казал: “Проклет да си, о, Мухаммед, затова ли ни събра?” После Великият Аллах низпослал тази сура:
تَبَّتْ يَدَا أَبِي لَهَبٍ وَتَبَّ - да се погубят ръцете на този нещастник Ебу Лехеб, погубен, губещ и заблуден в делата си. Аллах да го погуби, и го погуби. На арабски с думата
يَدَا се цели самия човек, а не само ръцете му. Т.е. цели се Ебу Лехеб. Истинското му име е Абдул Узе бин Абдул Мутталиб, чичо на Пророка Мухаммед (с.а.с.). Жена му е Ум Джелил, сестра на Ебу Суфиян. Те двамата били най-големите врагове на Исляма и Мухаммед (с.а.с.).
Когато жената на Ебу Лехеб чула какво е низпослано за нея и мъжа й, отишла при Пратеника (с.а.с.), който стоял до Кябе заедно с Ебу Бекир (р.а.). В ръката си държала камъни. Когато се приближила до Пророка (с.а.с.), Аллах отнел зрението й, и тя не видяла никой друг, освен Ебу Бекир (р.а.).Тя казала: “О, Ебу Бекир, казаха ми, че твоят приятел ме е наскърбил. Кълна се в Аллах, че ако го намеря ще го ударя с този камък в устата и ще си замине.” После Ебу Бекир казал: “О, пратенико на Аллах, тя не те видя!” А той отвърнал: “Тя не ме видя, защото Аллах отне зрението й.”
Всевишният Аллах не споменал името на Ебу Лехеб Узе, защото това е име на удол. Няма да му помогнат имуществото и парите, които е натрупал и няма да го спаси Узе, на когото се кланя. Ибни Аббас казал, че كَسَبَ وَمَا означава всичко, което е придобил, включително и деца. Било предадено, че Ебу Лехеб казал: “Ако това, което казва синът на брат ми е вярно, то аз ще откупя душата си с имуществото и децата си. Елюси пояснява, че Ебу Лехеб имал три деца (синове) – Укбе, Муетеб и Утейбе. В деня на завоюването на Мекка двамата станали мюсюлмани, но Утейбе на приел Исляма. Когато била низпослана тази сура дъщерята на Пророка Мухаммед (с.а.с.) Ум Гюлсюм била омъжена за Утейбе . А Рукие за брат му Укбе.
Когато Утейбе пожелал да тръгне с баща си към Шам, отишъл при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и му казал: “О, Мухаммед, аз съм неверник, вярвам в звездите.” След което се развел с дъщеря му. Ум Гюлсюм се ядосала и направила дуа за него: “О, Аллах, изпрати срещу него куче от кучетата!” Така Утейбе бил изяден от лъв.
Ебу Лехеб бил погубен след случката при Бедир. Седем дена след нея се разболял и умрял от страшни болки в корема.
سَيَصْلَى نَارًا ذَاتَ لَهَبٍ – ще влезнеш в пламтящия огън, в пламтящите пламъци на Джехеннема. حَمَّالَةَ الْحَطَبِ وَامْرَأَتُهُ – ще влезне с него в Ада и жена му, която правеше интринги между хората и разпалваше между тях огън от вражда и омраза. Абу Сауд казва за нея: “Тя носеше през нощта тръни и бодли и ги слагаше на пътя на Мухаммед (с.а.с.), за да му причини болка.” А Ибни Аббас казва: “Ходеше между хората и клюкарстваше, за да всява раздор помежду им.”
فِي جِيدِهَا حَبْلٌ مِّن مَّسَدٍ – на врата й ще има обвито въже от влкана от палма, с което ще бъде измъчвана в Съдния ден. Ибни Мусейд казва: “Жената на Ебу Лехеб е имала гердан от диаманти и е казала: “Кълна се в Уза, че ще продам този гердан и ще го похарча, за да причиня мъка на Мухаммед.” Така Всевишният Аллах я наказал с огнено въже на шията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар