Тефсир на сура ал-Фатиха.
Мекканска. Съдържа 7 айета.
1. В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ
В името на Аллах. Това означава; аз започвам с името на Аллах. Изхождайки от лексикалния анализ на това словосъчетание става ясно, че се имат предвид всички прекрасни имена на Всевишния Аллах.
Аллах е едно от тези имена, което означава “Аллах, Който обожествяват, на Когото се покланят, Единствения, Който заслужава поклонение по силата на Своите божествени качества, които наред с това се явяват качества на съвършенството и безупречността.”
Всемилостивия и Милосърдния Две от прекрасните имена на Аллах, които свидетелстват за великото милосърдие на Всевишния, обхващащо всяко нещо и всяка твар. С милосърдието на Аллах изцяло ще бъдат удостоени богобоязливи раби, които следват пътя на Неговите пророци и пратеници. А всички останали творения ще получат само част от милостта на Аллах.
Трябва да се знае, че от основните принципи на имана по, които всички мюсюлмански учени [имами] на общността са единодушни, е вярата в имената на Аллах и съвършенството на Неговите качества. Да вярват например, че Аллах е Всемилостив и Милосърден, т.е. притежава милосърдие, което Той проявява към Своите раби. Всичките блага са една част от многобройните прояви на Неговата милост и състрадание. Същото се отнася и за останалите имена на Аллах. Той е Всезнаещ, т.е. обхваща със знание всяко нещо. Той е Всемогъщ, т.е. притежава могъщество и над всяка твар има власт.
2. Хвала на Аллах, Повелителят на световете. الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ
Хвала на Аллах Това са слова на възхвала към Аллах за съвършените качества и деяния, които Той върши или по милост, или по справедливост. Цялата хвала принадлежи Нему, и Той е напълно достоен за нея.
Повелителят на световете Той Единствен господства над всички светове. Към тези светове се причислява всичко съществуващо, освен Самия Аллах. Той е сътворил Вселената, осигурил е за нейните обитатели средства за съществуване и ги е надарил с великолепни блага, от които ако бъдат лишени, те не ще могат да просъществуват. Всички блага, с които са облагодетелствани творенията, се явяват дар от Всевишния Аллах. Господството на Всевишния Аллах бива два вида: всеобщо и частно. Всеобщото господство се изразява в това, че Той създава творения, изпраща им препитание и им показва верния път, благодарение на което те могат да устроят своя живот в този свят.
А частното господство се проявява в това, че Аллах възпитава Своите възлюбени раби в дух на набожност и благочестивост, помага им да придобият и усъвършенстват вярата, защитава ги от всяко нещо, което може да ги отклони от правия път и отдели от Него. Същността на това господство е, че Аллах облекчава за Своите раби пътя към всяко добро и ги предпазва от всяко зло. Възможно е, и именно, поради това пророците толкова често в молитви си да наричат Аллах, свой Повелител. А пък и обръщенията на тези хора били свързани изключително с частното господство на Всевишния Аллах. В това откровение Всевишният е нарекъл Себе си Повелител на световете, с което е подчертал, че само Той единствен сътворява, управлява и дарява блага. Той е Пребогат и не се нуждае от Своите творения. Напротив, всички творения се нуждаят от Него и всестранно зависят от Него.
3. Всемилостивия, Милосърдния, الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ
4. Владетеля на Съдния ден! مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ
Владетеля на Съдния ден. Владетел е този, който притежава царството и властта, и по силата на това е свободен да повелява и забранява, възнаграждава и наказва, и пълновластно да се разпорежда със своите подчинени. На кого принадлежи властта, ще стане ясно в Съдния ден! Това е денят Къямет. Денят, в който хората ще получат възмездие за своите добри и лоши дела. Именно, в този ден божиите творения ще видят ясно съвършенството във властта на Всевишния Аллах, Неговата справедливост и мъдростта Му. Те ще загубят всичко, което по-рано са притежавали. Царе и поданици, роби и свободни – всички ще бъдат равни пред Аллах, покорни пред Неговото величество и смирени пред Неговото могъщество. Те ще очакват Неговата присъда, ще се надяват на Неговата награда и ще се страхуват от Неговото възмездие. Ето защо Аллах е нарекъл Себе си Владетеля на Съдния ден, въпреки че Неговата власт се разпростира във всички времена.
5. Само на Теб се покланяме и Теб за помощ зовем. إِيَّاكَ نَعْبُدُ وَإِيَّاكَ نَسْتَعِينُ
Само на Теб се покланяме и Теб за помощ зовем. Това означава: ние се покланяме единствено и само на Теб в ибадета си, и единствено и само Теб молим за помощ. Съгласно граматиката в арабския език, ако местоимението стои пред глагола, то действието се извършва само по отношение на споменатото лице и към никой друг. Поради това обсъжданият от нас айет има следния смисъл; ние се покланяме на Теб и не се покланяме на никой друг, Теб за помощ зовем и не търсим помощ от никой друг, освен от Теб. Поклонението ибадет е споменато преди зовът за помощ, и подобен обрат се явява като пример за включване на частното в общото, защото при изброяване, общото е прието да бъде споменато преди частното. Наред с това такава последователност на словата показва, че правото на Всевишния Аллах, е над правото на Неговите раби.
Поклонението ибадет е понятие, обхващащо всички думи и дела, явни и тайни, извършвани, както с душа, така и с тяло, които Аллах обича и одобрява. Зовът за помощ истиана е обръщение към Всевишния Аллах с молба да дари добро и да премахне злото, подплатено с вяра, че това непременно ще се сбъдне. Именно, поклонението ибадет към Аллах и зова за помощта Му, са верния начин за придобиване на вечното щастие и спасението от всички злини. Освен този няма друг път към спасението. Ето защо е много важно да се знае, че поклонението ибадет придобива своя истински смисъл само тогава, когато се извършва единствено и само заради Аллах в пълно съответствие с наставленията на Неговия пратеник салляллаху алейхи ве селлем. Без осъществяването на тези две условия е безсмислено изпълнението на всеки вид поклонение ибадет.
Независимо че зовът за помощ истиана е една от формите на ибадет, Всевишния Аллах е споменал за него отделно, защото при изпълнението на всеки ибадет човек се нуждае от помощта на Всевишния Аллах. Без помощта на Аллах, човек никога не ще успее да изпълни правилно повелите и да избегне възбраните и греховете.
6. Води ни по правия път. اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ
След това Всевишния Аллах е казал: Води ни по правия път, т.е. покажи ни правия път, насочи ни към него и ни помогни да го следваме. Това е ясен път, който води към Аллах и Неговия Дженнет. По него може да премине само този, който познае истината и се ръководи от нея в делата си. Това също означава; води ни към правия път, и води ни по правия път. С първото се подразбира приемането на религията Ислям и отхвърлянето на всички останали вероизповедания. С второто се подразбира изучаване законите на религията и претворяването им на практика в живота. Тази молитва дуа се явява една от най-полезните, дълбоки и всестранни обръщения към Аллах в Исляма. Затова Аллах е заповядал на човек да Го зове с тези слова във всеки рекят от намаза, защото всички ние се нуждаем от Неговата помощ.
7. Пътя на тези, които Ти си дарил с благодат, صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ
а не на тези, над които тегне Твоя гняв, غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ
и не [пътя на] заблудените. وَلَا الضَّالِّينَ
Това е правият път, пътя на тези, които Ти си дарил с благодат, т.е. пътят на пророците и искрено вярващите, на падналите в борба за вярата и на праведниците. Това не е пътя на тези, над които тегне Твоя гняв, защото те знаят истината, но я отхвърлят, като юдеите и подобните на тях. И това не е [пътя на] заблудените, които отхвърлят истината поради собственото си невежество и заблуда, такива като християните и подобните им.
Независимо от своята лаконичност (кратък обем) тази сура съдържа в себе си това, което го няма в никоя друга сура на Свещения Коран. Тя съдържа в себе си трите концепции на еднобожието теухид. Концепцията за Теухид ар-рубубия – Вяра, в единството на Аллах при господството, сформирана в словата Повелителят на световете. Концепцията за Теухид ал-улюхия –Вяра в това, че само и единствено Аллах е достоен за поклонението ибадет, което се изразява в самото име “Аллах” и в словата Само на Теб се покланяме. Концепцията за Теухид ал-Есмаа ве ас-Сифат – Вяра в това, че само и единствено Аллах притежава прекрасни имена и съвършени качества, която произтича от словата Хвала на Аллах, което бе споменато по-горе. В еднобожието теухид, подразбиращо е вярата във всички имена и качества на Аллах, с които Той Сам е описал Себе си, и с които Пророкът Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, Го е описал. Затова не бива божествените качества на Аллах да се лишават от истински смисъл и да се уподобяват с качествата на творенията. В тази сура също така се съдържа доказателство за истинността относно пророческата мисия на Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, което се изразява в словата: Води ни по правия път. Наистина, подобно нещо е невъзможно при отсъствието на пророческо послание. В словата Владетеля на Съдния ден се съдържа указание за това, че хората непременно ще получат възмездие за извършеното. Това възмездие ще бъде справедливо, защото арабската дума “дин” означава, справедливо възмездие.
Тази сура също така изобличава погрешните възгледи на кадеритите (1) и джебаритите (2), тъй като в нея се потвърждава, че всяко нещо се случва според предопределението на Аллах, независимо че хората притежават правото на избор. Нещо повече, в тази сура се опровергават и възгледите на всички привърженици на нововъведенията и заблудени течения, тъй като словата Води ни по правия път, подтикват мюсюлманите да опознават истината и да се ръководят от нея в делата си. Що се отнася до привържениците на религиозни нововъведения бидат и заблуждения, то всеки от тях се е отклонил от правилното ръководство на Аллах.
И накрая, тази сура призовава хората към искрено служене ибадет на Всевишния Аллах и търсене на помощ само от Него. В това се крие и смисъла на словата Само на Теб ние се покланяме и Теб за помощ зовем. Хвала на Аллах, Повелителят на световете!
(1) Кадерити (от арабската дума “кадар” сила, могъщество, предопределение, воля) в периода на първоначалния Ислям така са наричали последователите на учението за предопределението. Това учение се е сформирало под влиянието на християнска среда. Основателите му не са били араби. Кадеритите проповядват, че има противоречие в Свещения Коран, от една страна, Аллах е Всемогъщ, а от друга страна човек може да не изпълнява божествените предписания и да не носи отговорност за това. След втората половина на VII век така са наричали последователите на учението за свободната воля.
(2) Джебарити (от арабската дума “джабар” принуждение) това са били законоведи, настояващи за абсолютното предопределение и отричащи свободната воля на човека.
Мекканска. Съдържа 7 айета.
1. В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ
В името на Аллах. Това означава; аз започвам с името на Аллах. Изхождайки от лексикалния анализ на това словосъчетание става ясно, че се имат предвид всички прекрасни имена на Всевишния Аллах.
Аллах е едно от тези имена, което означава “Аллах, Който обожествяват, на Когото се покланят, Единствения, Който заслужава поклонение по силата на Своите божествени качества, които наред с това се явяват качества на съвършенството и безупречността.”
Всемилостивия и Милосърдния Две от прекрасните имена на Аллах, които свидетелстват за великото милосърдие на Всевишния, обхващащо всяко нещо и всяка твар. С милосърдието на Аллах изцяло ще бъдат удостоени богобоязливи раби, които следват пътя на Неговите пророци и пратеници. А всички останали творения ще получат само част от милостта на Аллах.
Трябва да се знае, че от основните принципи на имана по, които всички мюсюлмански учени [имами] на общността са единодушни, е вярата в имената на Аллах и съвършенството на Неговите качества. Да вярват например, че Аллах е Всемилостив и Милосърден, т.е. притежава милосърдие, което Той проявява към Своите раби. Всичките блага са една част от многобройните прояви на Неговата милост и състрадание. Същото се отнася и за останалите имена на Аллах. Той е Всезнаещ, т.е. обхваща със знание всяко нещо. Той е Всемогъщ, т.е. притежава могъщество и над всяка твар има власт.
2. Хвала на Аллах, Повелителят на световете. الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ
Хвала на Аллах Това са слова на възхвала към Аллах за съвършените качества и деяния, които Той върши или по милост, или по справедливост. Цялата хвала принадлежи Нему, и Той е напълно достоен за нея.
Повелителят на световете Той Единствен господства над всички светове. Към тези светове се причислява всичко съществуващо, освен Самия Аллах. Той е сътворил Вселената, осигурил е за нейните обитатели средства за съществуване и ги е надарил с великолепни блага, от които ако бъдат лишени, те не ще могат да просъществуват. Всички блага, с които са облагодетелствани творенията, се явяват дар от Всевишния Аллах. Господството на Всевишния Аллах бива два вида: всеобщо и частно. Всеобщото господство се изразява в това, че Той създава творения, изпраща им препитание и им показва верния път, благодарение на което те могат да устроят своя живот в този свят.
А частното господство се проявява в това, че Аллах възпитава Своите възлюбени раби в дух на набожност и благочестивост, помага им да придобият и усъвършенстват вярата, защитава ги от всяко нещо, което може да ги отклони от правия път и отдели от Него. Същността на това господство е, че Аллах облекчава за Своите раби пътя към всяко добро и ги предпазва от всяко зло. Възможно е, и именно, поради това пророците толкова често в молитви си да наричат Аллах, свой Повелител. А пък и обръщенията на тези хора били свързани изключително с частното господство на Всевишния Аллах. В това откровение Всевишният е нарекъл Себе си Повелител на световете, с което е подчертал, че само Той единствен сътворява, управлява и дарява блага. Той е Пребогат и не се нуждае от Своите творения. Напротив, всички творения се нуждаят от Него и всестранно зависят от Него.
3. Всемилостивия, Милосърдния, الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ
4. Владетеля на Съдния ден! مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ
Владетеля на Съдния ден. Владетел е този, който притежава царството и властта, и по силата на това е свободен да повелява и забранява, възнаграждава и наказва, и пълновластно да се разпорежда със своите подчинени. На кого принадлежи властта, ще стане ясно в Съдния ден! Това е денят Къямет. Денят, в който хората ще получат възмездие за своите добри и лоши дела. Именно, в този ден божиите творения ще видят ясно съвършенството във властта на Всевишния Аллах, Неговата справедливост и мъдростта Му. Те ще загубят всичко, което по-рано са притежавали. Царе и поданици, роби и свободни – всички ще бъдат равни пред Аллах, покорни пред Неговото величество и смирени пред Неговото могъщество. Те ще очакват Неговата присъда, ще се надяват на Неговата награда и ще се страхуват от Неговото възмездие. Ето защо Аллах е нарекъл Себе си Владетеля на Съдния ден, въпреки че Неговата власт се разпростира във всички времена.
5. Само на Теб се покланяме и Теб за помощ зовем. إِيَّاكَ نَعْبُدُ وَإِيَّاكَ نَسْتَعِينُ
Само на Теб се покланяме и Теб за помощ зовем. Това означава: ние се покланяме единствено и само на Теб в ибадета си, и единствено и само Теб молим за помощ. Съгласно граматиката в арабския език, ако местоимението стои пред глагола, то действието се извършва само по отношение на споменатото лице и към никой друг. Поради това обсъжданият от нас айет има следния смисъл; ние се покланяме на Теб и не се покланяме на никой друг, Теб за помощ зовем и не търсим помощ от никой друг, освен от Теб. Поклонението ибадет е споменато преди зовът за помощ, и подобен обрат се явява като пример за включване на частното в общото, защото при изброяване, общото е прието да бъде споменато преди частното. Наред с това такава последователност на словата показва, че правото на Всевишния Аллах, е над правото на Неговите раби.
Поклонението ибадет е понятие, обхващащо всички думи и дела, явни и тайни, извършвани, както с душа, така и с тяло, които Аллах обича и одобрява. Зовът за помощ истиана е обръщение към Всевишния Аллах с молба да дари добро и да премахне злото, подплатено с вяра, че това непременно ще се сбъдне. Именно, поклонението ибадет към Аллах и зова за помощта Му, са верния начин за придобиване на вечното щастие и спасението от всички злини. Освен този няма друг път към спасението. Ето защо е много важно да се знае, че поклонението ибадет придобива своя истински смисъл само тогава, когато се извършва единствено и само заради Аллах в пълно съответствие с наставленията на Неговия пратеник салляллаху алейхи ве селлем. Без осъществяването на тези две условия е безсмислено изпълнението на всеки вид поклонение ибадет.
Независимо че зовът за помощ истиана е една от формите на ибадет, Всевишния Аллах е споменал за него отделно, защото при изпълнението на всеки ибадет човек се нуждае от помощта на Всевишния Аллах. Без помощта на Аллах, човек никога не ще успее да изпълни правилно повелите и да избегне възбраните и греховете.
6. Води ни по правия път. اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ
След това Всевишния Аллах е казал: Води ни по правия път, т.е. покажи ни правия път, насочи ни към него и ни помогни да го следваме. Това е ясен път, който води към Аллах и Неговия Дженнет. По него може да премине само този, който познае истината и се ръководи от нея в делата си. Това също означава; води ни към правия път, и води ни по правия път. С първото се подразбира приемането на религията Ислям и отхвърлянето на всички останали вероизповедания. С второто се подразбира изучаване законите на религията и претворяването им на практика в живота. Тази молитва дуа се явява една от най-полезните, дълбоки и всестранни обръщения към Аллах в Исляма. Затова Аллах е заповядал на човек да Го зове с тези слова във всеки рекят от намаза, защото всички ние се нуждаем от Неговата помощ.
7. Пътя на тези, които Ти си дарил с благодат, صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ
а не на тези, над които тегне Твоя гняв, غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ
и не [пътя на] заблудените. وَلَا الضَّالِّينَ
Това е правият път, пътя на тези, които Ти си дарил с благодат, т.е. пътят на пророците и искрено вярващите, на падналите в борба за вярата и на праведниците. Това не е пътя на тези, над които тегне Твоя гняв, защото те знаят истината, но я отхвърлят, като юдеите и подобните на тях. И това не е [пътя на] заблудените, които отхвърлят истината поради собственото си невежество и заблуда, такива като християните и подобните им.
Независимо от своята лаконичност (кратък обем) тази сура съдържа в себе си това, което го няма в никоя друга сура на Свещения Коран. Тя съдържа в себе си трите концепции на еднобожието теухид. Концепцията за Теухид ар-рубубия – Вяра, в единството на Аллах при господството, сформирана в словата Повелителят на световете. Концепцията за Теухид ал-улюхия –Вяра в това, че само и единствено Аллах е достоен за поклонението ибадет, което се изразява в самото име “Аллах” и в словата Само на Теб се покланяме. Концепцията за Теухид ал-Есмаа ве ас-Сифат – Вяра в това, че само и единствено Аллах притежава прекрасни имена и съвършени качества, която произтича от словата Хвала на Аллах, което бе споменато по-горе. В еднобожието теухид, подразбиращо е вярата във всички имена и качества на Аллах, с които Той Сам е описал Себе си, и с които Пророкът Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, Го е описал. Затова не бива божествените качества на Аллах да се лишават от истински смисъл и да се уподобяват с качествата на творенията. В тази сура също така се съдържа доказателство за истинността относно пророческата мисия на Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, което се изразява в словата: Води ни по правия път. Наистина, подобно нещо е невъзможно при отсъствието на пророческо послание. В словата Владетеля на Съдния ден се съдържа указание за това, че хората непременно ще получат възмездие за извършеното. Това възмездие ще бъде справедливо, защото арабската дума “дин” означава, справедливо възмездие.
Тази сура също така изобличава погрешните възгледи на кадеритите (1) и джебаритите (2), тъй като в нея се потвърждава, че всяко нещо се случва според предопределението на Аллах, независимо че хората притежават правото на избор. Нещо повече, в тази сура се опровергават и възгледите на всички привърженици на нововъведенията и заблудени течения, тъй като словата Води ни по правия път, подтикват мюсюлманите да опознават истината и да се ръководят от нея в делата си. Що се отнася до привържениците на религиозни нововъведения бидат и заблуждения, то всеки от тях се е отклонил от правилното ръководство на Аллах.
И накрая, тази сура призовава хората към искрено служене ибадет на Всевишния Аллах и търсене на помощ само от Него. В това се крие и смисъла на словата Само на Теб ние се покланяме и Теб за помощ зовем. Хвала на Аллах, Повелителят на световете!
(1) Кадерити (от арабската дума “кадар” сила, могъщество, предопределение, воля) в периода на първоначалния Ислям така са наричали последователите на учението за предопределението. Това учение се е сформирало под влиянието на християнска среда. Основателите му не са били араби. Кадеритите проповядват, че има противоречие в Свещения Коран, от една страна, Аллах е Всемогъщ, а от друга страна човек може да не изпълнява божествените предписания и да не носи отговорност за това. След втората половина на VII век така са наричали последователите на учението за свободната воля.
(2) Джебарити (от арабската дума “джабар” принуждение) това са били законоведи, настояващи за абсолютното предопределение и отричащи свободната воля на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар