"Кълна се в нощта, когато се здрачава
и в утринта, когато се развиделява"
(Сура ат-Такуир: 17-18 )
"Аллах Аззе уе Джелле се кълне в прехода на нощта и деня, но е много интересно как Той разкрива това преминаване, глаголите, които са използвани:
Нощта е описана като عَسْعَس [`ас`аса], което означава, че идва много много бавно. `Ас`аса може да се сравни с някой, който пристъпва много внимателно, например когато се опитвате да вървите в много тъмна стая – правите го много бавно, внимателно, стъпка по стъпка.
Денят или утрото е описано като تَنَفَّس [танаффаса]; едно от значенията на това също е „постепенно” (другото значение е „диша”). Разсъмването също настъпва много бавно, постепенно, то озарява небето малко по макло.
Според някои тълкуватели, в това има много голяма мъдрост: Аллах Аззе уе Джелле иска да насочи вниманието ни към това бавно, постепенно развитие на тези явления, за да ни научи на нещо много важно – силата на търпението и да ни даде пример как трябва да извършваме делата си.
СубханАллах, колко вярно…Природата е толкова търпелива. Ако се огледаме, ще забележим, че нищо в нея не се появява мигновено. Всеки един процес в нея има своето развитие. Всяко растение се раззеленява след периода на растеж, всяка капчица дъжд пада след един дълъг процес на образуване на облаците, всяко дръвче или цвете расте и след определено време разцъфтява и ако нещо в някой от тези процеси беше прибързано, крайният резултат не би бил такъв.
Ето защо, ние не бива да бъдем припряни. След всяка тъмна нощ настъпва утрото. Да, то ще настъпи бавно, но чрез тези бавни стъпки то ще вдъхва живот в тъмнината докато тя напълно изчезне. Както някои казват: „Да следваме стъпките на природата – нейната тайна е търпението”
"...и в смяната на нощта и деня има знамения за разумните..."
(сура Ал-Имран, 190)
и в утринта, когато се развиделява"
(Сура ат-Такуир: 17-18 )
"Аллах Аззе уе Джелле се кълне в прехода на нощта и деня, но е много интересно как Той разкрива това преминаване, глаголите, които са използвани:
Нощта е описана като عَسْعَس [`ас`аса], което означава, че идва много много бавно. `Ас`аса може да се сравни с някой, който пристъпва много внимателно, например когато се опитвате да вървите в много тъмна стая – правите го много бавно, внимателно, стъпка по стъпка.
Денят или утрото е описано като تَنَفَّس [танаффаса]; едно от значенията на това също е „постепенно” (другото значение е „диша”). Разсъмването също настъпва много бавно, постепенно, то озарява небето малко по макло.
Според някои тълкуватели, в това има много голяма мъдрост: Аллах Аззе уе Джелле иска да насочи вниманието ни към това бавно, постепенно развитие на тези явления, за да ни научи на нещо много важно – силата на търпението и да ни даде пример как трябва да извършваме делата си.
СубханАллах, колко вярно…Природата е толкова търпелива. Ако се огледаме, ще забележим, че нищо в нея не се появява мигновено. Всеки един процес в нея има своето развитие. Всяко растение се раззеленява след периода на растеж, всяка капчица дъжд пада след един дълъг процес на образуване на облаците, всяко дръвче или цвете расте и след определено време разцъфтява и ако нещо в някой от тези процеси беше прибързано, крайният резултат не би бил такъв.
Ето защо, ние не бива да бъдем припряни. След всяка тъмна нощ настъпва утрото. Да, то ще настъпи бавно, но чрез тези бавни стъпки то ще вдъхва живот в тъмнината докато тя напълно изчезне. Както някои казват: „Да следваме стъпките на природата – нейната тайна е търпението”
"...и в смяната на нощта и деня има знамения за разумните..."
(сура Ал-Имран, 190)
Няма коментари:
Публикуване на коментар