И ви извади Аллах от утробите на вашите майки, без да имате знание, и Той направи за вас слуха и зрението, и сърцата, за да сте признателни.
(16: 78)
Поради тази причина е необходимо човек да използва слуховите си органи.
Чрез тях по пътя на преданието човек може да се сдобие със знания от хората.
Необходимо е също да използва н очите си. Защото чрез тях може да се сдобие с опит и наблюдение.
Царството на знанието на вселената е изградено върху опита и изследването.
Необходимо е човек да се възползва и от сърцето – разума.
Защото чрез него може да вади заключения от случките и явленията.
Тези органи на човека са като прозорци, през които човек може да наблюдава повелите и забраните на Аллах.
Следователно не може да бъде редно те да бъдат оставени да атрофират и да се следват хипотези и съмнения.
В тази връзка има множество знамения:
"Нима не чувате?" "Не виждате ли?" или "Не проумявате ли?"
Ако попитате каква е разликата между вярващия и неверника, то можем да кажем, че неверникът изоставя органите, които му са дар, за напътствие и познание, да атрофират.
В крайна сметка тези органи започват да не изпълняват функцията, за която са предназначени.
Създадохме за Ада много от джиновете и от хората.
Имат сърца, с които не схващат, имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват.
Те са като добитъка, даже са по-заблудени.
Те са нехайните.
(7: 179)
Този айет ни предупреждава да не опропастяваме органите си, които са ни дадени, за да виждаме, да чуваме и разбираме. Обръщайки се към човека Свещеният Коран повелява:
И не следвай онова, което не знаеш!
(17: 36)
Това означава да не следваме онова, за което не сме сигурни.
Да не тръгваме подир предположения, хипотези и лъжи, а да използваме слуха, зрението, разума.
Защото Аллах Всевишния ще ни държи сметка за тези органи:
И не следвай онова, което не знаеш!
И слухът, и зрението, и сърцето – за всички тях ще бъде питано. (17: 36)
Това е накратко значението на първия айет.
Що се отнася до втория айет:
И не върви по земята с надменност!
Ти нито ще пробиеш земята, нито ще се въздигнеш колкото планините.
(17: 37)
Не върви надменно, високомерно със странни маниери...
Това не подхожда на вярващия човек.
Недопустимо е рабът на Всемилостивия да се движи по този начин. В Свещения Коран Аллах Теаля е окачествил рабите Си така:
Рабите на Всемилостивия са онези, който ходят по земята с кротост (25: 63)
От човека се иска да се движи по земята с кротост, независимо дали пеш или на превозно средство.
Някои хора, когато се качат на колите си, се изживяват като господари на света.
След като се качат на луксозната си кола, с която парадират, те не трябва да бъдат изпреварени, а и правилата за тях не важат.
По пътя те се движат сякаш всичко им е позволено, сякаш летят.
Всеки, който си приписва подобни прийоми, е от надменно движещите се.
За жалост голяма част от катастрофите са резултат именно от такова поведение.
Мюсюлманинът, който се е украсил с характера на Свещения Коран, спазва реда по пътното платно. Когато такъв се движи, той не изоставя кротостта, смирението.
Той не се движи високомерно с надменност, защото и Мухаммед с.а.с. е казал:
"Онзи, който се възгордява и ходи с надменност ще открие насреща си Аллах разгневен."
(Бухари)
В следния айет Люкман заръчва на своя син:
И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.“
(31:18)
(16: 78)
Поради тази причина е необходимо човек да използва слуховите си органи.
Чрез тях по пътя на преданието човек може да се сдобие със знания от хората.
Необходимо е също да използва н очите си. Защото чрез тях може да се сдобие с опит и наблюдение.
Царството на знанието на вселената е изградено върху опита и изследването.
Необходимо е човек да се възползва и от сърцето – разума.
Защото чрез него може да вади заключения от случките и явленията.
Тези органи на човека са като прозорци, през които човек може да наблюдава повелите и забраните на Аллах.
Следователно не може да бъде редно те да бъдат оставени да атрофират и да се следват хипотези и съмнения.
В тази връзка има множество знамения:
"Нима не чувате?" "Не виждате ли?" или "Не проумявате ли?"
Ако попитате каква е разликата между вярващия и неверника, то можем да кажем, че неверникът изоставя органите, които му са дар, за напътствие и познание, да атрофират.
В крайна сметка тези органи започват да не изпълняват функцията, за която са предназначени.
Създадохме за Ада много от джиновете и от хората.
Имат сърца, с които не схващат, имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват.
Те са като добитъка, даже са по-заблудени.
Те са нехайните.
(7: 179)
Този айет ни предупреждава да не опропастяваме органите си, които са ни дадени, за да виждаме, да чуваме и разбираме. Обръщайки се към човека Свещеният Коран повелява:
И не следвай онова, което не знаеш!
(17: 36)
Това означава да не следваме онова, за което не сме сигурни.
Да не тръгваме подир предположения, хипотези и лъжи, а да използваме слуха, зрението, разума.
Защото Аллах Всевишния ще ни държи сметка за тези органи:
И не следвай онова, което не знаеш!
И слухът, и зрението, и сърцето – за всички тях ще бъде питано. (17: 36)
Това е накратко значението на първия айет.
Що се отнася до втория айет:
И не върви по земята с надменност!
Ти нито ще пробиеш земята, нито ще се въздигнеш колкото планините.
(17: 37)
Не върви надменно, високомерно със странни маниери...
Това не подхожда на вярващия човек.
Недопустимо е рабът на Всемилостивия да се движи по този начин. В Свещения Коран Аллах Теаля е окачествил рабите Си така:
Рабите на Всемилостивия са онези, който ходят по земята с кротост (25: 63)
От човека се иска да се движи по земята с кротост, независимо дали пеш или на превозно средство.
Някои хора, когато се качат на колите си, се изживяват като господари на света.
След като се качат на луксозната си кола, с която парадират, те не трябва да бъдат изпреварени, а и правилата за тях не важат.
По пътя те се движат сякаш всичко им е позволено, сякаш летят.
Всеки, който си приписва подобни прийоми, е от надменно движещите се.
За жалост голяма част от катастрофите са резултат именно от такова поведение.
Мюсюлманинът, който се е украсил с характера на Свещения Коран, спазва реда по пътното платно. Когато такъв се движи, той не изоставя кротостта, смирението.
Той не се движи високомерно с надменност, защото и Мухаммед с.а.с. е казал:
"Онзи, който се възгордява и ходи с надменност ще открие насреща си Аллах разгневен."
(Бухари)
В следния айет Люкман заръчва на своя син:
И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.“
(31:18)
Няма коментари:
Публикуване на коментар