Тaфсир на ал-Фатиха от Ибн Касир

Коментар (Тeфсир) на сура “ал-Фатиха” от Свещения Коран
Написан от Абу ал-Фидаа Исмаил Ибн Омар Ибн Касир ад-Димашки
(701-774 г. по х.)

Превод: Ридван Мустафа Кадьов

(Този превод е изпълнен от книгата на имам Ибн Касир “Китаб Тафсир

ал-Коран ал-Азим – Книга за тълкуването на Великия Коран” на издателство “Муджемма ал-малик Фахд литибаат

ал-Мусхаф аш-Шариф – Кралски комплекс “ Фахд” за отпечатване

на Свещения Коран” в град Медина Кралство Саудитска Арабия.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Хвала на Аллах, Повелителя на световете! Мир и Благослов за пророка Мухаммед, за семейство му и всички негови сподвижници.

Предисловие към тaфсира на сура

 “ал-Фатиха - Откриваща Корана”
В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!

Тя се нарича “ал-Фатиха - Откриваща Корана” или подчертано “Фатиха ал-Китаб” “Отваряща Книгата”.

 С нея започва четенето на Свещения Коран в намаза.

 Също така се нарича още и

“Умм ал-Китаб” – “Майка на Книгата”

според мнението на повечето от учените улема.

Анас го е възприел неохотно, а ал-Хасан (ал-Басри)

и Ибн Сирин са се отнасяли нежелателно към това название,

и двамата са казали:

 “Това название (“Майка на Книгата”)

се отнася само за “ал-Лаухи ал-Махфуз”.

Ал-Хасан ал-Басри също така е казал, че ясните и неотменими (“мухкамаат”) айети представляват

“Умм ал-Китаб-Майка на Книгата”,

и поради това смята такова название за нежелателно.

(Тази сура) също така е била наричана:

“Умм ал-Коран” – “Майка на Корана”.

Достоверно е приведено при ат-Тирмизи, и самият той го е нарекъл достоверно:

От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,

е казал:

 “Хвала на Аллах – Повелителя на световете”

– това е Умм ал-Коран-Майка на Корана,

Умм ал-Китаб-Майка на Книгата и седем често повтарящи се (айети) (саб‘ ал-масаани)

и ал-Коран ал-Меджид-Великия Коран”.

Също така се нарича “ал-хамд” (хвала), и още се нарича

 “ас-салят” (намаз, молитва),

защото Пророкът салляллаху алейхи ве селлем,

 е предал от своя Повелител:

 “Аз разделих намаза между Мен и Моите раби на две половини.

 И ако рабът каже:

 “Хвала на Аллах, Повелителят на световете”,

Аллах ще каже: “Моят раб Ме възхвалява …”.

Също така тази сура бива наричана

“Фатиха ас-салят” (Откриваща намаза),

 защото е условие на намаза.

Също така наричат тази сура и “аш-Шифа”

(изцеление, лекарство).

 Сведено е от ад-Дарими с думи на Абу Саид във форма марфу‘(така се нарича хадис с непрекъснат иснад,

 в чиито текст се свеждат словата на Пророкът

 салляллаху алейхи ве селлем), че:

“(Сура) Фатиха ал-Китаб е лек за всяка отрова.”

 Още я наричат “ар-Рукйа” (Заклинание)

съгласно хадис от Абу Саид (ал-Худри радияллаху анху) сведен в достоверните сборници, в който се разказва, как един искрен човек я е прочел като заклинание, а

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,

го попитал:

 “Откъде узна, че тя (сура “ал-Фатиха”)

е заклинание (ар-Рукйа)?”

Аш-Шааби също така е предал, че Ибн Аббас радияллаху анхума, я е наричал “Асас ал-Коран” (Основа на Корана).

Той радияллаху анхума, е казал:

 “А нейната основа са (словата):

 “В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!”

Суфян Ибн Уйайна я е нарекъл:

 “ал-Ваакия” (Охраняваща).

Яхя Ибн Абу Касир я е нарекъл:

 “ал-Кафийа” (Достатъчна), защото тя е достатъчна вместо другите (сури), но другите (сури) не са достатъчни вместо нея. Както е казано в някои мурсал хадиси

 (мурсал – отсъства сподвижник, предал този хадис от пророка салляллаху алейхи ве селлем):

 “Умм ал-Коран-Майка на Корана, се явява замяна на всичко, което е вместо нея.

Но това, което е освен нея, не може да бъде нейна замяна.”

/Сведено е от ал-Бейхаки в “Сунан ал-Кубра”(2/165),

 и ал-Хаким в “ал-Мустадрак” (1/238), и от ал-Фадил Мухаммед Тархуни в книгата му “Маусуа Фадаил

ал-Коран”(1/40-43)/

Наричат я също така и “Фатиха ас-салят” (Откриваща намаза), и “Казн” (Съкровище), за което е споменал аз-Замахшари в своя Тaфсир “Кашшаф”.

Тази сура “ ал-Фатиха” е меканска, за което са казали

Ибн Аббас, Катада, Абу ал-Алия.

А, Абу Хурейра, Муджахид, Ата Ибн Йасар,

и аз-Зухри са казали, че тя е мединска.

Също така е било казано, че тя е била низпослана два пъти: веднъж в Мекка, и още веднъж в Медина.

Първото мнение обаче е по-близо до истината, защото Всевишният Аллах е казал:

 Ние вече ти дадохме седемте повтарящи (се сури или) айети

 и великия Коран.

/15:87/

, и Всевишният Аллах знае най-добре!

 Абу ал-Лейс ас-Самарканди е привел мнение относно това, че половината на тази сура е била низпослана в Мекка,

а другата половина е била низпослана в Медина,

това обаче е много странно и малко известно мнение.

 С неговите думи това мнение е привел и ал-Кортуби.

Няма разногласия относно това, че тя се състои от седем айета. Амру Ибн Обейд е казал:

“Тя се състои от осем айета”, а Хусейн ал-Джуафи е казал: “Шест”, двете мнения обаче, противоречат на достоверните

и по-многочислените съобщения (тоест явяват се “шаз”). Разногласието е било в “басмала "

(„БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим”)

дали е самостоятелен айет от сурата в началото на

 “ал-Фатиха”, както са смятали повечето от куфийските четци, група от сподвижниците, последователите на сподвижниците

и групата учени от следващите поколения.

Или пък “басмала ” („БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим”)

 е част от айет.

Или пък изобщо не се смята за начало (на сурата),

 както са считали четците и учените от жителите на Медина. Учените улема, са разделени по този въпрос на три мнения,

 и скоро, иншаАллах Теаля, ще бъде приведено обобщението на този казус.

Казано е, че словата в нея са 25 двадесет и пет,

а буквите – 113 сто и тринадесет.

Имам ал-Бухари е казал в началото на раздел 

 “Книга за тълкуването” (в своя сборник “Сахих”)

преди хадис №4474:

 “Тя е била наречена “Умм ал-Китаб-Майка на Книгата”, защото с нея започва изписването на

(текста от Свещения Коран в)

книгите Мусхаф и с нея започва четенето на

 Свещения Коран в намаза”.

 /Сведено от ал-Бухари (8/155) “Фатх”/.

 Някои са казали, че тя е наречена така, заради това, че включва в себе си целия смисъл на Свещения Коран.

 Ибн Джарир радияллаху анху, е казал, че арабите наричат така всичко, което обединява, и с което се започва, и което следват “имама” (предводител), “джаами” (обединител).

Така например, те наричат с названието “умм ар-ра'ас” обвивката на главния мозък.

Те също наричат с името “умм” и военния флаг, под който се събират военните редици.

Мекка също е наричана “Умм ал-Кораа-Майка на градовете”, защото е най-величествената и събирателен лидер на всички градове.

 Казано е още, че от Мека е започнало сътворяването

на земята.

 Тази сура е наречена “ал-Фатиха-Откриваща”,

 тъй като с нея започва четенето на (Свещения Коран)

 и с нея сподвижниците са започнали написването на

текста на Свещения Коран.

Достоверно е също така нейното название

 “ Саб‘а ал-масаани -седем често повтарящи се айети”,

 защото тя се повтаря в намаза и се чете във

всеки рекят от намаза.

 Въпреки, че думата “масаани” има и друго значение,

то разяснението му, иншаАллах Теаля, ще бъде представено

 на съответното място.

Имам Ахмед (в своя сборник “Муснад” 2/448) е свел:

 “На нас ни разказа Язид Ибн Харун, че Ибн Абу Зиаб,

и Хишам Ибн Хишам са му съобщили с думи от Ибн Абу Зиаб и с думи от ал-Макбури с думи от Абу Хурейра радияллаху анху, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал за “Умм ал-Коран-Майка на Корана”:

 “Тя е Майка на Корана, тя е седем често повтарящи

се айети и Велик Коран”.

След това той е предал това с думи от Исмаил Ибн Омар с думи от Ибн Абу Зиаб (и нататък с тази верига от предаващи). Абу Джафар Мухаммед Ибн Джарир ат-Табари в своя Тeфсир (1/107) е казал:

 “На мен ми разказа Юнус Ибн Абд ал-Аля:

 “Съобщи ни Ибн Вахб, че Ибн Абу Зиаб с думи от Саид ал-Макбури му е предал, че Абу Хурейра радияллаху анху, му е предал, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

 “Тя (сура ал-Фатиха) е Майка на Корана, Откриваща Книгата и седем често повтарящи се айети.”.

Ал-Хафиз Абу Бакр Ахмед Ибн Муса Ибн Мардавейхи е казал в своя “Тeфсир”:

“На нас ни разказа Ахмед Ибн Мухаммед Ибн Зияд, който е предал, че Мухаммед Ибн Галиб Ибн Харис е разказал, че Исхак Ибн Абд ал-Вахид ал-Маусили е съобщил, че ал-Муафи Ибн Имран, а той от Абд ал-Хамид Ибн Джафар, а той от Нух Ибн Абу Билял, а той от ал-Макбури, а той чрез Абу Хурейра радияллаху анху, е предал, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

“(Сура) “ Хвала на Аллах, ¬ Повелителят на световете!”

се състои от седем айета, и

“БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим-

 В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния”

 е един от тях.

Това са седем често повтарящи се айети, Великия Коран, и тази сура е “Умм ал-Китаб ”

– Майка на Книгата и Откриваща Книгата!”.

 /Този хадис е приведени от ас-Сааляби в неговия Тeфсир (1/18)/

Ад-Даракутни (1/312) също така е свел подобен текст от

Абу Хурейра радияллаху анху, във формата марфу‘

 словата на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем,

след което е казал:

“Всички разказвачи заслужават доверие”.

  Също така ал-Бейхаки (2/45) е свел от Али, Ибн Аббас и Абу Хурейра радияллаху анхум, че те са коментирали словата на Всевишният Аллах:

(Саба ал-Масаани) Седемте повтарящи айети/15:87/,

 като (сура) “ал-Фатиха” и че (басмала البسملة)

е седмия айет и е включен в нея.”

 Завършека на тази (дискусия) ще последва в

(коментарите на) “басмала البسملة”.

Ал-Амаш е предал от Ибрахим, който е казал:

 “Попитали Ибн Месуд радияллаху анху, защо не е записал сура ал-Фатиха в своя екземпляр на Книгата Мусхаф?

А той отговорил:

 “Ако аз я бях записал, то бих я записал в началото на всяка сура.”

Абу Бакр Ибн Абу Дауд е казал:

  “Той Ибн Месуд е имал в предвид, че тя винаги се чете в намаза.”

 И още Ибн Месуд радияллаху анху, е казал:

“На мен ми е достатъчно, че мюсюлманите ще я помнят наизуст, за да не я записвам в моя екземпляр.”

Някои казват, че сура ал-Фатиха е първото низпослано от Свещения Коран, както за това се споменава в хадиса,

сведен от ал-Бейхаки в “Даляил ан-Нубуват”.

Ал-Бакиллани е предал това като едно от трите мнения

(по този въпрос).

Други са казали, че (първо) е било низпослано:

О, ти, който се обвиваш [в своите одежди]

!/74:1/,

 както за това е казано в хадиса предаден от Джабир в сборниците “Сахих” на ал-Бухари (4923, 4926, 4954)

и на Муслим (161).

И още е казано, че (първо) е било низпослано:

Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Повелител, Който сътвори, ¬сътвори човека от съсирек!

/96:1-2/,

 и това е вярното мнение, чието потвърждение ще последва на своето място, и към Всевишният Аллах прибягвам за помощ!

Споменаване на онова, което е било предадено за достойнството на сура ал-Фатиха.

Имам Ахмед Ибн Мухаммед Ибн Ханбел рахимеху Аллах в своя сборник “Муснад” е свел:

 “На нас ни е разказал Яхя Ибн Саид с думи от Шуаба, че на него му е предал Хубайб Ибн Абдурахман с думи от Хафс Ибн Асим, а той от Абу Саид Ибн ал-Муалля радияллаху анху,

че е казал: “(Веднъж) аз извършвах намаз, а Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме повика, и аз не му отговорих.

 Когато завърших намаза и отидох при него, той салляллаху алейхи ве селлем, попита:

“Какво ти попречи да дойдеш при мен?”

 Аз отговорих:

“О, Пратенико на Аллах!

 Извършвах намаз.”

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:

 “А нима Всевишният Аллах не е казал:

 О вие, които повярвахте!

Откликвайте на Аллах и на Пратеника, щом ви зове към онова, което ще ви съживи!

И знайте, че Аллах стои между човека и сърцето му, и че при Него ще бъдете събрани!

/8:24/

След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:

 “Непременно ще те науча на най-великата сура в Корана, преди да излезеш от джамията!”

И той салляллаху алейхи ве селлем, ме хвана за ръката.

Когато той салляллаху алейхи ве селлем, се приготви да излиза от джамията, аз му казах:

“О, Пратенико на Аллах!

Наистина, ти каза:

 “Непременно ще те науча на най-великата сура в Корана, преди да излезеш от джамията!”

 Той салляллаху алейхи ве селлем, отговори:

 “Да. Хвала на Аллах,

¬ Повелителят на световете!

– това са често повтарящи се айети и Великия Коран,

 който ми бе дарен.”

 Подобен текст е сведен от ал-Бухари (№4474)

 чрез Мусаддад, и (№5006) от Али Ибн Мадини,

те двамата от Яхя Ибн Саид ал-Каттан, и нататък от тази верига. (ал-Бухари) също така е свел този хадис на друго място №4647, №4703 в “Книга за тълкуването”

(в своя сборник “Сахих”),

 а така също Абу Дауд (№1458), ан-Насаи (2/139),

и Ибн Маджа (№3785) по различни пътища чрез Шуаба

 и нататък по същата верига.

Ал-Вакиди е предал подобен текст чрез Мухаммед Ибн Муаз ал-Ансари, а той от Хубайб Ибн Абдурахман, и той от Абу Саид ал-Мааляа с думи от Убай Ибн Кааб.

В “ал-Муватта” на имам Малик Ибн Анас (1/83), има това, на което трябва да се обърне внимание.

 Имам Малик е предал този хадис от ал-Аляи Ибн Абдурахман Ибн Якуб ал-Хураки, че Абу Саид, освободен роб на Амир Ибн Корайз, им е съобщил, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извикал Убай Ибн Кааб радияллаху анху, когато той извършвал намаз в джамията. Когато (Убай) завършил намаза си, отишъл и се срещнал с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. (Убай) казал:

 “Когато Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, искаше да излезе през вратата на джамията, сложи ръката си върху моята и каза:

 “Надявам се, че няма да изляза от вратата на джамията, докато ти не узнаеш сурата, чието подобие не е било низпославано нито в ат-Теврат, нито в ал-Инджил, нито в ал-Фуркан.”

Убай радияллаху анху, казал:

 “Аз забавих своя ход, надявайки се на това.

После го попитах:

 “О, Пратенико на Аллах!

 А що за сура е тази, която ти ми обеща?”

(Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем)

отговори: “Ти, какво рецитираш, когато започваш намаза?” (Убай) казал:

“Аз му прочетох сура ал-Фатиха до края”.

Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:

 “Ето това е тази сура.

 И това са седем често повтарящи се айети и Великия Коран, който ми бе дарен”.

И това е Абу Саид, а не Абу Саид Ибн ал-Муалля, както е считал Ибн ал-Асир в своята книга “Джами‘ ал-Усул” и тези, които са го последвали в това.

Тъй като Ибн ал-Муалля е бил сподвижник ансар, а този

(Абу Саид във версията на имам Малик)

е бил последовател на сподвижниците и освободен роб

от племето Бану Хузаа.

 Този хадис

(от сподвижника Абу Саид Ибн ал-Муалля радияллаху анху)

 е (муттасил, тоест, хадис с една непрекъсната верига от разказвачи, в която всеки разказвач е чувал основния текст от своя учител) и е достоверен сахих, а

(хадис от последователя на сподвижниците Абу Саид от Убай Ибн Кааб) външно е прекъснат (мункатиа),

тъй като този Абу Саид не е чувал хадиси от Убай Ибн Кааб. Ако той е слушал (хадиси) от него, то този хадис ще съответства на условията на имам Муслим.

 И Всевишният Аллах знае най-добре!

 Освен това този хадис предаден от Убай Ибн Кааб в друг вариант, както е споменал имам Ахмед (2/412):

 “На нас ни разказа Аффан, който е разказал от Абдурахман Ибн Ибрахим, че ал-Аляи Ибн Абдурахман е предал с думи от своя баща, че Абу Хурейра радияллаху анху, е казал: “(Веднъж) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отишъл при Убай Ибн Кааб, когато той извършвал намаз.”

(Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) казал:

 “О, Убай!”, а Убай не отговорил.

След това Убай облекчил намаза си, и завършвайки се обърнал към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казвайки: “Ес-селяму алейке (Нека над тебе бъде мир),

 о, Пратенико на Аллах!”. (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) отговорил:

“Уа алейке ас-селям (И над тебе да бъде мир).

 О, Убай!

Какво ти попречи да ми отговориш, когато те повиках?”

  (Убай) казал:

 “О, Пратенико на Аллах!

Аз извършвах намаз.”

А Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “А нима Всевишният Аллах не е казал:

О вие, които повярвахте!

Откликвайте на Аллах и на Пратеника, щом ви зове към онова, което ще ви съживи!

 И знайте, че Аллах стои между човека и сърцето му, и че при Него ще бъдете събрани!/8:24/

 Тогава (Убай) отговорил:

 “Разбира се, о, Пратенико на Аллах!

Аз няма да повторя повече това.”

 (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) попитал: “Искаш ли да те науча на сура, чието подобие не е било низпославано нито в ат-Теврат, нито в ал-Инджил,

нито в аз-Зебур, нито във ал-Фуркан? ”

 (Убай отговорил):

 “Аз казах:

 “Да, о, пратенико на Аллах!”

Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:

 “Надявам се, че няма да изляза от тази врата, докато ти не узнаеш тази сура.”

 И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме хвана за ръката, разговаряйки с мен, а аз започнах да се бавя, като се страхувах, че той салляллаху алейхи ве селлем, ще стигне до (вратата) преди да ми разкаже за тази сура.

Когато приближихме до вратата, аз казах:

 “О, Пратенико на Аллах!

 А що за сура е тази, за която ти обеща (да ми кажеш)?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:

 “А какво четеш в намаза?” (Убай) казал:

“Аз му прочетох Умм ал-Коран”

(Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) каза: “Кълна се в Онзи, в Чиято Длан се намира моята душа!

Аллах не е низпославал подобна на нея, нито в ат-Теврат,

 нито в ал-Инджил, нито в аз-Зебур, нито в ал-Фуркан.

Тя е седем повтарящи се айети”.

 И ат-Тирмизи е свел този хадис (№2875) с думи на Кутайба, от ад-Дараварди, а той с думи от ал-Аляи, който е предал от своя баща и той го е предал от Абу Хурейра радияллаху анху, като е споменал този хадис, и в него също така се казва:

 “Тази (сура) е – седем от често споменаваните айети и Великия Коран, който ми бе дарен.”

 След което (ат-Тирмизи) е казал:

“Този хадис е хасен сахих – надежден и достоверен.”

И по темата има хадис от Анас Ибн Малик, който е предаден

и от Абдуллах синът на имам Ахмед с думи от Исмаил Ибн Маамар, с думи от Абу Усама, с думи от Абд ал-Хамид Ибн Джафар, с думи от ал-Аляи, той с думи от своя баща, а той от Абу Хурейра и той от Убай Ибн Кааб, след което е споменал този хадис в по-дълъг и подобен вид, или близък по смисъл. Той е бил предаден също така и от ат-Тирмизи (№3125)

 и ан-Насаи (2/139) – и двамата с думи от

 Абу Аммар Хусейн Ибн Харис

с думи от ал-Фадл Ибн Муса с думи от

Абд ал-Хамид Ибн Джафар, с думи от ал-Аляи,

 той с думи от своя баща,

а той от Абу Хурейра и той от Убай Ибн Кааб,

който е казал:

 “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах не е низпослал подобие на Умм ал-Коран нито

в ат-Теврат, нито в ал-Инджил.

 Тя е – седем често повтарящи се айети.

И (Всевишният Аллах) е казал:

“И тя е разделена между Мен и Моя раб на две половини.” Този текст на хадиса е сведен от ан-Насаи, и ат-Тирмизи

е казал, че хадиса е хасен и гариб

(малко известен, относно всяко ниво от веригата на предаващите, и не повече от един разказвач).

В хадиса сведен от Ахмед с думи на Мухаммед Ибн Обейд,

 а той от Хашим, тоест Ибн ал-Йазид, а той от Абдуллах Ибн Мухаммед Ибн Акил за Абдуллах Ибн Джабир, се казва: “(Веднъж, когато) пристигнах при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, той наливаше вода (за абдест),

и аз му казах:

 “(Есселяму алейке) Нека над тебе бъде мир, о,

Пратенико на Аллах!”,

а той салляллаху алейхи ве селлем, не ми отвърна.

Аз пак му казах :

(Есселяму алейке) Нека над тебе бъде мир, о,

 Пратенико на Аллах!”,

а той салляллаху алейхи ве селлем, не ми отвърна.

Аз пак му казах (Есселяму алейке)

Нека над тебе бъде мир, о, Пратенико на Аллах!”,

 а той салляллаху алейхи ве селлем, не ми отвърна.

После Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,

си тръгна пешком, а аз тръгнах след него, докато той не стигна до там, за където бе тръгнал, а аз влязох в джамията и седнах мрачен и натъжен.

 (След известно време)

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,

дойде при мен и вече (пречистен) с абдест ми каза:

 “(Алейке ес-селям ве рахметуллахи три пъти)

И над теб да бъде мира и милостта на Аллах!

(три пъти)” и после каза:

 “О, Абдуллах Ибн Джабир!

Дали да не ти съобщя за най-прекрасната сура в Корана?”

И аз (Абдуллах Ибн Джабир) казах:

 “Разбира се, о, Пратенико на Аллах!”

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Чети ель-хамду лилляхи раббиль-‘алемийн (ал-Фатиха), докато не я завършиш!”

Веригата от предаващи този хадис е добра джейид.

Много от големите учени имами са използвали хадисите предадени от Ибн Укайл в качеството си на довод,

а пък и Абдуллах Ибн Джабир радияллаху анху,

е сподвижник.

 Ибн ал-Джаузи е споменал, че той е ал-Абди.

И Всевишният Аллах знае най-добре!

 Други са казали, че той е Абдуллах Ибн Джабир ал-Ансари ал-Байади, за което е споменал

ал-Хафиз Ибн Асакир сред другите мнения.

Този и подобните нему хадиси указват за превъзходството на едни айети и сури над други, както е (видно) от изложено

(в съдържанието на хадиса) и, каквото е мнението на болшинството от учените, като сред тях са

Исхак Ибн Рахавайх, Абу Бакр Ибн ал-Араби и

 Ибн ал-Хусар (ал-Хаффар) от мезхеба на имам Малик.

Друга група от учени е на мнение, че не може да има превъзходство на едни айети и сури над други,

защото всички те са слова на Аллах.

И за да не се разбере неправилно предпочитанието за намаляване на достойнството, ако всички са превъзходни.

 И това е мнението на ал-Кортуби и ал-Ашари,

и Абу Бакр ал-Бакиллани, и

Абу Хатим Ибн Хиббан ал-Бусти, и Яхя Ибн Яхя

 във варианта предаден (също) от имам Малик.

В друг хадис от сборника “Сахих, Книга за достойнството на Корана (№5007) ” ал-Бухари е свел:

Съобщи ни Мухаммед Ибн ал-Мусанна,

а той от Вахб, а той от Хишам, а той от Мухаммед Ибн Саид,

 а той от Абу Саид ал-Худри радияллаху анху:

“Веднъж, когато бяхме на поход и се установихме в една долина, при нас дойде една робиня и каза:

 “Вожда на едно селище бе ухапан от змия,

а нашите мъже отсъстват.

Може ли някой от вас да прочете заклинание (рукъия)?”

 С нея тръгна един мъж, който не бе известен сред нас със своите знания за заклинанията (рукъия).

Той прочел заклинание (рукъия), и вожда оздравял.

След това той заповядал да дадат на прочелия заклинанието (рукъия) тридесет овце и ни напои с мляко.

След като мъжа се завърна при нас, ние го попитахме:

 “Ти прочете разрешено заклинание (рукъия) или му прочете заклинание от времената на невежеството джахилия

(както са правели по време на невежеството преди Исляма)?” Той каза:

 “Аз прочетох като заклинание (рукъия) ,

 единствено и само Умм ал-Китаб (сура “ал-Фатиха”).

 Тогава ние казахме: “Не правете нищо, докато не отидем при Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и не го попитаме”. Когато пристигнахме в Медина, и разказахме това на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и той каза:

 “Какво го е накарало да знае, че тя (сура ал-Фатиха)

 се явява заклинание?

След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, възкликнал:

 "Вие се оказахте прави

[или за това, че сте я приложили като заклинание, или за това, че сте взели възнаграждение].

 Разделете [стадото]

помежду си, като отделите дял и за мен.”

Абу Маамар е казал:

 Разказа ни Абд ал-Варис, разказа ни Хишам,

разказа ни Мухаммед Ибн Сирин, че слугата на Ибн Сирин му е разказал това от Абу Саид ал-Худри.

Също така този хадис са свели Муслим (№2201)

 и Абу Дауд (№3419) с думи от Хишам, който е Ибн Хассан,

 а той от Ибн Сирин

/В сборника “Сахих” на ал-Бухари (5007) и в “Сахих”

 на Муслим (2201)/

. В някои от версиите на хадиса сведен от Муслим се казва, че прочелия заклинанието е бил самия Абу Саид (ал-Худри).

В своя сборник “Сахих”, Муслим е свел под (№806)

и ан-Насаи е свел в своя сборник “Сунан” под номер (2/138), хадис чрез Абу ал-Ахвас Селлям Ибн Сулейм, а той от

 Аммар Ибн Рузейк,

 а той от Абдуллах Ибн Иса Ибн Абдурахман Ибн Абу Лейли, а той от Саид Ибн Джубейр,

а той е предал, че Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал: “(Веднъж), когато Джебраил алейхисселям, седял с

 Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, чул идващ отгоре звук (на отваряща се врата).

Джебраил алейхисселям, погледнал към небето и казал:

 “Този (звук е предизвикан) от врата на (ниското, първото) небе, която е била отворена днес,

а до ден днешен тя никога не е отваряна.

От (тази врата) се спуснало меляике, което дошло при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и казало:

 “Радвай се.

 На теб са ти дарени две светлини,

 които не са били дарявани на никой от пророците преди теб, затова радвай им се!

Това са (сура) “Фатиха ал-Китаб” и заключителната част от сура “ал-Бакара”, и която буква от тях да прочетеш,

 то обезателно на теб ще ти бъде дарено за това!”

Текстът на хадиса е от ан-Насаи, и текста на

 Муслим е подобен.

Четене на сура “ал-Фатиха” в намаза

Муслим е предал хадис (№395) чрез

Исхак Ибн Ибрахим ал-Ханзали, който е

 Ибн Рахавайх, който е казал:

“На нас ни разказа Суфян Ибн Уйайна от ал-Аляи,

 който е Ибн Абдурахман Ибн Якуб ал-Хараки и е съобщил, че от Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, как

Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

“Който извърши намаз без да прочете в него Умм ал-Коран,

 то този намаз ще е недостатъчен

– три пъти – и непълноценен.”.

 На Абу Хурейра казали:

 “(Ами ако в намаза) ние стоим зад имама?”

 Той отговорил:

 “Чети я (ал-Фатиха) на себе си (наум), тъй като, наистина аз съм чул Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,

да казва:

“Всемогъщия и Велик Аллах е казал:

“Аз разделих намаза между Мен и Моя раб на две половини. За Моя раб е онова, което той е поискал (помолил).

И когато рабът казва:

Хвала на Аллах, ¬ Повелителят на световете

/1:2/

Аллах казва:

Моят раб Ме възхвалява. И когато рабът казва: Всемилостивия, Милосърдния

/1:3/,

 то Аллах казва:

Моят раб Ми превъзнася хвала”

И когато (рабът) казва:

 Владетеля на Съдния ден!

/1:4/ ,

 то Аллах казва:

 “Моят раб Ме е прославил.

(Но веднъж Всевишният Аллах) е казал:

“Моят раб е предоставил себе си на Мен”.

И когато (рабът) казва: Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем.

/1:5/,

 то Аллах казва:

“Това е между Мен и Моя раб, и за Моя раб е онова, което той е искал (молил).”

И когато (рабът) казва:

 Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!/

1:6-7/

 то (Аллах) казва:

 “Това е за Моя раб, и за Моя раб е онова, което той е искал (молил)”.

Подобен вариант на хадиса е свел ан-Насаи

(Книга за Корана, 38) чрез Исхак Ибн Рахавайх.

А Муслим (№395) и ан-Насаи (Коран, 37)

са го предали с друга верига разказвачи, чрез Кутайба, а той от Малик, а той от ал-Аляи, а той от Абу ас-Саиб, освободен роб (слуга) на Хишам Ибн Зухра, и той от Абу Хурейра радияллаху анху, със същия текст, но със словата:

 “Едната нейна половина е за Мен, а другата нейна половина е за Моя раб.

 И за Моя раб е онова, което той е искал (молил)”.

По подобен начин го е предал Исхак Ибн Рахавайх с думи от ал-Аляи (2/286). Муслим го е предал по два пътя, единия чрез Ибн Джурейдж, а той от ал-Аляи, а той от Абу ас-Саиб (395)

и Ибн Абу Увайс, а той от ал-Аляи, а той от своя баща и Абу ас-Саиб и двамата от Абу Хурейра радияллаху анху.

А ат-Тирмизи е казал, че този хадис е надежден хасен,

 аз попитах Абу Зур‘а, и той каза:

 “И двата хадиса са достоверни сахих”.

 Абдуллах, синът на имам Ахмед, го е предал от Абу Хурейра с думи на Убай Ибн Кааб в по-дълъг вид (текст).

Ибн Джарир е предал подобен хадис от Джабир Ибн Абдуллах, който е съобщил, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

 “Всевишният Аллах е казал:

 “Аз разделих намаза между Мен и Моя раб на две половини. За Моя раб е онова, което той е поискал (помолил).

И когато рабът казва:

 Хвала на Аллах, ¬ Повелителят на световете

/1:2/

 Аллах казва:

 Моят раб Ме възхвалява. И когато рабът казва: Всемилостивия, Милосърдния

/1:3/,

то Аллах казва: Моят раб Ми превъзнася хвала.”

И Всевишният Аллах е казал:

 “Това е за Мен, а останалото е за него.”

В този вид обаче, дадения хадис е малко известен

 (гариб, малко известен, относно всяко ниво от веригата на предаващите не повече от един разказвач).

Онова, което е свързано с този хадис.

Няколко особености свързани със сура ал-Фатиха.

Първата.

 (В този хадис) е използвано обобщеното слово “ас-салят”- намаз, и тук под това се разбира “ал-кираат”-четене, както е казал Всевишният Аллах:

 “И не извършвай гръмогласно своята молитва намаз, и не я извършвай шепнешком, а избери среден път в това!”

/17:110/,

 (своята молитва намаз) тоест, своето четене “ал-кираат”, както е казано явно в достоверния сборник “Сахих” от Ибн Аббас.

 В този хадис е казано:

 “Аз разделих намаза между Мен и Моя раб на две половини. Едната нейна половина е за Мен, а другата нейна половина е за Моя раб. И за Моя раб е онова, което той е искал (молил)”. Деление на четенето на сура “ал-Фтаиха” в дадения хадис посочва огромната важност на това четене в намаза, и още, че това четене е един от най-големите стълбове на намаза,

тъй като под обобщеното слово “ал-ибадат” поклонение се подразбира неговата част, а тук тази част е четенето “ал-кираат”.

Също така, както и под обобщеното слово четене “ал-кираат” се има предвид и намаза “ас-салят” в словата Всевишният Аллах:

И чети Корана на разсъмване!

 Наистина, на разсъмване четенето на Корана се засвидетелства.

/17:78/ Тук се има в предвид “сабах” намаз,

както е казано явно в двата достоверни сборника

 “Сахих” (ал-Бухари №648, Муслим №649),

че меляикетата от нощта и деня ще го засвидетелстват.

 В това има указание, че е невъзможно да се мине без четенето “ал-кираат” в намаза, и учените Улема са единодушни по отношение на това.

Втората.

Учените Улема обаче, имат разногласие по въпроса, дали в намаза е задължително четенето на нещо друго, освен Фатиха ал-Китаб, или пък четенето на ал-Фатиха и друга сура е достатъчно.

 Тук има две известни мнения:

Първото мнение е на имам Абу Ханифа, съгласилите се с него последователи и други, които са считали, че четенето

 “ал-кираат” (на ал-Фатиха) не е обезателно, и е достатъчно четенето, на каквото и да е от Свещения Коран.

Като доказателство те са привели обобщените слова на Всевишният Аллах:

Ето защо четете от Корана онова, което не ви обременява!/73:20/ и, което е приведено в двата сборника “Сахих” (ал-Бухари №757, Муслим №397)

в хадис от Абу Хурейра за разказа относно човека, който небрежно е изпълнил намаза, и за което Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, му казал:

 “Когато се изправиш за намаз, то възвеличи Аллах, а след това прочети от Корана онова, което не те обременява.”

/Сведен от ал-Бухари (793, и от Муслим (397)/

Те (привържениците на Абу Ханифа) са казали:

 “Той му е повелил да прочете онова, което не е обременително, и не го е задължил да чете ал-Фатиха или друга сура.

 Второто мнение се заключава в това, че е задължително да се чете сура ал-Фатиха в намаза, и че намаз изпълнен без да се прочете тази сура не се зачита.

Това е мнението на останалите имами:

 Малик, аш-Шафий, Ахмед Ибн Ханбел и техните последователи, а така също и на болшинството учени Улема. Като доказателство за своето мнение, те са привели гореспоменатия хадис, когато Пратеникът на Аллах саляватулЛахи ве селямихи алейхи, е казал:

 “Който извърши намаз без да прочете в него Умм ал-Коран,

то този намаз ще е недостатъчен – три пъти – и непълноценен.”

(Муслим №395).

 Те също така са привели като доказателство хадиса от двата сборника “Сахих” (ал-Бухари №756, Муслим №394)

 в който от аз-Зухри се предава, че Махмуд Ибн ар-Рабиа е предал от Убада Ибн ас-Самит, който е съобщил, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Няма намаз за онзи, който не е прочел Фатиха ал-Китаб”, а така също и в сборника “Сахих” на Ибн Хузайма (№490), Ибн Хиббан (№1789) от Абу Хурейра се предава,

че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не се зачита намаза на онзи, който не е прочел Умм ал-Коран.”

И има още много хадиси на тази тема. Дискусията на тази тема е обширна, и ние посочихме източниците на (имамите), рахимехум Аллах.

Освен това, в мезхеба на имам аш-Шафий

 и група от учени са считали, че е задължително (ваджиб)

да се чете сура ал-Фатиха във всеки рекят от намаза. Други са казали, че е задължително да се чете сура ал-Фатиха в повечето рекяти.

 Имам ал-Хасан ал-Басри и повечето учени от Басра са считали, че е задължително да се чете сура ал-Фатиха в един рекят от намазите, опирайки се на абсолютността (тоест неограничеността на смисъла) на хадиса:

“Няма намаз за онзи, който не е прочел Фатиха ал-Китаб”.

Имам Абу Ханифа, неговите последователи, ас-Саури и ал-Аузаи са считали, че не е задължително нейното четене, и се зачита четенето на друга сура, основавайки се върху словата на Всевишният Аллах Ето защо четете от Корана онова, което не ви обременява!

/73:20/ както бе споменато по-горе, и Всевишният Аллах знае най-добре!

Ибн Маджа (№839) е свел хадис чрез Абу Суфян ас-Саади, който е предал от Абу Надра и той от Абу Саид (ал-Худри), във форма марфу‘ че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Няма намаз за онзи, който не е прочел във всеки рекят (сура) “ель-хамду ” и (още) една сура в задължителния фард или друг намаз.”

Има обаче големи съмнения относно достоверността на този хадис. Всичко това е проверено в книгата “ал-Ахкам ал-Кябир”.

И Всевишният Аллах знае най-добре!

Третата.

 Задължително ли е четенето на сура ал-Фатиха за стоящите зад имама.

 Тук има три мнения на учените.

Първото мнение:

 Задължително е четенето за него така, както е задължително и за имама, съгласно всеобщото значение на гореспоменатите хадиси.

Второто мнение:

 Стоящите зад имама не са длъжни да четат сура ал-Фатиха, или друга сура, нито в намаза, който се изпълнява на глас, нито в намаза, който се изпълнява тихо, съгласно хадиса в сборника “Муснад” на имам Ахмед Ибн Ханбел (3/339)

в който от Джабир Ибн Абдуллах се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

 “Който има имам, то четенето на имама е (и) негово четене.” Обаче във веригата от разказвачи на това съобщение има слабост даиф. 

 Малик (1/84) го е предал от Вахб Ибн Кайсан с думи на Джабир.

Този хадис е предаден чрез различни недостоверни пътища, за Пророкът салляллаху алейхи ве селлем,

 и Всевишният Аллах знае най-добре!

 Третото мнение:

Четенето (на ал-Фатиха) за стоящите зад имама е задължително в намаза, който се изпълнява тихо на глас, съгласно гореспоменатите доказателства, и не е задължително за намаза, който се изпълнява на глас, съгласно хадиса сведен от Муслим (№404) в сборника “Сахих” в, който от Абу Муса ал-Ашари се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

 “Имамът е поставен, за да бъде следван.

И когато той възвеличи с текбир (Аллаху акбар),

то и вие го възвеличете с текбир (Аллаху акбар).

А когато той (започне да) чете (Коран), то вие мълчете!”

 и нататък е спомената останалата част от хадиса.

По подобен начин са го предали останалите автори на сборниците “Сунан”: Абу Дауд (№973), ат-Тирмизи, ан-Насаи (2/142), Ибн Маджа (№847)

 с думи от Абу Хурейра се предава, че

 Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

 “А когато той (имама започне да) чете (Коран),

 то вие мълчете!”

 Този хадис е квалифициран като достоверен сахих и от Муслим Ибн ал-Хаджадж.

Тези два хадиса свидетелстват за достоверността на това (трето) мнение.

 Към това мнение се е придържал имам аш-Шафий рахимеху Аллах като първо мнение.

И Всевишният Аллах знае най-добре!

 Подобно мнение е приведено също така и от

 имам Ахмед Ибн Ханбел рахимеху Аллах.

Целта при споменаването на този въпрос тук е била разяснението на особеностите на сура ал-Фатиха в отношението й към правовите въпроси, които ги няма в другите сури.

И Всевишният Аллах знае най-добре!

Ал-Хафиз Абу Бакр ал-Баззар е казал:

Ибрахим Ибн Саид ал-Джаухари ни предаде от Гассан Ибн Обейд, а той от Абу Имран ал-Джауни, а той, че Анас радияллаху анху, е предал:

 “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато (вечер) си легнеш в леглото и прочетеш

Фатиха ал-Китаб (сура ал-Фатиха)

и Кул хуве Аллаху ахад (сура ал-Ихлас),

то ще си защитен от всичко, освен от смъртта.” 

 

Тълкуване на исти‘аза 

 

“Еузу билЛяхи минешшейтанирраджим – Търся защита при Аллах от проклетия (прокуден) шейтан.”)

 и неговите предписания.

Всевишният Аллах е казал:

Прояви снизхождение и повелявай приличието,

и страни от невежите!

 А ако шейтана те изкуси със зло внушение, потърси защита при Аллах!

 Той е Всечуващ, Всезнаещ.

/7:199-200/

 И Всевишният Аллах е казал:

 Отвърни на злината с добрина!

 Ние повече знаем какво описват.

 И кажи:

“Повелителю мой!

Пази ме от подстрекателствата на шейтаните!

 И ме пази, Повелителю мой, да не ме спохождат!”

/23:96-98/

 И Всевишният Аллах е казал:

 Не са равни добрината и злината.

Отблъсквай [злото] с най-доброто и тогава онзи,

 от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.

Но с това са удостоени само търпеливите.

С това са удостоени само щастливците.

 И ако те подбуди шейтан към изкушение, търси помощ при Аллах!

Той е Всечуващия, Всезнаещия.

/41:34-36/

Това са тези три айета, и няма четвърти подобен на техния смисъл.

Всевишният Аллах е повелил да се прояви снизхождение и добро отношение към врага измежду хората, за да се промени неговия характер, който в основата си е благоприятен по отношение дружбата и искрените взаимоотношения.

И Аллах е повелил да се търси при Него защита от врага измежду шейтаните, защото няма друг изход, тъй като той не приема нито снизхождението, нито доброто отношение.

 И (врагът измежду шейтаните) не желае нищо друго, освен гибелта на сина Адамов, заради жестоката вражда към праотеца Адам, както е казал Всевишният Аллах:

 О, синове на Адам!

 Не позволявайте на шейтана да ви замае така, както извади вашите прародители от Дженнета, смъквайки от тях одеждата, за да им покаже срамотиите.

/7:27/

 Всевишният Аллах също така е казал:

 Наистина шейтан е ваш враг.

Затова го приемете като враг!

Той призовава своите последователи, само, за да станат обитатели на пламтящия огън.

/35:6/

И е казал Всевишният Аллах:

Нима него и потомството му ще приемете за покровители вместо Мен, а те са ваш враг?

 Колко лоша е за несправедливите тази замяна!

/18:50/

Наистина шейтана се е заклел пред бащата на човечеството Адам алейхисселям, че е искрен към него, и го е излъгал, а какво ли ще е неговото отношение към нас?

 Наистина шейтана е казал:

 “Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички, освен Твоите предани раби сред тях.”

/38:82-83/

Всевишният Аллах е казал:

 И когато четеш Корана, при Аллах търси убежище от прокудения шейтан!

 Наистина, той няма власт над онези, които вярват и на своя Повелител се уповават.

Властта му е само над онези, които се сближават с него и които съдружават с Аллах.

/16:98-100/

Една (малка) група от четците на Свещения Коран и други са казали:

Ние прибягваме до исти‘аза

 (търсене и прибягване до защита при Аллах)

след четенето, опирайки се на ясния очевиден текст от айета, за да се избегне (възхищението) възторга след приключване на поклонението ибадет.

От онези, които са на това мнение, както е посочено от

Ибн Хамза са Ибн Калука (Фалуфа),

Абу Хатим ас-Сиджистани, и Абу ал-Касим е разказал това, относно Юсуф Ибн Али Ибн (Джабара)

Джунада ал-Хузали ал-Магриби в своята книга

 “ал-Ийада ал-Камил”.

Също така това съобщение е предадено от Абу Хурейра,

 но то е във форма гариб

 (малко известен, относно всяко ниво от веригата на предаващите не повече от един разказвач).

[Фахруддин Мухаммед Ибн Омар ар-Рази е привел това съобщение в своя Тeфсир от Ибн Сирин в негов вариант, където е казал, че това е мнение на Ибрахим ан-Наха‘и и Дауд Ибн Али ал-Асбахани аз-Захири.

 Също така и ал-Кортуби е разказал от Абу Бакр Ибн ал-Араби от всички (свеждащи хадиси) и, че от Малик рахимеху Аллах Теаля се предава:

 Наистина, четящия (Свещения Коран) прибягва до исти‘аза 

(търсене на защита при Аллах),

след (прочитането) на ал-Фатиха.

 Ибн ал-Араби останал крайно удивен от това.

Третото мнение, е че прибягването до исти‘аза

(търсене на защита при Аллах) в началото и в края сумирано между двата довода е предал Фахруддин ар-Рази.]

Но, добре известно е, че болшинството учени Улема смятат,

 че исти‘аза (търсене и прибягване до защита при Аллах)

се осъществява преди четенето на Свещения Коран, за да се предпазим от нашепванията на шейтана.

Те смятат, че смисълът на айета И когато четеш Корана,

при Аллах търси убежище от прокудения шейтан!

/16:98/

е следния:

“Ако ти искаш (смяташ) да четеш Свещения Коран”,

 което е подобно на казаното от Всевишният Аллах:

Когато станете за молитвата намаз, измийте лицето и ръцете си

/5:6/

тоест, ако желаете да станете за намаз.

Доказателство за това служат хадисите на тази тема от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем.

 Имам Ахмед Ибн Ханбел рахимеху Аллах, е свел в

(Муснад 3/50) от Мухаммед Ибн ал-Хасан Ибн Анас (Атш), 

 а той от Джафар Ибн Сюлейман,

а той от Али Ибн Али ар-Рифаи ал-Йешкори,

а той от Абу ал-Мутавеккил ан-Наджи,

а той е предал, че Абу Саид ал-Худри е казал:

 “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ставал през нощта и започвал своя намаз, той възвеличавал Аллах с текбир и произнасял:

 

“ Субхаанеке Аллахумме ве бихамдике тебаареке смуке ве теааля джеддуке ве ля иляхе гайруке

- Слава на Теб, о, Аллах, и хвала на Теб!

Благословено е Твоето Име!

И над всичко е Твоето величие!

И няма друг достоен за поклонение, освен Теб!”

 след това три пъти: "

“Ля иляхе илля Аллах - Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах!” и казвал:

“Еузу билЛяхи ас-Семиу ал-Алим минешшейтани ар-раджим мин хамзихи ве нефхихи ве нафсихи

– Търся защита при Всечуващия и Всезнаещия Аллах

от проклетия (прокуден) шейтан и неговите (коварни интриги), клевети, високомерие и поезия.”

 Този хадис са го свели четиримата автори на сборниците “Сунан”:

Абу Дауд (№775), ат-Тирмизи (№242),

ан-Насаи (1/132), Ибн Маджа (№804),

с думи от Джафар Ибн Сюлейман и той от

 Али Ибн Али ар-Рифаи ал-Йешкори.

А ат-Тирмизи е казал, че

това е най-известния хадис на тази тема.

Той е разтълкувал думата “хамзун - клевета” като гибел,

което представлява “задушаването”, а думата “нафхун – надутост, надменност” като “високомерие”,

 а дума“нафсун –слюнка, мисъл, идея, стихове” като “поезия”. В хадис сведен от Абу Дауд (№764) и Ибн Маджа (№807)

с думи от Шуаба, който е предал от Амру Ибн Мурра,

 а той от Асим ал-Анази,

 а той от Нафи Ибн Джубейр Ибн Мут‘им,

а той от своя баща, който е казал:

“Видях Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато (започваше) влизаше в намаза да казва:

Три пъти: "

“Аллаху акбар кабиран, Аллаху акбар кабиран

– Аллах е Най-Велик и Превелик!

Аллах е Най-Велик и Превелик (от всичко останало)!”,

 после три пъти:

“ЕльхамдулилЛяхи касирен, ЕльхамдулилЛяхи касирен - Многократно хвала на Аллах!

Многократно хвала на Аллах!”,

 после три пъти: " 

“Субхана Аллах букратан ве асилен, Субхана Аллах букратан ве асилен!

– Възхвала на Аллах сутрин и вечер,

възхвала на Аллах сутрин и вечер!” и :

Аллахумме инни еузу бике минешшейтанирраджим мин хамзихи ве нефхихи ве нафсихи

- О, Аллах!

 Търся защита при Теб от проклетия (прокуден) шейтан

и неговите (коварни интриги), клевети, високомерие и поезия.” Последните слова в този хадис: “хамз, нафх и нафс”

Амру е коментирал като “гибел, високомерие и стихове”.

Ибн Маджа е свел хадис (№808) с такова обяснение на последните слова:

 “Али Ибн ал-Мунзир е разказал от Ибн Фудайл,

а той от Ата Ибн ас-Саиб за Абу Абдурахман ас-Силми,

 а той за Ибн Месуд, който е предал, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

Аллахумме инни еузу бике минешшейтанирраджим мин хамзихи ве нефхихи ве нафсихи

- О, Аллах!

 Търся защита при Теб от проклетия (прокуден) шейтан

и неговите (коварни интриги),

клевети, високомерие и поезия.”

Имам Ахмед (5/253) е предал:

 “Исхак Ибн Юсуф е разказал от Шарик за Яаля Ибн Ата,

за един човек, който му е разказал, как е чул Абу Умама ал-Бахили да казва:

 “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ставаше за намаза, той възвеличаваше Аллах с текбир три пъти, после казваше три пъти:

Ля илях илля Аллах

– Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах!

 После три пъти казваше:

Ве Субхана Аллахи ве бихамдихи

– И възхвала на Аллах и хвала Нему!

И след това казваше:

 

“Еузу билЛяхи минешшейтанирраджим мин хамзихи ве нефхихи ве нафсихи

 – Търся защита при Аллах от проклетия (прокуден) шейтан

 и неговите (коварни интриги), клевети, високомерие и поезия.”

Хафиз Абу Яаля Ахмед Ибн Али Ибн ал-Мусанна ал-Маусили в своя сборник “Муснад” е предал:

 “Абдуллах Ибн Омар Убан ал-Куфи е предал от

 Али Ибн Хишам Ибн ал-Барид,

 а той от Язид Ибн Зияд,

а той от Абд ал-Малик Ибн Умайр,

 а той от Абдурахман Ибн Абу Лайла, че Абу Убай Ибн Кааб радияллаху анху, е казал:

 “Двама мъже се сбили в присъствието на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и носа на единия от двамата почервенял от гняв.

 Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал:

 “Наистина, аз знам нещо, и ако той го произнесе, гнева му ще премине:

 (и това са словата) :

“Еузу билЛяхи минешшейтанирраджим

 – Търся защита при Аллах от проклетия (прокуден) шейтан.” Така го е свел и ан-Насаи в “ал-Йеум ве ал-Лейл” (№391)

с друга верига разказвачи:

 Юсуф Ибн Иса ал-Марвази, той от ал-Фадл Ибн Муса,

той от Язид Ибн Абу ал-Джеадия а той от Убай Ибн Кааб

в сборника “Сунан ан-Насаи ал-Кубра”(№10223).

Този хадис също така е сведен от Ахмед Ибн Ханбел (5/240)

 с думи от Абу Саид за Заида, а пък Абу Дауд (№4780)

 с думи от Юсуф Ибн Муса и той от

 Джарир Ибн Абд ал-Хамид, а пък ат-Тирмизи (№3452),

 ан-Насаи в “ал-Йеум ве ал-Лейл” (№389, 390)

от Бундар за Ибн Махди за ас-Саури, и още ан-Насаи

от хадис с думи на Заида Ибн Кудама и те тримата от

 Абд ал-Малик Ибн Умайр,

той от Абдурахман Ибн Абу Лайла и той е предал от

 Муаз Ибн Джебел радияллаху анху, следния текст:

 

“Двама мъже започнаха да се ругаят пред

Пророкът салляллаху алейхи ве селлем,

 и единият от тях така силно се разгневи, щото на мен ми се стори, че неговия нос почервеня от силния гняв.

(Тогава) Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Наистина, аз знам слово, и ако той го произнесе, то гнева му ще премине.”

 И го попита:

“Кое това слово, о, Пратенико на Аллах?”

 И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:

" Аллахумме, инни еузу бике минешшейтанирраджим

– О, Аллах!

Наистина, аз търся защита при Теб от проклетия (прокуден) шейтан.”

 Даденият текст принадлежи на Абу Дауд.

А ат-Тирмизи е казал, че това съобщение е мурсал

 (тоест отсъства сподвижник, предал този хадис от пророка салляллаху алейхи ве селлем) защото

Абдурахман Ибн Абу Лайла не е срещал

Муаз Ибн Джебел, тъй като той е починал преди 20-та година (по Хиджра).

И аз (авторът) казвам:

 “Абдурахман Ибн Абу Лайла е чул съобщение от

Убай Ибн Кааб, както е споменато в предишния хадис

(от сборника “”Муснад” на Абу Яаля),

и този хадис е стигнал до него от Муаз Ибн Джебел.

 Защото на това събитие свидетел е бил не само един от сподвижниците радияллаху анхум.

 Имам ал-Бухари (№6115) е свел това събитие така:

“Осман Ибн Абу Шайба е разказал от Джарир,

 а той от ал-Амаш, а той от Адий Ибн Сабит,

който е предал, че

 Сюлейман Ибн Сурад радияллаху анху, е казал:

 “Двама мъже започнаха да се ругаят пред Пророкът салляллаху алейхи ве селлем,

 докато ние бяхме седнали при него.

Единият от тях наскърби така силно своя съратник (приятел), че на него му почервеня лицето от гняв.

(Тогава) Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Наистина, аз знам слово, и ако той го произнесе, то гнева му ще премине.

 Ако той каже:

“Еузу билЛяхи минешшейтанирраджим

– Търся защита при Аллах от проклетия (прокуден) шейтан.”

Тогава те казали на (единия) мъж:

 “Нима не чу, какво каза Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем?”

 Той отговорил: 

 “Наистина, не съм малоумен (луд)”.

 Този хадис е сведен в сборника “Сахих ал-Бухари”(№6115). Също така този хадис е сведен и от Муслим (№2610),

Абу Дауд (№4781), ан-Насаи (в “Амал” №392),

по различни пътища чрез ал-Амаш от Сюлейман Ибн Сурад.

Наистина, за исти‘аза (търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан) са приведени много хадиси, чието споменаване тук ще бъде дълго.

Тяхното място на публикуване е в книгата “ал-Азкар ве Федаил ал-Амал – Споменаване и достойнства на делата”,

и Всевишният Аллах знае най-добре!

От Ибн Аббас се предава, че:

  “Джебраил алейхисселям, и първото, с което е бил изпратен с низпослано от Корана на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е била повелята за исти‘аза

(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия

и прокуден шейтан)., както е казал имам Абу Джафар Ибн Джарир:

“Абу Корайб ни е разказал, и Осман Ибн Саид ни е разказал,

и Башар Ибн Аммара, и Абу Раук е предал от ад-Даххак,

 а той от Абдуллах Ибн Аббас, който е казал:

 “Първото с което Джебраил е бил изпратен при Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, е казвайки му:

 “О, Мухаммед!

 (Изречи) исти‘аза (търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан).

 И му повелил:

- Естеизу би ас-Семиу ал-Алим минешшейтани ар-раджим – Търся защита при Всечуващия и Всезнаещия от проклетия (прокуден) шейтан (и неговите (коварни интриги),

 след това (Джебраил алейхисселям) му повелил:

 “Кажи:

- БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим – В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!, и след това му повелил да прочете първия айет от сура “ал-Аляк”.

Абдуллах е казал, че това е първата сура, която Аллах е низпослал на Мухаммед с езика на Джебраил алейхисселям. Обаче, това съобщение е малко известно гариб

(малко известно, относно всяко ниво от веригата на предаващите, и не повече от един разказвач).

Ние го споменахме, за да се запознаем с него, и защото в иснада на неговата верига от разказвачи има слабост даиф и прекъснатост инката.

И Всевишният Аллах знае най-добре!

Предмет на обсъждане:

 Болшинството от учените Улема са считали, че изричането на исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан) преди четенето на Свещения Коран е мустехаб – желателно, а не е задължително действие, за което пропускащия го би бил определен като грешник. Фахруддин ар-Рази е предал, че Ата Ибн Абу Рабах е считал това действие задължително ваджиб в намаза и извън него,

 и когато някой иска да чете Свещения Коран. Фахруддин ар-Рази е споменал, че Ибн Сирин е казал:

 “Ако човек изрече исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан) веднъж в живота си, то това е достатъчно за отпадане като задължение ваджиб от него.”

 Фахруддин ар-Рази е привел като доказателство словата на Ата за ясния и явен смисъл на айета:

Потърси защита при Аллах!, а това вече е явна и ясна заповед, от която произтича задължение ваджиб.

Освен това, Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, постоянно е изпълнявал това действие.

И това действие изричането на исти‘аза الاستعاذة

(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан) предпазва и отхвърля злото на шейтана.

 Онова без, което задължителното ваджиб действие няма да е пълно, е че то е обезателно ваджиб.

Освен това изричането на исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан) е внимателно действие и един от пътищата, водещи към задължително ваджиб действие.

Някои са казали, че това е било задължително ваджиб за Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, за разлика от неговата общност Умма.

От Малик е било предадено, че той не е извършвал това действие в задължителните предписани намази, но го е извършвал за нощния намаз Къямуль-лейл по време на месец Рамадан в първата му нощ.

Предмет на обсъждане:

 Имам аш-Шафий в труда си “ал-Имляа” е казал, че исти‘аза се изрича на глас, и ако се изрече тихо, то няма да има вреда.

 И още е казал в “ал-Умм би-ат-Тахиир”, че исти‘аза е произнасял тихо Ибн Омар, а на глас Абу Хурейра.

 И имам аш-Шафий е представил две мнения относно това дали е желателно да се произнася исти‘аза الاستعاذة

(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан) преди четене на Свещения Коран в другите рекяти, освен първия.

И за по-вярно е било прието мнението, че това не е желателно. И Всевишният Аллах знае най-добре!

Ако се произнесе исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан) :

 " أَعُوذُ بِاللهِ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ " “Еузу билЛяхи минешшейтанирраджим

– Търся защита при Аллах от проклетия (прокуден) шейтан.”, то това е достатъчно според аш-Шафий и Абу Ханифа, а някои са прибавили: " السَّمِيعِ الْعَلِيمِ أَعُوذُ بِاللهِ-

 “Еузу билЛяхи ас-Семиу ал-Алим

 - Търся защита при Всечуващия и Всезнаещия Аллах”, а други са казали, че трябва да се изрече:

" أَعُوذُ بِاللهِ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ "

  “Еузу билЛяхи минешшейтанирраджим

 – Търся защита при Аллах от проклетия (прокуден) шейтан.”,защото наистина, Аллах е Всечуващ и Всезнаещ,

 и това е мнение на ас-Саури и ал-Аузаи.

А други са предали, че трябва да се изрече: بِاللهِ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ

أَسْتَعِيذُ-Естеизу билЛяхи минешшейтанирраджим

– Търся защита при Аллах от проклетия (прокуден) шейтан.”

 в съответствие с повелята от айета и хадиса предаден от ад-Даххак, а той от Ибн Аббас споменат.

 И затова има достоверни хадиси, посочени по-горе, първо да бъде последвано от произнасяне на исти‘аза الاستعاذة

(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан),

 и Всевишният Аллах знае най-добре!

Предмет на обсъждане:

Съществува въпрос, дали да се произнася исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан),

само за четенето на Свещения Коран, и това е мнението на Абу Ханифа и (неговия ученик)

 Мухаммед, или пък, както е считал Абу Юсуф – че да се произнася исти‘аза الاستعاذة

(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан), само за намаза.

 Съгласно мнението на имам Юсуф, стоящия зад имама по време на намаз (с джемаат) също трябва да произнесе исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при

Аллах от проклетия и прокуден шейтан), дори и да не чете Свещения Коран.

И (съгласно това мнение) той също произнася исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан), след встъпителния текбир в байрамския намаз (текбир ал-ихрам) преди другите байрамски текбири. Болшинството от учените Улема са считали, че произнасянето на исти‘аза الاستعاذة

(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан), се произнася след тези текбири, преди четенето на Свещения Коран.

От благодатните милости при произнасянето на исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан), са че то пречиства устата, която злоупотребява (и практикува) празнословие и сквернословие (нецензурни думи).

 Също така произнасянето на исти‘аза الاستعاذة(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан) прави устата блаженна и я подготвя за четене Словата на Аллах, и произнасянето на исти‘аза الاستعاذة е призив за помощ и съдействие от Всевишният Аллах и признаване на Неговото могъщество (да върши всичко).

 Също така исти‘аза الاستعاذة потвърждава слабостта и немощта на раба да се противопостави на този явен и скрит враг, и единствено Всевишният Аллах, Който е сътворил този враг,

 е в състояние да го отблъсне и победи.

Този враг не приема благодеянията, и прикрива милостта, за разлика от врага в човешки облик, както на това указват три айета от Свещения Коран.

 Всевишният Аллах е казал:“Наистина, ти нямаш власт над Моите раби.

И достатъчно е, че твоят Повелител се явява техен Покровител.”

/17:65/

Бяха изпратени меляикета за борба срещу врага с човешки облик в битката при кладенците Бадр, и там който е убит от човешкия враг ще бъде със статут на мъченик шахид, а който (стане жертва) бъде убит от скрития враг – шейтан – ще е като прокуден бандит.

 Освен това, правоверните, които са победени от явния (видим) враг – неверниците – ще получат награда, а онези, които са победени от скрития (вътрешен) враг – шейтана – ще спечелят греха и ще станат заблудени.

И това е така, защото шейтана вижда човека като такъв, докато човек не може да го види като шейтан.

 Ето защо правоверните трябва да произнасят исти‘аза الاستعاذةтърсейки убежище от шейтана при Аллах, Който го вижда, а Той не може да бъде видян от шейтана.

Чрез произнасянето на исти‘аза 

 الاستعاذة

(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан), което е форма за доближаване до Аллах и предпазване от злото на всяко зло създание.

 

Значение на исти‘аза الاستعاذة" أَعُوذُ بِاللهِ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ "

 “Еузу билЛяхи минешшейтанирраджим

– Търся защита при Аллах от проклетия (прокуден) шейтан.” 

 

Значението на словата:

 " أَعُوذُ بِاللهِ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ " 

 “Еузу билЛяхи минешшейтанирраджим

– Търся защита при Аллах от проклетия (прокуден) шейтан.”, са:

 “Търся убежище при Аллах от прокълнатия шейтан, който да бъде възпрепятстван от това да засегне моите религиозни или светски дела, или да ми попречи да се придържам към онова, което ми бе заповядано, или да ме примами към това, което ми бе забранено да върша.

 Наистина, само Аллах е в състояние да предотврати злото на шейтана което докосва човека.

И затова Всевишният Аллах е повелил да бъдем снизходителни към човека с шейтанска същност в него, защото меката му природа може да доведе до въздържане от злото, на което се е отдал.

Всевишният Аллах е заповядал да търсим убежище при Него от злото на джин с шейтанска същност, защото той нито приема подкупи, нито доброта, и той е чисто зло. По този начин, само Всевишният Аллах,

 Който сътвори шейтана е в състояние да го спре и отблъсне от теб. Това е значението на исти‘аза الاستعاذة

и е споменато само в три айета, от Свещения Коран, и аз не знам подобен на тях четвърти.

Всевишният Аллах е казал в сура “Ал-Араф”:

Прояви снизхождение и повелявай приличието, и страни от невежите!

/7:199/

Това е по отношение третирането на враговете измежду човешките същества.

 След това Всевишният Аллах е казал в същата сура:

А ако шейтана те изкуси със зло внушение, потърси защита при Аллах! Той е Всечуващ, Всезнаещ.

/7:200/

И е казал още Всевишният Аллах в сура “ал-Муминун”: Отвърни на злината с добрина! Ние повече знаем какво описват.

И кажи:

“Повелителю мой!

 Пази ме от подстрекателствата на шейтаните!

И ме пази, Повелителю мой, да не ме спохождат!”

/23:96-98/ 

 Всевишният Аллах още е казал:

  Не са равни добрината и злината.

 Отблъсквай [злото] с най-доброто и тогава онзи,

 от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.

Но с това са удостоени само търпеливите.

 С това са удостоени само щастливците.

И ако те подбуди шейтан към изкушение, търси помощ при Аллах!

Той е Всечуващия, Всезнаещия.

/41:34:36/

Думата “шейтан” в арабския език произлиза от глагола “шатана”, тоест “да се отдалечи”.

Шейтанът е далече със своята природа от характера на човека, както е далече със своята развала и греховни пътища (фиск) от всяко добро и (правда).

Други са казали, че тази дума произлиза от думата “шаат”(изгаря), тъй като шейтана е сътворен от огън.

Някои са казали, че и двете мнения са верни.

 Първото мнение обаче, е по-достоверно и правдоподобно, за което свидетелства речта на арабите.

 И Умиййа Ибн Абу ас-Салт в зикр (възхвала, споменаване), което бе дарено на Сюлейман алейхисселям.

(Следва стих бейт в Тефсира на ат-Табари 1/112).

Освен това, Сибавейхи (известен арабски езиковед) е посочил: “Арабите казват:

Еди-кой си постъпва зло по дяволски, когато извърши някой акт на шейтана.

 Ако думата шейтан е получена от шаат – изгаряне, биха казали тешеййета -изгаря, прегаря.

Следователно, шейтан произлиза от думата “отдалечаване от истината, достоверното” , и затова наричат всички, които се бунтуват от джиновете, хората и животните с думата шейтан. И Всевишният Аллах е казал:

 И така сторихме враг на всеки пророк шейтаните от хората и от джиновете, внушавайки си един другиму разкрасената реч на измамата.

/6:112/

В сборника “Муснад” на имам Ахмед е сведено от Абу Зар радияллаху анху, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

 “О, Абу Зар!

Изречи исти‘аза الاستعاذة– търси защита при Аллах от шейтаните измежду хората и джиновете!”

 (Тогава Абу Зар) попитал:

 “Нима и (измежду) хората (има) шейтани?” Той салляллаху алейхи ве селлем, казал:

 “Да”.

В сборника “Сахих” на имам Муслим също от Абу Зар се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Намаза (на онзи, който го изпълнява без пред него да има преграда) се прекъсва от (преминаващи отпред) жена, магаре и черно куче.” (Абу Зар) попитал:

“О, Пратенико на Аллах!

А по какво се различава черното куче от червеното и жълтото?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал:

 “Черното куче е шейтан.”

От Ибн Вахб се предава:

Хишам Ибн Саад ми разказа от Зейд Ибн Аслям, а той от баща си, че Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, веднъж се качил на Берзауна (огромна камила), която започна да пристъпва арогантно.

Омар започнал да удря животното, но камилата продължила да върви по един арогантен начин.

Тогава той Омар слязъл от нея и казал:

 “Мен ме носи шейтан.

Не слязох от нея, докато не почувствах (нещо странно в) себе си.”

/Този хадис има достоверна сахих верига от разказвачи./

Думата “ الرَّجِيم ар-раджиим” има формата “ фа‘иил ” в значение на “маф‘уул”, тоест причастие на страдателен залог.

 Думата “ الرَّجِيمар-раджиим” означава, че е прокълнат и прогонен от всяко добро и благо, както е казал Всевишният Аллах:

И украсихме най- близкото небе със светилници, и ги сторихме да бъдат камъни за шейтаните.

/67:5/

  Всевишният Аллах също е казал:

 Наистина Ние украсихме най-близкото небе с украса от звезди, и го опазваме от всеки непокорен шейтан.

 За да не могат да чуят нищо от върховните меляикета, и от всички страни върху тях се стоварват (падащи звезди).

Така ги пропъждат от там, и ги очаква постоянно наказание.

 А ако някой шейтан долови думичка (от речите на меляикетата), то го поразява ярка падаща звезда.

/37:6-10/

И е казал още Всевишният Аллах:

 И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме за гледащите, и го опазихме от всеки прокуден шейтан. А ако той остане да подслушва скришом, го следва ярък пламък.

/15:16-18/

Има и други подобни айети.

 Казват още, че “ الرَّجِيمар-раджиим” има значение на замерян с камъни, защото шейтана хвърля съмнения и зли мисли в сърцата на хората.

Първото значение обаче е по-популярно и по-точно.

 

Тълкуване на словата:

 بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ “БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим” (басмала البسملة)
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния

Сподвижниците радияллаху анхум, са започвали (отваряли) с тези слова Книгата на Аллах, и учените Улема са единодушни, че словата на “басмала البسملة” са един от айетите на сура “ан-Немл”. Някои от учените сред предшествениците и следващите поколения са имали разногласия относно това, дали “басмала البسملة” е самостоятелен айет в началото на всяка сура, или пък е такъв само в сура ал-Фатиха, но не и в другите сури, или пък се изписва само за различаване на (сурите), но не е айет. Мненията по този въпрос на праведните предшественици селеф и последвалите ги халеф подробно е разгледан на друго място.

В сборника “Сунан” на Абу Дауд (№788) с достоверен иснад верига от предаващи съобщението, чрез Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е знаел за разделението на сурите, докато не му е било низпослано:

“ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ “БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим – В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния.” Този хадис също така е сведен от ал-Хаким Абу Абдуллах ан-Нийсабури в неговия сборник “Мустадрак” (1/231). Още този хадис във форма мурсал (мурсал – отсъства сподвижник, предал този хадис от пророка салляллаху алейхи ве селлем) с думи от Саид Ибн Джубейр. В сборника “Сахих” на Ибн Хузайма (№493) от Умм Селяма радияллаху анха, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е четял “басмала البسملة” в началото на сура ал-Фатиха по време на намаза, и извън него не в качеството на айет, обаче това съобщение е предадено Омар Ибн Харун ал-Балхи, в съобщенията на който според думите на Ибн Джурейдж и Ибн Абу Муляйка от Умм Селяма има слабост даиф. Потвърждаване на това е предал ад-Даракутни (302/3071) от Абу Хурейра марфу’ (така се нарича хадис с непрекъснат иснад, в чиито текст се свеждат словата на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем.) Подобно е предадено (1/302) от Али, Ибн Аббас и други. Сред тези, които са казали, че “басмала البسملة” е айет от всяка сура, освен в сура “ат-Тауба”, са Ибн Аббас, Ибн Омар, Ибн аз-Зубейр, Абу Хурейра, Али, и от последователите “ат-табиин” – Ата, Тааус, Саид Ибн Джубейр, Макхул, аз-Зухри. Това е мнение също така и на Абдуллах Ибн ал-Мубарак, аш-Шафий, Ахмед Ибн Ханбел в едно от неговите съобщения, Исхак Ибн Рахавайх, Абу Убайда ал-Касим Ибн Селям рахимехум Аллах. Имам Малик, имам Абу Ханифа и неговите последователи са казали, че “басмала البسملة” не е айет нито от сура ал-Фатиха нито от другите сури. Имам аш-Шафий в едно от своите съобщения е казал, че “басмала البسملة” е айет от сура ал-Фатиха, но не е айет от другите сури. И от него също така има съобщение, че “басмала البسملة” е част от айет в началото на всяка сура. Тези две съобщения обаче, са малко известни, странни гариб, съобщения.

Дауд е казал, че “басмала البسملة” е самостоятелен айет в началото на всяка сура, но не влиза в нея. Това също така е едно от съобщенията на имам Ахмед Ибн Ханбел. Абу Бакр ар-Рази е предал това мнение от Абу ал-Хасан ал-Кархи. А това са двама от най-крупните последователи на имам Абу Ханифа рахимехум Аллах. Това е по отношение на въпроса, дали “басмала البسملة” е част от ал-Фатиха или не.

Що се отнася до произнасянето на “басмала البسملة” на глас, то разделение на мненията по този въпрос е основано на предишното разделение на мненията относно това, дали тя се отнася към сура ал-Фатиха или не. Тези, които са считали, че “басмала البسملة” не е айет от ал-Фатиха, са казали, че тя не се произнася на глас. Другите, които са считали, че “басмала البسملة” е айет в началото на ал-Фатиха, също така са се придържали към подобно мнение. А онези, които са считали, че “басмала البسملة” се отнася към началото на всички сури, са били на различно мнение. Имам аш-Шафий рахимеху Аллах, е считал, че “басмала البسملة” се произнася на глас заедно с ал-Фатиха и другите сури. Това е мнението и на група сподвижници и последователи, и имами на мюсюлманите от предшествениците селеф, и следващите поколения халеф. Сред сподвижниците, които са произнасяли “басмала البسملة” на глас са били: Абу Хурейра, Ибн Омар, Ибн Аббас, Муавия. Ибн Абд ал-Бар и ал-Бейхаки са предали това от Омар и Али. Също така ал-Хатиб е привел това от четиримата халифи: Абу Бакр, Омар, Осман и Али, но то е малко известно, странно гариб съобщение. Сред последователите табиин, към това мнение са се придържали Саид Ибн Джубейр, Икрима, Абу Киляба, аз-Зухри, Али Ибн ал-Хасан и сина му Мухаммед, Саид Ибн ал-Мусайиб, Ата, Таус, Муджахид, Салим, Мухаммед Ибн Кааб ал-Карази, Убайд, Абу Бакр Ибн Мухаммед Ибн Амру Ибн Хазм, Абу Уаил, Мухаммед Ибн Сирин, Мухаммед Ибн Мункадир, Али Ибн Абдуллах Ибн Аббас, неговия син Мухаммед, Нафи – освободен роб на Ибн Омар, Зейд Ибн Аслям, Омар Ибн Абд ал-Азиз, ал-Азрак Ибн Кайс, Хабиб Ибн Абу Сабит, Абу аш-Шааса, Макхул, Абдуллах Ибн Маакил Ибн Мукаррин. Имам ал-Бейхаки тук е добавил: Абдуллах Ибн Сафуан, Мухаммед Ибн ал-Ханафи. Ибн Абд ал-Бар е добавил тук и: Амру Ибн Динар. Доказателство за това, е че “басмала البسملة” е част от ал-Фатиха, и се произнася на глас, както и останалите нейни части. В своя сборник “Сунан” ан-Насаи (2/134), Ибн Хузайма (№499) и Ибн Хиббан (№1797) в своите сборници “Сахих”, и ал-Хаким в сборника си “Мустадрак” (1/232) са свели от Абу Хурейра, че той е извършил намаз и е произнесъл на глас “басмала البسملة”. След приключване на намаза той е казал: “Моят намаз повече от всички вас прилича на намаза, който Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал.” Това съобщение е квалифицирано като достоверно сахих от ад-Даракутни (1/306), ал-Хатиб, ал-Бейхаки (2/46) и други. Абу Дауд (№6537), ат-Тирмизи (№245) са свели от Ибн Аббас, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, започвал намаза с

“ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния.” След това ат-Тирмизи е казал: “Иснадът от предаващи не е такъв (какъвто се изисква)”. В сборника си “Мустадрак”(1/208) ал-Хаким е предал с думи от Ибн Аббас, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е произнасял на глас “ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния”, а след това е казал, че това е достоверен сахих хадис. В своя сборник “Сахих” (№5045), ал-Бухари е свел от Анас Ибн Малик, че бил попитан относно четенето на Свещения Коран от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и той отговорил: “Неговото четене биваше удължено”. След това той прочел “ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния” удължавайки بِسْمِ اللَّهِ – В името на Аллах, и удължавайки الرَّحْمَنِ - Всемилостивия, и удължавайки الرَّحِيمِ – Милосърдния”. В сборника “Муснад” на имам Ахмед (6/302), в сборника “Сунан” на Абу Дауд (№4001) с сборника “Сахих”на Ибн Хузайма (№493), с сборника “Мустадрак”(1/232) на ал-Хаким с думи от Ум Селяма радияллаху анха, се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, разделяше своето четене (на Свещения Коран): “ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния”, الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, ¬ Повелителят на световете! الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ Всемилостивия, Милосърдния! مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ Владетеля на Съдния ден!”

И ад-Даракутни (1/313) е квалифицирал иснада (веригата на предаващите хадиса) като достоверен сахих. Имам Абу Абдуллах аш-Шафий (1/80) рахимеху Аллах, ал-Хаким в своя сборник “Мустадрак” (1/233) са предали с думи от Анас, че когато Ибн Муавия извършил намаз в Медина, оставил “басмала البسملة”, и присъстващите там мухаджири отхвърлили това негово действие. И когато той извършил втори път намаз, прочел “басмала البسملة”.

Тези хадиси и съобщения са достатъчно и удовлетворителни като аргументи по даденото мнение. Обаче, що се отнася до тяхното опровержение на малко известните съобщения, тяхното разяснение, утвърждение на слабостта им даиф или достоверността им сахих, то следва да им се бъде отделено друго място.

Други са считали, че “басмала البسملة” в намаза не се произнася на глас, и то е потвърдено от четиримата халифи, Абдуллах Ибн Мугаффал, и група предшественици селеф и последователи табиин, както и от учените от последните поколения халеф. Това е мнение на имам Абу Ханифа, ас-Саури и Ахмед Ибн Ханбел. Имам Малик е считал, че “басмала البسملة” изобщо не се чете, нито на глас нито тихо наум. Те са представили като доказателство съобщение от сборника “Сахих” на Муслим (№498), където от Айша радияллаху анха, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, започвал намаза с възвеличаване на Аллах текбир и четенето на الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, ¬ Повелителят на световете!” Също така в двата сборника “Сахих” (ал-Бухари №743, Муслим №399) от Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава: “Аз изпълнявах намаз зад Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, Абу Бакр, Омар, и Осман, и те започнаха намаза с الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, ¬ Повелителят на световете!” Във версията на Муслим е казано: “Те не са произнасяли “ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния” нито в началото на ал-Фатиха, нито в нейния край.” Подобно е предадено и в сборниците “Сунан” (ат-Тирмизи №244, ан-Насаи 2/135, Ибн Маджа №815) от Абдуллах Ибн Мугаффал радияллаху анху. Това са източниците на имамите рахимехум Аллах, по този въпрос, и тези мнения са близки едно на друго, тъй като са единодушни относно това, че намаза е действителен с произнасянето на “басмала البسملة” на глас и с произнасянето й тихо наум. И на Аллах принадлежи хвалата и благодарността!

Достойнствата на “ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!”

Имам, експертът по съобщенията ал-хабар Абу Мухаммед Абдурахман Ибн Абу Хатим рахимеху Аллах е предал в своя “Тeфсир”: Разказа ни Убай от Джафар Ибн Мусафир, а той от Зейд Ибн ал-Мубарак ас-Санаани, а той от Селлям Ибн Вахб ал-Дженади, и той от Таус, а той че Ибн Аббас е предал, че Осман Ибн Аффан попитал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, относно “ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния”, и (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) отговорил: “Това е едно от Имената на Аллах. И то също е така близко до най-великите имена на Аллах, както е близка зеницата до склерата на окото”. По подобен начин го е предал и Абу Бакр Ибн Мардавейхи по два пътя чрез Исмаил Ибн Айяш, а той от Исмаил Ибн Яхя, а той от Мис‘ар, и той от Атия, който е предал от Абу Саид, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Майката на Иса Ибн Мариям го е дала на (учител) за да го обучи на писмо. Учителят му казал: “Пиши!” Иса го попитал: “Какво да пиша?” (Учителят) отговорил: “ بِسْمِ اللَّهِ – В името на Аллах.” Иса го попитал: “Какво означава بِسْمِ اللَّهِ?” Учителят отговорил: “Не знам.” Иса му казал: “ الْبَاء Б” – това е великолепието на Аллах (ал-бахаа). “السِّينС” – това е величието на Аллах (санаа). “الْمِيمМ” – това е Неговото царство”. اَللَّهАллах – това е Повелителят. الرَّحْمَنِ – ар-Рахман това означа Всемилостивия в този и отвъдния свят. الرَّحِيمِ ар-Рахим – това означава Милосърдния в отвъдния вечен свят.”

Така също този хадис е предаден от Ибн Джарир с думи на Ибрахим Ибн ал-Аля ал-Муляккaб , и Ибн Зибрик от Исмаил Ибн Айяш, и той от Исмаил Ибн Яхя, а той от Ибн Абу Муляйка, а той от Ибн Месуд и Мис‘ар за Атия, а той за Абу Саид, който е предал, за Пророкът салляллаху алейхи ве селлем. Споменато се намира в Тефсира на ат-Табари (1/121), но там този хадис е квалифициран като лъжлив и несъстоятелен батил, а тук като много странно гариб съобщение. Това съобщение е достоверно сахих от други хора, освен Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и се квалифицира като “исраилят” – съобщение от бени Исраил – но не е марфу’ принадлежащо към съобщенията от Пророкът салляллаху алейхи ве селлем. И Всевишният Аллах знае най-добре!

Джувайбир е предал подобно съобщение от ад-Даххак. Ибн Мардавейхи е предал от хадис на Язид Ибн Халид за Сюлейман Ибн Бурайда, а в друг вариант на съобщението чрез Абд ал-Карим Абу Умайа, а той от Ибн Бурайда, а той с думи на своя баща е предал, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “На мен ми бе низпослан айет, който не е бил низпославан на никого от пророците, освен на Сюлейман и Дауд, и това е “ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния” Чрез него е било предадено също така и съобщение от Абд ал-Кабир Ибн ал-Маафи Имран, а той от баща си, а той от Омар Ибн Зар, а той от Ата Ибн Абу Раббах, който е предал, че Джабир Ибн Абдуллах е казал:“Когато е било низпослано:

“ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния”, дъждовните облаци отплували на изток, а ветровете утихнали, морето се развълнувало, а животните наостриха уши, шейтаните били пребити (с камъни) от небето, а Всевишният Аллах се заклел в Своето Могъщество и величие: над онова, което е споменато в Негово Име ще бъде дадена благодат.”

Вакиа е казал с думи от ал-Амаш, а той от Абу Уаил, а той е предал, че Ибн Месуд е казал: “Който желае, Аллах да го спаси от деветнадесетте стражи на Джехеннема, нека прочете“ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния” и Аллах ще му даде като награда за всяка една буква по една градина от Дженнета”. Това са го споменали Ибн Атия и ал-Кортуби. Ибн Атия му е придал значение и го е подкрепил с хадиса, сведен от ал-Бухари в сборника “Сахих”(799) чрез Рифаа Ибн Рафи‘ радияллаху анху: “Наистина, аз видях тридесет и няколко меляикета, които са бързали, заради думите на един човек, който произнесъл: “О, Повелителю наш! На Теб принадлежи възхвалата, прекрасната и премного хвала на Теб, и благословение в нея.” Тъй като в тези слова се съдържат тридесет и няколко думи, и прочее.”

Имам Ахмед е свел в своя сборник “Муснад” (5/59): Разказа ни Мухаммед Ибн Джафар, който е предал, че Шуаба е предал от Асим, който е казал: “Чух Абу Тамима (ал-Хаджами) да разказва за онзи, който е яздел зад Пророкът салляллаху алейхи ве селлем: “Яздитното животно под Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, се препъна и аз казах: “Нещастен шейтан!” тогава Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Не казвай: “Нещастен шейтан”, защото ако кажеш: “Нещастен шейтан”, то шейтан ще се превъзнесе и (арогантно) ще каже: “Бързината му зависи от моята сила” А ако ти кажеш: “ بِسْمِ اللَّهِ – В името на Аллах.” , то той ще се смали така, че ще стане подобен на муха”. Така е предадено във варианта на Ахмед. А при ан-Насаи в “ал-Йеум ве ал-Лейля” (№555) и Ибн Мардавейхи в своя Тафсир са предали хадис от Абу Тамима ал-Худжейми с думи от Абу ал-Мелих Ибн Усама Ибн Умайр с думи от неговия баща, че той е казал: “Яздех зад Пророкът салляллаху алейхи ве селлем”, и съобщил за хадиса, в който е споменато: “Не казвай така, защото (шейтан арогантно) ще се превъзнесе, и ще стане подобен на дом. Но кажи: “ بِسْمِ اللَّهِ – В името на Аллах”, и той ще се смали така, че ще стане подобен на муха”. Това е от благодатта при цитиране на словата “ بِسْمِ اللَّهِ – В името на Аллах.” Ето защо е желателно преди всяко дело, постъпка и дума, както и преди проповедта хутба да се произнася “ بِسْمِ اللَّهِ – В името на Аллах.” Желателно е също така да се произнася “ بِسْمِ اللَّهِ – В името на Аллах.” Преди влизане в тоалетната, съгласно хадиса на тази тема. Освен това препоръчително е да се произнася “ بِسْمِ اللَّهِ – В името на Аллах” преди вземането на абдест съгласно хадиса сведен от имам Ахмед в сборника “Муснад” и сведения хадис в сборниците “Сунан” (Абу Дауд №101, Ибн Маджа №399) чрез Абу Хурейра, Саид Ибн Зейд и Убай Саид във форма марфу’: “Няма абдест онзи, който не е споменал (казал):“ بِسْمِ اللَّهِ – В името на Аллах.” И този хадис е квалифициран като надежден хасен (ат-Тирмизи №25, Ибн Маджа №398). И сред учените Улема има такива, които са казали, че е задължително да се изрича “ بِسْمِ اللَّهِ – В името на Аллах” при произнасяне на споменаване (възхвала) в същото време, както и такива, които са казали, че е задължително “ بِسْمِ اللَّهِ – В името на Аллах” да се произнася абсолютно (тоест без да се ограничава само в рамките на споменаването на тези слова при абдест). Желателно е също така да се произнася “ بِسْمِ اللَّهِ – В името на Аллах” при колене на животните, към което се придържал представителите от мезхеба на имам аш-Шафий и група учени, а други са считали, че е задължително ваджиб и абсолютно да се споменава по това време. Ако Аллах пожелае иншаАллах, скоро ще бъде приведено обяснение по този въпрос на своето място. В своя “Тeфсир” ар-Рази е споменал хадиси за достойнствата на “ بِسْمِ اللَّهِ – В името на Аллах”, сред които от Абу Хурейра се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако пожелаеш близост със своята съпруга, то спомени Аллах, защото, ако се роди дете, то ще ти бъдат записани блага (хасанат), равни на броя на неговите дихания и диханията на неговото потомство.” Това съобщение няма основа. И аз не съм го видял и срещал нито в авторитетните нито в други книги.

Също така е желателно да се произнася“ بِسْمِ اللَّهِ – В името на Аллах” преди хранене, както е сведено в сборниците “Сахих” на Муслим (№2022) и ал-Бухари (№5376), че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал на своя възпитаник Омар Ибн Абу Селяма: “Кажи“ بِسْمِ اللَّهِ – В името на Аллах”, яж с дясната ръка, и яж от това, което близо до теб!” Сред учените Улема има и такива, които са считали това за задължително ваджиб. Също така е желателно да се произнася “ بِسْمِ اللَّهِ – В името на Аллах” преди полов акт, съгласно хадиса сведен в двата сборника “Сахих” (№141 на ал-Бухари, и №1434 на Муслим) от Ибн Аббас, в който Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако някой от вас пожелае да има полова близост със своята съпруга, нека да каже:

“بِاسْمِ اللَّهِ اللَّهُمَّ جَنِّبْنَا الشَّيْطَانَ وَجَنِّبْ الشَّيْطَانَ مَا رَزَقْتَنَا – БисмилЛяхи. Аллахумме дженнибна аш-шейтане ве дженниб аш-шейтане ма разактена. –

В името на Аллах! О, Аллах отдели от нас шейтана и отдели шейтана от онова, с което Ти си ни дарил.” И ако на тях им е отсъдено в резултат на това да се роди дете, то шейтана никога няма да му причини вреда.”

Значение на словата: بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ “БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим” (басмала البسملة)
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния

Сред учените по граматика има две мнения относно словата:

بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ “БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим” (басмала البسملة)

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния.

“БисмилЛахи” – това е име (исм) или глагол (фиал)? И двете мнения са верни и са взети от Свещения Коран. Това също така е име, при което се подразбира: “Моето начинание – (е) в името на Аллах.” Както Всевишният Аллах е казал: И каза: “Качете се в него! В името на Аллах той ще плава и ще се закотви. Моят Повелител е Опрощаващ, Милосърден.”/11:41/

Това е и глагол, при който се подразбира: “Аз започвам, или аз съм започнал в името на Аллах.” Както Всевишният Аллах е казал: Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Повелител, Който сътвори./96:1/ И двете мнения са достоверни сахих. Наистина, глаголът има масдар (отглаголно) съществително, и трябва да се определи действието и отглаголното съществително по отношение на глагола, който е поставян преди (отглаголното съществително), без значение дали се касае за такава форма на отглаголно съществително като например: стоящ, седящ или ядящ или пиещ, както и за четене или умиване - абдест, или намаз по отношение на името (“исм” اللَّهِ) Аллах в глаголите за започване (в началото на всичко това) като например: търсене на благословия, щастие и търсене на помощ, съдействие за приключване и приемане. И Всевишният Аллах знае най-добре!

Затова от Ибн Джарир и Ибн Абу Хатим са предали хадис от Башар Ибн Омара, а той от Абу Раук, който е предал от ад-Даххак, а той от Абдуллах Ибн Аббас радияллаху анхума, който е казал: “Първото с което Джебраил е бил изпратен при Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, е казвайки му:

 “О, Мухаммед! (Изречи) исти‘аза الاستعاذة

(търсене и прибягване до защита при Аллах от проклетия и прокуден шейтан).

И му повелил: “Кажи:

- Естеизу би ас-Семиу ал-Алим минешшейтани ар-раджим – Търся защита при Всечуващия и Всезнаещия от проклетия (прокуден) шейтан (и неговите (коварни интриги), след това (Джебраил алейхисселям) му повелил: “Кажи:

بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ - БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим – В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Джебраил му повелил:“Кажи:

بِسْمِ اللَّهِ - БисмилЛахи – В името на Аллах, о, Мухаммед! (После) продължил, казвайки: “Чети, и споменавай (с възхвала) Аллах твоя Повелител! Ставай и сядай споменавайки (с възхвала) Аллах!” Това е предадено от Ибн Джарир и е сведено в Тефсира на ат-Табари (1/117), но със слаб даиф иснад (верига от предаващите хадиса).

Що се отнася до въпроса, дали името се явява, название (исм) на самия именуван предмет или същество (мусаммаа), или пък това е процес на наричане, назоваване (именуване тасмийа), или пък това не е нито едното, нито другото, има три мнения:

Едното от тях е, че името (исм) е название на самия именуван предмет (мусаммаа). Това е мнение на Абу Убайда и Сибавейхи, и към него се придържа ал-Бакиллани и Ибн Фаурк ал-Асбахани. Фахруддин ар-Рази – който е Мухаммед Ибн Омар, известен като Ибн Хатиб ар-Рай към въведението на своя “Тeфсир” е написал: “Представителите на сектантските теченията ал-хашвийя, аль-карамийя и ал-ашарийя са казали, че името е название (исм) с което се именува съществото (мусаммаа) и не е процес на назоваване (именуване тасмийа). Представителите на сектантското течение ал-муатазилийя са казали, че името е название (исм), с което не се именува предмета (мусаммаа), а това е процес на назоваване (именуване тасмийа)” Ние избрахме мнението, че то е име (название) и не е нито назования предмет, същество (мусаммаа), нито процес на назоваване (именуване тасмийа). Тъй като може да съществува име, но назования с това име предмет може да отсъства. Или пък за един и същи назован предмет (същество) може да съществуват няколко имена, като синоними. Също така могат да са омоними, когато за няколко наименувани предмети (същества) има едно и също име (название). Името е произносимо слово, а назованият предмет (мусаммаа) - е обект, който може или трябва да съществува. Също така за израза огън и лед. Ако той е назования предмет (мусаммаа) то ще се натъкне на отхвърляне откъм това (да съществува име, и назования с това име предмет може да отсъства) в случая горещината на огъня, или прохладата на леда, и други подобни, което нито един нормален човек не казва. И Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран: Аллах има Най-Прекрасните имена. Зовете Го с тях!/7:180/ А Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах притежава деветдесет и девет (99) имена.” Това са много имена а назования (мусаммаа) с тях е Един и Той е Всевишният Аллах. Също така в словата на Всевишният Аллах: Аллах има Най-Прекрасните имена./7:180/ добавени към Него, както е казал: Затова прославяй името на твоя Повелител, Превеликия!/56:74/ както и: Затова прославяй името на твоя Повелител, Превеликия!56:96/ и други подобни. Добавянето предизвиква (изисква) необходимостта от нееднородност (различие). И в словата Му: Зовете Го с тях!/7:180/ което означава: Отправяйте дуа към Аллах с Неговите имена, и това е довод, че те имената (са много, а Той Аллах е Един) и оправдание за онези, които казват: Името (исм) е назованият предмет (мусаммаа) в словата на Всевишният Аллах: Благословено да е името на твоя Повелител!/55:78/Благословеният е Всевишният Аллах. И отговорът е, че името (исм) е главното за възхвала на тази свята същност. Също така, когато мъжът казва: Зейнеб е разведена, означава, че неговата жена е разведена. И ако името (исм) не е назования предмет (мусаммаа), то разводът все още не се е осъществил. Отговорът е, че същността на назования предмет (мусамма) на това име (исм) е развод. Фахруддин ар-Рази е казал: Що се отнася до процеса на наричане, назоваване (тасмийа), то той прави името (исм) определено за тази същност, и тази същност също не е име (исм). И Всевишният Аллах знае най-добре!

Под името ( الله ) “Аллах” се подразбира Благословения и Всевишен Повелител. Казано е, че това е най-великото Негово име, което е описано с всички (присъщи само на Аллах) качества, както е казал Всевишният Аллах в Свещения Коран: Той е Аллах, няма друг достоен за поклонение, освен Него, Знаещия съкровеното и явното. Той е Всемилостивия, Милосърдния. Той е Аллах, няма друг достоен за поклонение, освен Него Властелина, Пресветия, Пречистия, Верния, Наблюдаващия, Всемогъщия, Подчиняващия, Превъзходния! Хвала на Аллах! Пречист е Той от онова, с което Го съдружават! Той е Аллах Твореца Създателя, Ваятеля! Негови са Най-Прекрасните имена. Прославя Го всичко на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия./59:22-24/ Следователно, Аллах споменава няколко от имената Си като качества сифат на името Му “Аллах”, и още Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран: Аллах има Най-Прекрасните имена. Зовете Го с тях!/7:180/ И е казал Всевишният Аллах: “Зовете [Го] Аллах или зовете [Го] Всемилостивия! Както и да [Го] зовете, Негови са Най-прекрасните имена.”/17:110/ В двата сборника “Сахих” (ал-Бухари №6410, Муслим №2677) е сведен хадис, в който от Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах има деветдесет и девет (99) имена, сто без едно. Който ги изброи (и запази) ще влезе в Дженнета.” Във версията на ат-Тирмизи (№3502) и Ибн Маджа(№3861) се казва изброяване на имената, обаче между тези две версии съществуват противоречия, добавяния и недостатъци. Фахруддин Мухаммед Ибн Омар ар-Рази е споменал в своя “Тeфсир”, че някои (са съобщили за) Аллах, че има пет хиляди (5000) имена: хиляда в Свещения Коран и Благородната Сунна, хиляда в ат-Теврат, хиляда в ал-Инджил, хиляда в аз-Зебур, и хиляда в Лаухи Мехфуз.

Името ( الله ) “Аллах” е име, с което никой не може да бъде наричан, освен Благословения и Всевишен Аллах. Затова в арабският език не са известни производни от това име глаголни форми за минало и сегашно-бъдеще времена. Някои учени по граматика са казали, че ( الله ) “Аллах” е име, от което няма производни. Подобно мнение е привел ал-Кортуби от група учени-лингвисти и учени Улема по шериятските науки, и сред тя са аш-Шафий, ал-Хаттаби, Имам ал-Харамайн, ал-Газзали и други. От ал-Халил и Сибавейхи се предава, че те са считали буквите “А” (елиф) и “Л” (лям) в това слово ( الله ) “Аллах”, като съставна част (коренни). Също така ал-Хаттаби е споменал, че това са коренни букви, и още е казал: “А нима не забелязваш, че казваш: О, Аллах!, а не казваш: О, Всемилостиви! Защото ако не бяха основа (съставна част) на думата, то би било позволено да се въведе звателен падеж за буквите“А” (елиф) и “Л” (лям).”/Тeфсир на ал-Кортуби (1/103). И е казано, че името ( الله ) “Аллах” е производно, и като доказателство се използва казаното от Руаба Ибн ал-Аджадж в поетична форма. От думите на поета става ясно, че се има предвид обожествяването на Аллах, както се предава, че когато Ибн Аббас е чел айета وَيَذَرَكَ وَآلِهَتَكَ - да се отрекат от теб и твоите богове? /7:127/ е казал, че тук става дума за: да ти се поклонят, тоест: на него му са се покланяли, а той не се е покланял. Така е казал Муджахид и други.

Някои доказват, че Неговото битие е производно от словата на Всевишният Аллах в Свещения Коран: Той е Аллах и на небесата, и на земята. /6:3/ тоест, на Аллах се покланят и на небесата и на земята, както е казано в Свещения Коран: Той е Аллах на небето и Аллах на земята./43:84/

Сибавейхи е предал от ал-Халил, че основата (корен) на името ( الله ) “Аллах” е إِلَاه Иляах подобно на формата فِعَال фиаал и в него влизат буквите“А” الْأَلِف (елиф) и “Л” اللَّام (лям) без буквата الْهَمْزَة хамза. И Сибавейхи е казал, че това е подобно на думата النَّاس (нас) хора, чиито корен е أُنَاس (унас). И казват, че в коренът на думата لَاه (име на Всевишният Аллах) влизат буквите“А” الْأَلِف (елиф) и “Л” اللَّام (лям) за да подчертаят възвеличаването, и това мнение е избрал Сибавейхи. Абу ал-Хасан Али Ибн Хамза Абдуллах Ибн Бахман Ибн Фейруз ал-Кисаи и имам Абу Закария Яхя Ибн Зияд Ибн Абдуллах ал-Куфи ал-Фарраи са казали, че корена на името (الله) “Аллах” е الْإِلَه ал-Илях, като пропускат хамзата и сливат (асимилират) първата буква“Л” اللَّام (лям) с втората, както е казал Всевишният Аллах: Ала за мен Той е Аллах, моят Повелител/18:38/ тоест, що се отнася до мен (първо лице единствено число), така го е чел ал-Хасан ал-Басри. Ал-Кортуби е казал, и говорят, че: “Името (الله) Аллах е производно от وَلِهَ (валиха – бива разтроен) когато изпаднеш в недоумение. Думата “ал-валех” е изгубване на разума. Казват: Разтроен човек, и разтроена жена, ако са били изпратени в пустинята. Всевишният Аллах кара да изпаднат в недоумение онези, чиято мисъл е за същността на Неговите качества, и затова неговия корен ще е وِلَاه (виляаху), като буквата “В” الْوَاو (вав), ще бъде заменена с хамза, както се казва в думите: وِشَاح вишах в إِشَاح ишах (меч, шал за пояса), وِسَادَة висада в إِسَادَة исада (възглавница). Фахруддин ар-Рази е съобщил: Казват, че името (الله) Аллах е производно от словото أَلِهْتалихат безопасност за еди кой си, тоест спокойствие за него. Умовете (умните в здрав разум) са спокойни когато Го възхваляват (споменават), и душите (сърцата) са щастливи като Го опознаят, тъй като Той е Съвършен, и абсолютно няма друг, освен Него. Всевишният Аллах е казал: Онези, които повярваха и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. /13:28/ И Фахруддин ар-Рази е съобщил, че казват, името е производно от названието لَاهَ във формата يَلُوهُ когато прикрива (или уединява), и казват още, че неговата етимология (произход на думата) идва от الْفَصِيل أَلِهِотбиването на дете от майка му, към която има силна привързаност, и значението тук е че рабите са силно привързани към Него чрез смирение (и покорност) във всяка една ситуация. И казват, че е производно от името أَلِهَ الرَّجُل – човек, който се покланя на Аллах, покланя Му се когато се страхува от заповедта (повелята, която) го постига и Аллах го спасява, тоест защитава го, и Защитникът на всички създания от всякаква вреда е Всевишният Аллах, Който е казал в Свещения Коран: Кой защитава и от Кой няма защита/23:88/ И Той е Благодетят видно от словата на Всевишният Аллах: И каквато и благодат да имате, тя е от Аллах./16:53/ И Той е Даряващият храната видно от словата на Всевишният Аллах: Той храни, а Него не Го хранят./6:14/ И Той е Съзидателят, видно от словата на Всевишният Аллах: Кажи: “Всичко е от Аллах.”/4:78/

Фахруддин ар-Рази е избрал, че това е име (исм), подразбиращо категоричното отсъствие на производно, като е посочил, че това е мнение на ал-Халил, Сибавейхи, и болшинството учени по граматика и по шериятските науки и е привел доказателства. Едно от тях е, че ако името беше производно, то много биха (имали) приели участие в значението му. Другото е, че останалите имена напомнят за качествата сифат, и казваш Аллах е Всемилостивия, Милосърдния, Властелина, Пресветия, което доказва, че (името) не е производно. И е казал: “Що се отнася до словата на Всевишният Аллах: Всемогъщия, Всеславния Аллах./14:1-2/ с четене в родителен падеж, то ще бъдат поставени за разглеждане в раздела عَطْف الْبَيَان

(Определение, изразявано чрез съществително име, съгласувано с определяемата дума). От словата на Всевишният Аллах в Свещения Коран: Нима знаеш подобен Нему?/19:65/ се прави заключението, че същността на това име (исм) е непроменяща се, и е ясно, че то не е производно. И Всевишният Аллах знае най-добре!

След това Фахруддин ар-Рази е привел мнението от някои, че името (исм) الله ) ( “Аллах” на Всевишният Аллах е от древноеврейски а не от арабски произход, след което го е опровергал и е казал, че това е слабо мнение. И действително това е изключително слабо мнение.

Имената الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ - ар-Рахман ар-Рахим са две имена, производни от словото (ар-рахма) милост с цел преувеличение, и الرَّحْمَنِ ар-Рахман притежава повече преувеличено значение, отколкото الرَّحِيمِ ар-Рахим. От думите на Ибн Джарир може да се разбере, че той е привел това мнение, като единодушно. В коментарите към Свещения Коран на някои от предшествениците селеф се намира доказателство за това, и което прилича на по-горе споменатото съобщение относно това, че Иса алейхисселям, е казал: “. الرَّحْمَنِ – ар-Рахман това означа Всемилостивия в този и отвъдния свят. الرَّحِيمِ ар-Рахим – това означава Милосърдния в отвъдния вечен свят.”

Някои твърдят, че името (исм) не е производно, защото ако беше така, то щеше да се свързва със споменаване на този към когото е проявено милосърдие (ал-мархум). Всевишният Аллах е казал: Той е Милосърден към правоверните./33:43/

Ибн ал-Анбари в “аз-Захир” е предал от Абу ал-Аббас Мухаммед Ибн Язид Ибн Абд ал-Акбар, известен като ал-Мубаррид: “Името الرَّحْمَنِ – ар-Рахман е от древноеврейски, а не от арабски произход. Абу Исхак аз-Заджадж в “Ма‘ании ал-Кoран” е споменал, че Ахмед Ибн Яхя е казал: “Името الرَّحِيمِ ар-Рахим е от арабски произход, а името الرَّحْمَنِ – ар-Рахман е от древноеврейски произход и затова са обединени.” Но Абу Исхак аз-Заджадж е подчертал, че е необходимо да се избягва изказаното мнение, че името الرَّحْمَنِ – ар-Рахман е от древноеврейски произход. А ал-Кортуби е казал, че доказателство за това, че словото الرَّحْمَنِ – ар-Рахман е производно, служи хадиса сведен от ат-Тирмизи (№1907), който го е квалифицирал като достоверен сахих. Там от Абдурахман Ибн Ауф радияллаху анху, се предава, че е чул Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Всевишният Аллах е казал: “Аз Съм الرَّحْمَنِ ар-Рахман - Всемилостивия Аз създадох роднинските връзки и ги нарекох с Моето Име “ар-Рахман”. Аз ще поддържам онзи, който поддържа роднинските връзки, а който ги прекъсне, Аз ще го отхвърля!”. И (ал-Кортуби) е казал: “Това е един етимологичен текст за словообразуване, и няма значението на противоречие и вражда. Той ал-Кортуби продължава: “Арабите са отричали името الرَّحْمَنِ – ар-Рахман, заради своето невежество по отношение към Всевишният Аллах. Абу Обейд е казал, че тези две слова (Имената الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ - ар-Рахман ар-Рахим) са еднозначни, както имената “Надман” и “Надим”, но другите са го отхвърлили, казвайки, че словата в шаблоните “фа‘лаан” и “фа‘ил” – не са еднакви по значение, тъй като “фа‘лаан” се използва за преувеличение, като казаното: (един) човек е гневен яростно на друг пълен човек, а “фа‘иил” може да има значение на шаблоните, като “фаа‘ил” (причастие на действителния залог), така и “маф‘уул” (причастие на страдателния залог). Абу Али ал-Фариси е казал, че името الرَّحْمَنِ – ар-Рахман има по-общо значение, обхващайки всички видове милости, свойствени на Всевишният Аллах. А името الرَّحِيمِ ар-Рахим има отношение само към правоверните. Всевишният Аллах е казал:

Той е Милосърден към правоверните./33:43/

Ибн Аббас е казал: “Това (الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ - ар-Рахман ар-Рахим) са две меки (ар-ракик) имена, едното от които е по-меко, тоест с повече милост от другото. След това (ал-Кортуби) е привел от ал-Хаттаби и други, съобщение, че са имали трудности с тълкуването на качеството (ар-ракик), и са казали, че по-скоро, (в словата на Ибн Аббас) се има предвид (или е било казано) “ар-Рафик”, както е казано в хадиса: “Наистина, Аллах е Добър (ар-Рафик), обича добротата във всяко дело, и дарява за нея онова, което не дарява нито за суровостта (нито за каквото и да е друго).” (Сведен от Муслим №2593). Ибн ал-Мубарак е казал: “ الرَّحْمَنِ – ар-Рахман – ако го молят и искат, то Той дава. الرَّحِيمِ ар-Рахим – ако Него не Го молят и не искат, то Той се гневи.” В хадис сведен от ат-Тирмизи и Ибн Маджа се предава от Абу Салих ал-Фариси ал-Хаузи, че от Абу Хурейра радияллаху анху, се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах се гневи на онзи, който не Го моли (и не иска от Него)”. Някои поети са казали: “Аллах се гневи, когато не Го молиш и не искаш от Него, а пък потомъка на Адам се гневи, когато го молиш (за нещо) и искаш от него.”

Ибн Джарир е предал: На нас ни съобщи ас-Сурри Ибн Яхя ат-Тамими от Осман Ибн Зуфар, който е чул ал-Арзами да казва за الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ - ар-Рахман ар-Рахим, че الرَّحْمَنِ - ар-Рахман – е Всемилостив за всички творения, а الرَّحِيمِ ар-Рахим – е Милосърден за правоверните. Затова казват: Всевишният Аллах е казал: После се възнесе [Безподобен] на Трона. Той е Всемилостивия. /25:59/ и е казал още Всевишният Аллах: Той е Всемилостивия, Който се възнесе [Безподобен] на Трона./20:5/ Възнасянето на Трона е било споменато заедно с името Му الرَّحْمَنِ - ар-Рахман - Всемилостивия, защото Той обхваща с милостта Си всички Свои творения. И е казал Всевишният Аллах: Той е Милосърден към правоверните./33:43/ Тук Всевишният Аллах е отделил правоверните, отнасяйки към тях Своето име الرَّحِيمِ ар-Рахим – Милосърден.” Те са казали: “Това е доказателство, че името الرَّحْمَنِ - ар-Рахман - Всемилостивия носи по-широк обхват от значения, отнасящи се до милостта на Аллах към общностите в двата свята за всички Негови творения. А името الرَّحِيمِ ар-Рахим – Милосърдния се отнася специално за правоверните. Обаче, в дуа, която е предадена в хадис се казва: “ الرَّحْمَنِ - ар-Рахман, Той е Всемилостив за този и отвъдния свят, и الرَّحِيمِ ар-Рахим, Той е Милосърден и за двата свята.” (ат-Табарани в “ас-Сагир” от Анас Ибн Малик).

Името на Всевишният Аллахالرَّحْمَنِ - ар-Рахман Всемилостивия е свойствено само и единствено за Аллах, и никой освен Него не може да се нарича с това име, както е казал Всевишният Аллах в Свещения Коран: “Зовете [Го] Аллах или зовете [Го] Всемилостивия! Както и да [Го] зовете, Негови са Най-прекрасните имена.”/17:110/ И е казал Всевишният Аллах: И питай онези от Нашите пратеници, които изпратихме преди теб, дали Ние сме заповядали да се покланят на други, вместо на Всемилостивия! /43:45/ Когато лъжецът Мусейлима нарекъл себе си “Милостивия на ал-Йамама” – нека Аллах му надене покривалото на лъжата – той останал известен само с името “лъжецът” и бил даван като пример за лъжата сред жителите по градовете и селата, както и жителите на пустинята – бедуините.

Някои са твърдели, че името الرَّحِيمِ ар-Рахим – Милосърдния е приведено след името الرَّحْمَنِ - ар-Рахман Всемилостивия, което е усилващо (муаккад) слово, и следователно то е по-усилващо в преувеличението, отколкото името الرَّحْمَنِ - ар-Рахман Всемилостивия. Обаче на това мнение може да се отговори, че тук то е приведено не в качеството му на утвърждение (усилване), а в качеството му на описание. Всевишният Аллах е привел в началото името الرَّحْمَنِ - ар-Рахман Всемилостивия, което е свойствено само на Него, и е забранено някой друг да се нарича с това име, както Всевишният Аллах е казал: “Зовете [Го] Аллах или зовете [Го] Всемилостивия! Както и да [Го] зовете, Негови са Най-прекрасните имена.”/17:110/ И когато лъжецът Мусейлима от ал-Йамама се провъзгласил с това име, то не бил последван от никой заради този факт, освен от онези, които са били заедно с него в заблуда. А що се отнася до името الرَّحِيمِ ар-Рахим – Милосърдния, с което Той е описал и друг, освен Себе Си, Всевишният Аллах е казал: При вас вече се яви Пратеник от вашата среда. Тежко е за него, че вие страдате. Той е загрижен за вас. Той е състрадателен и милосърден към правоверните./9:128/ Също така Всевишният Аллах е описал и другите (творенията Си) със Своите имена, както Той е казал: Сътворихме Ние човека от частица сперма с примеси, за да го изпитаме, и го сторихме чуващ, зрящ./76:2/ В този смисъл се получава, че от имената на Всевишният Аллах има такива, с които се наричат други (въпреки, че значението им не е еднакво с имената присъщи само на Аллах), и такива, с които другите не се наричат, такива като имената: “Аллах”, “ар-Рахман” “ал-Халик” (Творецът) “ар-Раззак” (Даващ препитанието) и т.н. И затова Всевишният Аллах е започнал с

“بِسْمِ اللَّهِ - БисмилЛахи – В името на Аллах”, а след това е описал това име اللَّهِ Аллах като الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ ар-Рахман ар-Рахим- Всемилостивия, Милосърдния, тъй като الرَّحْمَنِ - ар-Рахман –Всемилостивия, е по –свойствено на Него и по-познато, отколкотоالرَّحِيمِ - ар-Рахим –Милосърдния. Обикновено именуването започва с по-познатото, и затова (тук) името е било поставено в началото като по-свойственото, а след това се преминава към по-малко свойственото.

И ако някой попита: “Ако الرَّحْمَنِ ар-Рахман –Всемилостивия е по-хиперболизирано име, то защо не е било достатъчно само това име, вместо допълнителното الرَّحِيمِ - ар-Рахим –Милосърдния?” Ибн Джарир е предал от Ата ал-Хурасани, че когато някой, освен Аллах е бил назован с името الرَّحْمَنِ ар-Рахман –Всемилостивия, тогава е било приведено словото الرَّحِيمِ - ар-Рахим –Милосърдния, за да се прекрати това заблуждението, тъй като никой, освен Аллах не може да бъде описван с الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ ар-Рахман ар-Рахим- Всемилостивия, Милосърдния.” Обаче, за възможността на подобна аргументация е известно най-добре на Всевишният Аллах!

Някои други са твърдели, че арабите не са познавали името الرَّحْمَنِ ар-Рахман –Всемилостивия, докато Всевишният Аллах не ги е опровергал, казвайки в Свещения Коран: “Зовете [Го] Аллах или зовете [Го] Всемилостивия! Както и да [Го] зовете, Негови са Най-прекрасните имена.”/17:110/ Затова, когато в деня на битката при Худайбия, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал на Али: “Пиши بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим – В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!, неверниците измежду корейшите казали: “Ние не знаем нито Всемилостивия, нито Милосърдния.” (сведен от ал-Бухари №1784). В някои други версии се съобщава, че те са казали: “Не знаем Всемилостив, освен милостивия от ал-Йамама.” И Всевишният Аллах е казал: И когато им кажат: “Сведете чела до земята в суджуд пред Всемилостивия!”, казват: “А какво е Всемилостивия? Нима ще се поклоним на онова, за което ни повеляваш ти?” И това увеличава тяхното отвращение. /25:60/ Явният смисъл ( на свещеният текст) указва, че тяхното опровержение е било само заради отрицание, зло упорство и инат в неверието им. Тъй като в техните стихове от времената на невежеството джахилия те са използвали за наименование на Всевишният Аллах името الرَّحْمَنِ ар-Рахман –Всемилостивия, за което е предал Ибн Джарир, казвайки: “И са декламирали някои в невежеството безумци.” Също така наименование на Всевишният Аллах с името الرَّحْمَنِ ар-Рахман –Всемилостивия от времената на невежеството джахилия е видно от думите на Селяма Ибн Джундуб ат-Тахави.

Също така Ибн Джарир е казал:“Абу Корайб ни е разказал, Осман Ибн Саид ни е разказал, както и Башар Ибн Омара, че Абу Раук е предал от ад-Даххак, а той от Абдуллах Ибн Аббас, който е казал: “ Името الرَّحْمَنِ ар-Рахман –Всемилостивия има форма (шаблон) “фа‘лаан” (и е производно) от словото “ар-рахма” милост, и това е арабска дума.” И (Ибн Аббас) също така е казал: “ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِВсемилостивия, Милосърдния /1:3/ - това е “ар-ракик” (нежен, любезен) и “ар-рафик” (добър, мек) този, който обича милостта, и е безкрайно далече от онзи, който обича насилието и суровостта, а това се отнася за всичките имена на Всевишният Аллах.”

Ибн Джарир е казал също така: “Мухаммед Ибн Башшар ни е разказал, както и Хаммад Ибн Мус‘ада за Ауф, а той е предал, че ал-Хасан ал-Басри е казал: “ Името الرَّحْمَنِ ар-Рахман –Всемилостивия не се склонява (тоест несклоняемо съществително име в граматиката).” (Тафсир на ат-Табари, 1/134). Ибн Абу Хатим е предал: “ Абу Саид (Ибн) Яхя Ибн Саид ал-Каттан ни е разказал, както и Зейд Ибн ал-Хубаб, а също и Абу ал-Ашхаб, а той е предал, че ал-Хасан ал-Басри е казал: “ Името الرَّحْمَنِ ар-Рахман –Всемилостивия е име, което хората не могат да си присвоят, защото с него е бил назован Благословения и Всевишен Аллах.”(Тафсир Ибн Абу Хатим 1/13). В хадис предаден от Умм Селяма се казва, че четенето на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е било бавно и отчетливо за всяка буква при рецитирането на:

بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Хвала на Аллах, ¬ Повелителят на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден!/1:1-4/ Някои четци от групата на школата от Куфа също са четели по този начин, а други се четели, съединявайки ги със словата: الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, ¬ Повелителят на световете и заради това, че е ставало съчетание на двата сукун (отсъствие на огласовка в буквите “мим” в словото الرَّحِيمِ ар-Рахим и “хамза” в словото الْحَمْد “ель-хамду”), те са добавяли към буквата “мим” в словото الرَّحِيمِ ар-Рахим кесра (тоест кратък звук, или огласовка “и”: بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ БисмилЛяхир-рахманир-рахиймиль-хамду лилляхи раббиль-‘алемийн). И те са болшинство. А ал-Кисаи от школата на четците в Куфа е предал, че някои араби са поставяли след “мим” фетха и са я съединявали с хамзата, четейки: بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Бисмилляхир-рахманир-рахиймаль-хамду лилляхи раббиль-‘алямийн. Те са пренасяли (слагали) фатха (кратък звук “а”, като огласовка) с хамза (в словото الْحَمْد аль-хамду) и на “мим” (в словото الرَّحِيم ар-Рахим) след като тази буква “мим” загубва своята огласовка. Както се чете и: الم اللَّه لَا إِلَه إِلَّا هُوَ Елиф. Лям. МималЛааху ля иляха илля хуве Eлиф. Лям. Мим. Аллах! Няма друг, достоен за поклонение, освен Него!/3:1-2/ Ибн Атия е казал: “Доколкото знам, това четене не е било приведено от никой.”(ал-Мухаррар ал-Ваджиз 1/59-60)

2-айет. الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, Повелителят на световете

Четците по седемте начина на четене са рецитирали الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, Повелителят на световете с огласовка дамма замме след буквата “даль”. الْحَمْدُ като подлог, а لِلَّهِ като сказуемо. От Суфян Ибн Уйайна и Ру‘аба Ибн ал-Аджадж се предава, че те двамата са чели буквата “даль” с огласовка фатха (аль-хамда лилЛях "الحمدَ لِله"), подразбирайки тук наличието на глагол. Ибн Абу Абля е четял буквата “даль” и “лям” с огласовка дамма, при което “даль” е получила дамма заради това, че нея (дамма) я е получила и буквата “лям”. Има потвърждаващи свидетелства за това, но такова мнение противоречи на болшинството достоверни сахих мнения. От ал-Хасан и Зейд Ибн Али има съобщения, че те са четели:

"الحمدِ لِله" аль-хамди лилЛях с огласовка кесра на буквата “даль”. При което втората огласовка кесра се е появила заради наличието на първата.

Абу Джафар Ибн Джарир е казал: الْحَمْدُ لِلَّهِ ель-хамду лилЛяхи - Хвала на Аллах, означава искрена благодарност (шукр) отправена към Аллах, изключвайки всичко друго, на което се покланят, освен на Него, и изключвайки всички Негови създания, за благата, с които Той е облагодетелствал Своите раби, и които са неизчислими, и никой не може да изброи тези блага, освен Той Единствен. (Тази хвала и благодарност са още и) за това, че Той е сторил органите здрави, за да могат да се покланят, и е дал възможност за телесните органи на онези, на които е вменено като задължение поклонението ибадет, да са в състояние да изпълняват Неговите задължения фараид. (Тази хвала и благодарност са) още и за това, че Той Всевишният Аллах щедро ги е дарил в земния живот, дал им е препитание наред с благодатен живот, въпреки, че те не са заслужили това. (Тази хвала и благодарност са още и) за това, че Той Всевишният Аллах им е обърнал внимание и ги е призовал към средствата, водещи ги към вечното пребиваване с щастливите жители. И на нашият Повелител хвала за всичко това отначало до край!”

Ибн Джарир рахимеху Аллах, е казал: “ : الْحَمْدُ لِلَّهِ ель-хамду лилЛяхи - Хвала на Аллах, е възхвала, с която Всевишният Аллах е възхвалил Себе Си, и в чиито подтекст се съдържа заповед към Неговите раби да Го възхваляват. Все едно Той им повелява: “Кажете : الْحَمْدُ لِلَّهِ ель-хамду лилЛяхи - Хвала на Аллах!” (Ибн Джарир още) е казал: “Някой е казал, че словата: الْحَمْدُ لِلَّهِ ель-хамду лилЛяхи - Хвала на Аллах, са възхвала на Неговите прекрасни имена и височайши качества. А словата: “ الشكر للهаш-шукру лилЛяхи са възхвала за Неговите благодеяния.” След това (Ибн Джарир) го е отхвърлил с думите, чиято същност се заключава в използването на всички тези значения от познавачите на арабския език като الْحَمْدُ لِلَّهِ ель-хамду лилЛяхи и الشكر لله аш-шукру лилЛяхи едно вместо друго, тоест взаимнозаменяемо. А ас-Сулями е привел мнението, че الْحَمْدُ لِلَّهِ ель-хамду лилЛяхи и الشكر لله аш-шукру лилЛяхи са идентични, от Джафар ас-Садик и Ибн Ата измежду суфиите. Ибн Аббас е казал: “Словата: الْحَمْدُ لِلَّهِ ель-хамду лилЛяхи - Хвала на Аллах, са слова на всеки, който изразява благодарност.” И ал-Кортуби е привел като доказателство в думите на Ибн Джарир, че словата: الْحَمْدُ لِلَّهِ ель-хамду лилЛяхи - Хвала на Аллах, са شُكْرًا благодарност. Обаче, към това твърдение на Ибн Джарир има забележка, тъй като между повечето учени Улема от последвалите поколения е разпространено мнението относно това, че “аль-хамд” е възхвала към Преславния с думите: на Неговите непреходни (лазима) и преходните (мута‘аддия) качества. А “шукр” (благодарност) бива само (хвала) за преходните качества и се осъществява със сърцето, езика и органите на тялото. Както е казал поета: “Аз изразих вашите благодеяния с трите (органа): с моята ръка, с моя език и с моето сърце (тайна мисъл).”

Те обаче са имали разногласие относно въпроса, кое е повече като общо: “аль-хамд” или “аш-шукр”? Пристъпвайки към двете мнения, и утвърждавайки, че между двата израза съществува общо и частно. И “аль-хамд”(хвала) е повече като общо, отколкото “аш-шукр” от гледна точка на въпроса, за какви качества се осъществява: то се осъществява за непреходните (ал-лазима) и за преходните (ал-мута‘адди) качества. Например, казваш: “Аз го похвалих за неговото геройство (или майсторството му за прекрасната езда) – това е непреходно качество” и “Аз го похвалих за неговата щедрост която ми е (оказана)” (това е преходно качество). И “аль-хамд” е повече като частно, отколкото “аш-шукр” от гледна точка на осъществяването му само с думи. А “аш-шукр” (благодарност, признателност) е повече като общо от гледна точка на изразяването му с думи, дела и намерение, както бе казано по-горе, и е повече като частно от гледна точка на изразяването само за преходните (ал-мута‘адди) качества. Не се казва: “Аз му се отблагодарих за неговата прекрасната езда”, обаче може да се каже: “Аз му се отблагодарих за неговата щедрост и благодеяние към мен”. Това е извод от думите на някои учени от последвалите поколения, и Всевишният Аллах знае най-добре!

Абу Наср Исмаил Ибн Хаммад ал-Джаухари е казал, че “аль-хамд” е отхвърляне на порицанието, и то има повече общо значение, отколкото “аш-шукр”. И той е казал, че “аш-шукр” е възхвала за извършилия благодеяние към този, който е по-добър. Що се отнася до словото “аль-мадх”, то тази дума има повече общо значение, отколкото “аль-хамд”, тъй като се използва за жив и умрял, както и за неодушевен предмет, както например хвалят храната или имуществото и други подобни. И (аль-мадх) може да бъде преди благодеянието и след него, а така също за преходните и непреходните качества. Ето защо това слово има повече общо значение.

Споменаване на казаното от предшествениците селеф за “аль-хамд”.

Ибн Абу Хатим е предал чрез Абу Ма‘мар ал-Катии‘, а той от Хафс, и той от Хадджадж, и той от Ибн Абу Муляйка, който е предал, че Ибн Аббас радияллаху анхума, е предал, че Омар радияллаху анху, е казал: “Узнахме, какво е субханАллах, ля иляхе илля Аллах, а какво означава аль-хамду лилЛях? Али радияллаху анху, казал: “Това е слово, (и от него) Аллах е останал доволен за Себе Си.” В друг вариант от верига предаващи, не чрез Абу Ма‘мар – се предава, че Хафс е казал: “Омар е казал на Али и другарите му, които са били с него: “Ля иляхе илля Аллах, субхан Аллах, Аллаху акбар – ние ги научихме и узнахме. А какво означава аль-хамду лилЛяхи? Али казал: “Това е слово, което Всевишният Аллах е полюбил за Себе Си, останал доволен от него за Себе Си, и е полюбил, че то се произнася.”

От Али Ибн Зейд Ибн Джуд‘ан се предава, че Юсуф Ибн Михран е предал, че Ибн Аббас е казал: “Словата аль-хамду лилЛяхи са слова на благодарност. И ако рабът каже: “аль-хамду лилЛяхи”, то (Аллах) казва: “Моят раб Ме възхвалява.” Сведен от Ибн Абу Хатим.

Също така е предадено от Ибн Джарир чрез хадиса сведен Башар Ибн Омара, и Абу Раук е предал от ад-Даххак, а той от Абдуллах Ибн Аббас, който е казал: “Словата аль-хамду лилЛяхи са слова на благодарност към Аллах, унижение пред Него, признание на Неговите блага, Неговите наставления, Неговото начало и друго подобно.”

Кааб Ибн ал-Ахбар е казал: “Словата аль-хамду лилЛяхи са слова на възхвала към Аллах.” А ад-Даххак е казал: “Словата аль-хамду лилЛяхи – това е Плаща на Всемилостивия.” Съществува също така и подобен хадис.

Ибн Джарир е предал: Разказа ми Саид Ибн Амру ас-Сакуни, който е предал от Бакийа Ибн ал-Валид, а той от Иса Ибн Ибрахим, а той от Муса Ибн Абу Хабиб, а той от ал-Хакам Ибн Умайр, който се е срещал с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и е предал: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако кажеш: “الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, Повелителят на световете, значи си благодарил на Аллах, и нека Той ти надбави (увеличи).”/Тафсир на ат-Табари (1/136)/ Имам Ахмед Ибн Ханбел (3/435) е свел: Разказа ни Раух, а той от Ауф за ал-Хасан, а той е съобщил, че ал-Асвад Ибн Сариа е казал: “Аз попитах: “О, Пратенико на Аллах! А, не мога ли да те назова с похвалните качества, с които те е похвалил моя Благословен и Всевишен Повелител?” (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) отговорил: “Но, наистина, твоят Повелител обича хвалата.” Този хадис е предаден от ан-Насаи в “Сунан ал-Кубра”(№7745) с друга верига предаващи от Али Ибн Худжр, а той от Ибн Улейя, а той от Юнус Ибн Обейд, а той от ал-Хасан и той от Ибн ал-Асвад Ибн Сариа.

Абу Иса ал-Хафиз ат-Тирмизи (№3383), ан-Насаи в “Амал” (№831) и Ибн Маджа (№3800) са свели хадис от Муса Ибн Ибрахим Ибн Касир, който е предал от Талха Ибн Хираш, а той от Джабир Ибн Абдуллах, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Най-прекрасното споменаване зикр (възхвала на Аллах) е “ля иляхе илля Аллах - Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах!”, а най-прекрасната дуа е “аль-хамду лилЛях – хвала на Аллах!” Имам ат-Тирмизи е квалифицирал този хадис като надежден хасен малко известен гариб. Ибн Маджа (№3805) е свел от Анас Ибн Малик радияллаху анху, който е предал, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Каквото и благо Аллах да дари на (Своя) раб, и рабът да каже: “аль-хамду лилЛях – хвала на Аллах!”, то което му бъде дарено, е по-добро от онова, което е взел.” И ал-Кортуби в своя “Тафсир” и в “Навадир ал-Усул” е привел от Анас Ибн Малик радияллаху анху, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако целия свят без остатък е в ръцете на човек от моята общност Умма, и после той каже: “аль-хамду лилЛях – хвала на Аллах!”, то (словата) “аль-хамду лилЛях – хвала на Аллах!”, (за него) ще са по-добре, от това.”/Шейх ал-Албани е квалифицирал това съобщение като слабо даиф в “ас-Силсиля ад-Даифа” (2/267)/ Ал-Кортуби и други са казали: “Тоест, внушените му (от Аллах) слова “аль-хамду лилЛях – хвала на Аллах!”, са най-големия благодат ниамет за него от земните блага, тъй като наградата севаб за “аль-хамду лилЛях – хвала на Аллах!”, е непреходна, а земните блага не са вечни, и Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран: Богатството и децата са украсата на земния живот, но непреходните праведни дела са най-доброто за въздеяние при твоя Повелител и са най-доброто за надежда./18:46/ В сборника “Сунан” на Ибн Маджа (№3801) е сведено от Ибн Омар, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, им е разказал: “Че (веднъж) някой от рабите на Аллах казал: “О, Аллах! На Теб принадлежи хвалата, както Ти подобава на Великолепния Лик и величието на върховната Ти власт. Двете меляикета бяха объркани, и не знаеха какво да запишат (за тези слова). (И меляикетата) се издигнаха на небето (при Аллах) и казаха: “О, Повелителю! Един раб току-що изрече слова, и ние не сме сигурни как да ги запишем. Аллах попитал – а Той знае, какво е казал Неговия раб – “Какво е казал Моя раб? Меляикетата казали: “О, Повелителю! Той каза: “О, Аллах! На Теб принадлежи хвалата, както Ти подобава на Великолепния Лик и величието на върховната Ти власт.” Тогава Аллах им казал: “Запишете ги, както ги е изрекъл Моя раб, докато не Ме срещне, и Аз ще го възнаградя за тях.” И ал-Кортуби е предал словата на група учени, които са казали, че думите на раба “аль-хамду лилЛях раббиль-алемин – хвала на Аллах, Повелителя на световете!” имат по-голямо достойнство от словата “ля иляхе илля Аллах - Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах!”, тъй като в словата“аль-хамду лилЛях раббиль-алемин – хвала на Аллах, Повелителя на световете!” обхващат едновременно еднобожието ат-таухид и възхвалата аль-хамд. Други обаче, са казали, че словата “ля иляхе илля Аллах - Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах!”, имат по-голямо достойнство, тъй като те се явяват разделението между вярата ал-Иман и неверието ал-куфр, и в името на това хората се борят, когато казват “ля иляхе илля Аллах - Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах!”, както това е потвърдено в общоприет хадис сведен от ал-Бухари и Муслим. В друг хадис сведен от ат-Тирмизи в сборника “Сунан”(№3585) се казва: “Най-прекрасното слово, което аз съм произнесъл и пророците преди мен е “ля иляхе илля Аллах вахдаху ля шерике леху - Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници!” По-горе бе приведен хадис от Джабир Ибн Абдуллах, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Най-прекрасното споменаване зикр (възхвала на Аллах) е “ля иляхе илля Аллах - Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах!”, а най-прекрасната дуа е “аль-хамду лилЛях – хвала на Аллах!” Имам ат-Тирмизи е квалифицирал този хадис като надежден хасен.

Буквите А-“елиф” и Л-“лям” (в словото аль-хамду) придават значение на цялостен обхват на всички видове хвала и признателност към Всевишният Аллах. Както е казано в хадиса предаден от Рифаа аз-Зурки: “В битката при Ухуд, когато идолопоклонниците отстъпили, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Застанете в стройни редици, за да мога да възхваля Всемогъщия Повелител”. Те застанали в редици зад него и той салляллаху алейхи ве селлем, казал; “О, Аллах! За Теб е цялата хвала! О, Аллах! Никой не може да свие това, което Ти разшириш, нито да приближи това, което Ти отдалечаваш! Никой не може да отдалечи това, което Ти приближаваш! Никой не може да даде това, което Ти задържиш, нито да задържи това, което Ти даваш! О, Аллах! Разпростри върху нас Своето благоволение, милост и снизхождение и ни изпрати средства за съществуване! О, Аллах! Търся (искам) от Теб вечна благодат, която няма да се измени и изчезне! О, Аллах! Търся (искам) Твоето благословение в деня на крайна нищета и безопасност в деня на страх. О, Аллах търся Твоята защита от това зло, което Ти ни изпращаш, и от злото, от което Ти ни защитаваш. О, Аллах! Направи така, че да заобичаме вярата, и украси с нея нашите сърца! Направи така, че да ненавиждаме неверието, отклонението от вярата и греховността. Дай ни място сред праведниците! О, Аллах! Позволи ни да умрем като мюсюлмани, и ни позволи да живеем като мюсюлмани, и ни присъедини към праведниците, които не познават нито разочарованието, нито нечестивостта. О, Аллах! Порази неверниците, които поставят прегради по Твоя път и отхвърлят Твоите пратеници. Излей върху тях унижението и Твоето наказание. О, Аллах! Порази неверниците, на които бе низпослана Книга, о, Повелителю на истината!” А в хадиса сведен от ал-Бейхаки чрез Саад Ибн Абу Ваккас се казва: “О, Аллах! За Теб е цялата хвала! На Теб принадлежи цялото владение! В Твоите Ръце е цялото благо! И при Теб се завръщат всички дела!”

( رَبِّ الْعَالَمِينَ ) Повелителят на световете! Което означава Властелин и Разпореждащ се както пожелае. Това слово се използва лингвистично в абсолютен смисъл за Собственика, Който управлява правилно. И всичко то е вярно по отношение на Всевишният Аллах. Словото رَبِّ ар-Рабб (е единична дума с определен артикъл, тоест членна форма) и не се използва за никой друг, освен за Аллах. Но, може да се използва в граматическата конструкция идафет, тоест съчетание на определяемото с определението в родителен падеж, например: “раббу ад-даар” (стопанин на дома) “раббу …” (притежателят на еди какво си), но това слово не се казва за никой друг, освен за Аллах, Велик е Той и Всемогъщ! Някои са казали, че това е най-великото име на Всевишният Аллах.

الْعَالَمِينَ световете – това е множествено число на думата свят, а то включва всичко съществуващо, освен Аллах, Велик е Той и Всемогъщ! Само по себе си الْعَالَم е дума в множествено число, за която няма единствено число в лексиката. А думата العوالم ал-аваалим – представлява групи творения в небесата и земята на сушата и в морето. Всяко тяхно поколение и всеки техен род се нарича също عَالَم аалем. Бишр Ибн Омара е предал с думи от Абу Раук, а той от ад-Даххак, а той от Ибн Аббас, който е казал: “Словата “الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, Повелителят на световете/1:2/ представляват възхвала към Аллах, на Когото принадлежат всички творения в небесата и на земята и онова, което е в тях и между тях, и което ние знаем и което не знаем”. Във версията на предадена чрез Саид Ибн Джубейр и Икрима от Ибн Аббас се казва: “Повелителят на джиновете и хората.” Същото са казали и Саид Ибн Джубейр, Муджахид и Ибн Джурейдж. Подобно е предадено и от Али, за което е споменал Ибн Абу Хатим с иснад от веригата предаващи върху, която не трябва да се опираме. А като доказателство за това ал-Кортуби е привел словата на Всевишният Аллах от Свещения Коран: Благословен е Онзи, Който низпосла на Своя раб Различаването [на истината от лъжата, т.е. Корана], за да бъде предупредител за световете./25:1/ (Тук за думата световете е използвано словото الْعَالَمِينَ) а това са джиновете и хората. И Абу Закария Яхя Ибн Зияд Ибн Абдуллах ал-Куфи ал-Фарраи и Абу Убайда са казали: الْعَالَم е израз, който се използва за разумните същества, такива като хората, джиновете, меляикетата и шейтаните. А за животните не се казва الْعَالَم. От Зейд Ибн Аслям и Абу Амру Ибн ал-Аля се предава, че под словото الْعَالَم се разбира всичко, в което има душа. Ал-Хафиз Ибн Асакир е споменал в биографичната справка за Марван Ибн Мухаммед Ибн Марван Ибн ал-Хаким - който е последния халиф от династията на Омеядите и е известен със своята стиснатост и прозвището магаре - че той е казал: “Аллах е сътворил седемнадесет хиляди 17000 свята. Обитателите в небесата и обитателите по земята са в един свят, а останалите не ги познава никой друг, освен Аллах, Велик е Той и Всемогъщ! Катада е казал:“رَبِّ الْعَالَمِينَ Повелителят на световете (Това е Всевишният Аллах, Повелителят) на всички видове творения عَالَم аалем. Абу Джафар ар-Рази е предал от Раби‘а Ибн Анас с думи от Абу ал-Алия, че той е казал за словата на Всевишният Аллах: “رَبِّ الْعَالَمِينَ: “Хората, това е един свят и джинове са (още) един свят. А всичко останало – осемнадесет хиляди 18000 или четиринадесет хиляди 14000, - тук той се усъмнил - са световете на меляикетата по земята. А земята има четири края (страни), и във всеки един от тях има по три хиляди 3000 свята. И Аллах е създал петстотин 500 свята за поклонение на Него.” Това са предали Ибн Джарир и Ибн Абу Хатим, тези думи обаче са странни и малко известни. Подобни думи изискват достоверни сахих доказателства. Ибн Абу Хатим е предал от баща му, а той от Хишам Ибн Халид, а той от ал-Валид Ибн Муслим, а той от ал-Фурат, който е Ибн ал-Валид, а той от Муаттиб Ибн Сумий, а той от Субе‘й, който е ал-Химйарий, че е казал относно словата на Всевишният Аллах: “رَبِّ الْعَالَمِينَ Повелителят на световете (Това е Всевишният Аллах, Повелителят), че световете الْعَالَمِينَ са хиляда, като шестстотин 600 общности са в морето и четиристотин 400 са на сушата.” Той е предал подобно и от Саид Ибн ал-Мусайиб. Подобно е сведено и в хадиса сведен в сборника “Муснад” на ал-Хафиз Абу Яаля Ахмед Ибн Али Ибн ал-Мусанна чрез Мухаммед Ибн ал-Мусанна, а той от Обейд Ибн Вакид ал-Кайсий, Абу Аббад, който е казал, че Мухаммед Ибн Иса Ибн Кайсан му е предал от Мухаммед Ибн ал-Мункадир, а той от Джабир Ибн Абдуллах, (в дълъг хадис) който е чул как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Аллах е създал хиляда 1000 общности; шестстотин 600 в морето и четиристотин на сушата.” Тук обаче предаващият Мухаммед Ибн Иса (Ибн Кайсан) ал-Хиляли е слаб даиф.

А ал-Багави е предал от Саид Ибн ал-Мусайиб, който е казал: “На Аллах принадлежат хиляда 1000 свята; шестстотин 600 в морето и четиристотин 400 на сушата.” И Вахб Ибн Мунеббих е казал: “На Аллах принадлежат осемнадесет хиляди 18000 свята. И земния свят ад-Дуня е един от тях.” А ал-Мукатил е казал: “ العوالم ал-аваалим – (групи творения в небесата и земята, на сушата и в морето) са осемдесет хиляди.” А Кааб ал-Ахбар е казал: “Никой не знае броя на العوالم ал-аваалим –(групи творения в небесата и земята на сушата и в морето), освен Аллах, Всемогъщ и Велик е Той!” Всичко това е приведено от ал-Багави.

А ал-Кортуби е привел от Абу Саид ал-Худри, който е казал: “На Аллах принадлежат четиридесет хиляди свята; земния свят ад-Дуня от нейния изток до нейния запад представлява един от тези светове.” А аз-Заджадж е казал: “ الْعَالَم – това е всичко, което Всевишният Аллах е създал в този и отвъдния свят.” И ал-Кортуби е казал: “Това е вярно, тъй като обхваща всички светове, подобно на словата от Всевишният Аллах в Свещения Коран: Каза Фираунът: “А какво е Повелителят на световете?” Каза[Муса]: “Повелителят на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”/26:23-24/

Думата الْعَالَم “ал-аалем” е производна от словото العلامة “ал-аляама” (признак, знамение). И аз (Ибн Касир) казвам: Това е така, защото (мир, свят, творения) е доказателство за съществуването неговия Творец, Съзидател и Неговата единствена неповторимост вахдания, както е казал Ибн ал-Муатазз:

“О, колко удивително! Как не се подчиняват на Аллах, или как отричащият Го отрича, и в същото време всяка вещ (всяко нещо) е доказателство, че наистина, Той е Един.”

3-аят: الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ ар-Рахмани ар-Рахим - Всемилостивия, Милосърдния

По-горе в темата за البسملة басмала бяха приведени думи, които са достатъчно, за да не ги повтаряме. А ал-Кортуби е казал: “Аллах е описал Себе Си, като الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ ар-Рахмани ар-Рахим - Всемилостивия, Милосърдния, след като е казал: “رَبِّ الْعَالَمِينَ Повелителят на световете, в които се включва предупреждение, и след това насърчение (заплаха). Както е казал Всевишният Аллах в Свещения Коран: Извести Моите раби [о, Мухаммед], че Аз съм Опрощаващия, Милосърдния! И че Моето наказание е мъчително наказание./15:49-50/И словата на Всевишният Аллах в Свещения Коран: Твоят Повелител е бърз в наказанието. Той е Опрощаващ, Милосърден./6:165/ Следователно в словото رَبِّ Рабб Повелителят съдържа предупреждение, а в словата الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ ар-Рахмани ар-Рахим - Всемилостивия, Милосърдния има насърчаване (подбуждане). В сборника “Сахих” (№2755) на Муслим, чрез Абу Хурейра е сведено, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако правоверният знаеше какво наказание има (съществува) при Аллах, то никой никога не би се надявал на Неговия Дженнет. Ако неверника знаеше, каква милост има (съществува) при Аллах, никой никога не би изгубил надежда за Неговия Дженнет.”

4-аят. مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ Маалики йеумиддин Владетеля на Съдния ден!

Някои четци на Свещения Коран са четели: ملِكِ يَوْمِ الدِّينِ Малики йеумиддин, а другите – مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ Маалики йеумиддин (поставяйки елиф след мим), и двете четения са верни сахих, а също така са предадени в седемте начина за четене на Свещения Коран “мутаваатир” (във всяко звено на предаване има по четири и повече предаващи). Буквата “лям” се чете с кесра (малики) или със сукун (малки), също така се чете: مليك малиики, а Нафиа е удължавал кесрата над буквата “кяф”:ملكي يوم الدين Маликии йеумиддин” и двете четения обаче са определени за верни от гледна точка на смисъла и двете са верни сахих и прекрасни хасена. А аз-Замахшари е изразил предпочитание на مَلِك малик (мулк), тъй като това е било четенето на хората от Светите земи أهل الحرمين според казаното от Всевишният Аллах в Свещения Коран: "На кого е Днес владението?"¬/40:16/ както и словата на Всевишният Аллах: Неговото Слово е истината. Нему принадлежи властта /6:73/ Предава се за Абу Ханифа, че той е чел: "مَلَكَ يومَ الدين малека йеумиддин, обаче това е много странно и изключително противоречиво шаз джидден мнение. Абу Бакр Ибн Абу Дауд е предал в “Масахиф” (№104) също нещо много странно и малко известно като съобщение, като е казал: “На нас ни разказа Абу Абдурахман ал-Азрами (ал-Аздий), а той е разказал от Абд ал-Ваххаб Ибн Адий Ибн ал-Фадл, а той за Абу ал-Мутарриф, а той че до Ибн Шихаб (аз-Зухри) е достигнало съобщение, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, Абу Бакр, Омар, Осман, Муавия, неговия син Язид Ибн Муавия са четели: مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ Маалики йеумиддин. Ибн Шихаб е казал: “Първият, който е започнал да чете: مَلِكِ Малики йеумиддин е бил Марван”. Аз (Ибн Касир, авторът) казвам: Марван е знаел достоверността на своето четене, и това знание не е дошло до Ибн Шихаб. И Всевишният Аллах знае най-добре! Чрез многочислени пътища на предаване, които е привел Ибн Мардавейхи в своя “Тафсир”, се казва, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е четял: مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ Маалики йаумиддин. (Тук) Маалик е взето от словото “мульк” (владение), както е казал Всевишният Аллах в Свещения Коран: И ще наследим Ние земята и всички нейни обитатели, и при Нас ще бъдат върнати./19:40/

И е казал Всевишният Аллах в Свещения Коран: “Търся убежище при Повелителят на хората, Властелина на хората.”/114:1-2/ (Тук) Малик е взето от словото “мульк” (власт, царство), както е казал Всевишният Аллах: "На кого е Днес владението?"¬/40:16/ както и словата на Всевишният Аллах: Неговото Слово е истината. Нему принадлежи властта /6:73/

И е казал Всевишният Аллах в Свещения Коран: Истинската власт в този Ден ще принадлежи на Всемилостивия. Ще бъде тежък Ден за неверниците./25:26/

Особеното определяне за наличието на власт в Съдния Ден не е отричане на това, че тази власт не се разпространява за други времена, тъй като по-горе бе приведено повествованието, че Той Всевишният Аллах е Повелителя на световете, а това има широко значение: в земния и отвъдния свят. Словото власт е било свързано с този Ден само защото в (този Ден) там никой няма да има претенции за каквото и да било, и никой няма да говори, освен с позволението на Всевишният Аллах, както Той е казал в Свещения Коран: В Деня, в който Духът[ Джебраил]и меляикетата ще се построят в редица. Не ще продумат, освен комуто Всемилостивият позволи, и той правдиво ще говори./78:38/ И е казал Всевишният Аллах: В този Ден ще последват зовящия, без да се отклонят от него, и гласовете ще се смирят пред Всемилостивия, и не ще чуеш друго освен шепот./20:108/

Всевишният Аллах е казал още: Когато Денят настъпи, никой не ще проговори освен с Неговото позволение. Сред тях ще има и нещастни, и щастливи./11:105/

А ад-Даххак е предал от Ибн Аббас, че той е казвал: مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ Маалики ейумиддин Владетелят на Съдния ден, това е Ден, в който никой няма да има власт наред с Него, както са имали (определена) власт в този свят.” Той е казал: يَوْمِ الدِّينِ ейумиддин Съдния Ден– е Денят за разплата и равносметка с творенията, и това е Деня Къямет, в който Той Всевишният Аллах ще им въздаде за техните деяния: ако са вършили добро, то ще им се въздаде добро, а ако са вършили злини, то ще им се въздаде зло, освен онези, на които Той Всевишният Аллах е опростил”. Същото са казали и други измежду сподвижниците, техните последователи, и благочестивите предшествениците селеф, и това е очевидно. Ибн Джарир е предал от някои мнението, че مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ маалики йеумиддин означава, че Той Властелинът Всевишният Аллах е способен да установи този Ден, и след това е доказал слабостта на това мнение. Очевидно е обаче, че между двете мнения няма противоречия, и последователите на двете мнения признават верността на другото мнение и не се отричат един друг. Явният контекст свидетелства, че по значение първото мнение е подобно на словата на Всевишният Аллах: Истинската власт в този Ден ще принадлежи на Всемилостивия./25:26/

А второто мнение е подобно на словата на Всевишният Аллах: В този Ден Той ще каже: “Бъди!” и то става. Неговото Слово е истината./6:73/ И Всевишният Аллах знае най-добре! И действително Аллах Всемогъщ и Велик е Той, се явява Властелин (Малик Цар), както Той е казал: Той е Аллах, няма друг достоен за поклонение, освен Него Властелина, Пресветия, Пречистия, Верния, Наблюдаващия, Всемогъщия, Подчиняващия, Превъзходния!/59:23/ В двата сборника “Сахих” от Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “В Деня Къямет най-непристойното (и презряно) име пред Аллах ще бъде на човек, който се е нарекъл /малику-ль-амляк/ цар на царете, защото няма (друг) цар, освен Всевишният Аллах.” Пак там (ал-Бухари №4812 и Муслим №2788 от Ибн Омар) чрез Абу Хурейра се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “(В деня Къямет) Аллах ще свие земята и небето в Своята Десница, и после ще каже: “Аз Съм Властелинът (Царят)! Къде са земните царе (тирани)?” Къде са високомерните? Къде са (арогантните) горделивците?” Във Великият Коран е казано: "На кого е Днес владението? На Аллах, Единственият, Могъщият."¬/40:16/ А що се отнася до названието на други в този свят, освен Него с името “цар, владетел”, то бива метафорично, подобно на казаното от Всевишният Аллах в Свещения Коран: Аллах ви проводи Талут за владетел./2:247/ и още: защото зад тях имаше цар/18:79/ и Помнете милостта, която Аллах ви оказа, когато стори от вас пророци и ви стори владетели./5:20/В двата сборника “Сахих” е казано: “Подобно на крале върху троновете”.

Словото الدين Дин – това означава въздеяние и разплата (равносметка), както е казал Всевишният Аллах в Свещения Коран: В този Ден Аллах напълно ще им изплати истинското въздеяние./24:25/ и още Всевишният Аллах е казал: Нима нас ще призоват за отговор след, като умрем и станем пръст и кости?/37:53/

В един хадис се казва: “Мъдър човек, (проницателен и съобразителен) е онзи, който задължава душата си да работи за живота след смъртта” Което означава, че той държи себе си отговорен. Както е казал Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху: “Направете си равносметка (за своите дела) сами, преди да ви я направят, претеглете (своите дела) сами, преди да ви ги претеглят, както и бъдете подготвени за най-голямото събиране пред Онзи, Чието знание обхваща делата ви: В този Ден ще бъдете изправени на съд [пред Аллах], и нито една ваша тайна няма да остане скрита./69:18/

5-аят. إِيَّاكَ نَعْبُدُ وَإِيَّاكَ نَسْتَعِينُ Иййааке на‘буду ве иййааке неста‘ийн –
Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем.

Четците на седемте начина за четене на Свещения Коран и повечето учени са рецитирали словото إِيَّاكَ иййааке с удвоено “йа”. Амру Ибн Фааид е четял словото إِيَّاكَ иййааке без удвояване: أياك ийаака, това четене обаче е отхвърлено и противоречащо шаз на болшинството правилни мнения, тъй като "إيا" ийаа – това е светлина на слънцето. Някои са рецитирали: "أياك аййаака, с фетха над хамзата и удвояване на “йа”, а пък други са рецитирали: "هياك" хаййаака, с буквата “ха” заменяйки “хамза”.

Всички е рецитирали: نَسْتَعِينُ неста‘ийн, с фатха над буквата “нун”, освен Яхя Ибн Васаб и ал-Амаш, които са поставяли там кесра: ниста‘ийн, съгласно диалекта на племето Бану Асад, Раби‘а, Бану Тамим и Кайс. Словото العبادة Ибаада има лингвистично значение на покорност, смирение, например казват: Пътят е муаббада, което означава, че пътя е “павиран”, и казват още: Камилата е покорна (послушна). В религиозната (шериятската) терминология словото العبادة Ибаада означава съвършена любов, покорност, смирение и страх. Слово إياك иййааке тук се явява като причастие на страдателен залог (маф‘уул), което е поставено пред глагола (نَعْبُدُ на‘буду, نَسْتَعِينُ неста‘ийн) и повторено два пъти за ограничение на значението, както и за да му се придаде важност. Тоест: “Ние не се покланяме на никой друг, освен на Теб, и не се уповаваме на никой друг, освен на Теб.” А това е съвършеното подчинение, и цялата религия има отношение към двете значения. Както са казали някои предшественици селеф: Сурата ал-Фатиха е тайната на Свещения Коран, и нейната тайна са тези слова: إِيَّاكَ نَعْبُدُ وَإِيَّاكَ نَسْتَعِينُ Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем./1:5/

Първата част на словата са декларация за отричане от ширк (придаване на съдружници на Всевишният Аллах), а втората част е декларация за отричане от (всяка друга) мощ и сила, и упование само и единствено на Аллах, Всемогъщ и Велик е Той. Този смисъл се повтаря и в други айети от Свещения Коран: Затова на Него се покланяй и на Него се уповавай! Твоят Повелител не подминава това, което правите./11:123/ И още е казал Всевишният Аллах: Кажи: “Той е Всемилостивия. Вярваме в Него и на Него се уповаваме. И ще узнаете кой е в явна заблуда.”/67:29/ И още е казал Всевишният Аллах: Повелителят на изтока и запада! Няма друг достоен за поклонение, освен Него. Него вземи за покровител!/73:9/ Така, както е в този благороден айет: Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем./1:5/

След споменаване на Аллах в трето лице ( В името на Аллах … Владетеля на Съдния ден) речта преминава в пряко (тоест с обръщение към Аллах, във второ лице: Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем, като че ли (рабът на Аллах) след възхвала към Него се е доближил към Всевишният Аллах и е застанал пред Него. В това се съдържа доказателство, че първата сура е повествование от Всевишният Аллах с възхвала на Самия Себе Си с прекрасните качества и указание за Неговите раби да Го възхваляват с тези слова. И затова намаза на онзи, който не рецитира ал-Фатиха, бивайки способен на това, не е действителен, както е споменато в хадиса сведен в сборниците “Сахих” (№756 ал-Бухари, №394 Муслим) от Убада Ибн ас-Самит, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Няма намаз за онзи, който не е прочел Фатиха ал-Китаб” Муслим е предал хадис (№395) чрез Исхак Ибн Ибрахим ал-Ханзали, който е Ибн Рахавайх, който е казал: “На нас ни разказа Суфян Ибн Уйайна от ал-Аляи, който е Ибн Абдурахман Ибн Якуб ал-Хурака и е съобщил, че от Абу Хурейра радияллаху анху, се предава за Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, който е казал: “Който извърши намаз без да прочете в него Умм ал-Коран, то този намаз ще е недостатъчен – три пъти – и непълноценен.”. На Абу Хурейра казали: “(Ами ако в намаза) ние стоим зад имама?” Той отговорил: “Чети я (ал-Фатиха) на себе си (наум), тъй като, наистина аз съм чул Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Всемогъщия и Велик Аллах е казал: “Аз разделих намаза между Мен и Моя раб на две половини. За Моя раб е онова, което той е поискал (помолил). И когато рабът казва: Хвала на Аллах, ¬ Повелителят на световете/1:2/ Аллах казва: Моят раб Ме възхвалява. И когато рабът казва: Всемилостивия, Милосърдния/1:3/, то Аллах казва: Моят раб Ми превъзнася хвала” И когато (рабът) казва: Владетеля на Съдния ден!/1:4/ , то Аллах казва: “Моят раб Ме е прославил. (Но веднъж Всевишният Аллах) е казал: “Моят раб е предоставил себе си на Мен”. И когато (рабът) казва: Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем./1:5/, то Аллах казва: “Това е между Мен и Моя раб, и за Моя раб е онова, което той е искал (молил).” И когато (рабът) казва: Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!/1:6-7/ то (Аллах) казва: “Това е за Моя раб, и за Моя раб е онова, което той е искал (молил)”. А ад-Даххак е предал с думи от Ибн Аббас радияллаху анхума, че той е казал: إِيَّاكَ نَعْبُدُ Само на Теб се покланяме, тоест изповядаме вяра в Теб Единствения, от Теб се страхуваме и се надяваме само и единствено на Теб, о, Повелителю наш, и на никой друг. Само и единствено Теб молим за помощ в поклонението ни към Теб и във всички наши дела.” Катада е казал: إِيَّاكَ نَعْبُدُ وَإِيَّاكَ نَسْتَعِينُ Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем – Той Всевишният Аллах ви заповядва изцяло да посветите поклонението си на Него, и да молите помощ от Него за вашите дела. И словата إِيَّاكَ نَعْبُدُ Само на Теб се покланяме са поставени преди словата إِيَّاكَ نَسْتَعِينُ Теб за подкрепа зовем само защото поклонението на Аллах е цел, а молбата за помощ е средството за осъществяването на тази цел. И разбира се, че първо се поставят най-важните аспекти и след това онова, което е маловажно”. И Всевишният Аллах знае най-добре!

И ако попитат: “Какъв е смисълът на използването на “нун” в словата إِيَّاكَ نَعْبُدُ Само на Теб се покланяме ” за сегашно и бъдеще време? Тъй като, ако това е направено само за да покаже множественост, то понякога се случва онзи, който извършва намаз да е един. Ако това е използвано за възвеличаване (положението на покланящия се), то това не подобава да се прави в подобно положение.” На такъв въпрос би се отговорило, че тук се има предвид повествование от група раби на Аллах, и извършващия намаз е единица от тях, особено, в група изпълняващи намаз, или в качеството им на техен имам. И той съобщава от свое име и от името на своите правоверни братя за поклонението, заради което са били създадени, и той е (като) посредник за тях в благото. Сред отговорилите на този въпрос са такива, които са казали, че е възможно това да се казва за възвеличаване. Все едно е било казано на раба: “Когато се намираш в поклонение, то ти притежаваш достойнство, и затова кажи: إِيَّاكَ نَعْبُدُ وَإِيَّاكَ نَسْتَعِينُ Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем!”. Но когато си извън поклонението ибадет, то не казвай “ние” и не казвай: “ние го направихме”, дори и да сте като брой сто хиляди 100000 или милион. Защото всички те се нуждаят от Аллах, Всемогъщ и Велик е Той!”. Сред отговорилите са и такива, които са казали, че да се каже: Само на Теб се покланяме звучи по-покорно отколкото “Само на Теб сме се поклонили”. Това е така защото във втория израз има възвеличаване на лицето заради това, че единственото лице се прави компетентно в такова поклонение на Аллах, което не е по силата на никой да го изпълни, както подобава, и да Го възхвали така, както на Него подобава. И поклонението ибадет е велико положение, посредством което рабът (на Аллах) придобива достойнство, заради отношението му към Всевишният Аллах.

Всевишният Аллах е назовал Своя пратеник салляллаху алейхи ве селлем, раб в най-достойните положения: Слава на Аллах, Който низпосла на Своя раб Книгата./18:1/

И е казал Всевишният Аллах в Свещения Коран: Когато рабът на Аллах [Мухаммед] се изправи и се помоли с дуа към Аллах./72:19/ И още е казал Всевишният Аллах: Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем./17:1/ Всевишният Аллах е назовал Своя пратеник “раб”, когато му е низпославал откровения, при състояние на молбата дуа и при (нощното) пренасяне. И Всевишният Аллах го е подбудил към поклонение във времената, когато неговата гръд се е свивала от изливането върху него на лъжи от противоречащите му. И Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран: И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи. Прославяй с възхвала своя Повелител и бъди от покланящите се в суджуд! И покланяй се на своя Повелител, докато дойде при теб неизбежното!/15:97-99/

В своя “Тeфсир” ар-Рази е привел мнението на някои относно това, че положението на поклонение е по-почтеното и по-благородното от положение на пророчеството. Като доказателство те са привели факта, че поклонението се осъществява от творенията към Истинният (Всевишният Аллах), а пророчеството се осъществява от Истинният (Всевишният Аллах) към творенията. И още в качеството на довод те са привели това, че Всевишният Аллах е взел върху Себе Си задължението да обезпечи доброто и благото (в полза) на Своите раби, а пратениците са взели върху себе си отговорността да обезпечат доброто и благото на своите общности. Това мнение, обаче е грешно, а доводите са слаби и безплодни. И Фахруддин ар-Рази не се е противопоставил на неговата слабост и не го е отхвърлил. Някои суфии са казали, че ако извършващия намаз изпълни намаз за получаване на награда или за премахване на наказание, то неговия намаз ще бъде недействителен. Други обаче са отхвърлили това, и са казали, че поклонението ибадет към Аллах, Всемогъщ е Той и Велик, не отрича нито искането на награда, нито защита от мъчения и наказания, както е казал някой бедуин: “Аз не разбирам твоето мънкане и мънкането на Муаз, аз само (четейки ал-Фатиха), моля и търся от Аллах Дженнет и Го моля и търся от Него защита от Джехеннема. И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Ние също мърморим нещо от този род.”/Този хадис е сведен в “Сахих” на Ибн Хузайма №1634, Ахмед в сборника “Муснад” (3/474), Абу Дауд в сборника “Сунан” №792 и Ибн Хиббан №514 в неговия сборник “Сахих”. Също така същността от текста на този хадис се намира в ал-Бухари и Муслим./

6-аят. اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Ихдинас-сираталь-мустакийм - Насочи ни по правия път.

Болшинството (четци и учени) са рецитирали (чели) الصِّرَاطَ с буквата “сад”, а някои са рецитирали (чели) с буквата “син” "السراط" , а други пък са рецитирали (чели) с буквата “за”, и Абу Закария Яхя Ибн Зияд Ибн Абдуллах ал-Куфи ал-Фарраи е казал, че това е диалект на племето Бану Узра и Бану Калб. По-горе бе приведена възхвала към Онзи, Който молят, а това Благословеният и Всевишен Аллах, и тук е уместно след това да отправим дуа и искане към Него, както е казано в горепосочения хадис: “Едната нейна половина е за Мен, а другата нейна половина е за Моя раб. И за Моя раб е онова, което той е искал (молил)”. И това състояние на молещия е по-съвършено, когато в началото той възхвалява онзи, когото молят, а след това е помолил за своята нужда и нуждата на своите правоверни братя с думите: اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път. Защото тези думи са по-успешни за (искане) при нужда и по-полезни, за да бъде отговорено на тях, и затова Аллах е указал, кое е по-съвършено. Случва се така, че искането се състои в съобщение за състоянието на искащия и неговата нужда, както е казал Муса алейхисселям: “Повелителю мой! Наистина, аз се нуждая от всяко благо, което Ти ми спускаш.”/28:24/ Случва се и така, че то се състои заедно с това от описанието на искащия, подобно на словата казани от Зун-Нун (Юнус) “Няма друг достоен за поклонение, освен Тебе. Свят и Безупречен си Ти! Наистина, аз бях несправедлив.”/21:87/

Или пък искането се състои само във възхвалата, както това е описано в стиховете на поета. Насочването по правия път (хидайа) тук означава ръководство и съдействие. Словото хидайа се поставя в преходна форма само по себе си (без предлози), както в дадения айет: اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път, и обхваща такива значения, като “вдъхнови ни”, “съдействай ни”, “дари ни с препитание” “дай ни”. И Всевишният Аллах е казал: И нима не го поведохме по двата пътя?/90:10/ , тоест, разяснихме му доброто и злото. Случва се така, че то се поставя в преходна форма с помощта на предлога “иля”: اجْتَبَاهُ وَهَدَاهُ إِلَى صِرَاطٍ مُسْتَقِيمٍ Той го избра и го насочи по правия път./16:121/ и в казаното от Всевишният Аллах в Свещения Коран: И ги направлявайте към пътя на Джехеннема./37:23/ Тук то има значението на “указание”. Също така и: Наистина, ти насочваш към правия път./42:52/ Понякога се случва така, че то се поставя в преходна форма с предлога “ли”, както в словата на обитателите в Дженнета: “Слава на Аллах, Който ни напъти за това!”/7:43/, тоест хвала на Аллах, Който ни съдейства в това и ни стори негови обитатели. Що се отнася до словата صِرَاطٍ مُسْتَقِيمٍправия път, то имам Абу Джафар Ибн Джарир е казал: Тълкувателите са единодушни, че това означава ясен път, който няма никакви изкривявания. Същото значение тези слова имат и в арабския език. Така например, Джарир Ибн Атия ал-Хатфий в поемата си е казал: “Предводителят на правоверните е на пътя, който ще остане прав, въпреки, че другите пътеки са криви.”

След това арабите започнали да използват тези слова в преносно значение за всяка дума и дело, които имат правота истикама. След това тълкувателите измежду предшествениците селеф и последвалите ги поколения учени халеф са имали разногласия в мненията относно коментарите и разяснението на думата الصراط ас-сират (в дадения случай). Ако тя се отнася за едно нещо, то това е следване на Всевишният Аллах и Неговия пратеник. Така е предадено (рувийа – указание за слабост на съобщението), че това е Книгата на Аллах. Ибн Абу Хатим е казал: “Разказа ни ал-Хасан Ибн Арафа, който е предал, че Яхя Ибн Йаман му е разказал от Хамза Ибн Хабиб аз-Заййат, а той от Саад Ибн ал-Мухтар ат-Тааи, а той от Ибн Ахи ал-Харис ал-А‘уар, а той от ал-Харис ал-А‘уар, а той е предал, че Али Ибн Абу Талиб радияллаху анху, е предал, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

“ صِرَاطٍ مُسْتَقِيمٍправия път, това е Книгата на Аллах.” Също така го е предал и Ибн Джарир чрез хадис от Хамза Ибн Хабиб аз-Заййат, [който вече е представен в “Фадаил ал-Коран”], сведен от Ахмед и ат-Тирмизи с думи от ал-Харис ал-А‘уар, а той от Али Ибн Абу Талиб във формата марфу’: “Това е крепка връзка на Аллах, това е Свещения Коран, и това е правия път.” /Сведено от ат-Тирмизи в сборника “Сунан” (2906)/ Така е предадено (рувийа – указание за слабост на съобщението) във форма маукуф от Али Ибн Абу Талиб радияллаху анху, в “Тафсир” на ат-Табари (1/172). И Всевишният Аллах знае най-добре!

И ас-Саури е предал с думи от Мансур, той от Абу Уаил, той от Абдуллах (Ибн Месуд), който е казал: “ صِرَاطٍ مُسْتَقِيمٍправия път, това е Книгата на Аллах.” И са казали: “Това е Исляма”. А ад-Даххак е предал от Ибн Аббас, който е казал: “Джебраил е казал на Мухаммед алейхима ес-селям: “О, Мухаммед, кажи: اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път!” Той каза: “Вдъхнови ни към правия път, а това е религията на Аллах, в който няма кривини.” Маймон Ибн Михран е предал с думи от Ибн Аббас, че словата:اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път означава, че това е Исляма. А Исмаил Ибн Абдурахман ас-Садди ал-Кабир е предал от Абу Малик, а той от Абу Салих, а той от Ибн Аббас, а той от Мурра ал-Хамадани, а той от Ибн Месуд и от хора измежду сподвижниците на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, че اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път означават, че това е Исляма. Абдуллах Ибн Мухаммед Ибн Укайл е предал от Джабир, че той също е казал за словата اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път, че това е Исляма, който вмества всичко между небето и земята. И е казал Ибн ал-Ханафийа, за словата на Всевишният Аллах в Свещения Коран: اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път! че това е религията на Аллах, и Всевишният Аллах няма да приеме от рабите друга религия. И Абдурахман Ибн Зейд Ибн Аслям е казал, че словата اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път! означават, че това е Исляма. Имам Ахмед е привел в своя сборник “Муснад”(4/182) хадис от ал-Хасан Ибн Сивар Абу ал-Аляи, а той от Ляйс Ибн Саад, а той от Муавия Ибн Салих, а той е предал, че Абдурахман Ибн Джубейр Ибн Нуфейр, който е разказал от своя баща, а той от ан-Наввас Ибн Сема‘ан, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах е дал пример за правия път. От двете страни на пътя има две стени, в тях се намират разтворени врати, покрити със завеси. В началото на пътя “Сират” има призоваващ, който възвестява: “О, хора! Влезте всички в правия път и не се отклонявайте! Междувременно има призоваващ над него по пътя “Сират”, който предупреждава всеки, и когато някой човек поиска да отвори някоя от тези врати, казва: “Горко ти! Не отваряй (вратата), ако я отвориш ще минеш през нея. (И след това е разтълкувал казаното:) Правия път е Исляма, двете стени са границите на Аллах, а разтворените врати са забраните на Аллах. А този призоваващ, който е в началото на пътя Сират е Книгата на Аллах, а призоваващия, който е над него по пътя Сират е проповядващия (наставлението) на Аллах в сърцето на всеки мюсюлманин.”

Този хадис са свели Ибн Абу Хатим и Ибн Джарир с друга верига предаващи от Ляйс Ибн Саад в сборника “Муснад” в “Тафсир на Ибн Абу Хатим”(1/21) и в “Тафсир на ат-Табари” (1/176). Също така ат-Тирмизи (№2859) и ан-Насаи в “Сунан ал-Кубра” (№11233) са предали този хадис от Али Ибн Худжр, а той от Бакия, а той от Бухайр Ибн Саад, а той от Халид Ибн Маадан, а той от Джубейр Ибн Нуфейр, а той от ан-Наввас Ибн Самаан и този иснад (верига от предаващи) с достоверна сахих. И Всевишният Аллах знае най-добре!

И Муджахид е казал, че словата:اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път са истината. И това е по-обхващащо значение, и тук няма противоречия между това съобщение и приведеното по-горе. Ибн Абу Хатим и Ибн Джарир са предали хадис от Абу ан-Надр Хашим Ибн ал-Касим, а той от Хамза Ибн ал-Мугира, а той от Асим ал-Ахвал, а той, че Абу ал-Алия е казал за словата: اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път, че това са Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и последвалите го двама (Абу Бакр и Омар). И предаващия това съобщение Асим ал-Ахвал е споменал това на ал-Хасан (ал-Басри), и той е казал: “Абу ал-Алия е казал вярно и искрено.” Всички тези мнения са верни сахих, неразривно свързани помежду си и потвърждаващи се едни други. Това е така защото, който е последвал Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и онези, които са били след него Абу Бакр и Омар, вече са последвали истината, а който е последвал истината, той вече е последвал Исляма, а който е последвал Исляма, е последвал Свещения Коран, а това е Книгата на Аллах, крепкото въже и Неговия прав път, и всичко това е достоверно потвърдено едно с друго, и на Аллах принадлежи хвалата! И ат-Табарани е предал: Разказа ни Мухаммед Ибн ал-Фадл ас-Сакати, който е предал от Ибрахим Ибн Махди ал-Миссиси, който е предал от Яхя Ибн Закария Ибн Абу Заида, а той от ал-Амаш, а той от Абу Ваил, а той от Абдуллах Ибн Месуд, който е казал: “ الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ правия път, е този, на който ни е оставил Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем.” И затова имам Абу Джафар Ибн Джарир рахимеху Аллах, е казал, че най-доброто тълкуване на този айет:

اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път, означава “Съдействай ни да сме твърди в това, от което Ти Си доволен, и за което Ти Си съдействал на Своите раби измежду онези, които Ти Си облагодетелствал, на думи и дела” И това е الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ правия път, защото за онзи, на който е съдействано в това за което е било съдействано на облагодетелстваните от Аллах измежду пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите, то им е било съдействано за Исляма, потвърдено от пратениците, както и за устойчиво следване на Книгата на Аллах, за извършване на онова, което е заповядал Аллах, и удържане от онова, от което е удържал Аллах, за следване по пътя на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и пътя на четирите халифи и всеки праведен раб. И всичко това е от الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ правия път.

Ако попитат: “Как правоверният моли (иска) напътствие в правия път хидая по време на всеки намаз и извън него, след като той вече е охарактеризиран с това качество (напътен в правия път, тоест Исляма)? Изисква ли се при това постигане на резултата (тоест напътствие в правия път, а именно: приемането на Исляма), или не?”

И отговорът на този въпрос ще е: Не. Ако той не се нуждаеше от искане (молба) за това напътствие ден и нощ, то Всевишният Аллах не би му го указал. Наистина, рабът (на Аллах) по всяко време и във всяко положение се нуждае от Всевишният Аллах за утвърждаване и укрепване на това качество за напътствие в правия път хидая, благоразумие в него, усилване на това качество и постоянство в него. И наистина, рабът (на Аллах) не е способен да си допринесе полза или да си причини вреда, ако Аллах не пожелае това. И поради тази причина Всевишният Аллах му е указал винаги да иска и моли от Него помощ, също така твърдост и съдействие. И щастлив е онзи, на който Всевишният Аллах е съдействал в искането (и търсенето) на това напътствие. Наистина, Всевишният Аллах е гарантирал, че ще отговори на искането (молбата) на отправилия към Него тази дуа, особено ако търсещият се намира в затруднително положение, нуждаейки се от Всевишният Аллах ден и нощ. Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран: О вие, които повярвахте! Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и в Книгата, която е низпослал на Своя Пратеник, и в Книгата, която е низпослал преди!/4:136/ Тук Всевишният Аллах е заповядал да вярват на онези, които са повярвали. Това обаче, не е за постигане на резултата (тоест достигане и получаване на това качество на вярата ал-Иман), а за укрепване и постоянство в определени деяния. И Всевишният Аллах знае най-добре!

Всевишният Аллах е заповядал на Своите правоверни раби да кажат: Повелителю наш! Не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил в правия път! И дари ни с милост от Теб! Ти си Вседаряващия./3:8/ И (Абу Бакр) ас-Сиддик радияллаху анху, е рецитирал този айет в третия рекят на намаза ал-магриб (акшам), след сура ал-Фатиха тихо наум. А след като е така, значи, смисъла на словата اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيم Насочи ни по правия път, е следния: “Стори ни да сме постоянни на този път и не ни отклонявай към друг път”.

7-аят. صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ وَلا الضَّالِّينَ Сираталь-лезиине ен‘амте ‘алейхим гайриль-магдууби ‘алейхим валеддаалиин - пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!

По-горе бе приведен хадис, в който се казва, че когато рабът на Аллах казва: “ اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيم Насочи ни по правия път”, то (Аллах) казва: “Това е за Моя раб, и за Моя раб е онова, което той е искал (молил)”. Словата: “ صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ пътя на тези, които си дарил с благодат” са тълкуване на “ اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيم Насочи ни по правия път”, и съгласно учените по граматика, тези слова играят роля на определение, изразено чрез съществително, съгласувано с определена дума (бедел). То също така може да бъде и съединително-разяснително определение عَطْف الْبَيَان

(Определение, изразявано чрез съществително име, съгласувано с определяемата дума). И Всевишният Аллах знае най-добре!

И الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِم тези, които си дарил с благодат, Всевишният Аллах ги е споменал в сура ан-Ниса 69-70: Които се покоряват на Аллах и на Пратеника, те са с онези, които Аллах е облагодетелствал:пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите. Колко добри са те за другари! Такава е благодатта от Аллах. Достатъчно Аллах знае./4:69-70/

И ад-Даххак е предал от Ибн Аббас:“ صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ пътя на тези, които си дарил с благодат и с покорност към Теб и с поклонение към Теб измежду Твоите меляикета, Твоите пророци, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите.” Това прилича на споменатото в айета по-горе: Които се покоряват на Аллах и на Пратеника, те са с онези, които Аллах е облагодетелствал./4:69/

Абу Джафар ар-Рази е предал от Раби‘а Ибн Анас, че: “ صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ пътя на тези, които си дарил с благодат, означава “Пророците”. Ибн Джурейдж е предал от Ибн Аббас радияллаху анхума, че това са “правоверните”. Същото е казал и Муджахид. А Вакиа е казал, че това са “мюсюлманите”. А Абдурахман Ибн Зейд Ибн Аслям е казал: “Това е Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и онези, които са с него.” Но приведеното по-горе тълкуване на Ибн Аббас е по-общо и всеобхватно. И Всевишният Аллах знае най-добре!

Словата: “ غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ وَلا الضَّالِّينَ гайриль-магдууби ‘алейхим валеддаалиин - не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!” Повечето учени са рецитирали (четели са) първото слово غَيْرِ с кесра в качеството му на прилагателно. А аз-Замахшари е казал, че някои са го рецитирали с фетха, в качеството му на обстоятелство (хаал), и това е четенето на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и Омар Ибн ал-Хаттаб. Думата, към която се отнася това обстоятелство, (зу ал-хаал) е местоимението (хим) в словото (алейхим), а влияещото на това обстоятелство е словото (ен-амте). Значението на словата

“ صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيم Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, са онези, описанието на които вече бе приведено по-горе. Те са притежателите на вярното напътствие хидая, на правия път, на покорността към Аллах и Неговия Пратеник, на подчинението към Неговите заповеди и отстраняване от Неговите забрани. “ غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ гайриль-магдууби ‘алейхим - не на [тези], над които тегне гняв!” това са тези, чиито намерения са развалени и порочни. Те са узнали истината, но са се отклонили от нея. И وَلا الضَّالِّينَ валеддаалиин нито на заблудените! Това са тези, които са загубили знанието, и тези, които бродят в заблудата и не са напътени в истината. Тук в изречението има отричаща частица لَا (ля – не) след словата (“ غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ гайриль-магдууби ‘алейхим - не на [тези], над които тегне гняв!”) за усилване на значението. Тя указва, че там има два порочни пътя. И това са пътищата на юдеите и християните.

Някои от учените по граматика са заявили, че тук غَيْر е използвано за изключване, и ще бъде отдаден на изключването им от техния Благодетел.

Тук е изпуснат първият член на съчетанието “статус конструктус” или слово, определяемо в родителен падеж (мудаф, а именно: словото “пътя”) и израза е бил ограничен с втория член на съчетанието “статус конструктус” (мудаф илейхи, а именно: [тези], над които тегне гняв). Тоест под словата (“ غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ гайриль-магдууби ‘алейхим - не на [тези], над които тегне гняв!”) означават: “Не пътя на онези, над които тегне гнева”.

И затова Абу Обейд ал-Касим Ибн Селлям е привел в книгата “Фадаил ал-Коран” (стр. 162): От Абу Муавия се предава, че ал-Амаш е съобщил от Ибрахим, а той от ал-Асвад, и той е предал, че Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, е рецитирал (четял): " غَيْرِ المَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ وَغَيْر الضَّالّين". гайриль-магдууби алейхим ва гайрид-даалиин. И иснадът (веригата от предаващи) е достоверен сахих. Такова съобщение е било предадено от Убай Ибн Кааб, че той също е рецитирал по подобен начин. От това може да бъде разбрано, че даденото рецитиране (четене) е било извършено от тях в качеството на тълкуване (на тези слова). Нашите думи се потвърждават от факта, че (допълнителното слово غَيْرِ гайри) е било приведено само за усилване на отрицанието, за да не бъде разбрано, че الضَّالّين ад-даалиин е свързано по смисъл (مَعْطُوف ма‘тууф) със словата الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ на тези, които си дарил с благодат, и за да се отделят тези два пътя (на неверниците), и да се отдръпнем (да избегнем) от всеки един от тях. Тъй като пътя на вярно напътените (правоверните) включва в себе си знанието на истината, а действието е съгласно тази истина. Юдеите са загубили действието (съгласно знанието), а християните са загубили знанието. Гневът тук е насочен към юдеите, а заблуждението се отнася за християните. Защото онзи, който е знаел, но не е действал (избягвал е да прилага истината) заслужава гнева за разлика от онзи, който не е знаел, тоест невежите. Християните са искали да (направят) нещо, но не са били напътени в правия път, защото не са били в състояние да го намерят в действие – а това търсене на истината не е било с правилните ресурси- и са се подвели и заблудили. Всеки един от юдеите и християните е заблуден и с това, че върху него пада гнева. Юдеите обаче са по-характерно описани чрез словото “гняв”, както е казал Всевишният Аллах в Свещения Коран за тях: Това са тези, които Аллах прокле и им се разгневи./5:60/

А християните са по-характерно описани чрез словото “заблуждение”, както Всевишният Аллах е казал за тях в Свещения Коран: Които вече се заблудиха и заблудиха мнозина, и изгубиха правия път./5:77/ По този повод са били предадени хадиси и асари (съобщения от сподвижниците и техните последователи). Имам Ахмед е предал в своя сборник “Муснад” (4/378) чрез Мухаммед Ибн Джафар, който е предал от Шуаба, който е казал: “Чух Симак Ибн Харб да казва, че е чул как Аббад Ибн Хубайш му е разказал с думи от Адий Ибн Хатим: “Дойдоха конниците на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и заловиха леля ми по бащина линия и някои други хора. Когато ги отведоха при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, застанаха пред него в една линия. И (леля ми) казала:"О, Пратенико на Аллах! Поддръжникът (защитник) е далеч, поколението спря (бе прекъснато) и аз съм една стара жена, и не мога да си служа (да извършвам нуждите си). (Ако ми) окажеш благодеяние (милост), (то) Аллах ще ти окаже благодеяние (милост)." Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попитал: "Кой е твоя поддръжник (защитник)?" Тя отговорила: "Адий Ибн Хатим." Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: "Този, който избяга от Аллах и от Неговия Пратеник?" Тя казала: "Окажи ми благодеяние (като ме освободиш)." Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се върнал, (и влязъл при своя зет) имало един човек до него, мисля, че това бил Али, който казал: Поискай от него средство за предвижване (яздитно животно), и тя го помолила (като поискала средство за предвижване)." Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се разпоредил, да й дадат (яздитно) животно. (След това Адий продължил) казвайки: "(По-късно) тя дойде при мен и каза:" Той (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) извърши постъпка, каквато твоя баща (който е бил щедър човек) не би направил. При него дойде еди кой си, и той (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) постъпи правилно спрямо него, и при него дойде еди кой си, и той (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) постъпи правилно спрямо него.” Аз отидох при (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем), когато около него бяха се събрали жена и деца или момче. (Той) споменал, че са били толкова близо до Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и затова казал: “Разбрах, че той не е цар, като Кисра (Краля на Персия) или Цезар.” (И тогава) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: "O, Адий! Защо избягваш да изречеш لا إله إلا الله няма друг достоен за поклонение, освен Аллах? И нима има друг достоен за поклонение, освен Аллах? Защо избягваш да изречеш الله أكبر Аллах е Най-Велик? И нима има нещо по-велико от Аллах, Всемогъщ и Велик е Той?" И тогава аз (Адий) приех Исляма, и видях как лицето на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, излъчваше радост, и каза: “Наистина, тези, над които тегне гневът са юдеите, а заблудените – това са християните.” Този хадис са предали и ат-Тирмизи (№2953, 2954), който го е квалифицирал като хасен гариб – надежден и малко известен, и ние го знаем само с думи от Симак Ибн Харб. Хаммад Ибн Салама го е предал с думи на Мурри Ибн Катари, а той с думи от Адий Ибн Хатим, който е казал: “Попитах Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, относно словата на Всевишният Аллах:

“ غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ гайриль-магдууби ‘алейхим - не на [тези], над които тегне гняв!” и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Това са юдеите” (след това го попитах за словата) وَلا الضَّالِّينَ валеддаалиин нито на заблудените! И той салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Християните – това са те заблудените.” Също така това го е предал и Суфян Ибн Уйайна с думи от Исмаил Ибн Абу Халид, с думи от аш-Шааби с думи от Адий Ибн Хатим. Този хадис от Адий Ибн Хатим е предаден чрез множество пътища на предаване.

Абдуразак е предал: “Ма‘мар ни съобщи за Будейл ал-Укайли, който му е съобщил, че Абдуллах Ибн Шакик му е съобщил от онзи, който е чул Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, когато е бил в долината Вади ал-Кора върху коня си, как един човек от племето Бени ал-Кайн го попитал като казал: “О, Пратенико на Аллах! Кои са онези (там)?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ магдууби ‘алейхим - над които тегне гняв!- посочвайки към юдеите, и وَ الضَّالِّينَ ва ад-даалиин заблудените- това са християните.” (Тeфсир на Абдуразак 1/61). Този хадис е сведен от ал-Джарири и Урва, и Халид ал-Хазза, чрез Абдуллах Ибн Шакик (Сведен от ат-Табари в неговия Тeфсир 1/186,187), в който не са споменали за сподвижника, който е чул Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и този сподвижник във варианта на Урва бил назован като Абдуллах Ибн Амру. И Всевишният Аллах знае най-добре!

Ибн Мардавейхи е предал подобен хадис чрез Ибрахим Ибн Тахман, а той от Будейл Ибн Майсара, а той от Абдуллах Ибн Шакик, а той от Абу Зар, който е казал: “Попитах Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, относно: “ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ магдууби ‘алейхим - над които тегне гняв, и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “(Това са) Юдеите.” (После го попитах за): الضَّالِّينَад-даалиин заблудените,- той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “(Това са) християните.” И ас-Сидди е предал от Абу Малик, а той от Абу Салих, а той от Ибн Аббас, и от Мурра ал-Хамадани, и от Ибн Месуд и от хора измежду сподвижниците на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем:

“غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ гайриль-магдууби ‘алейхим - не на [тези], над които тегне гняв!” “Това са юдеите”, وَلا الضَّالِّينَ валеддаалиин нито на заблудените! “Това са християните.” И ад-Даххак и Ибн Джурейдж са предали от Ибн Аббас: “غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ гайриль-магдууби ‘алейхим - не на [тези], над които тегне гняв!” “Това са юдеите”, وَلا الضَّالِّينَ валеддаалиин нито на заблудените! “Това са християните.” Същото са казали и ар-Рабиа Ибн Анас, Абдурахман Ибн Зейд Ибн Аслям и други. Ибн Абу Хатим е казал: “Не знам да има разногласия сред тълкувателите на Свещения Коран по този въпрос.” Свидетелство за думите на всички онези имами, че юдеите са тези, над които тегне гнева, а християните са заблудените, е горепосочения хадис, както и словата на Всевишният Аллах в Свещения Коран: Колко лошо е онова, за което продадоха душите си ­ да не вярват в низпосланото от Аллах, поради завист, че Аллах низпослава от Своята милост комуто пожелае измежду Своите раби! И заслужиха гняв върху гняв. За неверниците е приготвено унизително наказание./2:90/ И е казал още Всевишният Аллах в Свещения Коран: Кажи: “Да ви известя ли за тези, които ще получат още по-голямо възмездие при Аллах?” Това са тези, които Аллах прокле и им се разгневи, и направи от тях маймуни и свине, служещи на сатаната тагут. Те са най-злочестите по място и най-отклонените от правия път./5:60/ И е казал Всевишният Аллах: Неверниците от синовете на Исраил бяха прокълнати с езика на Дауд и на Иса, сина на Мерйем. Това е, защото не се подчиняваха и престъпваха границите на позволеното. Не се възпираха взаимно от порицаваните постъпки, които вършеха. Колко лошо е онова, което са сторили!/5:78-79/

В “Сира ан-Набавия” на Ибн Хишам (1/224) от Зейд Ибн Амру Ибн Нуфейл се предава, че когато той с група свои другари отишли в аш-Шам, за да търсят религията на еднобожието ал-ханиф, юдеите му казали: “Ти не си в състояние да проникнеш при нас,(да приемеш юдаизма) докато не понесеш (вземеш) своята част от гнева на Аллах.” Той отговорил: “Аз (искам да) избягам от гнева на Аллах.” И християните му казали: “Ти не си в състояние да проникнеш при нас,(да приемеш християнството) докато не понесеш (вземеш) своята част от недоволството на Аллах.” Той отговорил: “Не съм в състояние да го понеса.” И така той продължил (да изповядва) своята вродена вяра фитра, и избягвал да се покланя на идоли и да практикува езическите вярвания. И не станал нито юдей, нито християнин. А що се отнася до неговите другари, то те станали християни и приели християнската вяра, защото намерили, че тя им е по-близка от религията на юдеите. Измежду тях е бил и Варака Ибн Науфал, докато Аллах не го напътил чрез Своя Пророк, когато бил изпратен като Пратеник на Аллах, и Варака повярвал в откровението ал-Вахий, радияллаху анху.

(В словата الْمَغْضُوبِ магдууби и وَلا الضَّالِّينَ валеддаалиин) буквите “الضاد дад” и “الظاء за‘” са много близки по произношение, и затова е простено на онзи, който не може да ги различи, тоест не може да отдели една буква от другата при тяхното (рецитиране) четене. И Всевишният Аллах знае най-добре! А що се отнася до хадиса: “Аз най-правилно (най-добре) от всички произнасям буквата“الضاد дад”. Този хадис няма под себе си основа, и Всевишният Аллах знае най-добре!

Раздел:

Тази благородна сура се състои от седем и съдържа възхвала на Аллах и Го прославя и изразява благодарност към Него. В нея се споменават Неговите прекрасни имена и възвишени и съвършени качества. В нея също така се споменава за отвъдното, което е Съдния ден, и насочва рабите на Аллах да искат от Него, да Му се молят и да се унижават пред Него, че те са непричастни към Неговата мощ и сила цялата сила и мощ идва от Него(тоест цялата сила и мощ са на Аллах). Тази сура призовава към искреност в поклонението към Аллах, и Неговата Единственост теухид, както и Неговата божественост улюхия, Благословен и Всевишен е Той! И Всевишният Аллах е далеч от това да Му бъдат приписвани съдружници, конкуренти или подобни Нему. Сура ал-Фатиха насочва правоверните да отправят зов към Аллах, за да ги напъти Той към правия път, което се явява истинската религия, както и да им помогне да останат на този път в този живот, и да минат по моста Сират (мост над Джехеннема, по който всеки трябва да мине) в Деня Къямет. На този Ден правоверните ще бъдат вярващите ще бъдат насочени към градините на благоденствие и комфорт в компанията на пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите. Сура ал-Фатиха включва в себе си насърчаване към извършването на добри дела, за да могат правоверните да са с благодетелните в Деня Къямет. Тази сура също така предупреждава онзи, който следва пътя на заблуда, че в Деня Къямет ще бъдат събрани заедно с отдадените на греха, и това са тези, над които тегне гнева и заблудените. И какво по-добро доказателство и подкрепа за наградата и милостта към него в словата на Всевишният Аллах:

“ صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ пътя на тези, които си дарил с благодат, и изключва извършващия от гнева в словата на Всевишният Аллах:

“غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ - не на [тези], над които тегне гняв!”, въпреки, че Той, е Който изпрати гнева върху тях, както е казал Всевишният Аллах в друг айет: Не виждаш ли сближилите се с народ, комуто Аллах се е разгневил?/58:14/ Това също е доказателство за заблудата на онзи, който се е отдал на заблудата, въпреки, че той справедливо е заблуден според предопределението на Всевишният Аллах, както Той е казал: Този, когото Аллах води в правия път, той е напътеният, а когото Той оставя в заблуда, не ще намериш за него покровител да го води./18:17/ И е казал още Всевишният Аллах в Свещения Коран: Когото Аллах оставя в заблуда, за него няма водител. И ги оставя в тяхната престъпност да се лутат./7:186/ Тези и още няколко други айети свидетелстват, че единствено Всеславният и Всевишен Аллах, е Този, Който дарява напътствието хидая в вкарва в заблуда идлял. А не, както твърдят представителите на сектата ал-кадария, че рабите избират своята съдба. Те разчитат в своите нововъведения бидаат, на някои алегорични мутешабиха айети в Свещения Коран, и избягват онова, което е ясно и противоречи на техните възгледи и желания. Тяхното е методът на хората, които следват своите страсти, заблуда и нечестивост. В един достоверен сахих хадис се предава: “Когато видите онези, които следват алегоричното (в Свещения Коран), то те са от онези, които Аллах е споменал (в 3:7). Затова ги избягвайте!”тоест в казаното от Всевишният Аллах в Свещения Коран: А онези, чиито сърца се отклоняват встрани, следват алегоричните айети, стремейки се към смут и желаейки да се доберат до тълкуването им./3:7/ И хвала на Аллах – привържениците на нововъведенията бидаат в религията не намират в Свещения Коран автентични доказателства, тъй като Свещения Коран е низпослан, за да се направи разлика между истината и лъжата, както и между вярното напътствие и заблудата. Свещения Коран не съдържа абсолютно никакви несъответствия или противоречия, защото той е от Всевишният Аллах и е Низпослание от Премъдрия, Всеславният. /41:42/

Раздел:

Препоръчително е за онзи, който след като прочете (рецитира) сура ал-Фатиха да произнесе آمين аамиин, [подобно на يس йаасиин.] Някои са казали, че се произнася с кратък елиф: أمين амиин, подобно на يمين йамиин. Това слово означава: “О, Аллах! Откликни (приеми молбата).” Доказателство за това служи хадиса сведен от имам Ахмед (4/315), Абу Дауд (№932) и ат-Тирмизи (№248), в който се съобщава, че Ваил Ибн Худжр е чул Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, след като е рецитирал “غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ - не на [тези], над които тегне гняв!” да казва: آمين аамиин, и го е удължавал с гласа си. Във варианта на Абу Дауд се казва: “И повишаваше гласа си (при произнасянето на آمين аамиин).” Ат-Тирмизи е квалифицирал този хадис като надежден хасен. Този хадис е разказан и от Али, Ибн Месуд и други. От Абу Хурейра също така се предава, че: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е рецитирал“غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ - не на [тези], над които тегне гняв!” след това е казвал: آمين аамиин, за да го чуят тези, които стоят на първия ред за намаза.” Този хадис е сведен от Абу Дауд (№934) и Ибн Маджа (№953). Абу Дауд в своя сборник “Сунан”(934) и Ибн Маджа в неговия сборник “Сунан” (853) са свели този хадис с допълнението: “С високия си глас е карал да се разклати джамията.” И

ад-Даракутни (1/335) е квалифицирал иснада (веригата от предаващи хадиса) като надежден хасен. От Билял се предава, че е казал: “О, Пратенико на Аллах! Не казвай آمين аамиин преди (да се присъединя към намаза).”/Този хадис е сведен в сборника на “Сунан” на Абу Дауд (937), но шейх ал-Албани го е квалифицирал като слаб даиф./

Абу Наср ал-Кушайри предал, че ал-Хасан и Джафар ас-Садик са удвоявали буквата “мим” в словото آمين аамиин, подобно на словото в айета: آمِّينَ الْبَيْتَ الْحَرَامَ устремени към Свещения дом /5:2/

Препоръчително е също така да се произнася словото آمين аамиин и от онзи, който рецитира сура ал-Фатиха извън намаза, но за онзи, който извършва намаз, независимо дали го прави самостоятелно или с джемаат, или е имам, във всички случаи и състояния изричането на словото آمين аамиин е по-желателно. В двата сборника “Сахих” (ал-Бухари №782 и Муслим №410) от Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато имамът каже آمين аамиин, то и вие кажете آمين аамиин, тъй като, чиято (молба) آمين аамиин съвпадне с (молбата) آمين аамиин на меляикетата, то на него ще му бъдат опростени предишните грехове.” Във варианта на Муслим се казва: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато някой от вас по време на намаз каже словото آمين аамиин, то и меляикетата в небето казват словото آمين аамиин и съвпаднат (и бъдат в унисон) едни с други, то на него ще му бъдат опростени предишните грехове.” За словото съвпадат (биват в унисон) е казано: “Мюсюлманите и меляикетата казват в унисон словото آمين аамиин” или: “Съвпада по време”, или “съвпада по това, че Всевишният Аллах ще отговори на неговата молба дуа” или “съвпада по качество на искреността”. В сборника на Муслим “Сахих”, от Абу Муса във формата марфу‘ се предава: “Когато имама каже: وَلا الضَّالِّينَ валеддаалиин, джемаата казват: آمين аамиин, и (Аллах) ще ви отговори на молбата дуа.” Джувайбир е предал с думи от ад-Даххак, а той с думи от Ибн Аббас, който съобщил: “Аз попитах: “О, Пратенико на Аллах! Какво означава словото آمين аамиин?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговори: “О, Аллах! Стори (направи това). ” И ал-Джаухари е казал: “Словото آمين аамиин, означава: “Нека така да бъде!” И ат-Тирмизи е казал: “Това означава: “Не разочаровай нашите надежди.” Болшинството са казали, че това означава: “О, Аллах! Откликни ни (отговори на нашите молби дуа)”. В своя Тeфсир ал-Кортуби е предал от Муджахид, Джафар ас-Садик, и Хилял Ибн Кайсан (Йасаф), че: Словото آمين аамиин – е едно от имената на Всевишният Аллах. И това е предадено (рувийа – указание за слабост) във формата марфу‘ от Ибн Аббас, но това съобщение не е достоверно. За това е казал и Абу Бакр Ибн ал-Араби ал-Малики. Последователите от мезхеба на имам Малик са казали: “Имамът не казва آمين аамиин, но (застаналите зад него) джемаата казва آمين аамиин.” Това мнение се основава на хадиса сведен от Малик чрез Сумайй, а той чрез Абу Салих, а той от Абу Хурейра, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато имама каже: وَلا الضَّالِّينَ валеддаалиин, джемаата казват: آمين аамиин.”

Също така са запознати с хадиса предаден от Абу Муса: “Когато той прочете (каже): وَلا الضَّالِّينَ валеддаалиин, то (вие джемаата) кажете: آمين аамиин.”

По-горе представихме общоприет хадис: “Когато имамът каже آمين аамиин, то и вие кажете آمين аамиин.” И наистина, той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казвал آمين аамиин, (и застаналите зад него са казвали آمين аамиин) когато е рецитирал: غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ وَلا الضَّالِّينَ гайриль-магдууби ‘алейхим валеддаалиин - не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!

Нашите последователи са имали разногласие относно това, дали изричането на словото آمين аамиин да е на висок глас и за джемаата? Смисълът на разногласието се състои в следното, ако имама забрави да изрече словото آمين аамиин, то джемаата да го изрече едновременно на висок глас. И ако имамът изрече на висок глас словото آمين аамиин, то джемаата не го изричат на висок глас. Това е мнението на последователите от мезхеба на имам Абу Ханифа.

Предава се от имам Малик, че той не е изразявал на висок глас зикр (споменаване, възхвала) словото آمين аамиин, както останалите споменавания азкар в намаза. По-рано той го е правил, тоест изричал словото آمين аамиин на висок глас. И това също така е мнението на последователите от мезхеба на имам Ахмед Ибн Ханбел. А в друго мнение сведено в съобщение от Малик, представено по-горе се казва: “С високия си глас е карал да се разклати джамията.” Ние имаме и трето мнение, а именно: “Ако джамията е малка, то джемаата (или имама) не изричат на висок глас словото آمين аамиин, тъй като те чуват рецитирането на имама. И ако джамията е голяма, то се изрича на висок глас словото آمين аамиин, за да достигне до онези, които са в (отдалечения) край на джамията. И Всевишният Аллах знае най-добре!

Имам Ахмед в своя сборник “Муснад” (6/134, 135) е свел от Айша радияллаху анха, че в присъствието на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, са били споменати юдеите, и той салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Те не ни завиждат за нищо така, както ни завиждат за деня петък, за който Аллах ни е напътил, а те са се заблудили относно него (деня петък). Също така (те много силно ни завиждат) за Кибля, за която Аллах ни е напътил, а те са се заблудили относно нея (Къбля)” И още (те много силно ни завиждат) за нашето изричане след имама на словото آمين аамиин.” Ибн Маджа (№856) е предал този хадис със следния текст: “Юдеите не ви завиждат за нищо така, както ви завиждат за (приветствието) ес-селям и словото آمين аамиин.” Ибн Маджа е предал (№857) от Ибн Аббас, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Юдеите не ви завиждат за нищо така, както ви завиждат за словото آمين аамиин. Затова произнасяйте повече (и по-често) словото آمين аамиин.” Обаче в иснада (веригата от предаващи) на последното съобщение присъства Талха Ибн Амру, който е слаб даиф разказвач.

Ибн Мардавейхи е разказал от Абу Хурейра, който е предал, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Словото آمين аамиин е печата на Повелителя на световете за Неговите правоверни раби.”

От Анас се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “На мен ми бе дарено словото آمين аамиин в намаза, и при (отправянето на) дуа, и то не беше дадено на никой преди мен, освен на Муса, който когато отправяше дуа, Харун изричаше словото آمين аамиин. И затова в края на вашата дуа, изричайте словото آمين аамиин, защото Аллах ще ви откликне на дуата.”(В тези хадиси има слаб даиф предаващ).

И аз (Ибн Касир) казвам: И от тук някои отстраняват смисъла (доказателството) в този благороден айет, и това са словата на Всевишният Аллах в Свещения Коран: И каза Муса: “Повелителю наш! Ти даде на Фирауна и на знатните му хора в земния живот украшения и богатства. Повелителю наш! Те отклоняват другите от Твоя път. Повелителю наш! Заличи богатството им и ожесточи сърцата им, за да не повярват, докато не видят мъчителните страдания! Той каза: “Вашата молитва дуа е приета! Стойте на правия път и не следвайте пътя на онези, които не знаят!”/10:88-89/

Тук се напомня само за дуата отправена от Муса, и контекста на казаното не указва, че Харун, изрича словото آمين аамиин. И Всевишният Аллах е низпослал относно достойнството на дуата както Той е казал: “Вашата молитва дуа е приета!”/10:89/ В това има указание, че който отправя дуа трябва да изрича словото آمين аамиин, и затова е казано: “Наистина (застаналите зад имама за намаз) джемаат, не рецитират (Свещения Коран), тъй като изричането на словото آمين аамиин при рецитирането на сура ал-Фатиха по степен е като нейното четене.” Затова и в хадиса е казано: “Който има имам (в намаза), то рецитирането на имама (се смята и за) негово рецитиране.” От Билял се предава, че е казал: “О, Пратенико на Аллах! Не казвай آمين аамиин преди (да се присъединя към намаза).” Това направление (стремеж) указва, че джемаата не рецитира словото آمين аамиин на висок глас. И Всевишният Аллах знае най-добре!

И затова Ибн Мардавейхи е казал: “Разказа ни Ахмед Ибн ал-Хасан, а той е предал: разказа ни Абдуллах Ибн Мухаммед Ибн Селлям, а той е предал: разказа ни Исхак Ибн Ибрахим, а той е предал: разказа ни Джарир от Ляйс Ибн Абу Сулейм, а той от Кааб, а той, че Абу Хурейра е предал: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато имамът рецитира غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ وَلا الضَّالِّينَ гайриль-магдууби ‘алейхим валеддаалиин - не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените! Той казва آمين аамиин, и то е в синхрон с изреченото слово آمين аамиин от обитателите на земята и обитателите в небето. Тогава Аллах опрощава на раба предишните грехове. А онзи, който не изрича словото آمين аамиин, прилича на човек (готов) за битка срещу племе, и като бъде хвърлен жребия, те (хората от племето) изстрелват своите стрели, а той не може да изстреля своята стрела и тогава се пита: Защо моята стрела не излиза? И тогава му се казва: Защото не си казал словото آمين аамиин.”

Този хадис е сведен от Абу Яаля в неговия сборник “Муснад” (11/296), чрез Абу Хайсама, чрез Джарир и от него Ляйс Ибн Абу Сулейм и той е слаб даиф.

И Всевишният Аллах знае най-добре!