В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. "О, вярващи, не взимайте за ближни Моите врагове и вашите врагове!" Това знамение е низпослано по повод Хатиб ибн Бельтеа, когато изпраща писмо до мушриците от Курайш, в което ги известява за тръгването на Мухаммед (с.а.с.) към тях. Това се случва при превземането на Мекка в осмата година след Хиджра. Това знамение забранява сприятеляването с неверниците на какъвто и начин да се случи. "Вие се отнасяте с обич към тях," тоест: донасяте им новините от Пратеника на Аллах (с.а.с.) заради обичта ви помежду вас "а те не повярваха в истината, която дойде при вас." Тоест: не повярваха в Аллах и Пратеника и в това, което е низпослано от Свещения Коран и божественото напътствие. "Прогонват Пратеника и вас," от Мекка заради тяхното неверие в истината, тогава как ще се сближавате с тях? "защото вярвате в Аллах, вашия Господар." Тоест: прогонват ви заради вярата ви в Аллах, или страхувайки се да не повярвате "Ако излизате на борба по Моя път и се стремите към Моето благоволение..." тоест: ако е така, тогава не се сближавайте с Моите и ваши врагове "Скривате обичта към тях," скривате новините за тях, заради обичта ви "но Аз най-добре знам какво спотайвате и какво показвате." Тоест: знам от всеки от вас какво върши и изпраща новини към тях. "А който от вас направи това, той се е отклонил от правия път." Сгрешил е пътя на истината и правдата и е заблуден от пътя на целта.
2. "Ако ви надвият, ще ви станат врагове" наистина, ако те ви срещнат и се сблъскат с вас ще ви покажат явно каква вражда крият в сърцата си "и със зло ще простират към вас ръцете и езиците си." Тоест: ще простират ръцете си за да ви ударят, а с езиците си да ви наранят "И желаят да сте неверници." Надяват се да стнете вероотстъпници и да се върнете към неверието.
3. "Не ще ви помогнат нито вашите роднинства, нито вашите деца." Наистина, нито вашите деца, нито вашите близки ще ви помогнат в Съдния ден, докато не се сближите с неверниците заради тях, както се е случило с Хатиб. А което ще ви помогне е онова, което Аллах ви е повелил, а всъщност да страните, да се борите срещу неверниците и да изоставите сближаването с тях. "В Деня на съживяването, Той ще ви раздели." И онези, които се подчиниха ще влязат в Дженнета, а онези които се съпротивиха в Огъня. "Аллах е зрящ за вашите дела."
4. "Хубав пример за вас" тоест: благородно качество, което трябва да притежавате "са Ибрахим и онези, които бяха заедно с него," казва: "О, Хатиб, защо не вземеш пример от Ибрахим (а.с) и бъдеш непричастен към близките си, както беше непричастен Ибрахим (а.с.) към баща си и народа си "когато казаха на своя народ: “Непричастни сме към вас" ние сме невинни и далече от вас, ние не сме от вас, нито вие сте от нас, защото не вярвате в Аллах "и за онова, на което служите вместо на Аллах!" а това са идолите. "Ние ви отхвърляме" вашата религия или вашите дела "и ще се прояви вражда и омраза помежду ни завинаги," тоест: така ще бъдем винаги щом продължавате да сте неверници "докато не повярвате единствено в Аллах.”" и не съдружавате никой с Него. И когато го сторите нашата вражда към вас ще се превърне в приятелство, а омразата ни в обич. "Освен думите на Ибрахим към баща му: “Ще се моля за твоето опрощение," тоест: хубав пример за вас са всички думи на Ибрахим (а.с.), освен цитираните му думи към баща си, затова не го следвайте и не се молете за опрощението на мушриците, които съдружават с Аллах. Той го е сторил, заради дадено му обещание от по-рано. "И когато му се изясни, че той е враг на Аллах, бе непричастен към него." "но нямам власт да се застъпя за теб пред Аллах." Не мога да отстраня от теб нищо от наказанието на Аллах. "Господарю наш, на Теб се уповаваме и пред Теб се покайваме, и към Теб е завръщането."
5. "Господарю наш, не ни подлагай на изпитание чрез неверниците и ни опрости!" Муджахид казва: „Не ни наказвай заради тях, нито с наказание от Теб.” А те ще кажат: „Ако тези са на истината, това нямаше да ги сполети.” "Господарю наш, наистина Ти си Всемогъщия, Всемъдрия.”
6. "Те са хубав пример за вас –" тоест: хубав пример за вас бе Ибрахим (а.с.) и онези, които бяха с него "за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден." Този хубав пример е за който се надява на доброто от Аллах на земята и ахирета. "А който се отвърне" и не приеме това, то "Аллах е Всебогатия," над творенията Си "Всеславния." От Своите привърженици.
7. "Аллах може да породи обич между вас и онези от тях, с които враждувахте." Между вас и съдружаващите от Мекка, като приемат Исляма и станат от последователите на вашата религия. След превземането на Мекка някои от тях приеха Исляма и разкрасиха религията си, и тази обич се осъществи между тях и тези, които са ги изпреварили в приемането на Исляма. Те се бореха за истината и извършваха дела, с които се приближаваха до Аллах. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) вече се бе оженил с Умму Хабибе (радийеллаху анха), дъщерята на Ебу Суфян, но обичта между тях се появи чак след като той прие Исляма след превземането на Мекка. Тогава Ебу Суфян изостави враждата си към Пратеника на Аллах (с.а.с.). Ебу Хурейра (р.а.) казва: "Първият, който воюваше срещу вероотстъпниците за да се върнат към изпълняване на религията на Аллах беше Ебу Суфян ибн Харб, и заради него бе низпослано това знамение: "Може би Аллах да стори обич между вас и онези, които враждувате с тях."" "Аллах е всемогъщ." да приеме сърцата на враждуващите преди, и да ги въведе в милостта Си и опрощението Си. "Аллах е опрощаващ, милосърден."
8. "Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви." Тоест: да се отнасяте към тях с всякакъв вид добро, като поддържане на роднинските връзки и уважение към съседа и госта, и да бъдете справедливи с тях като им отдадете техните права – изпълняване на обещанието, запазване на доверието, изплащане на цените от закупеното от тях и т.н. "Аллах обича справедливите." Пречистият Аллах не забранява доброто отношение към неверниците, които са дали обет да не воюват срещу вярващите, и да не помагат на други неверници срещу тях. Тогава не е забранено на вярващия да се отнася към тях със справедливост.
9. "Аллах ви забранява само да се сближавате" да се сприятелявате с тях и да им помагате "с онези, които воюват с вас в религията и ви прогонват от домовете ви," а това са лидерите в неверието от Курайш и всеки, който ги оприличава и воюва срещу мюсюлманите "и помагат за прогонването ви." Тоест: помагат на онези, които воюваха срещу вас и ви изселиха от домовете ви, а това са останалите жители в Мекка и онзи, който е дал обет с тях. "А които се сближават с тях – те са угнетителите." защото те се сближиха с който заслужава да бъде намразен и е враг на Аллах, Неговия Пратеник и Свещения Коран.
10. "О, вярващи, ако дойдат при вас вярващите жени като преселнички," измежду неверниците. Това се случва в деня на Худейбия, когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) подписва спогодба с Курайш да им върне всеки, който дойде при него като мюсюлманин. Но когато се изселват жени, Аллах не иска те да бъдат върнати на неверниците, и затова повелява те да бъдат изпитани: "изпитайте ги!" Тоест: изпитайте ги за да разберете истинността на тяхното желание към Исляма. Тогава те се заклевали в Аллах, че не се изселват защото мразят мъжете си, нито да избягат от едно населено място на друго, нито да припечелят богатство, а единствено заради обичта им към Аллах, Неговия Пратеник и Неговата религия. Когато тя се заклевала, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) връщал на мъжа й брачната му плата и каквото е вложил за нея, и след това не я връщал при него. "Аллах най-добре знае вярата им." За да разберете, че тяхното истинско състояние не го знае никой, освен Пречистия Аллах. А и Аллах не ви е задължил с това, а ви е задължил да ги изпитате докато ясно разберете истината от техните клетви, че те искрено са приели Исляма. "И ако узнаете, че са вярващи," след резултата от изпита, който Аллах ви повели "не ги връщайте при неверниците!" при техните съпрузи неверници. "Нито жените са разрешени за тях, нито пък те са разрешени за жените." Вярващата мюсюлманка не е позволена на неверника, и приемането на Исляма я задължава да се раздели със съпруга си, а не заради изселването й. "И дайте на мъжете им онова, което те са похарчили!" На мъжете на тези изселнички им бе върнато онова, което са дали за мехир (брачната плата). Имам Шафи казва: Ако някой друг от близките поиска мехира, не него не се дава нищо. "Не е грях за вас да се ожените за такива," тоест: след като им свърши иддата, защото те вече са от последователите на вашата религия "ако им дадете сватбените дарове." Мехирите, но след като им свършат иддите. "И не задържайте [о, вярващи мъже] вашите отрекли се от вярата жени," значението на тези думи е: който има за съпруга невярваща съпруга, то тя не му е жена заради различието в религиите. Преди това мюсюлманите се женели от неверниците и съдружаващите идолопоклоннички, но после силата но това знамение отпада. Забраната важи само за жените неверници, които вярват в идоли, но не се отнася за невярващите християнки и еврейки. "и си искайте, каквото сте похарчили," тоест: искайте си мехира от вашите жени вероотстъпнички. "и те [невярващите мъже] нека искат, каквото са похарчили [за своите повярвали жени]!" Тълкувателите казват: Когато една вероотстъпница мюсюлманка иде при неверник от хората на Писанието, му се казвало: "Дайте ни нейния мехир!" А когато една жена от тях дойде при мюсюлманите и приеме Исляма, на мюсюлманите се казва: "Върнете мехира на нейния съпруг неверник." "Това" връщането на мехира от двете страни "е присъдата на Аллах." за идолопоклонниците след спогодбата в Худейбия, което не се отнася за идолопоклонниците, които нямат спогодба. Това вече е отпаднало. Куртуби казва: Това се отнася само за това време, за тази случка, тоест което свързано с мехира, а не с разделянето на съпрузите, когато един от тях приеме Исляма. "Той отсъжда между вас. Аллах е всезнаещ, всемъдър."
11. "И ако сте изпуснали нещо от [похарченото за] съпругите ви [отишли] при неверниците," като да се върне една мюсюлманка към неверието, дори при хората на Писанието "и вземете придобивка [в битка]," тоест: придобивката от поход е била за вас, докато сте превземали "тогава дайте на онези, чиито съпруги са ги напуснали, толкова, колкото те са похарчили," бе им повелено да дадат на онези, които жените им са си отишли да им дадат техните плати и от придобивката в битка, ако мушриците не му върнат платата "и бойте се от Аллах, в Когото вярвате!" тоест: страхувайте се да не пристъпите към нещо, с което ще заслужите наказание.
12. "О, Пратенико, ако дойдат при теб вярващите жени да ти се закълнат," нямат друга цел, освен да ти се закълнат за Исляма "че не ще съдружават нищо с Аллах" каквото и да е то. Това се случва при превземането на Мекка, когато жените от жителите на Мекка дошли при Пратеника на Аллах (с.а.с.) да се закълнат. Аллах му повелил да иска от тях никога да не съдружават с Аллах "и не ще крадат, и не ще прелюбодействат, и не ще убиват децата си," когато погребвали живи дъщерите си в епохата на Невежието "и не ще скалъпват лъжа за онова, което е между ръцете и краката им," тоест: няма да приписват на съпрузите си деца, които не са от тях. Ферра казва: Когато жената прихванала бебе, казвала на съпруга си: "Това е моето дете от тебе." А Ибн Аббас е казал: "Когато една жена родила момиче, на нейно място поставяла момче." "и че ще те слушат в одобряваното," във всяко нещо, което подчинение на Аллах, като забраната на наричането за умрял, разкъсването на дрехите, щавенето на косите, обезобразяването на лицата и проклинането на останалите хора. "приеми клетвата им и моли Аллах за тяхното опрощение!" искай от Аллах да им опрости след тази клетва пред теб.
13. "О, вярващи, не се сближавайте с хора, на които Аллах се е разгневил!" Това са всички групи на безверието, а някои казват, че това се отнася само за юдеите. "Изгубили са те надежда за отвъдния живот," тоест: те въобще не вярват в отвъдния живот, заради неверието си "както и неверниците са изгубили надежда за намиращите се в гробовете." Както са изгубили надежда за съживяването на мъртвите от гробовете им, защото те не вярват в съживяването след смъртта.
1. "О, вярващи, не взимайте за ближни Моите врагове и вашите врагове!" Това знамение е низпослано по повод Хатиб ибн Бельтеа, когато изпраща писмо до мушриците от Курайш, в което ги известява за тръгването на Мухаммед (с.а.с.) към тях. Това се случва при превземането на Мекка в осмата година след Хиджра. Това знамение забранява сприятеляването с неверниците на какъвто и начин да се случи. "Вие се отнасяте с обич към тях," тоест: донасяте им новините от Пратеника на Аллах (с.а.с.) заради обичта ви помежду вас "а те не повярваха в истината, която дойде при вас." Тоест: не повярваха в Аллах и Пратеника и в това, което е низпослано от Свещения Коран и божественото напътствие. "Прогонват Пратеника и вас," от Мекка заради тяхното неверие в истината, тогава как ще се сближавате с тях? "защото вярвате в Аллах, вашия Господар." Тоест: прогонват ви заради вярата ви в Аллах, или страхувайки се да не повярвате "Ако излизате на борба по Моя път и се стремите към Моето благоволение..." тоест: ако е така, тогава не се сближавайте с Моите и ваши врагове "Скривате обичта към тях," скривате новините за тях, заради обичта ви "но Аз най-добре знам какво спотайвате и какво показвате." Тоест: знам от всеки от вас какво върши и изпраща новини към тях. "А който от вас направи това, той се е отклонил от правия път." Сгрешил е пътя на истината и правдата и е заблуден от пътя на целта.
2. "Ако ви надвият, ще ви станат врагове" наистина, ако те ви срещнат и се сблъскат с вас ще ви покажат явно каква вражда крият в сърцата си "и със зло ще простират към вас ръцете и езиците си." Тоест: ще простират ръцете си за да ви ударят, а с езиците си да ви наранят "И желаят да сте неверници." Надяват се да стнете вероотстъпници и да се върнете към неверието.
3. "Не ще ви помогнат нито вашите роднинства, нито вашите деца." Наистина, нито вашите деца, нито вашите близки ще ви помогнат в Съдния ден, докато не се сближите с неверниците заради тях, както се е случило с Хатиб. А което ще ви помогне е онова, което Аллах ви е повелил, а всъщност да страните, да се борите срещу неверниците и да изоставите сближаването с тях. "В Деня на съживяването, Той ще ви раздели." И онези, които се подчиниха ще влязат в Дженнета, а онези които се съпротивиха в Огъня. "Аллах е зрящ за вашите дела."
4. "Хубав пример за вас" тоест: благородно качество, което трябва да притежавате "са Ибрахим и онези, които бяха заедно с него," казва: "О, Хатиб, защо не вземеш пример от Ибрахим (а.с) и бъдеш непричастен към близките си, както беше непричастен Ибрахим (а.с.) към баща си и народа си "когато казаха на своя народ: “Непричастни сме към вас" ние сме невинни и далече от вас, ние не сме от вас, нито вие сте от нас, защото не вярвате в Аллах "и за онова, на което служите вместо на Аллах!" а това са идолите. "Ние ви отхвърляме" вашата религия или вашите дела "и ще се прояви вражда и омраза помежду ни завинаги," тоест: така ще бъдем винаги щом продължавате да сте неверници "докато не повярвате единствено в Аллах.”" и не съдружавате никой с Него. И когато го сторите нашата вражда към вас ще се превърне в приятелство, а омразата ни в обич. "Освен думите на Ибрахим към баща му: “Ще се моля за твоето опрощение," тоест: хубав пример за вас са всички думи на Ибрахим (а.с.), освен цитираните му думи към баща си, затова не го следвайте и не се молете за опрощението на мушриците, които съдружават с Аллах. Той го е сторил, заради дадено му обещание от по-рано. "И когато му се изясни, че той е враг на Аллах, бе непричастен към него." "но нямам власт да се застъпя за теб пред Аллах." Не мога да отстраня от теб нищо от наказанието на Аллах. "Господарю наш, на Теб се уповаваме и пред Теб се покайваме, и към Теб е завръщането."
5. "Господарю наш, не ни подлагай на изпитание чрез неверниците и ни опрости!" Муджахид казва: „Не ни наказвай заради тях, нито с наказание от Теб.” А те ще кажат: „Ако тези са на истината, това нямаше да ги сполети.” "Господарю наш, наистина Ти си Всемогъщия, Всемъдрия.”
6. "Те са хубав пример за вас –" тоест: хубав пример за вас бе Ибрахим (а.с.) и онези, които бяха с него "за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден." Този хубав пример е за който се надява на доброто от Аллах на земята и ахирета. "А който се отвърне" и не приеме това, то "Аллах е Всебогатия," над творенията Си "Всеславния." От Своите привърженици.
7. "Аллах може да породи обич между вас и онези от тях, с които враждувахте." Между вас и съдружаващите от Мекка, като приемат Исляма и станат от последователите на вашата религия. След превземането на Мекка някои от тях приеха Исляма и разкрасиха религията си, и тази обич се осъществи между тях и тези, които са ги изпреварили в приемането на Исляма. Те се бореха за истината и извършваха дела, с които се приближаваха до Аллах. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) вече се бе оженил с Умму Хабибе (радийеллаху анха), дъщерята на Ебу Суфян, но обичта между тях се появи чак след като той прие Исляма след превземането на Мекка. Тогава Ебу Суфян изостави враждата си към Пратеника на Аллах (с.а.с.). Ебу Хурейра (р.а.) казва: "Първият, който воюваше срещу вероотстъпниците за да се върнат към изпълняване на религията на Аллах беше Ебу Суфян ибн Харб, и заради него бе низпослано това знамение: "Може би Аллах да стори обич между вас и онези, които враждувате с тях."" "Аллах е всемогъщ." да приеме сърцата на враждуващите преди, и да ги въведе в милостта Си и опрощението Си. "Аллах е опрощаващ, милосърден."
8. "Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви." Тоест: да се отнасяте към тях с всякакъв вид добро, като поддържане на роднинските връзки и уважение към съседа и госта, и да бъдете справедливи с тях като им отдадете техните права – изпълняване на обещанието, запазване на доверието, изплащане на цените от закупеното от тях и т.н. "Аллах обича справедливите." Пречистият Аллах не забранява доброто отношение към неверниците, които са дали обет да не воюват срещу вярващите, и да не помагат на други неверници срещу тях. Тогава не е забранено на вярващия да се отнася към тях със справедливост.
9. "Аллах ви забранява само да се сближавате" да се сприятелявате с тях и да им помагате "с онези, които воюват с вас в религията и ви прогонват от домовете ви," а това са лидерите в неверието от Курайш и всеки, който ги оприличава и воюва срещу мюсюлманите "и помагат за прогонването ви." Тоест: помагат на онези, които воюваха срещу вас и ви изселиха от домовете ви, а това са останалите жители в Мекка и онзи, който е дал обет с тях. "А които се сближават с тях – те са угнетителите." защото те се сближиха с който заслужава да бъде намразен и е враг на Аллах, Неговия Пратеник и Свещения Коран.
10. "О, вярващи, ако дойдат при вас вярващите жени като преселнички," измежду неверниците. Това се случва в деня на Худейбия, когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) подписва спогодба с Курайш да им върне всеки, който дойде при него като мюсюлманин. Но когато се изселват жени, Аллах не иска те да бъдат върнати на неверниците, и затова повелява те да бъдат изпитани: "изпитайте ги!" Тоест: изпитайте ги за да разберете истинността на тяхното желание към Исляма. Тогава те се заклевали в Аллах, че не се изселват защото мразят мъжете си, нито да избягат от едно населено място на друго, нито да припечелят богатство, а единствено заради обичта им към Аллах, Неговия Пратеник и Неговата религия. Когато тя се заклевала, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) връщал на мъжа й брачната му плата и каквото е вложил за нея, и след това не я връщал при него. "Аллах най-добре знае вярата им." За да разберете, че тяхното истинско състояние не го знае никой, освен Пречистия Аллах. А и Аллах не ви е задължил с това, а ви е задължил да ги изпитате докато ясно разберете истината от техните клетви, че те искрено са приели Исляма. "И ако узнаете, че са вярващи," след резултата от изпита, който Аллах ви повели "не ги връщайте при неверниците!" при техните съпрузи неверници. "Нито жените са разрешени за тях, нито пък те са разрешени за жените." Вярващата мюсюлманка не е позволена на неверника, и приемането на Исляма я задължава да се раздели със съпруга си, а не заради изселването й. "И дайте на мъжете им онова, което те са похарчили!" На мъжете на тези изселнички им бе върнато онова, което са дали за мехир (брачната плата). Имам Шафи казва: Ако някой друг от близките поиска мехира, не него не се дава нищо. "Не е грях за вас да се ожените за такива," тоест: след като им свърши иддата, защото те вече са от последователите на вашата религия "ако им дадете сватбените дарове." Мехирите, но след като им свършат иддите. "И не задържайте [о, вярващи мъже] вашите отрекли се от вярата жени," значението на тези думи е: който има за съпруга невярваща съпруга, то тя не му е жена заради различието в религиите. Преди това мюсюлманите се женели от неверниците и съдружаващите идолопоклоннички, но после силата но това знамение отпада. Забраната важи само за жените неверници, които вярват в идоли, но не се отнася за невярващите християнки и еврейки. "и си искайте, каквото сте похарчили," тоест: искайте си мехира от вашите жени вероотстъпнички. "и те [невярващите мъже] нека искат, каквото са похарчили [за своите повярвали жени]!" Тълкувателите казват: Когато една вероотстъпница мюсюлманка иде при неверник от хората на Писанието, му се казвало: "Дайте ни нейния мехир!" А когато една жена от тях дойде при мюсюлманите и приеме Исляма, на мюсюлманите се казва: "Върнете мехира на нейния съпруг неверник." "Това" връщането на мехира от двете страни "е присъдата на Аллах." за идолопоклонниците след спогодбата в Худейбия, което не се отнася за идолопоклонниците, които нямат спогодба. Това вече е отпаднало. Куртуби казва: Това се отнася само за това време, за тази случка, тоест което свързано с мехира, а не с разделянето на съпрузите, когато един от тях приеме Исляма. "Той отсъжда между вас. Аллах е всезнаещ, всемъдър."
11. "И ако сте изпуснали нещо от [похарченото за] съпругите ви [отишли] при неверниците," като да се върне една мюсюлманка към неверието, дори при хората на Писанието "и вземете придобивка [в битка]," тоест: придобивката от поход е била за вас, докато сте превземали "тогава дайте на онези, чиито съпруги са ги напуснали, толкова, колкото те са похарчили," бе им повелено да дадат на онези, които жените им са си отишли да им дадат техните плати и от придобивката в битка, ако мушриците не му върнат платата "и бойте се от Аллах, в Когото вярвате!" тоест: страхувайте се да не пристъпите към нещо, с което ще заслужите наказание.
12. "О, Пратенико, ако дойдат при теб вярващите жени да ти се закълнат," нямат друга цел, освен да ти се закълнат за Исляма "че не ще съдружават нищо с Аллах" каквото и да е то. Това се случва при превземането на Мекка, когато жените от жителите на Мекка дошли при Пратеника на Аллах (с.а.с.) да се закълнат. Аллах му повелил да иска от тях никога да не съдружават с Аллах "и не ще крадат, и не ще прелюбодействат, и не ще убиват децата си," когато погребвали живи дъщерите си в епохата на Невежието "и не ще скалъпват лъжа за онова, което е между ръцете и краката им," тоест: няма да приписват на съпрузите си деца, които не са от тях. Ферра казва: Когато жената прихванала бебе, казвала на съпруга си: "Това е моето дете от тебе." А Ибн Аббас е казал: "Когато една жена родила момиче, на нейно място поставяла момче." "и че ще те слушат в одобряваното," във всяко нещо, което подчинение на Аллах, като забраната на наричането за умрял, разкъсването на дрехите, щавенето на косите, обезобразяването на лицата и проклинането на останалите хора. "приеми клетвата им и моли Аллах за тяхното опрощение!" искай от Аллах да им опрости след тази клетва пред теб.
13. "О, вярващи, не се сближавайте с хора, на които Аллах се е разгневил!" Това са всички групи на безверието, а някои казват, че това се отнася само за юдеите. "Изгубили са те надежда за отвъдния живот," тоест: те въобще не вярват в отвъдния живот, заради неверието си "както и неверниците са изгубили надежда за намиращите се в гробовете." Както са изгубили надежда за съживяването на мъртвите от гробовете им, защото те не вярват в съживяването след смъртта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар